Лорън Уайзбъргър
Да играеш без правила (19)

19
Боно на яхта

Мегаяхта в Средиземно море

юни 2016

Тод я чакаше до багажната лента, след като тя мина през митническия контрол. Беше уредил всички да отседнат в апартамент в централната част на Уимбълдън Вилидж за две седмици, преди да започне турнирът. Тя щеше да тренира, да се „запознае“ отново с тревните кортове и да аклиматизира тялото си към часовата разлика и различната храна. Беше почти невъзможно да повярва, че бе изминала цяла година от травмата, а след поредните дванайсет месеца тренировки и пътуване тя все още не можеше да се похвали с Голям шлем. Но първо, яхтата.

— Здрасти — каза смутено Чарли, несигурна дали да подаде ръка, или да го прегърне.

Тод почти не я погледна.

— Имаш ли си всичко? Само един сак за ракети? Къде са ти останалите партакеши?

— Донесох шест ракети като ръчен багаж и чекирах дрехите, които ще ми трябват за яхтата, но изпратих останалите си ракети и екипировка направо на адреса, който ми даде във Вилидж. „Найки“ доставиха ли вече екипите?

Тод изсумтя:

— При Моник са.

— Моник?

— Да. Оглежда едва ли не под лупа всеки чорап и лента за китка, за да е сигурна, че отговаря на стандартите на „Уимбълдън“. Тази година няма да има нова издънка с екипа. Не и докато аз отговарям за теб.

— Страхотно, благодаря. Оценявам го — каза Чарли, като почти препусна, за да го последва навън на тротоара, след като той грабна чантите й.

— Това е кажи-речи единственото, за което не се налага да се тревожиш. Всичко друго определено е твой проблем.

Чарли мълчеше, докато излизаха на бордюра. Шофьор щеше да я откара от „Хийтроу“ до „Лутън“, едно от по-малките летища в покрайнините на Лондон, за полета й до Неапол и Тод идваше с нея. Получила беше поканата за благотворителното събитие в последния момент, след като Винъс Уилямс внезапно се бе разболяла от грип. Но да откаже би означавало на практика да признае, че има проблем с наркотиците. Или, както каза Мередит: Със същия успех може да се обърне към „Хейзълдън“^[1].

Тод задържа вратата отворена за Чарли и й направи знак да се качи на задната седалка на чакащо ауди комби. Тя дори не забеляза седналия до шофьора Дан, докато той не се обърна да я поздрави.

Дан стрелна с поглед Тод, който прочисти гърло.

— Какво става? — попита Чарли.

Тод се вмъкна до нея. Шофьорът включи на скорост.

— Дан ще те придружава в Италия — каза Тод.

— Моля?

— Чу ме.

— Изпращаш ме с детегледачка?

Дан отмести очи.

— Какво, не си ли точно това? Мой пазач? За да не се изложа и…?

Тод я прекъсна:

— Наричай го както си щеш, Силвър. Разбирам защо това пътуване е важно от гледна точка на публичността — Мередит настоя да приемеш тази покана — и поради това няма да възразя да присъстваш. Но не си помисляй дори за една шибана минута, че си там, за да правиш нещо друго, освен да позираш за камерите, да изглеждаш щастлива и трезва и да махаш на обожаващите те фенове. Защото това би било грамадна грешка.

— Не съм пропаднала тийнейджърка, Тод.

— За малко да ме заблудиш.

— Не мисля, че това е наистина честно. Имаше…

Тод вдигна ръка да я накара да замълчи:

— Говорих с Джейк и с Изабел от Женската тенис асоциация и те съставиха черновата както на извиненията, така и на обясненията ти. Скоро ще ти ги изпратим. Тя ще ти предостави и медиен сценарий с одобрени отговори за въпроси, които неминуемо ще възникнат за всичко това. Не се отклонявай. При никакви обстоятелства. Нямаш позволение да се отклоняваш от сценария. Ясно? — Преди Чарли да успее да отговори, телефонът на Тод звънна. Той си сложи слушалките и отвори лаптопа си.

В колата настъпи тишина за няколко минути, докато Чарли беснееше вътрешно. После Дан каза:

— Няма да те потискам. Не се притеснявай.

— Отправила съм се към частен самолет, който ще ме „достави“ на борда на мегаяхта за няколкодневен круиз по крайбрежието на Амалфи. Не се тревожа, че ще ме потискаш — процеди тя.

Дан кимна.

През останалата част от пътуването с колата към Лутън мълчаха. Когато пристигнаха, шофьорът показа набързо някакъв документ за самоличност и колата бе ескортирана директно до пистата, където британски имиграционен служител провери паспортите им, без да слизат от задната седалка. След това униформен носач свали багажа на Чарли и Дан и го прибра грижливо в задното товарно отделение на самолета „Гълфстрийм V“ с работещи на празни обороти двигатели.

Без нито дума Тод й подхвърли раница.

— Какво е това? — попита Чарли, като отвори ципа. Вътре имаше портативен дивиди плейър — каквито използваха децата в самолетите — и купчинка дискове. Тя прехвърли надрасканите с черен маркер заглавия: „Мюнхен, полуфинали ’14“, „Убийствено представяне на Шарапова, март ’15“, „Гайгер срещу Атертън, Сингапур ’15“. Имената продължаваха още и още.

— Ще намериш нужното време да гледаш всичките до един и бъди готова да ги обсъдим. Ще изпратя кола да те доведе тук в понеделник — каза Тод, почти без да я поглежда. — Очаквам, че ще си подготвена да работиш. Освен, разбира се, ако не искаш да се издъниш и на „Уимбълдън“ така, както се провали на „Ролан Гарос“. В който случай можеш да го направиш сама.

Чарли просто се взираше в ръцете си.

— Хубаво. Радвам се, че се разбираме. — Той се обърна към Дан. — Ще държа теб лично отговорен. Никакво пиене, никакво пушене, никакви наркотици. Никакъв шибан шоколад, за бога. Слънцезащитен фактор 50. Осем часа сън. Ясен ли съм?

— Кристално ясен — каза Дан.

Тод дръпна вратата на колата, затвори я и шофьорът потегли.

Дан хвърли поглед към Чарли:

— Добре ли си?

— Чудесно — изрече тя през стиснати зъби.

Телефонът на Дан иззвъня, докато вървяха към спуснатата стълбичка на самолета, но той бързо изключи звука.

