Каролайн Линдън
Цената на един скандал (23)

Глава 22

Абигейл знаеше, че това, което прави, е порочно, но не я беше грижа.

Тя твърдо прогони всички мисли за родителите си и за лорд Атертън. Първоначалната цел на бягството й наистина бе свързана с желанието й да не се връща при тях, но още щом тишината на дърветата я обгърна, вече знаеше къде отива. По-точно — знаеше къде иска да отиде, защото самото придвижване се оказа доста трудно. Едва не припадна от облекчение, когато Борис се появи през храсталака, устремен към нея, размахал опашка за поздрав. Сякаш бе дошъл да я търси. Поведе я нагоре по стръмното, дори я побутваше, и съвсем скоро между дърветата се появиха розовите тухли на Монтроуз Хил Хаус.

И сега тя се намираше там, където искаше да бъде — където й беше мястото. Себастиан пусна ръката й само колкото да коленичи и разбърка огъня. Спалнята му бе съвсем просто мебелирана: старо кожено кресло, писалище, скрин и одеяло на пода до камината, където явно спеше Борис. И легло.

При вида на леглото тя се смути. Не се чувстваше притеснена, но изведнъж й се прииска да знае по-добре какво да очаква. Четенето на „50 начина да съгрешиш“ наистина й бе дало известна представа, но в момента й се стори съвсем недостатъчно. Тя всъщност изобщо не беше като лейди Констанс. Ами ако Себастиан си мисли, че и тя е толкова лишена от задръжки, толкова необуздана?

Затвори очи и си каза да не мисли глупости. Себастиан беше много по-добър от всички любовници на Констанс: той беше жив и истински, влюбен в нея, готов да прави любов с нея… И в пещерата, и после в гората, той знаеше точно къде да я докосне, точно колко може да си позволи, за да не я разочарова. Знаеше, че тя няма никакъв истински опит, но това не го бе спряло да й покаже цял един свят на удоволствия, за който тя дори не беше подозирала, и я накара да се чувства обожавана. Сърцето й прескочи при този спомен и тя отвори очи. Моментът на срамежливост бе отминал.

Себастиан я гледаше внимателно.

— Не си сигурна ли? — попита той. — Няма да направя нищо, което не искаш.

Абигейл се усмихна.

— Знам. Имам ти доверие. — Очите й попаднаха на нещо и тя се изчерви. — Запазил си я!

Той кимна, без да откъсва очи от лицето й.

— Разбира се. Напомня ми за теб.

Червенината по бузите й стана още по-силна. Тя вдигна онзи брой от „50 начина да съгрешиш“, в който Констанс се галеше сама, с превързани очи, докато мистериозният й любовник я наблюдаваше.

— Спомена за това в пещерата.

Крайчецът на устните му се изви в усмивка.

— Тогава, в пещерата, не можех да мисля почти за нищо друго. Когато свещта угасна, помислих, че Господ е изпратил поредното си мъчение.

— Какво искаш да кажеш? — пошепна тя.

— Констанс обясняваше, че тъмнината е много освобождаваща. — Той тръгна към нея. — И трябва да кажа, че сега й вярвам. Никога нямаше да те целуна първия път, ако не бе тъмнината.

— Никога? — тя го погледна въпросително.

— Ами… — На лицето му се появи онази толкова съблазнителна полуусмивка. — Не и в онзи ден.

— Понякога си мисля, че съм задължена на лейди Констанс. — Тя вдигна книжката, отвори я и избра пасаж напосоки. — „В моите наистина развратни приключения никога не бях изпитвала такъв остър копнеж. Липсата на светлина направи кожата ми само по-чувствителна към докосването му; ушите ми по-добре долавяха дишането му“ — прочете тя на глас. — Навярно е добре да изгасим лампата…

Себастиан прекоси стаята и взе брошурата от ръцете й.

