Сайо Масуда
Госпожица Малък жерав (27)

Номер две и Номер три

С наближаването на края на 1943 година се говореше само за новите дрехи за новогодишните тържества. Когато споменах това на Петльово око, той каза, че е излишно да се прахосват пари, след като така или иначе ще престана да работя като гейша. Едногодишното отлагане, за което се бе споразумял с Мама, изтичаше и скоро Петльово око щеше да ме откупи.

Да бъде откупен договорът на една гейша и тя да стане нечия любовница е гигантска крачка навън към света. Да живееш „с котка в скута си и с ветрило в ръката“, както му викахме ние, беше любимата мечта на всяка от нас. Но кой знае защо това ми се струваше потискащо.

В крайна сметка обаче човек в моето положение не можеше да направи нищо, без значение кой е купувачът. При всички случаи около врата ти е вързано въже. Има ли значение кой ще държи другия му край? И как да науча колко пари са сменили собствеността си, преминавайки между Петльово око и Мама в Такеноя.

Той ми купи двуетажна къща край брега на езерото и аз се преместих там веднага след Нова година. За него бях Номер три, втората му любовница, но той ми каза, че ще ме представи на Номер две. Изпълнена с любопитство, един ден отидох с него. Номер две имаше ресторант в центъра на Долна Сува.

Тя беше свежа и красива и напомняше за светложълтите цветове на нанохана^[1]; такова беше първото ми впечатление.

— Толкова съм слушала за теб — каза тя. — Много исках да се запознаем. — Усмихна се ведро, без следа от враждебност.

Бях чувала, че е красива, но никога не си бях представяла, че ще ми се стори толкова безукорна. Ако кажеше нещо неприятно, щях да й отговоря:

— Ти си първа, аз дойдох след теб. На него му е писнало от теб, затова е потърсил мене. Ти си носиш вината. — Но тази малка реч, която си бях подготвила, се оказа излишна и аз се почувствах като излъгана.

Когато Петльово око излезе от стаята, тя заговори:

— Трябва да ти кажа колко съм доволна. Благодарение на теб съм много по-свободна от него отпреди.

Не усетих и следа от обида в думите й; беше откровена и непревзета. Напълно покорена, аз излях истинските си чувства:

— Искаш да кажеш, че и ти не го харесваш? Аз също!

При тези думи тя сведе глава и се засмя и резервираността на първата ни среща се изпари. Бяхме напълно единодушни. Разказах й как съм открила, че прякорът му „Лон-Пари“ означава „С едното око гледа към Лондон, а с другото — към Париж“. Номер две ми стисна ръката и се засмя. Може би общата съдба на държанки ни караше да се чувстваме по този начин, но без дори да го споменаваме, и двете знаехме, че можем да си споделяме, без това да застрашава положението ни. Оттогава насетне я посещавах често. Номер две разказваше страхотно и накрая аз винаги оставах по-дълго, отколкото възнамерявах. И наистина го мислех, когато веднъж й казах:

— Може би трябва да дойда да живея при теб?

— Не бива да разсъждаваш по този начин! — възрази тя. — Този мъж е истинско чудовище. Ако сега не издействаш от него нещо за себе си, ще ти е много трудно, когато се озовеш в моето положение. Къщата и земята са на мое име, така че аз мога да се издържам сама. Но ако нямаш нищо и той след време промени отношението си към теб, ще мизерстваш. Мъжете са алчни. Ако сега го караш да харчи пари по теб, той няма да иска похарченото да отива напразно и ще харчи още повече. И никога няма да се наложи да се тревожиш, че ще те изостави.

Ти си скъпоценният камък в неговата колекция — продължи тя. — Сигурна съм, че няма защо да се притесняваш. Като се замисля за всички вас, младите създания, се чувствам доста жалка.

Аз на моята възраст не бях съвсем невежа в изкуството да се манипулират мъжете, но Номер две беше на трийсет и четири или трийсет и пет, а аз — само на деветнайсет. Сигурно съм й изглеждала съвсем зелена.

— По-голяма сестро, дори и аз знам някой и друг номер, нали се сещаш.

— Вече знаеш? Голяма си хитруша, така ли?

Смеехме се щастливо на подобни неща и после тръгвахме всяка по своя път. Но Номер две ме научи на какви ли не хватки да се измъкне нещо повече от чудовището.

Когато Петльово око разбра, че ходя твърде често в дома на Номер две, побесня.

— При тия ваши съвместни планове кой знае докъде ще стигнеш. Наоко е ужасна жена, никога няма да каже нещо разумно. Повече няма да ходиш там!

— По-голямата сестра Наоко е красива и интелигентна. Ти сам си откупил договора й, значи всичко й е наред. Всъщност тя е възхитителна — натъртих аз, докато пеех хвалебствия за нея и се хилех с цяло гърло. „Сега си го получи! — помислих си вътрешно удовлетворена. — Не можеш да отговориш на това, нали?“