— Това момичето от Париж ли е?

Той продължи да мълчи.

— Значи нещата минаха добре? — попита Чарли.

Дан се изчерви.

— Браво на теб. Крайно време е да си хванеш приятелка, нали?

— Не си изкарвай на мен това, че Тод те вбеси — каза той тихо, като й даде знак да тръгне нагоре по стълбите пред него. — Той е негодникът, не аз.

Стигнаха най-горе на стълбите и красива чернокожа стюардеса в колосана бяла униформа поздрави и двамата по име и ги покани да седнат където им харесва.

— С изключение на двете седалки в средата на самолета. Те са за любимци на собствениците.

Чарли се настани в едно от обърнатите напред луксозни кожени кресла близо до опашката на самолета и направи знак на Дан да седне срещу нея. Те бяха първите, които се качиха на борда, но другите пасажери щяха да пристигнат след миг.

Стюардесата протегна към тях сребърна табла с високи тесни чаши шампанско и чаши с вода. Чарли погледна остро Дан и прие една от водите.

— Съжалявам. Не искам между нас да има напрежение.

— Нищо не става с момичето в Париж — каза Дан. — Мисля, че просто не съм преодолял една минала връзка.

— Име?

— Кейти.

— Разбира се, че е Кейти. Колко време бяхте заедно?

— Три години. Запознахме се през последната година в „Дюк“, в един клас по творческо писане.

— Творческо писане ли? — попита слисана Чарли. — Представа си нямах, че се интересуваш от писане! Мислех, че за теб винаги е имало само тенис. И бизнес.

Дан седна малко по-изправен в креслото си:

— Всъщност написах роман. Нищо публикувано засега, но се надявам скоро да го предложа тук-там.

— Наистина ли? — попита Чарли, искрено шокирана.

— Да. Почти приключих с втората редакция. Опитвам се да го сместя през свободните си часове по време на полети, в хотелите, във времето за почивка между тренировките. Искам да кажа, кога иначе ще разполагам с такова време, докато, освен това, си изкарвам прехраната? Благодарение на теб мога всъщност да се опитам да го направя.

Чарли се замисли за чутото:

— Това ме прави по-щастлива, отколкото можеш да си представиш. — Тя поклати глава. — Родителите ти подкрепят ли те?

— Зависи. Бях първото дете от семейството, което постъпи в колеж. Искаха да уча икономика и да се науча как да превърна семейния бизнес от малко фамилно начинание в нещо, с което семейството ни наистина да може да се издържа в продължение на още едно поколение. — Той се прокашля.

— Как се вмести тенисът в това? Да си пръв в игра на сингъл едва ли може да се нарече просто хоби.

— Обожавам да играя — и е голямо удоволствие да работя за теб — но в университета го правех заради стипендията.

— И никога не си мислил да стигнеш по-далече? Можеш да ме победиш с лекота всеки път, когато поискаш.

Дан се засмя:

— Както би казал Тод, ти си все още само пиленце.

Чарли го ритна.

— Не, сериозно, нямах онази упорита воля и усърдие, за да успея в тениса. Изглежда, че не можех да се откажа от всичко друго в живота си, например писането или колежа.

— Или момичетата.

— Или момичетата. Определено не бих могъл да се откажа от момичетата.

— Ще ти напомня, че мъжете сред играчите не се справят зле в тази област — каза Чарли.

— Така е, нали? — Дан повдигна вежда. — Но както и да е, просто не съм създаден за разписанието и тренировките, и съсредоточаването на ума само в една посока.

Чарли отпи от водата си.

— Та, значи, разказваше ми за Кейти. Прекрасната, сладка, южняшка Кейти.

Дан се засмя:

— Моята Кейти беше чистокръвна нюйоркчанка, която до детската градина смятала бавачката си за своя майка. Беше костелив орех. Знаеше какво иска. Знаеше какво искам и аз. Предполагам, че никога преди не съм срещал такова момиче. Частни училища и къщи в Хамптънс, частни учители по френски, всичко, за което можеш да се сетиш. Това напълно ме прелъсти. Донякъде е смущаващо да го призная.

— Разбирам — каза Чарли тихо. Тя също благоговееше пред семействата, на които баща й даваше уроци в Бърчууд. Ставаше дума за нещо повече от богатството им: те сякаш бяха възприели привилегията си още с раждането и минаваха през живота със спокойна, грациозна лекота. Светът беше на тяхно разположение, само да посегнат и да си го вземат, така че те си го вземаха.

— Кейти се застъпи за мен, когато семейството й не одобри връзката ни, и макар че не е имало нужда да работи, в последно време тя е убийствено добър фотограф и всичко е постигнала сама. Доста е впечатляваща всъщност.

— Тогава защо не си с нея?

Дан се обърна да я погледне:

— Защото като теглим чертата, нямаше начин Катрин Синклер от Парк Авеню и Ист Хамптън да се омъжи за Дан Рейбърн от Марион, Вирджиния, чиито родители притежават железария и който се сдоби с паспорт едва след като завърши колежа. „Дюк“ или не, тя знае кой съм бил.

Чарли замълча за момент.

— Тя губи — промърмори, като внимаваше да не срещне погледа на Дан.

В усмивката му се долавяше тъга:

— Да, сигурен съм. Както и да е, от Facebook виждам, че се е омъжила за Лаклан Добс III в Бермуда шест месеца след като скъсахме. За две години са им се родили две момчета, и двете с римски цифри след имената. В момента си строят дом до къщата на родителите й в Амагансет и току-що са се преместили от Грамърси в скромна малка градска къща за десет милиона долара на Седемдесет и четвърта улица между Парк и Медисън. Не че я следя.

Чарли се засмя и едва се сдържа да не се пресегне през пътеката и да го прегърне.

— Виждам. Много си сдържан. Впечатлена съм. — Преди да успее да му напомни, че всъщност попийва „Евиан“ на борда на луксозен частен самолет на път да прекара няколко дни на борда на една от най-луксозните мегаяхти в света, от стълбите звънко отекнаха гласове.

— Тъй, тъй, я виж ти кой е успял да се вреди! — изчурулика Наталия, събрала полите на макси роклята си в сгъвката на лакътя, докато предпазливо се качваше на борда, обута в еспадрили на десетсантиметрови платформи. Бенджи, който вървеше зад нея, си тресна главата в рамката на вратата. Китките му бяха с размерите на хилки за пинг-понг.