— Стига толкова. Не ми трябват разкази, за да знам какво да правя. — Извърна се и хвърли книжката в огъня. — Мога да напиша книга, без дори да спомена и половината от мислите и желанията, които ти вдъхнови у мен.

— Наистина ли? — Абигейл откъсна очи от горящата книжка. — Би ли написал?

Той се усмихна.

— Само за теб, любов моя. — Докосна китката й. — Скъпа Абигейл — започна той. Очите му леко се плъзнаха нагоре по ръката й. — Има толкова много неща, които съм мечтал да ти кажа, откакто се запознахме. Някои от тях може би ще те накарат да се изчервиш… — Тя се засмя, а той я погледна усмихнато. — Един ден се надявам да ти ги покажа.

— Този разказ ми харесва.

Тя започна да се обръща, когато той мина зад нея, но Себастиан я спря, поставяйки длан на бедрото й.

— Така и трябва — прошепна той и нежно прехвърли дългата й коса през рамото й. — Това е ода за твоята хубост, твоя чар, твоето милосърдие. Докъде бях стигнал? Аха. — При тези думи той залепи дълга и нежна целувка на тила й. — Ти преследваш сънищата ми от вечерта, когато те срещнах за първи път. Влетя в живота ми като падаща звезда, заслепявайки очите и сърцето ми. И въпреки това даже и аз не бях достатъчно луд да мисля, че някога ще ми обърнеш внимание…

— Никога не си бил луд — промълви Абигейл и потръпна.

Той развързваше връзките на роклята й преднамерено бавно. Усещаше всяко подръпване на коприната, всяко отпускане на корсажа. Усети тялото си напрегнато до скъсване, докато той само удължаваше това сладко мъчение.

— Не и в смисъла, който влагат всички останали — вметна той, а после продължи разказа си. — Ако близостта до теб ме подлудява, аз съм щастлив да приема тази лудост. Да не бъда близо до теб е мъчение, което не мога да понасям повече.

Той освободи напълно корсажа и Абигейл усети как презрамките му се спускат по раменете й. Той си пое неравно дъх.

— Боже милостиви. — Прокара длани по раменете й и надолу по ръцете, избутвайки роклята. Абигейл отпусна глава назад, докато устните му докосваха шията й. Пръстите му се заловиха с връзките на долната й риза, вързани на фльонги между гърдите й. — Толкова хубава — прошепна той и тя усети горещия му дъх по кожата си. — Толкова съвършена.

— И нетърпелива!

Тя извади ръцете си от ръкавите и сложи длани върху неговите, за да развърже връзката. Искаше да се отърве от дрехите по-бързо, за да усети кожата му до своята.

Този път Себастиан не протестира. Той смъкна рязко разхлабената риза и веднага обгърна с длани гърдите й — отначало съвсем нежно, после здраво, като я притегли плътно към себе си. По тялото му пробегна тръпка.

— Абигейл — прошепна той с дрезгав от вълнение глас.

Тя се завъртя в обятията му.

— Обичам те — каза и се повдигна на пръсти, за да го целуне.

Той отвърна страстно на целувката. С една ръка я притискаше здраво към себе си, с другата бързо свали и последните връзки на ризата й. Почти без да отделя устни от нейните, той сваляше дрехите една след друга.

Сърцето й биеше лудо. С всеки слой плат, който падаше на пода, плътта й ставаше все по-уязвима и все по-чувствителна. Когато остана само по тънката си риза и дълги чорапи, тя имаше чувството, че гори в треска, че отвътре пари, а по кожата й пробягват студени тръпки. Инстинктивно протегна ръце към него.

— Студено ли ти е? — грабна я той в обятията си, сгушил лице до ухото й.

— Не много. — Прокара ръце по гърдите му, усещайки силните удари на сърцето му, и завъртя края на вратовръзката между пръстите си. — Никога досега не съм виждала гол мъж…

Той замълча за момент.

— А искаш ли?

