Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Messiah, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2022 г.)

Издание:

Автор: Борис Старлинг

Заглавие: Месията

Преводач: Ида Даниел

Година на превод: 1999

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Златорогъ“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1999

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска

Печатница: „Инвестпрес“ АД

Редактор: София Бранц

ISBN: 954-437-086-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/17108

История

  1. — Добавяне

73

— Три пъти голямо капучино, моля.

Още беше седем и половина сутринта, а Ред имаше чувството, че е буден вече цяла вечност.

Кафенето лъщеше с метална чистота. За цените си би трябвало.

Дадоха им капучиното в големи картонени чаши с малка дупчица на капачетата, през която се пиеше. Тя трябваше да допринася за прекрасното смесване на каймак и кафе във всяка глътка. Сиатълски вкус, така пишеше на чашите.

— Това със смесването на каймака с кафето е чиста глупост — каза Джез. — Като пиеш през дупката, целият каймак си остава в чашата. Накрая я отваряш и я облизваш. Това е най-хубавият вкус.

По пътя от кафенето към Скотланд Ярд виждаха дъха си в студа като три бели пера пред тях. Първите поточета от хора извираха от метрото в посока към Японската банка от другата страна на Виктория стрийт. Тук може и да беше сърцето на обществените институции, но никое държавно учреждение не започваше работа толкова рано.

— Не мислите ли, че е странно — почуди се Ред.

— Кое?

— Това, че Сребърния език прибягна до някакъв тип комуникация толкова скоро след като моделът му ни стана известен. Преди това не беше правил никакви опити, а сега изведнъж звъни на Самаряните.

— Където знае, че няма да бъде установен или записан — каза Джез.

— Точно така. Но комуникацията си е комуникация. И така, защо го е направил?

— Може би започва да се надува — предположи Кейт.

— Или пък иска да спре? — каза Джез.

— Не — твърдо възрази Ред, — той не иска да спира. И това го знаем. Той ще си свърши работата докрай. Струва ми се, Кейт е права, като казва, че става наперен.

Мобифонът на Ред иззвъня. Тримата спряха инстинктивно. Ред подаде чашата си на Кейт, откачи го от колана си и каза:

— Меткалф.

Кейт и Джез не сваляха очи от него. Тонът и позата му не издаваха нищо. Вече не беше нито уплашен, нито изненадан. Беше просто изтощен и искаше всичко да свърши. Той гледаше към тях и кимаше леко, докато говореше.

Още един труп. Два за тази сутрин. Точно както в началото.

Изведнъж доловиха някаква настоятелност в гласа му.

Кой?… Да, разбира се, че знам кой е… Да, знам. Няма как, нали? Та той цъфваше по телевизията всяка шибана вечер… Къде? Да, знам го. Кой номер?… Добре. Идваме… те са с мен в момента… Не, не, пеша, ще стане за същото време… Точно в края на улицата… А за какво, по дяволите, да бързаме? Той е мъртъв, нали? — Изключи нервно и им каза само две думи: — Саймън Баркър.

— От парламента? — попитаха те в един глас.

— Същият.

— О, господи — възкликна Кейт, — и къде е?

— Катерин Плейс — посочи към Виктория Стейшън, — на пет минути оттук. — Взе си капучиното от Кейт. — Хайде. Ще си ги изпием по пътя.