— Наталия — промърмори Чарли, твърдо решена да не й се оставя да я смути. — И Бенджи. Как си? Няма ли за теб тренировъчни лагери?

— Все още официално сме извън сезона — каза той и отпусна огромното си туловище в едно от креслата от другата страна на пътеката, срещу Дан. — Казаха ми, че тази малка платноходка, където ще гостуваме, има доста добър фитнессалон, така че ще си вместя тренировките. — Вдигна очи и срещна погледа на Чарли: — Не знаех, че ще идваш тази година. Фантастично. Някой пътува ли с теб?

Чарли посочи към Дан и ги запозна. Наталия беше заета да гледа през прозореца и да говори бързо и пискливо на руски по телефона си.

— Някой друг? — попита Бенджи.

— Марко ще ни чака довечера на пристанището. Изпращат самолета обратно до Лондон за него и още двама души.

— Мммм, ясно — промърмори Бенджи.

— Значи Марко ще идва, а? — обади се тихо Дан. — Очертава ми се да се правя на бавачка.

Чарли се обърна към него и се престори на възмутена:

— Наистина?

— Чу Тод. Няма да има никакви среднощни посещения, нека просто го кажем така. Заповеди на треньора.

— Какво, ще стоиш на пост пред вратата ми ли?

— Каквото е нужно.

Елинор Маккинли, младата канадка, която бе победила Чарли в първия кръг на Откритото първенство на Франция, се качи на самолета и кимна на всички.

Чарли се насили да помаха. Майката на момичето, облечена в елегантен костюм с панталон и понесла голяма платнена чанта „Луи Вюитон“, седна до Елинор и зашепна в ухото й. Веднага щом всички се настаниха, Риналдо, най-големият враг на Марко на корта и най-близък негов приятел по време на пътуванията, се качи на борда с големи крачки.

— Здрасти, Риналдо — поздрави го Чарли и се изправи да го целуне по двете бузи. — Елена няма ли я днес?

Той поклати глава:

— Вкъщи е с бебето.

Полетът до Неапол бе кратък, по-малко от два часа, а събърбънът, с който ги откараха до морския кей, беше скъп и разкошен. Въпреки това нищо не подготви Чарли за гледката, която ги очакваше, когато наближиха кея, където гордо се носеше „Лейди Лотус“. Беше елегантна, двегодишна, близо деветдесетметрова мегаяхта, поръчана от богат предприемач от Китай, който имаше репутацията, че мрази и лодките, и водата. Предполагаше се, че е купил яхтата, защото разбрал, че това е западняшки символ на благосъстояние, но мълвата твърдеше, че не правел кой знае какво повече от това да седи на искрящите нови палуби, бос и издокаран с дизайнерски костюм и вратовръзка, докато яхтата се поклащала на кея. От пристанището всъщност потегляха само негови гости, които наемаха яхтата, почти всичките — знаменитости, поради възлизащия на 750 000 долара наем на седмица. Тази седмица Боно беше наел яхтата и бе поканил на борда шестима от най-изтъкнатите тенисисти и още около дузина свръхбогати почитатели на тениса за благотворително състезание по тенис. На борда на яхтата. На плаващ тенискорт, който служеше едновременно и като площадка за хеликоптери. Тези гости плащаха по три хиляди долара на човек, за да прекарат два дни на борда на яхтата, да гледат как професионалистите изиграват няколко гейма и, ако искат, да извадят собствените си ракети и да се пробват с най-добрите в света. Всички пари отиваха за превенция и лечение на СПИН в Африка. Това беше създадена от Боно ежегодна традиция и, естествено, една от най-желаните покани в средите както на тениса, така и на филантропите.

— Иисусе Христе — промърмори Дан под нос, когато висок рус моряк в поло с къс ръкав и тъмносин къс панталон задържа отворена вратата на колата.

Поне две дузини души екипаж стояха строени рамо до рамо от другата страна на корпуса на яхтата със скръстени зад гърба ръце и се усмихваха, докато групата си проправяше път към подвижното мостче. Там, след като си събуха обувките и ги поставиха в индивидуални плетени кошнички, върху които вече бяха изписани имената им, Чарли и Дан излязоха на главната палуба, където една стюардеса им поднесе хладни хавлиени кърпи с цитрусово ухание и широка усмивка като от реклама на „Крест“. На бялото й поло беше избродиран надпис „Лейди Лотус“ и носеше колосана тъмносиня пола, която излагаше на показ плътния загар на краката й. Накъдето и да погледнеше Чарли, на усмивката й отвръщаха поредните моряк или стюардеса в еднакви дрехи с ослепително бели зъби и блестящи коси.

— Добре дошли, госпожице Силвър. Господин Рейбърн. Казвам се Джоана. Толкова се радваме да ви приемем на борда — обърна се момиче на не повече от деветнайсет-двайсет години към Чарли и Дан. — Просто исках да се уверя, че сте наясно, че сме ви настанили в една каюта поради ограниченията в пространството? — За миг момичето доби притеснен вид.

— Да, разбира се — каза Дан, заглушавайки очакваното възражение на Чарли. Трудно беше да си представи, че някъде в този плаващ град нямаше допълнително място.

— Позволихме си волността да ви приготвим отделни легла — продължи Джоана. — Помещението е просторно. А по време на обиколката ни ще ви покажа къде има допълнителни бани за гости, в случай че не искате да делите главната баня.

Може би Чарли щеше да протестира повече, ако не беше толкова стъписана от заобикалящата ги обстановка. Джоана ги изведе през автоматични плъзгащи се остъклени врати в грамаден салон, пищно тапициран в бяла кожа с орехови акценти. Имаше сглобяема маса за хранене, която побираше дванайсет души, и допълнителни кресла и двуместни канапета за поне още дузина, специално поръчани комплекти от класически настолни игри, цяла стена с първи издания на романи, фотографски албуми с твърди корици от предишни круизи за знаменитости и монтиран на стената прожекционен екран. Срещу телевизора имаше две платна на Уорхол и едно на Лихтенщайн. Продължиха през салона и излязоха до стълбище, което ги отведе на по-ниска „слънчева палуба“, оборудвана с толкова спортни уреди, че можеше да съперничи на фитнессалон от веригата „Екуинокс“, съблекалня с възможности за спа, оборудвана с две маси за масаж, парна баня, сауна и басейни с топла и студена вода. До нея имаше нещо като миниатюрен салон за красота с фризьорски стол, тоалетка с огледало и материали за лицев масаж, грим и маникюр. Някъде след третата слънчева палуба от тиково дърво, оборудвана с басейн с почти олимпийски размери, Чарли изгуби представа къде се намират.

