Борис Старлинг
Месията (78)

78

— Не е възможно — настояваше Джез.

— Пропуснали сме — каза отново Ред, — със сигурност сме пропуснали един.

— А може Сребърния език да е искал да го убие, но да не е успял — предположи Кейт. — Може би Петър си е сменил жилището или нещо подобно.

Ред поклати глава.

— Не. Не вярвам. Кейт, ти самата каза преди малко, че всичко това изисква огромно планиране. Знаем колко педантичен е Сребърния език. До този момент не е направил и намек за грешна стъпка. Не би го изпуснал. Все някъде трябва да има жертва на име Питър. Затова и ни е дал джокера за светиите. Искал е да знаем. Той ни разиграва.

— Но досега намирахме труповете няколко часа след настъпването на смъртта — каза Джез. — И все пак, ако някой Питър е бил убит, това ще да е станало — той броеше месеците на пръстите си — преди… утре ще станат четири месеца. Така че, ако Питър е мъртъв, Сребърния език трябва да го е скрил някъде. Но защо? Защо ще му е да крие точно него?

— Не знам — каза Ред. Той прерови записките си, докато не стигна до Петър. — Адски типично. Петър е с най-много възможности за подход. Той ще бъде най-трудният за намиране. — Ред прегледа нетърпеливо записките си, мърморейки си: — Рибар… водач на апостолите… ключове за небесата… разпнат надолу с главата… единственият с жена.

Разпнат надолу с главата. Юмрукът му се стовари тежко върху бюрото.

— Това е. Бил е разпнат надолу с главата. Ако бяхме намерили Питър още тогава, веднага след като е бил убит, щяхме да можем да разгадаем принципа. Разпятието винаги навява религиозни мисли. А вече надолу с главата си е достатъчно рядко, за да предизвика съмнение дори у пълен дебил. Ако бяхме намерили Питър, принципът щеше да е очевиден. — Той сравни датите. — Питър трябва да е бил третата жертва. Ако бяхме успели да разплетем загадката на Сребърния език още след третата жертва, щеше да му е доста трудно да следи мишените си, нали така? Така че го е скрил, докато ние си прекарвахме времето по най-педерастките заведения в града. Той избира какво да ни каже и кога да ни го каже. Даде ни джокера за светиите, но продължава да пази Питър.

— Трябва да има някакви данни все пак, нали? — каза Кейт. — Имам предвид, че не може да убиеш някого през юни и да очакваш никой да не забележи нищо до октомври, нали?

— Освен ако Питър е бил някой скитник, чието изчезване няма как да бъде забелязано — отвърна Джез почти под носа си.

— Може би — каза Ред. — Но по-вероятно е да е имал работа. Никоя жертва досега не е била безработна. — Той се обърна към Кейт. — Свържи се с отдел „Издирване“. Иди там и прегледай всички досиета на хора, изчезнали от двайсет и девети юни нататък. Всеки, за чието изчезване е съобщено към края на юни до началото на август. Това покрива всякакви възможности да е бил на почивка, болен или нещо такова. Кажи им да търсят мъж на име Питър, първо само в Лондон. Ако нищо не се появи, разшири обхвата. Стой при тях, докато проверяват, и не си тръгвай, преди да ти попадне нещо.

— Ами професията? — попита Джез. — Чий патрон е Петър?

— На ключарите, рибарите и папите. — Той се усмихна. — Струва ми се, че последните можем да ги извадим от сметките. Дори Ватиканът щеше да се затрудни да прикрие изчезнал папа — и пак се обърна към Кейт. — Не обръщай голямо внимание на професията. Първо намери изчезналия човек и после свери работата му. Вероятно ще се окаже ключар или пък свързан по някакъв начин с рибата, но не се ограничавай с тези. Петър е бил много неща. Скалата Господня например. Би могъл да е някой каменар. Но както казах, нагласи изчезналия по професията, а не обратното.

— Разбрано. — Кейт записваше инструкциите в бележника си. — И още нещо? — попита тя.

— Какво?

— Ако е имал жена, както библейският Петър, как, за бога, тя не е открила изчезването му?

— Може да е съобщила. Може да са разделени. Може Сребърния език да е убил и нея. Кой знае?

— Не — каза Джез. — Не би убил и нея. Това е в разрез с модела му. За него ще е… нещо грозно, предполагам. Да убие някой извън избраните би опетнило чистотата на неговия шедьовър.