Джеймс Патерсън
Алекс Крос, бягай (57)

53.

Опитвах се да се съсредоточа върху брифинга на следващата сутрин, но ми беше трудно да задържа мислите си на едно място.

Започвах да се чудя дали не се бях претоварил. Това е въпрос, който често си задавам. Работех върху три случая едновременно плюс Ава. Тя беше четвъртият случай. По-късно през деня имахме среща в Службата за закрила на децата и семействата. Междувременно ме чакаха достатъчно други задачи.

Повече от достатъчно всъщност, но как да откажеш нещо, когато човешки живот е в опасност? До този момент имахме девет мъртви, един изчезнал и — с трима неизвестни заподозрени на свобода — тревожно надвиснало очакване за още жертви.

Има много разногласия относно „сноповете“, както се наричат сходствата в серийните убийства. Някои хора твърдят, че те не са нищо повече от съвпадение и че от време на време неминуемо ще ставаме свидетели на повтаряща се активност. Съединените щати са световната столица на серийните убийства, в която по всяко време има от двайсет и пет до петдесет активни убийци.

Най-известният „сноп“, за който знаех, бе този от Южен Лос Анджелис, от началото на осемдесетте до 2007-а. Полицейското управление на Лос Анджелис бе разследвало пет отделни случая в този период, в това число Мрачния сънливец и Саутсайдския удушвач. До приключването на всичките пет разследвания бяха загинали общо петдесет и пет души на територия от сто и трийсет квадратни километра.

Освен това наскоро имаше сведения за трима убийци, действащи едновременно в окръзите Насау и Съфолк, Лонг Айланд. По последни данни двама заподозрени бяха арестувани, един все още бе на свобода, а общият брой на жертвите достигаше трийсет.

Сега Вашингтон имаше всички изгледи да създаде собствен „сноп“. През цялото време прехвърлях наум всичките три случая; размишлявах за методите, профилите на жертвите, възможните мотиви и най-вече — къде ще е следващият удар.

Убиец номер едно бе човекът, когото наричах „Ръсел“, предполагаемият приятел на Елизабет Райли. В известен смисъл той бе най-непредсказуемият, с период от четири и половина години между бременните му жертви и предполагаемо отвличане.

Номер две бе онзи, когото пресата наричаше Речния убиец. До този момент бяха открити мъртви трима хомосексуалисти на повикване, но аз се опасявах, че все още не бяхме намерили всичките. При нормални обстоятелства потопено във вода, разлагащо се тяло може да трупа газове в продължение на три седмици, преди да изплува на повърхността.

Убиец номер три бе най-неясен, но той вече имаше два различни прякора. Някои го наричаха Джорджтаунския изкормвач. Други използваха прозвището Барби убиеца, заради русите коси и перфектните тела на двете му известни жертви. Главното полицейско управление бе оставило тези сравнения извън официалните си изявления, но медиите бяха успели да се доберат до тях.

Това беше случаят, който най-много ме тормозеше в момента. Имайки предвид очевидната връзка между Речния убиец и този човек, не можех да се освободя от усещането, че Барби убиеца се опитваше да го настигне. Най-просто казано, струваше ми се, че изоставахме с една мъртва блондинка.

Три дни по-късно се оказа, че съм бил наполовина прав.

Този път имахме две мъртви блондинки.