— Чарли, виждаш ли това? — изкрещя Дан, когато Джоана им позволи да надникнат в отсека в трюма на яхтата, където собственикът си държеше „играчките“: четири комплекта ски за джет, водни ски, дъски за уейкборд^[2], водолазна екипировка и две малки лодки, които да превозват гостите до брега или да ги извеждат на водни забавления.

— Виждам го — каза тя, малко смутена, че Дан се държеше толкова развълнувано, колкото се чувстваше тя.

— Невероятно. Просто невероятно — промърмори той, попивайки всичко с поглед. Чарли знаеше, че той сигурно си мисли за родителите си в дома им във Вирджиния, също както тя си представяше баща си в неговата къща за гости с една спалня, най-милото описание за която бе „идилична“. Цялото нещо й се струваше толкова нереално.

Дори тя обаче едва успя да прикрие благоговението си, когато Джоана ги въведе в каютата им. Повдигнато върху платформа легло персон и половина с монтирана на стената кожена табла стоеше върху бяло копринено килимче. Едно-единствено дистанционно контролираше лампите в каютата, температурата, щорите на прозорците, затъмняването на стъклата и подовото отопление в банята; с отделен контролен панел със собствен тъчскрийн спускащият се телевизор можеше да бъде изкаран от скривалището си в стената и да предложи избор от повече от хиляда филма и близо двеста телевизионни сериала. Музикалният подбор включваше над двайсет хиляди песни и музиката можеше да звучи отгоре, в говорител във възглавницата, докато човек спи, или под душа. В една от стените имаше скрита ръчка, при чието натискане надолу се разпъваше двойно легло. То вече беше приготвено, също като леглото персон и половина, и включваше плоскост, управлявана с натискане на копче, която можеше да се повдига или смъква за уединение, създавайки почти отделно кътче за спане за Дан. Чарли се отпусна.

— Моля, не се колебайте да се насладите на следобеда както желаете — каза Джоана, като махна с ръце. — Обядът е на студен бюфет на палубата на трето ниво откъм кърмата на кораба, на ваше разположение, когато пожелаете. Тепърва чакаме днес следобед на борда да се качат още гости, така че няма веднага да пускаме яхтата на вода. Ако имате нужда от каквото и да е, моля, не се колебайте да позвъните на който и да е от вътрешните телефонни номера и веднага ще ви свържат с някой стюард. Има ли нещо, с което мога да ви услужа, преди да ви оставя?

Чарли хвърли поглед наоколо:

— С удоволствие бих вместила една тренировка, преди да пристигнат всички останали. Ще бъде ли възможно да поръчам да свалят багажа ми?

— Вече е разопакован. Сгънатите дрехи са поставени в чекмеджета, обувките са в шкафчетата под леглото, а дрехите, които трябва да се сложат на закачалки, в момента се гладят и ще бъдат сложени в дрешника ви. Което ми напомня — просто оставяйте всички дрехи за пране в коша и ние ще ги събираме всяка сутрин. Искрено се извинявам, че не можем да предложим всекидневно химическо чистене, но ако имате дреха, която изисква такова, с удоволствие ще я занесем на брега, когато е възможно.

— Благодаря — успя да продума Чарли.

Джоана се усмихна и затвори вратата зад себе си.

— Каква дупка — подхвърли Дан, като седна на ръба на разтегателното си легло.

— Няма химическо чистене? Що за мизерна яхта е това? — вметна Чарли.

— Искам си парите обратно.

Двамата се запревиваха от смях. Чарли трябваше да избърше сълзите от бузите си цяла минута по-късно. Не помнеше да се е смяла така силно от седмици. Или бяха месеци? Всяко едно мускулче в стомаха я болеше и тя можеше да почувства как гримът й се размаза, но въобще не й пукаше.

Очите им се срещнаха само за миг, преди Дан бързо да извърне поглед.

— Ще тренираш ли? — попита той, като грабна една книга.

— Да, мисля, че ще го сместя сега. После вероятно душ и ще си взема нещо за обяд.

— Звучи добре. Ще се видим по-късно. — Чарли се опита да не зяпа изложените на показ коремни мускули, когато той си свали пуловера. Отмести поглед в мига щом тениската му се смъкна и покри кожата, но погледът му улови нейния.

— Забавлявай се — подвикна тя, докато се шмугваше в банята да се преоблече в дрехи за тренировка. Затвори решително вратата след себе си, изчака и излезе обратно навън чак след като стъпките му се бяха отдалечили по коридора.

* * *

Сред жените — особено застаряващите съпруги на милиардерите филантропи, онези, които още не го бяха виждали на живо — се разнесе дружно поемане на дъх, когато Марко, бос, се присъедини към групата на задната палуба за коктейли по залез-слънце. Току-що си беше взел душ, с все още мокра и отметната назад коса, с небрежно извадена розова риза над впит тъмносин памучен панталон. Зъбите и ноктите на краката му сякаш сияеха на фона на силно загорялата му кожа. Чарли огледа набързо жените — самите те до една прясно ексфолирани, загорели и издокарани — и от израженията им видя, че сред тях нямаше нито една, омъжена или не, която не би си легнала с Марко, ако й се отвореше дори най-малка възможност. Отне му близо десет минути, през които жените му се възхищаваха и флиртуваха с него, преди да успее да стигне до Чарли.

— Привет — каза той и се приведе, за да й позволи да го целуне по бузата.

— Привет, поздравления за Щутгарт — каза тя, като се опита да не обръща внимание, че поздравът му беше не по-топъл и любящ от тези, които бе отправил към която и да е от жените. А после, понеже не можа да се сдържи: — Мисля, че не съм говорила с теб оттогава.

— Благодаря, любима. — Той се огледа наоколо. — Много красиво, нали?

Чарли точно се канеше да го попита как е минал полетът насам с Боно, когато Дан се материализира до нея. Той също току-що беше взел душ и изглеждаше красив и елегантен в синя ленена риза и бял панталон. Не притежаваше и наполовина такъв сексапил като Марко, но изглеждаше добре.