Лицето й пламна, но Абигейл кимна. Без да каже и дума повече, Себастиан съблече горната си дреха и бързо свали вратовръзката. Чувствайки се много дръзка и смела, Абигейл започна сама да разкопчава копчетата на жилетката му и след минути тя също беше на пода заедно с дългата смачкана вратовръзка. Той я погледна за миг, а после разкопча горните копчета на ризата си и я изхлузи през главата.

— Божичко… — прошепна Абигейл, неспособна да откъсне очи от него. Гърдите му бяха малко по-светли от лицето и покрити с тъмен мъх. Не беше пълен, а мускулите му изглеждаха като на статуите, които бе виждала. Докато той хвърляше ризата настрана, погледът й се плъзна по мускулите на ръцете му. Боже господи, колко силен изглеждаше той без ризата… Ръцете й копнееха да го докоснат.

— Красив си — не можа да се сдържи тя. — Ако така изглежда една „развалина“…

— Още не си видяла коляното ми. Наистина бях развалина. — Той взе дланта й и я постави на гърдите си, точно над сърцето. — Докато ти не ме намери и не ме върна обратно към живота.

— Нищо такова не съм правила — възрази тя тихо. — Ти сам се беше отделил от света и сам реши да скъсаш с тази самота.

— Но само заради теб, любима — увери я той. — Само ти успя да ме примамиш да изляза от черупката. Не искам да кажа, че си ми дала живот, но нямам думи да опиша каква жизненост и щастие ми донесе, докато аз нямам нищо, което да ти предложа…

— Спри. — Опря длани на гърдите му, учудвайки се колко топъл е той. — Ти ме разбираш. Двамата сме много еднакви. Ако бях на твое място, след всички преживени несправедливости щях да реагирам по същия начин. И двамата предпочитаме повече усамотението, но все пак и двамата искаме някого до себе си. Някой, който би оценил отдавна изгубена пещера или ценна книга. — Тя го погледна през мигли. — Някой, който разбира и нашето недотам прилично любопитство и желания…

Мускулите под дланите й се напрегнаха. В очите му се отразяваше огънят от камината.

— И още как. — Той уви една от дългите връзки на ризата й около пръста си. — Единственото ми желание е да ти покажа всички неприлични удоволствия, за които мечтаеш.

Дръпна връзката и тънката риза се свлече от раменете й.

— Откъде знаеш, че мечтая за неприлични удоволствия? — Тя отстъпи назад и излезе от кръга на падналата върху пода риза. Той я погледна закачливо, а тя се изчерви. — Аз не съм лейди Констанс, нали знаеш?

— Знам. — Взе я в обятията си. — Ти искаш и любов, и неприлични удоволствия.

Целуна я. Абигейл имаше чувството, че ще се стопи от опияняващата комбинация от любов и страст в тази целувка. Езикът му докосна нейния — едновременно възбуждащо, искащо и съблазняващо. Тя почти не забеляза кога той я вдигна от пода и я отнесе в леглото.

Цяла вселена от образи и думи премина през ума й, докато той я положи на леглото и свали панталоните и ботушите си. После тя го погледна — сега, когато бе гола и съвсем уязвима — и всичко изчезна от главата й. Той беше красив с изпънатите мускули на гърдите и ръцете, със стройните и силни крака. На лявото му коляно имаше бяла превръзка, но навеждайки се над нея за още една целувка вниманието й бързо пое в друга посока. Този път езикът му смело влезе в устата й и Абигейл простена, осъзнавайки, че това е само прелюдия към нещо много подобно, което тепърва предстои.

Той легна на леглото и се намести над нея. Едната му длан се вплете в косите й, докато я целуваше, този път страстно, с намерението да я завладее. Тя се раздвижи под него и неспокойно се изви под тялото му, когато той хвана в шепа гърдата й и палецът му помилва зърното, което набъбна, готово за още. Тя сякаш нямаше къде да сложи ръцете си, затова просто обви врата му и не го пусна повече, наслаждавайки се на невероятното удоволствие от целувката. В един момент извърна глава и тя изстена разочаровано.

