Борис Старлинг
Месията (97)

97

Петък, 18 декември 1998

Ред отиде на кръчма само за да се махне от празната къща. Имаше нещо необяснимо жалко в това да се напиеш сам-самичък пред телевизора у дома, мислеше си той. По-добре да отида на кръчма, дори и просто да си седя на бара и да не говоря с никого.

Заведението беше препълнено с млади хора, натъпкани около масите и говорещи на висок глас. В дъното имаше билярдни маси и играчите наблюдаваха топките, които чаткаха и се разбягваха по зеленото сукно. Ред намери празно столче на бара и си поръча двойно уиски и халба бира.

Вече беше изгълтал уискито и половината бира, когато някой го блъсна, докато тежко се наместваше на столчето до него. Обърна се.

— Ако обичаш, приятел. — Новодошлият се извъртя към него. Носеше работническо яке и очите му бяха кървясали. Пиян или друсан. Той изгледа Ред и стовари на бара найлонова торба. — Вътре има одран заек — му каза и я посочи. — Печели го, който надвие.

Барманът, който точеше „Гинес“ от няколко канелки, се вцепени.

— Печели го, който надвие — повтори мъжът.

Ред не трябваше да реагира, знаеше го. Но какво да направи? Не можеше просто да не му обърне внимание, не и когато онзи му се навира в лицето. Нито да стане и да си тръгне, защото това би било слабост и човекът щеше всякак да изскочи след него. Не можеше и да оправи нещата с приказки, не и като го гледаше на какъв хал е.

Ред се изправи и му шибна един юмрук в лицето. Удари го толкова силно, че онзи се отлепи от бара и падна на пода, стиснал здраво торбичката, която обаче се отвори. Заекът се изсипа на килима. Ред леко се учуди, че вътре наистина има заек. После го ритна в слабините и веднъж в главата. През кожата на обувката си усети как му изпука носът.

Барманът прескочи тезгяха и сграбчи Ред за раменете. Той се извъртя само колкото да си вземе дрехата, без да се съпротивлява. Остави се човекът да го отведе до вратата и да го изблъска грубо на улицата. По пътя за вкъщи не се обърна назад. Не беше превъзбуден, не трепереше, нито пък се беше уплашил, просто си мислеше колко хубаво се беше почувствал, когато размаза мутрата на онзи.