— Може ли да поговорим за минута? — прошепна, като се наведе към Чарли.

— Кой е приятелят ти? — попита Марко: за пръв път изглеждаше бегло заинтересуван.

— Познаваш Дан — Чарли погледна Марко с изненадано изражение.

— Дан Рейбърн. Спаринг-партньорът на Чарли. Срещали сме се вероятно дузина пъти преди — отвърна той безучастно.

Марко примижа, опитвайки се да си го спомни, и се засмя:

— Извинявай, мой човек. Не исках да те обидя. Знаеш как е с тези жени — всичките са толкова… как го казвате? Непрекъснато си променят мнението? Непостоянни. Това е. Знам, че ми изглеждаш познат, но тези спаринг-партньори постоянно се сменят.

Чарли забеляза проблесналото раздразнение по лицето на Дан и го дръпна настрана, като каза на Марко, че ще се върне след миг.

Слънцето точно започваше да се спуска ниско в небето; Неапол изглеждаше далеч по-красив в мъгливия блясък на здрача, отколкото когато минаваха с кола през него в разгара на следобеда.

— Какво има? Марко ли? Не го оставяй да те притеснява — каза Чарли, забелязвайки как кокалчетата на Дан са почти побелели от вкопчването в парапета.

— Да ме притеснява ли? Сигурно се шегуваш. Не ме притеснява, просто ми е омразен фактът, че излизаш с такъв тъпанар. Ето, казах го.

Избликът на Дан шокира Чарли и никак не й беше приятен начинът, по който звучеше самата тя, но не можа да се спре:

— Имаше ли да ми казваш нещо? Вероятно нещо друго, освен да критикуваш романтичния ми живот?

Вратът и бузите на Дан бяха почервенели:

— Джейк се обади да ми каже, че смята да се присъедини към нас довечера.

— Леле, Тод сигурно наистина много се безпокои, че малката му Принцеса престъпница внезапно ще пощурее неконтролируемо и ще започне да смърка купища кокаин, докато прави стриптийз за цялата лодка. Значи имам две бавачки? А огромната ирония е, че Наталия като нищо може да налети на всеки един мъж на тази лодка без значение, че си има гадже от Националната футболна лига, а явно на никого не му пука за това. Аз съм пачаврата. Просто съм очарована.

Дан се прокашля:

— Джейк каза, че хората, организиращи благотворителното събитие, разполагат с едно допълнително място за някого от „Мениджмънт на елитни спортисти“, така че ще го вземе. — Той направи пауза. — Не мисля, че има някакъв друг подтекст.

Чарли мълчеше.

— Щяха да го настанят в каютите за екипажа, но накарах Джоана да премести нещата ми там, за да може Джейк да отседне при теб. Ще се чувства по-удобно и спокойно. — Онова, което не се налагаше да казва, беше: Сигурен съм, не същото важи и за нас двамата.

Чарли омекна.

— Благодаря.

С Джейк не бяха разговаряли насаме от седмици. Дори не й беше съобщил с есемес за пристигането си. Само Дан. Той беше останал в Европа да потуши кошмарната й издънка по отношение на връзките с обществеността на Откритото първенство на Франция и тя не го беше виждала оттогава.

— Няма проблем.

Приближи се една стюардеса и поднесе чаша „Пелегрино“ с лайм на Чарли и бира в запотена леденостудена халба на Дан.

Въпреки че дори не й бяха предложили да си избере сама питието, беше невъзможно да остане в лошо настроение. Особено когато небето над океана се обагри в пурпурно, щом слънцето залезе и вечерята беше сервирана. Джейк се присъедини към тях по средата на вечерята и хвърли на Чарли поглед в стил: Мамка му, ти това изобщо вярваш ли го, с който я разсмя. От другата страна на масата и през няколко места от Чарли, Дан старателно се преструваше на заинтересуван от една от милиардерските съпруги, а Марко правеше същото, но явно изпитваше много по-голямо удоволствие. Наталия на практика се беше сгушила в скута на някакъв петролен магнат, докато Бенджи говореше с Джейк. Всички пиеха, с изключение на Чарли.

Преди да поднесат десерта и аперитивите, Боно се изправи начело на масата, за да поздрави всички с „добре дошли“. Дори тези световноизвестни изпълнителни директори на компании изглеждаха респектирани от него.

— Всички знаете колко силно подкрепям работата ни в Африка — каза той, а групата го аплодира вежливо. — Абсолютно всеки един от вас — без значение дали е играч, който отделя от времето си, или изтъкнат бизнесмен, който дарява средства — допринася неимоверно много за усилията ни за лечение и превенция на СПИН.

Чарли съхраняваше в ума си всяка подробност, подготвяйки се да разкаже всичко с есемеси на Пайпър, когато се върне в каютата си. Когато Боно и останалите от групата си тръгнаха по време на десерта, за да се подготвят за джемсешън в частния киносалон, Джейк звучеше, сякаш всеки момент ще припадне.

Джемсешън? Как изобщо могат да го наричат така? Това е „U2“, за бога. „U2“!

След като си проправиха път до висока пейка в най-външната част на палубата, се материализира друга стюардеса, за да донесе на Чарли още „Пелегрино“, а на Джейк — мартини.

— Бих могла да свикна с това — подхвърли тя и отпи една глътка. — Мислиш ли, че ще ми помогнат да взема душ?

— Определено. Само ги помоли. Всъщност вероятно дори не е нужно да питаш. Просто си го помисли и ще се случи. — Засмяха се заедно.

Двамата загледаха как Бенджи се оттласна назад от масата за хранене и се отправи към стълбите. Имаше вид, сякаш щеше да удари едрата си глава в тавана, но той се сниши точно когато трябваше. Разтри лакътя си, сякаш се опитваше да освободи схванат мускул.

— Свестен тип — промърмори Чарли.

— Кой? — попита Джейк, макар че той също го зяпаше.

— Бенджи. Говореше с него по време на вечерята.

— О. Да.

— Струва ми се свестен. Не знам какво, за бога, вижда в нея. Не ми се струва толкова тъп, колкото би могъл да бъде, при положение че е футболист и така нататък.

Джейк примижа, а долната му челюст се издаде напред:

— Тя е противно човешко същество. И определено не го заслужава — каза разпалено.

— През последните десет години ти повтарям, че е ужасна. Чак сега ли го проумяваш?

