Лорън Уайзбъргър
Да играеш без правила (9)

9
Принцесата воин не носи равни подметки

Маями

март 2016

Когато мина през свързващата врата за стаята си в „Четирите сезона“ в Маями, Чарли с изненада видя седналия на леглото й Джейк: беше напълно облечен и изглеждаше нащрек. Освен ако не го зовеше някаква важна работа, той се опитваше никога да не става преди осем. Или, още по-добре, девет.

— Наред ли е всичко? — попита тя: умът й светкавично се стрелна към баща й. — Нещо с татко ли?

— Той е добре. Всичко е наред. Искаш ли да ми кажеш къде беше в шест сутринта? Не изглежда да е било във фитнеса, това поне мога да кажа.

Чарли хвърли поглед надолу: носеше безспорно миниатюрни шорти, украсени с мънички бродирани рози, един от онези падащи на гънки суичъри за йога, които се спускаха сексапилно от раменете й и стигаха отзад до горната част на задника й, и чифт пантофи „Уг“ без пета. Всеки, който имаше очи, можеше лесно да види, че тя не носи нито бельо, нито сутиен. С три крачки отиде до банята и грабна окачения зад вратата хавлиен халат. Докато го пристягаше около талията си, каза:

— Въобще не ти влиза в работата! Защо ти не ми кажеш защо се прокрадна в стаята ми посред нощ?

— Пропусна си теста за наркотици — каза Джейк, като прокара ръка през косата си. — Чакаха двайсет минути, въпреки че не са длъжни, а после си тръгнаха. Обадили се в офиса ми да го заявят, а от офиса пък се обадиха на мен.

— Мамка му — Чарли се свлече в стола пред бюрото.

— Този път ще се отървеш само с предупреждение, Чарли. Следващия път обаче автоматично те отстраняват от участие, независимо от резултата.

— Това не го вярвам! Какви са шансовете да изберат днешния ден?

— Шансовете ли? Бих казал, че бяха доста високи, по дяволите. В Маями сме. Къде мислиш, че би било по-вероятно да цъфнат хората за теста в шест сутринта — в Катар или във Флорида? Искам да кажа, сериозно, Чарли.

Тя се плесна по бедрото. Глупачка такава! Във вълнението си, когато скочи в леглото на Марко, напълно беше забравила за едночасовата пролука, която бе предвидила, така че служителите от допингкомисията да я подложат на тест.

— Достатъчно с тайното промъкване. От цяла вечност знам, че спиш с някого. Защо не вземеш просто да ми кажеш кой е? Играч? Треньор? Нали не е онзи сладур, спаринг-партньорът ти? Много е сладък.

— Дан? Та той е бебе.

— По-млад е от теб с две години. Това едва ли минава за скандално. Дори почти не е интересно. Да не искаш да ми кажеш, че дори не си забелязала безумно готините му плочки? Тази подробност просто ти е убягнала?

Всъщност не й беше убягнала. Дан беше малко по-слаб, отколкото би било по вкуса й, и с около два сантиметра и половина по-нисък от нея, но коремните мускули компенсираха това. А и кой не би забелязал страхотните зъби и хубавата, непринудена усмивка?

— Дан е много привлекателен, да — съгласи се Чарли. — Но почти не сме разговаряли в няколкото месеца, откакто работим заедно. Той запраща топки към мен, казва: „да, сър“ на Тод, а после изчезва от корта в секундата щом тренировката свърши. Сигурна съм, че е чудесен човек, но не спя с него.

Джейк издаде раздразнена въздишка:

— Но всички знаем, че спиш с някого. Кой е? Деон? Паоло? Виктор? Виктор е, нали? Чух, че току-що скъсал с приятелката си. Напомня ми за Брайън. С цялото това уж хипарско държание.

Чарли се ухили. Наслаждаваше се на това.

— За твое сведение, Брайън се преобрази от псевдохипар във възпитаник на тузарско подготвително училище буквално за една нощ. И наистина ли мислиш, че Виктор е мой тип? Би трябвало да се обидя. Особено след като по една абсолютна случайност в момента имам много забавна малка авантюра с Марко.

Зачака, почти затаила дъх, вълнувайки се за реакцията на Джейк.

Той се втренчи в нея:

— Марко ли? Кой Марко?

— Колко мъже с името „Марко“ познаваш, Джейк, по дяволите? Помисли си.

— Марко Акоста? Той не е ли масажист терапевтът на Леон? Или сега работи за Радж? Не мога да си спомня.

— Джейк! — Тя го удари с юмрук по горната част на ръката.

Той сбърчи чело:

— Също и бизнес мениджърът на Роджър, но мислех, че той се подвизава като Марчело. Виждам го понякога на турнирите. Не е ли женен?

— Иде ми да те убия.

— Просто ми кажи.

— Не би трябвало да се налага. Това е нелепо.

— Нелепо е, че ти спиш с женения бизнес мениджър на Роджър, а той е — с колко? Двайсет години по-стар от теб?

