Борис Старлинг
Месията (80)

80

— Стивън, ще престанеш ли най-после?

Сандра Мур се протегна и откачи четиригодишния си син от крака на Кейт, който той използваше като импровизирана стена за катерене.

Кейт се усмихна:

— Не се притеснявайте. Всичко е наред.

Сандра сграбчи Стивън и го издърпа обратно в стаята. Просъска нещо в ухото му и положи ръка около малкото му вратле в жест и на майчинска любов, и на ограничителна мярка.

— Извинете.

— Та какво казвахте? — подкани я Ред.

— О, да. Всъщност един от клиентите на Пийт първи ми обърна внимание. Оказа се, че трябвало да свърши нещо за господина, но не се появил, така че този го търсил по телефона, но никой не отговарял, и накрая пристигна тук да се види с Пийт. А пък аз си бях вкъщи и се занимавах с разни домакински неща…

Да бе, да, помисли си Ред, на бас, че си надничала иззад пердето да не изпуснеш.

— … когато се появи и започна да звъни на външния звънец, а пък той се чува из цялата къща, тука стените са толкова тънки, и после почна да звъни на всички, в смисъл на всички апартаменти, и аз се обадих по домофона, и той ми каза, че търси Пийт, и тогава се сетих, че и аз не го бях виждала през последните няколко дни, и го пуснах тоя човек да влезе и да почука на вратата на Пийт, ама пак нямаше отговор. И мъжът каза, че това съвсем не е в стила на Пийт — щото той е работил и преди с него, доколкото си спомням, така че го познавал добре, и Пийт винаги бил надежден — така че се обадихме на полицията, и имаше един млад полицай в униформа и всичко, дойде, отвори вратата с един от ония шперцове, дето ги имате. Все му повтарях на Пийт, че трябва да ми даде един ключ, в случай че нещо стане, докато го няма, или е заминал, или нещо такова, и той все обещаваше, но така и не ми даде.

— И какво намерихте в апартамента?

— Ами, разбрахме, че е заминал. В кухнята имаше бележка, в която пишеше, че не издържа повече след смъртта на Карън…

— Коя е Карън?

— Жена му.

— Жена му е починала?

— Ами да. Началото на годината. В автомобилна катастрофа. О, беше ужасно. Ужасно. Беше толкова сладка жена. Бяха женени само от няколко месеца. Нямаха дори време да се усетят като семейство. Не мисля, че Пийт успя да се съвземе след смъртта й. Искам да кажа, очевидно не е успял, иначе нямаше да си тръгне, нали така? Това пишеше в бележката. Че искал да бъде сам и да има време за размисъл, и че щял да изчезне за известно време, и да не се опитваме да го търсим, щял да се върне, когато се чувства добре, и всичко щяло да бъде наред, нямало да се самоубива или нещо такова, и се извиняваше за неудобството, което е причинил на клиентите си.

— Вие видяхте ли бележката?

— О, да. Полицаят я прочете и после ми я показа.

— И сте сигурна, че беше почеркът на Питър?

— О, да. Той пишеше много красиво. Може би защото много го биваше в ръцете и въобще.

— Бихте ли казали, че Питър е бил — е — такъв тип човек, който, щом му скимне, просто да се вдигне и да замине.

Сандра Мур не забеляза грешката на Ред.

— Не. В никакъв случай. Както казах, човек може да разчита на него. Но беше объркан, след като Карън почина. Кой знае какво му е било в главата. Хората реагират различно на такива неща, нали? Но животът си продължава, това ще ви кажа.

— И оттогава нямате вести от Питър?

— О, не. Нито дума. Спомням си как казах на полицая: е значи това е, сега знаем какво се е случило. А той ми отговори, не, трябва да продължим да го водим изчезнал, докато не разберем къде се намира. Такива са законите.

— Да, вярно. Помните ли името на полицая?

Сандра сви вежди и бавно поклати глава.

— Не, но имайте предвид, че беше отдавна.

— Не се безпокойте. А знаете ли какво става с апартамента на Питър?

— Нищо, струва ми се. Искам да кажа, той все още живее там, нали така? То си е неговото жилище. Просто е заминал за известно време.

— Значи не е бил продаден или даден под наем?

— О, не. Никой не е влизал или излизал оттам, доколкото ми е известно.

— Добре. — Ред се надигна. Джез и Кейт го последваха. — Госпожо Мур, много ни помогнахте. Благодаря ви.

— Удоволствието беше мое, господа полицаи. Ако имате нужда от нещо друго…

— Много сте любезна. Благодаря ви.

Тя затвори вратата зад тях и те останаха сами на тъмната площадка. Джез опипа стената за ключа на осветлението и го натисна силно. Лампите светнаха. Чуваше се тихото бръмчене на часовника, който отброяваше до нула.

Ред се замисли.

— Значи в апартамента не е имало никой в деня на полицейската проверка. Но това е било на двайсет и пети юни.

— Ако полицаят е докладвал същия ден — каза Кейт.

— Да, разбира се. Но дори и да не е, това само би отдалечило времето от предполагаемата дата на убийството. Искам да кажа, че ако е оставил бележката по-рано, това значи някъде около двайсет и четвърти — двайсет и пети юни може би.

— Знаеш ли какво не мога да проумея — попита Джез. — Всички жертви са убити в домовете си и телата им бяха намерени там. Той не ги зарязва по бунища или канали. А в къщата на Питър няма труп.

— Още не знаем — каза Кейт. — Не сме били там.

Ред се обърна и почука силно на врата на Сандра Мур. Тя отвори веднага, толкова бързо, че трябва да беше стояла прилепена до нея цялата в слух.

— Госпожо Мур, споменахте, че доколкото знаете, никой не е влизал в апартамента на Питър след изчезването му?

— Да. Точно така.

— Благодаря.

Тя затвори вратата с нежелание. Те слязоха по стълбите, така че тя да не може да ги чува повече. Лампите угаснаха, щом стъпиха на долната площадка. На всеки етаж имаше ключ. Джез натисна най-близкия и отново стана светло.

— Това, за което си мисля, е следното — каза Ред. — Сребърния език не е искал да открием тялото веднага, нали така? Но едновременно с това е бил наясно, че ако го убие, ние ще го намерим. Тъй като тялото ще се намира в дома, а някой ще забележи отсъствието на човека по една или друга причина. Сега, той може да скрие тялото някъде, но това би развалило структурата на целия модел, нали така? Всички те са убити по домовете си. Собственият му критерий свива до крайност полето му на действие. Значи е трябвало да убие Питър в дома му на двайсет и девети юни. Това са задължителни параметри: датата и мястото.

Затова той прави следното. Влиза в дома на Питър около седмица преди датата, кара го да напише бележката и после го отвлича и го държи затворен някъде. Една седмица е достатъчно време някой — в този случай, клиент — да забележи отсъствието му, да се обади в полицията, която да провери апартамента, да намери бележката и да запише Питър в регистрите на изчезналите. Случаят е приключен. Хора изчезват всеки ден, не е голямо чудо. А после, на двайсет и девети юни, се връща в апартамента заедно с Питър и го убива. Точно тук. Хората си мислят, че той обикаля света, за да се съвземе след смъртта на Карън. Няма причина който и да било да търси Питър в дома му. И тъй като никой не е бил вътре, никой не е намерил тялото.

— Искаш да кажеш, че трупът е вътре? — попита Джез.

— Хващам се на бас за каквото си поискаш, че е тук. Това е единственото обяснение, което пасва.

— В такъв случай — каза Кейт — е престояло четири месеца. Вътре ще вони ужасно.

Ред ги погледна:

— Лайняна работа. За това ни плащат.