Джейк поклати глава:

— Татко каза, че ти е съобщил за Ейлийн.

— Аха.

— Изглеждат много щастливи заедно.

— Откога знаеш? — Чарли усука пръсти в скута си. Беше се извинила и бе казала на баща си, че се радва за него и че, разбира се, е готова да подкрепи всяко взето от него решение. Но отношенията им още бяха обтегнати, когато си тръгна.

— Вече от доста време, предполагам.

— Наистина.

— Не се сърди, Чи. Той специално ме помоли да не ти казвам, защото не искаше да те разсейва.

— Да ме разсейва?

— Просто все нямаше подходящ момент. Ти вечно беше иди насред, или точно щеше да започнеш, или на път към важен турнир. Беше сериозна година за теб, с травмата и операцията, новия треньор, цялостното преобразяваме на имиджа и, ами, просто мисля, че той…

— Знаел си от година? — Чарли знаеше, че звучи ядосано, но повече от всякога се чувстваше откъсната от нещата. Родният й баща имаше сериозна връзка — вече готов да се ожени — а тя не знаела нищичко. Не й беше казал, но и тя не беше забелязала.

Джейк въздъхна:

— Премълча го за твое добро, Чарли. Защото знаеше, че ще се разстроиш.

— Е, сега чувството е по-лошо, отколкото ако просто се беше отнесъл с мен като с възрастен човек.

Сега Джейк бе този, който не каза нищо. Не беше и нужно: Чарли знаеше точно какво си мисли той.

Тя се изправи:

— Скапана съм. Още не съм свикнала с часовата разлика. Ще се оттеглям.

Джейк протегна ръка и Чарли му помогна да стане.

— Не се и съмнявам — подхвърли той с лукава усмивка.

— Какво? Мислиш, че тази вечер в леглото на Марко има място? Не е нужно да се притесняваш за това. Ако се съди от вечерята, каютата му ще изглежда като лавка за индийска храна. Вземете си номерче и се наредете на опашката.

— Прекрасно — каза Джейк през смях. — Ти ще си вземеш ли номерче?

— Лека нощ, Джейк…

— Сериозно ли ще пропуснеш джемсешъна? Това са „U2“, Чарли.

— На изпитателен срок съм, забрави ли? Тод вероятно е монтирал в яхтата камери, които да записват на живо. Освен това правят истински концерт за всички утре вечерта. И съм уморена. Ще съм заспала, когато се прибереш, така че не вдигай шум. — Тя го целуна по бузата и помаха на Дан, докато вървеше към стълбището, което щеше да я отведе до каютата й. Докато минаваше, й се стори, че усеща как Марко я наблюдава, но когато хвърли поглед назад, той се усмихваше на някаква жена, увесила се на рамото му. Докато се преобличаше по тениска за спане и си миеше зъбите и лицето, сигурно си провери телефона сто пъти, но нямаше нищо. Пълно мълчание от знойния испанец. Беше по-изненадана от дълбочината на разочарованието си, отколкото от каквото и да е друго.

Чарли не си спомняше да е заспивала, но когато се пробуди, в каютата цареше непрогледна тъмнина. Моторът на яхтата бръмчеше тихо отнякъде на долната палуба, докато плавателният съд се полюшваше леко. Часовникът на телефона й показваше 4:58 сутринта. От напечатаното картонче до леглото си разбра, че слънцето изгрява около пет и половина сутринта и че по разписание трябва да пуснат котва в Капри половин час по-късно. Незабавно стана очевидно, че няма да може да заспи отново, така че направи няколко упражнения за разтягане и се запъти към банята. Едва тогава забеляза, че леглото на Джейк още бе недокоснато.

Чарли навлече тениска и клин за тренировка и набързо прибра косата си в небрежен кок. Върза на кръста си блуза с качулка на „Найки“, в случай че е ветровито, и, като хрумнала й впоследствие мисъл, взе слушалки. Грабна бутилка „Евиан“ от кошничката на бюрото си и раницата с дивиди плейъра, който Тод й беше дал, и се отправи към стълбите. Идеален план: да открие Джейк и да му спести неудобството някой да го завари в безсъзнание на някой диван, и след като го изпрати обратно в каютата, да се наслади на мира и спокойствието просто да гледа как слънцето изгрява над Средиземно море. След това да вмести една тренировка с тренажора на борда, да погледа малко записи и пак да има време за закуска набързо, преди да се наложи да отиде на тенискорта на слънчевата палуба за планираната тренировка със спаринг-партньора си.

Най-горната палуба беше като наблюдателница, с плитко, широко, кръгло джакузи, откъдето се разкриваше гледка към носа на яхтата. Беше тъмна и пуста, също като участъка точно под нея. Капитанът и един от помощниците му подадоха глави от осветения мостик да я попитат дали има нужда от нещо, но тя просто им помаха и се отправи обратно към кърмата. Задната палуба, където се намираше тенискортът, бе пуста, а също и тази под нея. Възможно ли беше всички все още да купонясват? Не изглеждаше вероятно, но кой можеше да предположи как изглежда джемсешън с „U2“ на борда на луксозна яхта? Доколкото й беше известно, целият екипаж можеше да е въвлечен в някаква подхранвана от наркотици оргия далече от папараците. Ускори крачка. Нахока се, задето е такава загубенячка, но поне Тод щеше да е доволен.

Когато стигна до залата за частни прожекции, Чарли видя, че всичките двайсет кожени кресла и отоманки са подредени в спретнати редици, а калъфите за инструментите на групата — прилежно струпани в един ъгъл. Стоеше в тъмнината и тишината и се опитваше да не се тревожи. Джейк беше голямо момче, а и всъщност какво толкова можеше да е станало? Доколкото й бе известно, той можеше да се е върнал в каютата в някакъв момент през последните двайсет минути, в които беше обикаляла из яхтата. Реши, че това е най-вероятният сценарий, и се отправи обратно нагоре, когато чу шум. Когато се премести в дъното на залата за прожекции, шумът се превърна в силно, равномерно хъркане.

