Лорън Уайзбъргър
Да играеш без правила (21)

21
Време за старт

Финалите, Централен корт

юни 2016

В деня на финалите Чарли спази ритуала си и си взе за обяд сьомга на грил и зеленчуци. Един по един близките й и хората от екипа й даваха съвети, докато седяха на масата в наетия апартамент в Уимбълдън Вилидж.

Тод: „Ти задаваш темпото. Напираш към мрежата. Никакъв страх. Овладей този мач. Това е шансът ти да докажеш на целия свят, че имаш каквото е нужно, така че не го прецаквай!“.

Джейк: „Играй собствената си игра. Не позволявай на Наталия да овладее мислите ти. Шансът е на твоя страна, Чарли“.

Дан: „Стигна чак до върха и това е последното препятствие. Можеш да се справиш!“.

Баща й: „Това е шанс, какъвто получаваш веднъж в живота, и ти сама успя да направиш така, че да се случи. Майка ти щеше да се гордее с теб и аз също се гордея“.

След като се нахраниха, Тод вкара всички в дневната да гледат записите от предишни финали на „Уимбълдън“, които беше събрал. Заедно гледаха колосални провали, докато Тод предупреждаваше: „Не допускай това да си ти“, и триумфални неочаквани обрати, където той постоянно повтаряше: „Това е целта“, докато размахваше настойчиво ръце.

Сега, няколко часа по-късно, Чарли избърса ручейче пот от веждата си с бялата предпазна лента на китката, украсена с единствен изящен аметист — зодиакалният камък на майка й. Внимаваше да не отрива камъка близо до лицето си, но всеки път, след като изтриеше потта, го притискаше към устните си. Това беше нов ритуал, един вид оксиморон в света на тениса, но помагаше на Чарли да остане спокойна и съсредоточена. Овладяна.

Почти й се струваше, че е излязла от тялото си, докато вървеше към Централния корт и по време на представянията след това, но докато започнаха загряващите обиколки и двете с Наталия вече можеха наистина да започнат да удрят топката, трупаната с десетилетия мускулна памет се задейства. Чарли мигновено поде гладките си, овладени удари. След загряването, когато имаха три минути да седнат и да се подготвят за старта на играта, Чарли почувства как Наталия я гледаше на кръв от отсрещната страна на мрежата. Медиите, Женската тенис асоциация и феновете навсякъде бяха полудели заради този финал, който беше истинска златна мина по отношение на маркетинга и рекламата. Двете жени имаха рекламни договори на обща стойност от милиони, бяха украсявали кориците на модни и спортни списания, и двете излизаха с прочути спортисти, всеки от тях — на върха в съответния си спорт, и всяка беше, поне според пресата, „прелестна по свой собствен начин“. Едно задъхано заглавие беше нарекло финала „Битката на красавиците“, друго гласеше „Студената война се разгорещява на Централния корт“. Ето я Чарли, невзрачната типична американка с вълнистата тъмна коса, мускулести крака и непринудената усмивка, изправена в двубой срещу Наталия, слабата, сексапилна, руса ледена кралица с напереност във всяка стъпка и надменно държание, заради което хората обожаваха да я мразят. Ако Чарли успееше да се добере до победата, това щеше да е първата й титла от турнир за Големия шлем. Наталия беше спечелила четири такива — две Открити първенства на САЩ и две на Австралия — но това щеше да е първата й титла от „Уимбълдън“? Кой я иска повече?, постоянно се питаха помежду си коментаторите. Всички бяха единодушни, че двете бяха почти с равни шансове — Наталия явно превъзхождаше Чарли в изпълнението на сервисите и добрата физическа форма като цяло, но с изключение на „Ролан Гарос“ играта на Чарли при мрежата беше безупречна напоследък, а бекхендът й беше най-добрият от тези на всички състезателки. Залогът бяха титлата от „Уимбълдън“ и 2,7 милиона долара, и напрежението и възбудата, царящи на Централния корт, бяха осезаеми.

Чарли огледа набързо Кралската ложа: Елтън Джон и Дейвид Фърниш, Ана Уинтур, Брадли Купър. После се обърна да огледа ложата за гости на играчите. Само на „Уимбълдън“ двама противници деляха обща ложа за гости. Отляво седяха родителите на Наталия, треньорът й, физиотерапевтът, спаринг-партньорът, фризьорът и гримьорът й, и две нейни приятелки рускини. Бенджи го нямаше никакъв, но Чарли знаеше от Джейк, че не е могъл да се измъкне: „Долфинс“ току-що бяха ангажирали нов куотърбек и Бенджи помагаше в тренирането му. До близките на Наталия Чарли видя собствения си антураж да я гледа напрегнато. Тод, Джейк и баща й седяха на първия ред в ложата и когато уловиха погледа й, всички помахаха така, сякаш бяха репетирали хореографията на изпълнението. Зад тях Пайпър и Ронин седяха на първите две места на пътеката. Пайпър вдигна окуражително палци и й изпрати въздушна целувка. На третото място седеше Дан. Изглеждаше елегантен в памучен панталон и риза с копчета на яката и бъбреше оживено с Ронин, докато чакаха играта да започне.

Дан я беше чакал в кухнята по-рано същия ден, изкъпан, издокаран и готов за тръгване. Докато вървяха към корта, й беше подал лентата за ръка с аметиста и тя трябваше да притисне ръце отстрани до тялото си, за да се сдържи да не го прегърне. Освен това й беше показал шапките, които бе помолил „Найки“ да изработят за гостите в нейната половина от ложата: напълно бели с едва забележима бяла завъртулка отзад и решително недискретен надпис „Подкрепете Силвър“, отпечатан с огромни черни букви отпред. Абсолютно всички в антуража на Чарли носеха такива, с изключение на онзи, който седеше навъсено от лявата страна на Дан: Марко. Почти всеки път щом Чарли надзърнеше крадешком към него, Марко беше забил поглед в телефона си или оглеждаше публиката, за да се увери, че хората го разпознават. Веднъж дори беше затворил очи. Няма да чакам и ден повече, помисли си тя, докато излизаше на корта, преди да изпълни първия сервис. Ще сложа край тази вечер.

