Борис Старлинг
Месията (4)

4

Петък, 12 февруари 1982

Ето оттук започна всичко. Под уличната лампа, маркирана със знак РИЪЛИТИ ЧЕКПОЙНТ, където тялото на Шарлот Логан беше открито от един студент на път за утринната тренировка. Синините по шията й и безумно изцъклените й очи недвусмислено сочеха как е била убита. Шарлот Логан, второкурсничка по естествознание в колежа „Клеър“, едва навлязла в живота, сега беше полузамръзнал удушен труп.

Районното полицейско управление на „Кеймбридж“ успя да установи всичко освен най-важното — кой е убиецът. Разкри се, че Шарлот е била на домашно парти в нощта на убийството и за последен път са я видели там около три без петнайсет. Никой не си спомни да я е виждал да си тръгва, а камо ли дали някой е излязъл с нея. За този период от нощта май никой не си спомняше много.

Очевидно Шарлот беше решила да се прибере пеш до колежа, но не бе успяла да стигне дотам. Не се откри да е сексуално насилена, нито беше ограбена. По врата й не бяха останали отпечатъци; в минусовите температури на източноанглийската зима всеки би носил ръкавици посред нощ навън. Убийство без следи и без явен мотив.

Входният портал на колежа „Клеър“ се гушеше закътан при Кралския параклис в дъното на малка пътека. Сега тя беше превзета от телевизионни екипи, фотографи и репортери, задържани извън стените на колежа от веригата строги портиери, които от време на време напускаха поста си, за да ескортират по-чувствителните студенти през шпалира от микрофони и бележници. Шефът на разследването полицай Дерек Хокинс се появяваше три пъти дневно на фона на червеникавите стени и черните железни порти и всеки път използваше различни евфемизми, за да маскира факта, че полицията е доникъде.

Бащата на Шарлот Ричард, който беше спечелил над 20 милиона лири от продажбата на килимената си фирма предната година, предложи 30 хиляди лири за информация, която би довела до арест и съд. Един от репортерите го попита дали смята, че парите могат да върнат живота на дъщеря му. Не, отговори той, но могат да платят за справедливостта, а това е единственото възможно при тези обстоятелства.

Парите не успяха нищо. Дните се влачеха еднообразно в студа и перспективите за намирането на убиеца на Шарлот започнаха да се топят като утринната мъгла при реката Кем. Кеймбридж работеше, играеше и се смееше както винаги — не можеше да отдели повече от няколко скръбни дни с Логанови и приятелите на Шарлот.

Ред бегло познаваше Шарлот, дори не си спомняше къде или как я беше срещнал. Беше една година по-голям от нея, в друг колеж, с друга специалност. Съжаляваше семейството й и го беше яд на неизвестния, който бе отнел живота й. Но самата й смърт не обърна живота му с краката нагоре.

Поне до следващата седмица, когато откри кой е убиецът.