Трябваше й секунда очите й да свикнат с мрака, щом отвори вратата, и да осъзнае, че е в стаята за прожекции с табло с толкова електроника, че можеше да съперничи на кула за контрол на въздушен трафик. Пред таблото стоеше класически режисьорски стол, а до задната стена имаше триместно кожено канапе. Стаята беше не по-просторна от малка спалня, но на стената се мъдреха половин дузина рамкирани плакати от филми (несъмнено оригинални) и вграден шкаф, в който имаше стотици дивидита. Чарли беше толкова омаяна от маниакално добре заредената картотека с дивиди, че почти забрави защо е дошла, докато едно особено силно изхъркване не прикова отново вниманието й. Дотогава очите й вече се бяха приспособили напълно, но въпреки това не повярва на онова, което видя, когато примижа към дивана: Джейк, лежащ по гръб с отворена уста, с равномерно дишане, разтърсвано от хъркания. Не сам. Свит на кълбо точно до него, със сгушена във врата на Джейк глава, лежеше Бенджи. Бенджи, приятелят на Наталия. И двамата бяха с дрехи от кръста надолу, но голата им прегръдка не оставяше голямо съмнение докъде се простираше близостта им.

Чарли застина. Дали беше най-добре да се обърне и да си тръгне възможно най-тихо и да постави въпроса пред Джейк по-късно, насаме? Така оставаше реалната възможност някой друг да ги намери пръв. Дали да ги разтърси, за да ги събуди и да им каже да се връщат в стаите си, преди другите да се събудят? Джейк несъмнено щеше да се смути, а Бенджи щеше да е напълно унижен и смазан. Той беше един от прочутите халфове в Националната футболна лига, човек, който на практика си изкарваше прехраната, като трупаше капитал от алфа мъжкарската си хетеро ориентация. Представяха го като агресивен, подтикван от тестостерона женкар, който се прехвърля от фотомодел на певица, а от нея — на актриса с точно същата лекота и честота, каквито човек може да очаква от един успял, привлекателен спортист. Като Марко, помисли си тя, преди да успее да се спре.

— Чарли! — Тонът на Джейк беше настойчив.

Сигурно бе доловил нечие друго присъствие в стаята и се беше събудил: на лицето му имаше изражение, което Чарли не разпозна. Смущение? Или това беше облекчение?

— Какво правиш? — изсъска тя, като внимаваше да шепне достатъчно тихо, че да не събуди Бенджи.

— Какво изглежда, че правя? — Не беше помръднал и мускулче, но Бенджи се раздвижи.

И двамата останаха неподвижни, докато Бенджи се успокои отново и дишането му стана равномерно.

— Скоро ще бъдем на брега, Джейк. Трябва да се измъкнеш оттук. Да измъкнеш него оттук.

— Колко е часът?

Чарли погледна телефона си:

— Почти пет и трийсет сутринта. Дори не мога… О боже мой. Иронията на това ме убива!

— Чарли, моля те.

Тя не се сдържа и се усмихна:

— А сега кой е голямата скандална пачавра? А? Кой е? — високо изшептя тя.

Джейк я гледаше, сякаш му идваше да я убие, но не можеше да помръдне и на сантиметър.

— Отивам във фитнеса. Предлагам да си тръгнете отделно. Екипажът вече определено е на крак. И не си и помисляй, че ще ти се размине, без да ми разкажеш всички мръсни подробности до една. Поне това ми дължиш, задето ти спасих задника точно сега. А също и неговия!

Чарли се обърна да си върви и тихо затвори вратата зад себе си. Изчака само за миг, докато чу как Джейк разтърсва Бенджи да се събуди и настойчиво му шепне да мълчи. Докато вървеше обратно към задната палуба, започна да й призлява. Колкото и да се вълнуваше какво ще й разкаже Джейк после, знаеше, че от това не може да излезе нищо добро.

На път към фитнеса — сега се нуждаеше от тренировка повече от всякога — Чарли притисна ухо направо към вратата на Марко. Колко ниско бе паднал човек, когато подслушва пред вратата на някого, с когото от време на време прави секс? Беше твърде жалко, за да се опише с думи. Тя беше твърде жалка, за да бъде описана с думи. И всичко това се потвърди мигове по-късно, когато зави зад ъгъла и почти се блъсна в Дан, който вече беше по шорти и маратонки, също явно отправил се към гимнастическия салон, преди да дойде време да разгрява с нея на корта на задната палуба.

— Няма да кажа на Тод. — Той заби поглед в краката си, сякаш се опитваше да я спаси от неописуемо унизителната й разходка.

— Да кажеш на Тод какво? — процеди тя; цялата й изненада, болка и гняв се изляха наведнъж.

Той повдигна глава, когато чу злобния й тон, а очите му се разшириха изненадано:

— Той, ъъ, просто искаше да се увери…

Чарли моментално се почувства виновна, когато видя колко нещастен изглеждаше Дан.

— Забрави. Само за твое сведение, не е така, както изглежда. — Не се уредих дори за късно нощно обаждане за секс. Откри, че по някаква необяснима причина й се искаше да разкаже на Дан всичко, но преди да успее да каже и дума повече, той отстъпи назад.

— Изобщо не ми влиза в работата — каза, вдигайки длани, сякаш го беше страх, че тя може да го удари.

Чарли си замълча. Дан беше в много неприятно положение, приклещен между Тод, който му беше дал този шанс, и нея, Чарли, която му плащаше заплатата. А тя още беше зашеметена от онова, което току-що беше видяла с Джейк.

Вече беше почти единайсет, когато най-сетне успя да приклещи брат си на една слънчева палуба близо до мястото за закуска.

— Сядай на секундата! — изсъска Чарли, промъквайки се до него с рамото напред, докато той си взимаше чиния нарязани плодове.

— Чарли…

Тя взе чаша кафе в едната си ръка и стисна лакътя на Джейк с другата, но той отказваше да я погледне.

— Джейк? Погледни ме! Какво стана?

Той я погледна и й направи знак да тръгнат към два шезлонга.

— Прави ли секс с него?

Мълчанието на Джейк казваше всичко.

— Искаш да кажеш, секс с пълно проникване? Истински?

— Чарли.

— Въпросът не е просто, че двамата сте попрекалили с питиетата и той може би е проявил малко любопитство за бисексуалните отношения, и малко сте се понатискали, а после сте заспали? Може би това се е случило?

Този път Джейк я погледна в очите:

— Влюбен съм в него.

В опит да не изплюе безкофеиновото си кафе по цялата маса, Чарли вдиша рязко и кафето влезе в кривото й гърло. Закашля се силно.

— Чарли? Вземи да пораснеш.

