Джеймс Патерсън
Алекс Крос, бягай (72)

68.

Крийм наблюдаваше двойката, която вървеше по плажа ръка за ръка. Веднага щом потънаха в мрака, той прекоси пясъчната ивица и мина напряко през високата трева към задния двор на къщата си.

— Какво точно правиш всъщност? — прошепна Джош в слушалката.

— Нещо малко по-различно този път — отвърна Крийм. — Изчакай и ще видиш.

Бергман се изкиска от вълнение и още няколко кубчета лед изтракаха в чашата му на хиляда мили разстояние.

Вътре в имота Крийм се промъкна покрай басейна към страничния вход на къщата. Каменният шах във вътрешния двор си стоеше в същата конфигурация, както го бе оставил преди почти осем месеца. Беше играл с Роджър Уетиг от съседната къща. Победи го всъщност, ако не го лъжеше паметта. Шахматните фигури си стояха непокътнати оттогава. Шахът като игра бе малко над умствените способности на Миранда и момичетата.

Спря пред страничната врата и пробва дръжката. Беше заключена, разбира се, но алармената система на този вход бе повредена отпреди две коледи. Той завинти заглушителя на малкия пистолет „Берета“, който измъкна от вътрешния джоб на якето си, и простреля дръжката на вратата. Чу се шумно и кратко звънтене на метал, което така или иначе нямаше да се чуе отвъд границите на имота.

Миг по-късно Крийм беше вътре.

Бе доста странно да се промъква в собствената си къща по този начин. Без да светва лампите, той тръгна през просторния коридор и нагоре по стълбите към кухнята. Покрай килера отново спря, взе от едно чекмедже бяла кухненска торба за боклук и я напъха в джоба си.

Продължи нататък — бърза обиколка на първия етаж, просто за да огледа. Цялата обстановка го караше да изпитва нелепа сантименталност. В тази къща бе преживял и приятни моменти всъщност. Няколко Коледи и други подобни събития, още преди всички да започнат да се мразят взаимно.

И не сексът бе притеснявал Миранда. Нищо подобно. Тя си имаше своите флиртове, той си имаше неговите.

Не, проблемът беше скандалът във Вашингтон, заедно с всичките му последствия. Вече нямаше да има седемцифрени приходи, нито репутация върху бяла покривка, нито перфектен отвън и прогнил отвътре живот. Това й даде основателен предлог да предприеме нещо, което и двамата трябваше да направят много отдавна.

Само че сега Миранда бе ядосана. И ставаше все по-алчна.

Крийм се качи по извитото стълбище от бамбук и стомана до втория етаж. Не бързаше, а спокойно отваряше една по една вратите по коридора. Първо беше стаята на Клои, после тази на Джъстийн. И двете не бяха оставили много след себе си, но все пак успя да открие чифт диамантени обеци в скрина на Клои и опаловия пръстен, който двамата с Миранда бяха донесли на Джъстийн от Санторини преди няколко години.

Някога бе обичал своите малки руси красавици. Но беше болезнено ясно в какви жени ги превръщаше майка им. Никоя от двете не се бе обаждала от месец просто за да го чуе. Получи едно-единствено текстово съобщение, когато Клои искаше увеличение на лимита по кредитната си карта „Амекс“.

Да, наистина — само няколко тресчици, останали от стария сектор на кучките.

Вече бе твърде късно да ги спасява.

Крийм продължи да се движи. Подмина спортната зала на горния етаж, спалнята за гости и се качи на следващия полуетаж, в господарската спалня.

В гардеробната на Миранда отвори всички чекмеджета и разпиля бикините и дреболиите й по пода. Взе малкото ценности, останали там, както и няколко стари рецепти от аптечката. Не беше много — не че имаше някакво значение. Тази вечер целта на всичко бе външното впечатление.

Накрая той се обърна и тръгна обратно към изхода.

— Джош? — каза той, докато крачеше по коридора. — Още ли си в съзнание?

— Още съм тук — отвърна Бергман. — Започвам да се отегчавам обаче. Какво става?

— Просто имай търпение — каза му Крийм. — Скоро ще стане много по-интересно.