Сайо Масуда
Госпожица Малък жерав (34)

Сълзи на унижение

Ако исках да осигуря приличен живот на малкия си брат, нямаше смисъл да оставам тук, затова реших да замина при онее сан Карута в Чиба. Но когато го споделих с вуйна, тя каза, че няма пари за билет за влака.

Виждаше, че няма начин да промени решението ми, и накрая успя да ми икономиса 50 сена, така че първо стигнахме до Горна Сува. Оставих брат си да ме чака на брега на езерото, където навремето се срещахме с Мотояма сан, а аз изтичах до „Ичирики“.

— Моля те! — обърнах се към господарката на „Ичирики“. — Дай ми назаем 10 йени!

— Напоследък бизнесът не върви — отвърна тя. После се замисли. — Може би да помолиш Хии сан? Той беше доста увлечен по теб, помниш ли? — Тя имаше предвид Хии сан, който бе убил Цукико. Кимнах със стиснати зъби. Заради малкия си брат щях да понеса всякакво унижение.

Нямаше ориз, нямаше мисо и всички ресторанти бяха затворени, но този свят продължаваше да има своята обратна страна. Хии сан се появи най-сетне в една от банкетните зали на „Ичирики“.

— Сигурно трябва да е станала някаква грешка — саркастично се подсмихна той.

Аз се овладях и заговорих:

— Моля ви, купете ме за тази нощ срещу 10 йени.

— Несравнимата госпожица Жерав само за 10 йени? Това е срамно евтино! Да не мислиш, че ще пропусна? Но при това положение нали знаеш, че си моя и си готова на всичко, нали? — и докато говореше, устата му се изкриви в презрителна усмивка. Аз го гледах право в очите и го подканвах.

— Каквото пожелаете.

— Не съм чак толкова закъсал с жените, че да стигна дотам да спя с някоя, която е изгубила хубавата си външност. Ще те купя, защото искам да те гледам как танцуваш гола. Съгласна ли си? Иначе просто забрави. — Хии сан ме гледаше студено.

Безмълвно си съблякох кимоното, разстлах го и коленичих върху него. Той започна да отмерва такта, пляскайки с ръце и кимайки да започвам. Подчиних се. Прехапах устни до кръв, за да не заплача — и затанцувах като луда. Виждаше се дори грозният белег на крака ми.

— Хубаво. Ела да пийнем по едно — презрително се изкиска той. Докато поемах чашата със саке, която ми подаде, ръцете ми трепереха.

С това сигурно ще приключим, помислих си аз, но щом безмълвно се протегнах за кимоното си, мъжът се нахвърли върху мен като диво животно. Без да се противя, легнах на пода. Докато усещах как сълзите се стичат по бузите ми, си мислех за моя малък брат, който ме чакаше и трепереше от студ.