Борис Старлинг
Месията (16)

16

Час и половина по-късно, докато обикаляше около къщата на Джеймс Кънингам, Ред още чувстваше гадния вкус в устата.

Не му се започваше отначало. Би предпочел да претупа нещата и да каже, че едно и също нещо се е случило на всяко от местата. Но не можеше, докато не се убеди. А не можеше да се убеди, без пак да мине през същата месомелачка.

Трябваше да се отнася към всяко убийство като към епизод сам за себе си. Случилото се с Джеймс Кънингам беше свързано със случилото се с Филип Родс, но не беше част от него.

Започна пак отначало. Нямаше друга възможност за влизане освен през входната врата. Нямаше проходи покрай къщата в градината и до първия етаж можеше да се стигне само с помощни съоръжения. Точно както на Радипол Роуд.

Тоест първата предпоставка — че Кънингам е отворил лично вратата на убиеца — се потвърди.

Някой, когото е познавал? Каква е възможността той и Филип Родс да имат общи приятели?

Почти никаква. Делят ги две поколения, занимавали са се с различни неща и са живели в различни части на града.

Четири през нощта е и се звъни.

Къде е Джеймс Кънингам? В леглото, разбира се.

Ред се качи горе в спалнята. Кънингам спи — е спял — в голямо двойно легло. Завивките и чаршафите от лявата страна бяха смачкани и възглавниците вдлъбнати. Другата страна на леглото беше недокосната. Нямаше следи от борба.

Джеймс Кънингам изритва завивките, когато чува звънеца. Не е бил насилствено измъкнат от леглото или нападан в тази стая. Тогава защо нощницата му е намерена на пода в спалнята? Не би отворил вратата по гащи, камо ли гол. Да не е спал с нощница и гащи? Малко вероятно.

Ред се обърна и слезе бавно към долния етаж.

Четири през нощта е и се звъни. Кънингам слиза по стълбите, отваря вратата. И тогава какво?

И тогава е размазан от бой на пода в дневната. Но някъде между всичко това той си сваля нощницата и си обува гащите.

Образите в главата му се оформяха и преоформяха. Усещаше как кристализират.

Свърза го с Филип.

Гащите. Къде е държал Кънингам бельото си.

В спалнята.

Значи си качил насила Кънингам до спалнята му, където си го накарал да си обуе гащите и да си свали нощницата.

Как успяваш да го накараш? Лесно. Ти си по-млад и по-силен. И имаш най-малко две оръжия — бухалката, с която си го удрял, и ножа, с който си му отрязал езика.

Ред се върна пак в спалнята. Спря на вратата и се огледа.

Вътре си, насилваш Кънингам да се преоблече. Той отива до скрина при стената и изважда гащите. После си ги обува.

Остава ли гол пред теб?

Надали, ако не си го накарал. Не би се съблякъл гол пред теб. Обува си гащите под нощницата и после я сваля. Ако пък наистина си го накарал да се съблече гол, тогава защо си го оставил да си обуе гащите, преди да го убиеш?

Значи не е бил гол пред теб. Което значи, че си му позволил поне малко достойнство.

Ред стоеше точно на прага на вратата на спалнята. Имаше чувството, че с малко повече усилие може да измъкне епископа от мислите си и да го върне отново към живот тук, в тази стая.

А ти? Ти къде си през това време?

Изведнъж осъзна, че е застанал точно където би трябвало да е стоял убиецът.

Последвал си Кънингам нагоре по стълбите, влязъл си в спалнята след него. Стоял си точно на вратата, за да си сигурен, че няма да избяга. Тогава защо го връщаш долу, за да го убиеш? Защо просто не свършиш с него тук, в спалнята? Оставил си оръжията долу? Не. Те са у теб, за да заплашваш епископа, ако нещо се дърпа. Значи не е логично да връщаш Кънингам пак долу.

Освен ако…

Думите на Любецки отекнаха в съзнанието му: „Нощница — неокървавена, но леко раздрана — е намерена на пода до вратата на спалнята“.

Леко раздрана.

Ред стоеше на вратата на спалнята и чакаше представата да се дооформи.

Епископът е тук по долни гащи и с нощницата, която току-що е свалил.

Хвърля я по теб. Точно това е направил. Тя те удря в лицето, Кънингам те избутва и се спуска покрай теб.

Свалил си рязко нощницата. Затова е скъсана. Дръпнал си силно.

Така че Кънингам успява да избяга, но е стар, дебел и тромав и ще бъде хванат.

Ред се огледа и веднага видя. Отцепена треска на касата на вратата на нивото на рамото му.

Извърташ се към Кънингам с бейзболната бухалка, не улучваш и удряш касата на вратата. Но си бърз. Замахваш пак и този път го уцелваш. Още сте на горния етаж, защото си ударил Кънингам, преди да е гъкнал. Тук още е с език, защото няма много кръв.

Ако беше допуснал Кънингам да изтърчи надолу по стълбите, той щеше да изхвърчи навън и да опищи махалата за помощ. Щом не го е направил, трябва да си го ударил още горе. И тогава защо си го смъкнал долу? Горе имаш достатъчно място да го убиеш.

Защото…

Защото си ударил Кънингам толкова силно, че той се е изтъркалял надолу по стълбите. Затова. А в коридора няма достатъчно място да се завърти и котка, не бейзболна бухалка. Така че си го вкарал в дневната и си го довършил там.

Оръжието се е вдигало и падало като в последната сцена от „Апокалипсис сега“ с епископа, дебел и безпомощен като Брандо на пода.

Кога си му отрязал езика? Правиш го, докато са живи, така каза Любецки. Но откъде ще знаеш кога ще умре Кънингам. Така че си го отрязал в началото на побоя, докато все още мърда. И после буквално го смилаш от бой.

Обля го пот и не само защото нощта беше топла.

Е, вече знам как го правиш. Но все още не знам защо.