Сайо Масуда
Госпожица Малък жерав (56)

Послеслов

Масуда Сайо още е жива. Нейната мемоарна книга „Госпожица Малък жерав“, написана и издадена през 1957 година, когато тя е трийсет и две годишна, се превръща в дългогодишен бестселър и е преиздавана многократно. Тя е адаптирана също така за радиото и телевизията. Надявах се да се срещна с Масуда и да я интервюирам: как, питах се аз, написването и успешното издаване на нейната автобиография са повлияли живота й след това! Нейният редактор Ода Мицуки обаче отклони искането ми, като ме информира, че „Масуда сан не се среща с хора, на които нейното минало е известно, нито с хора, които искат да научат за него“. В писмото му от 4 декември 2000 година се казва още:

„Тя е възрастна жена на седемдесет и пет години; от времето, когато е била гейша, са минали повече от четирийсет години. Най-сетне тя намери освобождение от страданията си в миналото и е постигнала начин на живот, който е нормален и спокоен. Тя е заобиколена от хора, които не знаят нищо за миналото й. Самият аз не съм се срещал с нея повече от трийсет години. Моля ви, оставете я на мира.

Още повече, бих искал да добавя, че страданията на Масуда сан вследствие издаването на нейната книга съвсем не са за подценяване. В провинциалния град, където тя живееше, въпреки че там никой дори не бе прочел книгата, хората предизвикаха скандал дори от малкото, което бяха чули за историята, и накрая клюките я принудиха да напусне града. Именно заради това аз също, като неин издател, почувствах огромна отговорност. Възприех запазването на уединението на Масуда сан като свое основно задължение и до днес е така.“

Струва ми се справедливо както заради желанието на Масуда никой да не я безпокои, така и заради задължението на редактора й да пази нейното уединение. Когато поисках да се свържа с нея заради разрешението да се превеждат мемоарите й, Масуда ми предаде чрез издателя си желанието аз да преведа думите й на английски „колкото е възможно по-точно“. Това и направих. Когато „Кълъмбия Юнивърсити Прес“ реши да публикува този превод, Масуда потвърди твърдото си решение да продължи да води спокоен живот и желанието си „да не става известна“.