— Марко Валехо, тъпанар такъв.

Долната челюст на Джейк увисна.

— Марко Валехо? — прошепна той.

— Единственият и неповторим. Какво, наистина ли ти е толкова трудно да повярваш, че той би спал с мен?

— Да!

— Благодаря. Наистина знаеш как да накараш едно момиче да се чувства добре.

— Не мога да повярвам. Имаш връзка с Марко Валехо?

— Окей, вече започва да става оскърбително. Или това е моментът, в който ми съобщаваш, че ти също спиш с него? Не си ли смятал винаги някак си, че това ще се случи? Някой ден ще си паднем по един и същ тип…

Той най-сетне затвори уста.

— Бих спал с него на секундата. Кой не би? Но, не, съжалявам да съобщя, че не…

— Е, аз пък — да! Току-що спах с него всъщност. — Чарли се усмихна дяволито.

— О, божичко. Той е невероятен. Той ли беше през цялото време? Онзи, с когото се измъкваше тайно, мислейки си, че никой от нас не забелязва? Как можа да не ми кажеш?

— Първия път беше миналата година, след „Индиан Уелс“. Но това…

— Миналата година?

— Помниш ли, когато си взех една нощ насаме в Палм Спрингс? Той също беше там, и, ами… както и да е. После се виждахме тук и там… а после отново в Австралия. Всичко беше съвсем неангажиращо. Знаеш какво е разписанието, а сега е два пъти по-натоварено. Но със сигурност не е нищо официално.

— На мен ми звучи като нещо сериозно.

— Да, ами… отворена връзка е. Неангажираща.

— Така каза. Поне петнайсет пъти вече. И това те устройва? Доста ми е трудно да повярвам.

Чарли обмисли думите му:

— Не бих казала, че е най-първият ми избор — да се вмъкваме и измъкваме тайно от хотелските си стаи, все едно мамим съпрузите си. Но засега е окей. И нещата всъщност сякаш малко набират скорост. Не ме разбирай погрешно, не мисля, че сме хукнали към олтара, но той започва да се държи, сякаш ме харесва малко повече от всички други момичета, с които може би също спи, а може би не.

— Това е наистина прекрасно.

— Недей да съдиш, Джейк! Виждаш от личен опит, че за мен нормалните връзки са на практика невъзможни. Какво е твоето оправдание, между другото? Сериозно, след като така и така говорим за това: защо си единственият целомъдрен гей, когото съм срещала някога?

— Чарли… — Гласът му беше нисък, предупредителен.

— Не, наистина. Преди колко време доведе у дома Джак? Две години? А какво става в любовния ти живот оттогава насам? Едно голямо нищо. Освен ако не си някакъв таен „най-ценен играч“ или член на най-голямата социална гей мрежа, а аз не знам за това, струва ми се, че не ти влиза в работата да коментираш. За човек, който твърди, че иска деца един ден, имаш доста работа за вършене в романтично отношение.

Джейк вдигна ръка:

— Две напълно различни неща. Наистина се срещам с мъже. Просто не изпитвам нуждата да ти разказвам за всяка провалила се първа среща, която съм имал. Да, търся обвързване и се оказва, че в света на двайсет и няколко годишните гейове то е горе-долу толкова лесно за намиране, колкото е и за професионалните тенисистки. Но се отклоняваме от темата. Кой друг знае?

Чарли се замисли:

— Не мисля, че е казал на някого, а аз със сигурност не съм. Ако не броя Пайпър. И Тод, макар че не беше по мой избор. О, също и Дан. А сега и ти.

— Каза на Тод, а на мен — не?

— О, вземи да пораснеш, Джейк. — Чарли пристегна халата си по-здраво, наслаждавайки се на това повече, отколкото си беше представяла. — Марко наистина ме попита дали искам да отидем заедно на партито за играчите довечера. Така че това е интересно.

Джейк рухна в стола пред бюрото, сякаш пронизан от куршум.

— Лъжеш.

— Не лъжа. Попита ме току-що. Докато си тръгвах.

— И какво точно каза?

— „Чарли, би ли искала да дойдеш с мен на партито за играчите довечера?“ Беше доста директно.

— О, боже мой. Готова ли си за това?

— Готова за какво? Още не съм приела. Казах му, че ще му изпратя есемес, когато си знам плановете.

— Леле. Изненадан съм. Бива те повече, отколкото си мислех.

Чарли се усмихна:

— Благодаря. Признавам, че сметнах за нелепо да си играя манипулативни игрички, когато Пайпър го предложи, но изглежда, че целият този план с опитите да се правя на недостъпна действа. Той определено ме желае повече.

— Пайпър е кралицата. Беше. Но ти точно ми разказваше колко неангажираща и „отворена“ е цялата тази уговорка.

— Вярно. Но мисля, че като ме кани на тазвечерното парти, може би иска да направи нещата публични и открити. А ти си първият човек, на когото успях да кажа.

— В шок съм.

