Джеймс Патерсън
Алекс Крос, бягай (105)

101.

Веднага щом превързаха ръката ми в линейката до къщата, оставих Валенте в Роуд Айланд и късно през нощта се прибрах обратно с хеликоптера във Вашингтон.

По пътя нямаше никакви новини, но Ерико ми звънна точно когато кацахме в Куонтико. Оказа се, че Крийм строшил гръбнака си при падането и имал два счупени прешлена. Освен това направил пълни самопризнания още преди да го отведат в болницата в Нюпорт. По думите на Валенте, Крийм бил прекършен от падането по всички възможни начини. Той не само щеше да прекара остатъка от живота си в затвора, но щеше да излежи цялата си присъда в инвалидна количка. Не мога да кажа, че изпитвам особено съжаление към него.

Щях да се видя с Крийм отново по време на съдебния му процес, но сега имах други грижи на главата си.

Само една всъщност. Ава.

Отидох направо в офиса, без да се прибирам у дома. Най-добрият начин да се прибера при семейството си, бе да приключа с доклада си в спокойните часове на нощта, преди началото на сутрешната шумотевица.

Количеството административна писмена работа по случай като този е зашеметяващо. Основната тежест щеше да падне върху Валенте, както и върху Джейкъбс за случая с Речния убиец. Всяко досие трябваше да мине през не по-малко от седем нива на преглед в управлението, преди да получи окончателно одобрение за приключване. Случвало се е това да продължи и шест месеца. Това е една от основните причини, която убива амбициите ми да се катеря по-високо в йерархията на Главното полицейско управление. Стигнеш ли определено ниво, започваш да прекарваш цялото си време в писане и политика вместо в оперативна дейност навън, където се върши истинската полицейска работа.

До седем сутринта бях написал пълно обяснение за събитията от последните двайсети четири часа и го предадох на старши полицай Хайзенга, когато дойде на работа. Тя вече бе говорила с Валенте и изглеждаше в прекрасно настроение, а това не се бе случвало от седмици.

Още по-добре, тъй като трябваше да й предам доклада си и да я помоля за няколко дни отпуск. На един дъх.

— Знам, че съвсем скоро се върнах — казах. — Но Ава я няма от няколко дни и…

За моя радост Хайзенга го прие съвсем спокойно. Махна към вратата с папката, която току-що й бях дал, и каза:

— Тръгвай, преди да съм променила решението си. Намери момичето си и се върни тук веднага щом можеш. И дръж телефона си включен!

Очаквах десетки обаждания днес, с половин милион въпроси относно Крийм и Бергман, но това поне ми предоставяше онзи промеждутък от време, който ми беше нужен, за да подредя приоритетите си.

Първа спирка — вкъщи.