Джеймс Патерсън
Алекс Крос, бягай (23)

19.

Илайджа Крийм предпочиташе сам да разделя на парченца грейпфрута си сутрин. Харесваше му лекотата, с която ножът потъваше в ципестата вътрешност, но също и това, че за целта се изискваше известна прецизност с острието.

Отдели доста време на това, докато четеше вестник „Поуст“ и се наслаждаваше на закуската си от плод, пържола и яйце. Една конкретна статия бе привлякла вниманието му и той внимателно я прегледа два пъти, докато се хранеше.

— Кейт? — извика той към домашната помощница.

— Сър? — отвърна тя и открехна двукрилата летяща врата от кухнята към трапезарията.

— Би ли донесла телефона ми, ако обичаш? Мисля, че е в коридора.

— Разбира се — отвърна тя и отново изчезна.

Според статията във вестника, момче от Северозападен Вашингтон бе застреляно, наръгано с нож и захвърлено в Потомак, където тялото му изплувало до брега предишния ден. Репортажът на „Поуст“ съобщаваше, че полицията не разполага с каквито и да било улики относно това кой би могъл да го е извършил.

— О, чух за това — каза Кейт, която внезапно се бе върнала с телефона на доктор Крийм и надничаше иззад рамото му. — Снощи го съобщиха по всички телевизионни канали.

— Така ли? — отвърна Крийм. Очевидно момчето е умряло по доста кошмарен начин.

Хареса му, че Кейт не извърна поглед. Вместо това тя се наведе, за да погледне отблизо черно-бялата снимка на жертвата. И достатъчно близо за Крийм да положи нежно ръка върху извивката на задника й.

— Толкова млад — каза тя, макар че бе почти на същата възраст.

Не трепна и от докосването на Крийм. Кейт, с проблемите си около зелената карта и болния си баща, със сигурност знаеше как да пази интересите си.

— Това е всичко засега — каза Крийм и й намигна, докато тя му доливаше кафе. Кейт се усмихна любезно.

Той я изпрати с поглед и изчака да влезе в кухнята. После взе телефона си и звънна на Джош Бергман.

— Илайджа? — каза Бергман. — Случило ли се е нещо?

— Не — отвърна Крийм. — Знам, че се споразумяхме да задържим известна дистанция засега. Но тъкмо разлиствам вестника и просто трябваше да те попитам дали наистина си бил толкова зает напоследък, колкото си мисля.

— А, това… — с престорено безразличие отвърна Бергман.

— Така си и мислех — каза Крийм. Джоши наистина бе качил летвата след последното си представяне. Впечатляващо.

— А ти как си, Илайджа? Мислех си за теб.

— По-добре от всякога — каза Крийм на приятеля си и това беше вярно до известна стенен. Старият му живот може и да беше изпепелен, но на негово място се зараждаше нов, като феникс. — Оказа се, че съм мразил жена си през последните шестнайсет години. Просто не съм го съзнавал, докато тя не си отиде.

— А момичетата?

— Ужасно ми липсват — равнодушно отвърна Крийм. — Но междувременно се обличам както си искам, в графика ми вече няма нито едно изтощително парти и сериозно съм хвърлил око на тъмнооката ми домашна помощница.

— Имаш предвид Кейт? Добър избор — каза Бергман. Той обожаваше да слуша за сексуалния живот на Крийм и почти не си правеше труда да прикрива този факт. Какво те спира?

— Нищо, предполагам отвърна Крийм. — Но… Джош, виж какво. Нека ти кажа още нещо. Искам да знаеш колко много те ценя. Колко много съм те ценил през цялото това време.

— Илайджа, пил ли си?

— Напълно сериозен съм — каза той. — Мисля, че ти си единственият истински приятел, когото някога съм имал.

— Добре, хубаво — отвърна Бергман. — Тогава ми позволи да слушам, докато оправяш прислужницата.

Крийм се изсмя. Двамата умееха да се забавляват, несъмнено.

— Време е да затварям, Джош. Благодаря ти, че съсипа момента.

— Само не забравяй — топката е в твоето поле — каза Бергман.

— Да, разбира се — отвърна Крийм. — Нямам търпение.

Той затвори телефона, взе малкото назъбено ножче от масата и се запъти към кухнята.