— Знам. И се опитвам да не се обиждам. Както и да е, мисля, че обявяването на връзката ни може да се окаже нещо хубаво. Очевидно с Марко имаме много общи неща, не най-маловажното от които е графикът ни. Може би тази връзка с него може да бъде различна.

Джейк въздъхна:

— Той е различен, Чи. Той е около един трилион пъти по-популярен от всеки, с когото си излизала някога. Да, изглежда свестен. Със сигурност не от типа, който поддържа връзки, но ще се съобразя с мнението ти по този въпрос. Просто се надявам да знаеш в какво се забъркваш.

— Дори ти трябва да признаеш, че моментът е идеален.

Най-сетне Джейк пусна едва забележим намек за усмивка:

— За разкриването на връзката? Да, би било фантастично. Ще сме напълно осведомени и готови да започнем тук, в Маями. Тод може да даде няколко предварителни интервюта, за да подгрее пресата, а аз съм в преговори с „Вог“. Моментът наистина е идеален.

На хотелската врата се почука.

Джейк хвърли поглед към Чарли:

— Приятелят ти да не се връща за втори рунд? Или това ще е трети?

— Не ставай гаден. — Чарли се усмихна, тръгвайки нервно към вратата. Две сервитьорки, които бутаха количка с размерите на маса, я поздравиха по име и в толкова съвършен синхрон, че изглеждаше репетиран, наляха две чаши кафе, после две чаши вода с лед и свалиха капаците на сребърните блюда с елегантен жест. Изчезнаха почти толкова бързо, колкото се бяха появили.

— Ако не друго, поне действа бързо, трябва да му се признае — промърмори Чарли и набоде резенче пъпеш от блюдото с плодовете.

— Това работа на Тод ли е? Откъде е знаел, че ще съм тук? — попита Джейк, като оглеждаше втория омлет от белтъци с гъби и спанак.

— Не знаеше. Надяваше се, че ще е Марко.

Щом чу това, Джейк придоби вид, сякаш всеки миг ще припадне:

— Урежда закуска за двама ви?

Чарли кимна:

— Старае се да сме в съседни стаи със свързваща врата. Повярвай ми, никой няма да е по-щастлив от Тод да чуе, че отивам на партито с Марко. — Тя лапна хапка омлет. — Какво ще облека?

— Всичко е уредено. Стилистката, която Мередит нае, може да дойде тук чак утре, но изпрати предварително няколко страхотни варианта, които да пробваш. Вече мога да кажа, че роклята на „Такуун“ е единият от тях. Ще трябва да започнеш да носиш токчета. Нищо твърде безумно, не остри и тънки токчета — наясно съм, наистина съм наясно — но поне между пет и осем сантиметра.

— Няма да се случи — заяви Чарли, отпивайки от кафето си.

— Ще се случи. Принцесата воин не носи обувки с равна подметка.

— Чакай, може ли да се върнем към „Вог“ за минута? — прекъсна го Чарли.

— Ти си американка и си фантастична, и започваш да побеждаваш. Искат интервю.

— Защо сега? Преди „Уимбълдън“ побеждавах, а изглежда, че на никого не му пукаше чак толкова. Не както се интересуват от Наталия. — Чарли отпи от черното си безкофеиново кафе и се зачуди дали може да се обади да поръча палачинки.

— Наталия е великолепна, рускиня е и е номер едно в ранглистата. Може да изглежда на червения килим по-добре от Анджелина Джоли. Излиза само със знаменитости. Тя е истинска кучка, която обича да подклажда противоречия. И има адски добър екип, който урежда вместо нея всички подробности. Тя е вдъхновение, Чарли. Но с Тод мислим, че ти можеш да се справиш още по-добре.

— Отказвам да бъда заядлива кучка. Знаеш това. Просто не мисля, че е…

Джейк вдигна ръка:

— Знам. Целувки и слънчева светлина. Никой не те кара да бъдеш толкова противна като нея, но би трябвало да те възприемат като по-силна. По-жилава. Това, за което всички говорим.

— Значи си съгласен с идеята на Мередит за цялостна промяна на имиджа?

— Да. Смятам, че замисълът е много добър. Оставаш вярна на себе си като почтен човек, но се представяш като боец. Воин. Току-що се възстанови след съкрушителна травма, направи истинско зрелище на Централния корт в „Уимбълдън“ и мислим, че хората ще погълнат жадно това. Принцесата воин е тази, която искат.

Чарли почувства как в нея се разбужда нещо, тръпка на вълнение. Или ужас. Не можеше да е сигурна, но имаше нужда от един миг.

— Изритвам те на момента. Колата ще ме вземе след двайсет минути и имам нужда от душ.

— Ще се видим там по-късно днес следобед. Сдобрихме ли се?

Чарли се отправи към банята.

— Всичко е наред — провикна се през рамо. Не изпитваше безпокойство дори след издънката с теста за наркотици. Твърде развълнувана бе от идеята Принцесата воин да пристигне на партито, облегната на ръката на най-привлекателния играч сред мъжете в турнира. Харесваше й как звучи това.