Сайо Масуда
Госпожица Малък жерав (12)

Жестоки правила

Новата година дойде и си отиде, а аз станах на тринайсет. Ден след ден кракът ми оздравяваше. Всички се суетяха около мен и аз нямах никакви грижи. Отделението за бедни в болницата за мен беше рай. За първи път в живота ми към мен се отнасяха като към човешко същество. Макар и да ме болеше, отчаяно исках да остана тук още малко.

Човекът, чийто крак бе смазан от Свещения стълб, най-накрая се предаде и позволи да ампутират крака му. Тъй като му бил увреден само глезенът, казваше той, може би щяло да е достатъчно да му отрежат крака под коляното. Но каква полза от половин крак? Само щял да му пречи, така му казали, и го отрязали до бедрото. Когато се върна от операцията само с един крак, майка му и жена му заплакаха горчиво.

Един ден неочаквано се появи онее сан Карута.

— Прости ми! Толкова се безпокоях за теб, но Мама каза, че ти вече нямаш нищо общо с нашия дом, затова ми е забранено да те посещавам. За днес имах един клиент, но той влезе да гледа някакъв филм. Аз се престорих, че отивам до банята, и се изплъзнах. Съвсем сама ли си? Никой ли не се грижи за теб? — попита тя. — Какъв ужас! На такова противно място! — продължи тя със съчувствие.

Казах й, че всички са много добри с мен, че мястото си е много хубаво.

— През това време успях да събера малко пари, без Мама да разбере — и тя пъхна в ръката ми три йени. После избяга навън. Никога преди не съм имала собствени пари и нямах представа какво да правя с тях. Това ми се стори доста смущаващо.

Мъжът с ампутирания крак погледна подир Карута и ме попита:

— Тя е твоя по-голяма сестра, нали?

Не знаех как да му отговоря най-добре.

— Да, но не ми е истинска по-голяма сестра, а просто моя онее сан.

— Тогава каква е връзката помежду ви? В един дом ли живеете?

И по този начин наяве излезе фактът, че аз бях новачка. Всички говореха едни и същи неща.

— Колко жалко, че това сладко дете трябва да стане гейша! Де да можехме да сторим нещо! А дори и теб са приели в отделението за бедни — какъв ужас!

И станаха дори още по-мили с мен отпреди.

Шест дни по-късно бях преместена в отделна стая с рогозки на пода. За мен идваше да се грижи и една възрастна жена.

— Защо ме преместиха — попитах сестрата — щом искам да остана там, където си бях?

— Нямам нищо общо с това. Заповед от дирекцията.

Предполагам, че е било заради различното им служебно положение, но и сестрата беше различна — и много груба. Накарах я да извика сестра Кобаяши от предишната ми стая.

— Защо ме оставиха самичка? Да не е, защото пречех на всички? Нали знаете, че никога не съм издала нито звук! И дори когато ме лекуваха и ми биеха инжекции, не издавах нито звук, нали така? Моля ви, върнете ме обратно там, където бях преди!

— Ти си добро момиче. Но от сега нататък си в платеното отделение. Там, където беше досега, е за хора, които не могат да си плащат.

— А аз как ще плащам? Дори и да мога да платя, моля ви, нека да остана там, където бях преди. Моля ви, помолете директора на болницата от мое име!

— Не мога да постъпя така. Такива са правилата. Ще идвам да те виждам, когато имам свободна минутка, затова бъди добро момиче точно каквото беше и преди.

Но аз бях щастлива там, където бях преди! Защо трябваше да имат такива правила? Ами парите! Именно защото имах някакви пари, ми бяха ограбили удоволствието от тях. Донякъде така изглеждаше според мен ситуацията и аз бях горчиво разочарована. Човекът с китарата щеше да получава сладки кексчета от вкъщи и каза, че ще ми даде някое и друго! Скоро щяха да изпишат мъжа с ампутирания крак и той беше обещал да ми даде вазата и цветята от нощното си шкафче! Всичко, което очаквах, изчезна като сън.

Всяка сутрин и всяка вечер старата жена, която се грижеше за мен, извиваше тяло, размахваше ръце по странен начин и пееше монотонно:

— Очисти ни от злото! Освободи ни, умоляваме те!

Караше ме и аз да правя същото. След като тя се грижеше за мен, дори ми бършеше дупето, си помислих, че е най-добре да не наранявам чувствата й. Лежейки в леглото, се опитвах с всички сили да правя като нея.

След като минаха няколко дена, дойдоха Мама от Такеноя и онее сан Карута и загадката за това, как щях да съм в състояние да плащам, беше разрешена. Карута бе взела пари назаем срещу продължаването на договора си; тя плащаше сметките в болницата. Усещах как бремето на добрите й намерения се стоварва тежко отгоре ми.