— Не, не се присмивам… — Тя се изкашля още няколко пъти, а после най-сетне успя да прочисти гърло, докато от очите й се стичаха сълзи. — Аз… просто не знам какво да кажа.

— Не е нужно да казваш нищо. — Джейк бутна стола си назад.

— Не, чакай. Моля те, не ми се сърди. Разбираш, че това е малко изненадващо. Искам да кажа, той е куотърбек.

— Е, и?

— Е, едва ли може да се каже, че Националната футболна лига като цяло търчи наоколо, развява панделки в цветовете на дъгата и крещи за равенство на лесбийките, гейовете, би- и транссексуалните, нали се сещаш? Тяхната мисия е да се удрят помежду си възможно най-силно.

— Бен е различен.

— Бен?

— Той мрази името „Бенджи“. Просто с него е известен.

Чарли се въздържа да не направи хаплив коментар.

— Можеш ли да ми разкажеш как мина нощта? — попита тя. — Как стана? От известно време ли ти дава сигнали, или снощи беше пълна изненада?

Джейк преплете пръсти. Явно обмисляше какво да й каже.

— Кажи ми каквото си мислиш точно в момента.

— Снощи не беше първият път.

Ръката на Чарли политна към устата й, преди да успее да я спре. Бързо се престори, че чопли нещо от зъбите си.

— Не беше ли?

— Заедно сме от месеци.

— „Заедно“?

— Е, спим. Но е нещо повече от това.

— От месеци?

— От Австралия насам.

— О. Боже. Мой. — Австралия. Пет месеца по-рано. Чарли беше толкова погълната от собственото си триумфално завръщане след операцията и чисто новия си създаден от Тод имидж, че нямаше представа какво правеше Джейк по онова време. — Имаше една вечер в ресторанта в Мелбърн. Когато татко се запозна с Тод. Наталия и Бенджи не бяха ли на партито за играчите?

Джейк кимна:

— Точно. Тогава се срещнахме за пръв път. Но нищо не се случи до вечерта след като турнирът приключи. И двете с Наталия вече бяхте заминали за Дубай, а ние се сблъскахме в хотелския фитнес. Едното доведе до другото.

— О, боже мой — повтори тя. — Ти изненада ли се? Как можа да не ми кажеш! Не мога да повярвам от колко време продължава това! Няма дори да коментирам факта, че ме направи на нищо, задето си мълчах за Марко.

За пръв път цялата сутрин Джейк се отпусна видимо. Усмихна се толкова широко, че симпатичните гънки се появиха около очите му.

— Не бях изненадан. Имах предчувствие, знаеш ли? Щом всички, свързани с тениса, си тръгнаха и ние бяхме единствените наоколо, това беше най-естественото нещо на света.

Внезапно случващото се започна да придобива смисъл: тръпката, която усещаше винаги, когато Бенджи и Джейк бяха на едно и също място; Бенджи, който я питаше кой пътува с нея на борда на частния самолет до яхтата; неподправената омраза на Джейк към Наталия. Сега Чарли погледна брат си, докато той описваше всички различни начини, по който той и Бенджи бяха успявали да си откраднат време един за друг, всички места, на които се бяха срещали тайно, и историите, които бяха споделяли, и почувства прилив на силна обич към него.

— Толкова си щастлив — каза тя тихо.

— Толкова съм щастлив — съгласи се той. — Това е, Чарли. Той е човекът.

— Така ли? Наистина ли мислиш така? — Познатият възел се появи в гърлото на Чарли, преди тя да успее да се сдържи.

— Недей да плачеш, Чи. Това е нещо хубава Наистина хубаво, кълна се.

Чарли избърса очи:

— Не, развълнувана съм за теб. За двама ви. Просто… Ще бъде наистина трудно. Сигурно си наясно с това.

Джейк кимна:

— Да. Наистина адски трудно. Разбрахме се да не го разгласяваме засега и първо да видим какво ще стане, да видим дали това е истинска връзка, или не, преди да направим някоя глупост и да си прецакаме ненужно живота. Но се обичаме. И не искаме да се крием повече.

Чарли съчувстваше на брат си. Защо трябваше всичко да е толкова сложно? Трудната част би трябвало да е да срещнеш някой фантастичен, а не да се чудиш как целият останал свят ще възприеме това. Но Бенджи и Джейк въплъщаваха нещо много повече, не бяха сами за себе си и пътят напред щеше да бъде труден.

— И така. Не просто какъв да е играч от Националната футболна лига, а куотърбек. И не просто някакъв си там куотърбек от Националната футболна лига, а втори само след проклетия Том Брейди. Как се справям дотук? — попита Чарли.

— Да. Давай нататък.

— И този отявлено хетеросексуален спортист е смятан също и за половинката от една категорично хетеросексуална двойка. Наталия знае ли? Сигурно подозира нещо.

Джейк сви рамене:

— Не съм толкова сигурен. Доста е егоцентрична. Стига Бен да се появява за фотосесиите, на нея май не й пука особено за другите му занимания.

— Звучи прекрасно.

— Чарли, необходимо ми е обещанието ти, че няма да казваш нищо. Нито на Наталия, колкото и да те вбесява. Нито на Марко. Нито на Пайпър.

— Моля те, Джейк, имаш думата ми. Обещавам.

— С Бен просто имаме нужда от малко време да обмислим всичко. Да видим какъв е най-добрият начин да се справим с това.

— Обещавам. — Чарли сложи ръка на рамото на брат си. — Джейк? Знам, че цялата тази ситуация не е… идеална, но съм наистина щастлива за теб.

По лицето му се разля огромна усмивка:

— Благодаря, Чи. Той е невероятен.

Чарли обви ръце около него и вдиша познатия му аромат. Не помнеше да го е виждала толкова щастлив. Почти замаян от щастие.

Телефонът й избръмча. Когато го измъкна от чантата си, и двамата погледнаха екранчето.

Да се срещнем по-късно.

— Той те обича — отбеляза Джейк, като четеше през рамото й. — Кой би го повярвал? И двамата забихме страхотни типове.

Сърцето й беше започнало да бие малко по-бързо, когато видя есемеса на Марко, но бързо си спомни унижението, когато притискаше ухо към вратата му, питайки се къде е той и какво прави.

— Да — съгласи се тя бързо, оставяйки кафето си на масата. — Хайде, не мога да закъснявам.