— Едва сега започвам — дрезгаво каза той и спусна тялото си надолу по нейното. — Искам да те целуна навсякъде…

Тя успя само да произнесе някакъв неразбираем звук на съгласие, докато той залепи устни първо върху зърното на едната й гърда, после — на другата. Пръстите му се движеха безспирно по тялото й — от нежната шия през гърдите и чак до бедрата. Както бе направил и в гората, Себастиан я държеше така, че цялата да е негова, когато тя посегна да сложи отново главата му до гърдите си, той хвана ръцете й, разпери ги настрани и страстно започна да целува ту едната, ту другата, докато тя стенеше от изгарящо желание. Дори не бе забелязала, че той е разтворил краката й, а той вече се спускаше още по-надолу и широките му гърди се намираха между коленете й. Без да обръща внимание на смаяното ахване, той смело плъзна пръсти по нежните гънки между бедрата й и ги разтвори така, че сега виждаше всичко.

Абигейл повдигна глава, цяла изчервена от неудобство, но същевременно цялото й тяло настръхна и пламна от възбуда. Мъжкият глад в очите на Себастиан обаче угаси всякакво желание да му каже нещо; само го наблюдаваше в смаяно мълчание, когато той наведе глава и бавно целуна чувствителното местенце.

— Толкова мека — пошепна той, докато леко я милваше. — Толкова хубава. Пръстите и езикът му галеха и възбуждаха, точно както бе правил и в гората; бедрата на Абигейл сами започнаха да се движат в ритъм. На устните му се появи доволна и опасна усмивка. И толкова страстна. Пъхна единия си пръст в нея и тя усети как коремът й се свива в конвулсия. Абигейл едва си поемаше дъх, замаяна и хипнотизирана. Той вдигна поглед и срещна нейния, а след това бавно пъхна и втория си пръст.

Тя падна върху възглавниците и инстинктивно изви гръб. Без да бърза, той леко вадеше пръстите си, отново ги пъхаше и при всяко движение не пропускаше най-чувствителното място. Тя сграбчи завивките, вече на път съвсем да загуби свяст. В тялото й се надигаше дива буря и трескаво желание да отприщи този страстен бент. Краката й тръпнеха в очакване, а когато Себастиан отново я целуна там долу, правейки бесни кръгове с езика си на същото място, където пръстите му я бяха подлудили, тя почти изкрещя.

— Господи, Абигейл! — Той се вдигна на колене и сложи краката й около кръста си. — Не искам да те нараня…

Тя въртеше трескаво глава от едната страна на другата.

— Не спирай!

Тръпка премина през тялото му; той се намести и тя усети как членът му се притиска в плътта й. Погали я отново, тя се задвижи в отговор, притегляйки го още по-дълбоко. Въображението й рисуваше картина как неговата плът влиза в нейната, как телата им се сливат едно с друго, как двамата стават едно. Себастиан пое дъх и направи следващия напън. Тя почти не усети леката болка, като ужилване, когато той напълно влезе в нея.

— Знам, че боли — изрече той приглушено. — Нека само… — Здраво прихвана бедрата и започна да се поклаща с малки, остри движения, които я накараха да стене в премала. — Ето така…

Той вече бе също толкова задъхан и напрегнат, колкото и тя. Пръстите му отново погалиха нежното местенце и се задвижиха в синхрон с всеки тласък.

Върховното усещане настъпи внезапно; във вените й се скъса бент и я заля с огнена вълна. Тя не свършваше за първи път — той я бе довел до екстаз и онзи ден в гората, — но такова нещо Абигейл не бе преживявала досега. Кръвта шумеше в ушите й, набъбналият му член вътре в нея усилваше вълните на облекчение, които се разнесоха по тялото й. Тя стигна до върха с вик, вкопчена в него, желаейки и той да почувства същото непоносимо удоволствие.

— Да — изрече задъхано той, притиснал бедрата й към себе си. — Аби… миличка… — и той рязко се спусна напред, облягайки се на лакти.

При следващия тласък тя отвори широко очи. Главата му бе отметната назад, а зъбите — стиснати. Той бавно се отдръпна от нея, а после с мощно движение настъпи отново — картина на мъж в момент на пълен екстаз. Абигейл успя да прехвърли ръка през кръста му, преди той да се задвижи отново, отново и отново, преди да опре чело на нейното, а по тялото му да мине огромна тръпка. В унес тя усети как членът му пулсира вътре в нея — макар че навярно цялото й тяло също пулсираше — и после той замря.

— Ето така… Ето така искам страстта — успя да каже тя.

Мускулите й още потрепваха след преживения оргазъм. Напрегнатото изражение, само допреди миг завладяло лицето на Себастиан, сега се превърна в ленива усмивка.

— Така и ще я имаш, толкова често, колкото пожелаеш.

Тя се засмя и се гушна в него. Той я целуна, а после легна настрани, грабвайки я със себе си. Сега, когато главата му бе на рамото й, а ръцете му я прегръщаха, Абигейл разбра, че никога в живота си не се е чувствала толкова уютно и толкова доволна.

— Обичам те — прошепна тя, преливаща от щастие.

Устните му докоснаха челото й.

— А аз те обожавам.

— Мисля, че Констанс иска и двете — прошепна тя, разсеяно галейки косата му.

Той не помръдна.

— Ммм?

— И любов, и страст — поясни тя. — Тя непрекъснато търси нещо — приключение, разнообразие, вълнение, — но никога не е наистина задоволена от това, което намира, дори и когато твърди, че то надминавало всичките й надежди. Любовниците й носят удоволствие, но никой не докосва сърцето й.

— Изглежда търси повече страст, отколкото любов.

Той помръдна, обгръщайки още по-удобно тялото й със своето. Абигейл се сгуши доволна в прегръдките му.

— Може би. — Тя се загледа в игривите сенки на пламъците по тавана. — Предполагам, защото по-лесно се намира.

Себастиан не отговори веднага, но след малко се повдигна и се облегна на лакът.

— Така е, но е рядко да намериш само страст. Вероятно лейди Констанс приема твърде бързо моментните страсти, които й предлагат, и навярно точно това прави разказите й толкова привлекателни за младите дами.

Тя ахна, уж обидена. Той се засмя и зъбите му блеснаха в тъмнината.

— Не ги ли четеш заради това?

— Ами… донякъде — призна тя. Той кимна и издаде самодоволен звук, а тя шеговито го плесна по рамото. — Невъзможно е един мъж да разбере. Очаква се младите дами да не знаят нищо нито за страстта, нито за удоволствието. Смята се развратно едно момиче да пожелае мъж да го целуне, но пък от мъжа се очаква да има голям опит в страстта, за да научи съпругата си. Но… Но невинаги става така, нали? В Лондон има толкова много нещастни бракове. Не само младите дами четат разказите на Констанс.

— Отсега нататък смятам да не пропусна нито един.

Тя се засмя.

— Защото и ти търсиш страст?

— Не. — Той пак се отпусна на леглото до нея и сложи глава на рамото й. — Аз намерих и любов, и страст. Но смятам да се абонирам за брошурата, защото историите се харесват и възбуждат необузданата жена, за която смятам да се оженя, а нейното удоволствие е и мое удоволствие.

Абигейл се изчерви, но не му възрази.

— Затова си мисля, че Констанс иска любов. Страстта наистина е възбуждаща, но когато в нея няма любов, тя отлита бързо.

— Дано да я намери — уморено измърмори Себастиан. — Защото тя е най-хубавото чувство на света.

За миг ръцете му се стегнаха около нея, а след това тя усети как той се отпусна и заспа.

— И аз така се надявам — прошепна тя, чувствайки неизмеримо благоразположение към цялото човечество.

Леко целуна челото на Себастиан за последен път и също се унесе в сън.