Един от най-големите страхове на Чарли беше не просто да загуби, а да изгуби толкова сериозно, че първият сет — или, представяше си тя с потръпване, целия мач — да е пълна катастрофа. Нямаше да си отдъхне истински, докато не запишеше поне един спечелен гейм на таблото за резултата. Успя, удържайки с лекота сервиса си, и поведе в първия сет, 1:0. До края на сета всяка от тенисистките печелеше гейма, в който сервира, до резултат 6:5 за Чарли, когато Наталия спечели следващия гейм и се стигна до тайбрек. В тайбрека Наталия получи сериозна преднина с 5:1, но Чарли се пребори и го спечели от ас, и взе първия сет, 7:6. Когато вдигна тържествуващо юмруци във въздуха и едва не рухна на тревата, Чарли почувства как публиката ликува с нея. Можеше да усети желанието им да победи и за първи път през този ден се почувства сигурна, че ще спечели.

Вторият сет беше изтощителен, но далеч не толкова протяжен като първия. Наталия отрано направи пробив в сервиса й и макар Чарли в отговор да успя да направи пробив в нейния, това наложи странно неудобно темпо в продължение на следващите няколко гейма. Вятърът леко се беше усилил, правейки отскачанията на топките по-малко предсказуеми, а температурата сякаш беше паднала с няколко градуса само за минути. По време на една размяна на местата до очертанията на корта се появиха групичка деца от онези, които носеха топките, в нови екипи, за да подготвят нещата за евентуален дъжд: щяха бързо да разгънат специално пригодено покривало, за да опазят сух тревния корт, и, ако е необходимо, да се заемат със затварянето на прословутия покрив на Централния корт. И за двете това разсейване беше толкова голямо, че играта им явно пострада: Чарли не можа да вкара приличен първи сервис; Наталия допусна твърде много лесни непредизвикани грешки. И двете бързо се съвзеха с поредица от силни печеливши удари до последния гейм от сета. Чарли буквално го подари при равен резултат 40:40 с две зашеметяващи поредни двойни грешки. Публиката изстена. Тя не можеше да погледне към ложата си. Наталия спечели втория сет, 7:5.

След като загуби втория сет, Чарли седна в стола си отстрани на корта и задиша дълбоко. Не се паникьосваше, но беше ядосана на себе си. Бяха изминали вече почти два часа и тя се гордееше, че все още се чувства силна и изпълнена с енергия, без отвратителните приливи на адреналин, които бяха завладели последните й мачове. Но сега предстоеше цял сет. Хубавото беше, че, с изключение на двойните грешки, Чарли беше играла прекрасно. Всъщност Наталия беше тази, която, макар и да успя да изтръгне победата във втория сет, изглеждаше ядосана и раздразнена. Чарли я видя как оглежда дръжката на ракетата и се мъчи да развие ново руло с прикрепваща лента, което се опитваше да отвори със зъби. Раздразнението на Наталия ставаше все по-очевидно с всеки миг, докато хапеше, дъвчеше и мушкаше опаковката, и Чарли не можеше да отмести поглед. Несъмнено Наталия имаше в сака си шест напълно еднакви ракети с прясно увита лента за захващане, но по някаква причина продължаваше да се бори с онази в ръката си. Когато страничният рефер обяви времето на началото и от жените се очакваше да започнат третия и последен сет, Наталия запрати ракетата си толкова силно в страничния корт, че тя откърти малък чим пръст и трева и остави дупка. Технически можеше да бъде порицана за неспортсменско поведение, но служителите несъмнено бяха предпазливи с налагането на наказания по време на финал на турнир от Големия шлем. Чарли заподскача леко на пръсти и се оттегли странично покрай очертанията на корта, за да отдъхне, докато чакаше противничката си, която най-накрая беше измъкнала нова ракета от сака си. Внезапна вълна надежда нахлу в Чарли, докато притискаше аметиста към устните си. Беше очевидно, че Наталия започваше да рухва. Време бе Чарли да се хвърли в атака.

Двете продължиха да печелят геймовете, в които сервираха, а после се стигна до взаимен пробив, което доведе резултата до 4:4. Чарли усети как за миг я прободе паника, когато Наталия взе преднина, извеждайки резултата до 5:4 с последователни успешни удари, но със следващия си сервис успя да изравни. След като отново продължиха да си разменят успешни сервиси, жените стигнаха до равенство 6:6. Тод й беше набил в главата опасността от твърде ранното „затваряне“ в третия сет: системата за изчисляване на резултата на „Уимбълдън“ не допускаше точка от тайбрек в третия сет, затова Чарли трябваше да победи с два пълни гейма, независимо колко време щеше да отнеме. Докато седеше отстрани до корта, опитвайки се да забави дишането си след два особено тежки и изтощителни гейма, Чарли се опита да не си спомня предупреждението на Тод: Не оставяй нещата да се проточат в третия сет. Във форма си, но си се възстановила само преди година. А рекордът на Наталия по дълги мачове е материал за шибани легенди. Часовникът на корта вече отмерваше три часа и шест минути: продължителност, достойна да влезе в историята на „Уимбълдън“, знаеше Чарли, и категорично най-дългият мач от професионалната й кариера. Краката й започваха да се схващат, макар и не ужасно, и беше по-запъхтяна, отколкото й се искаше, но предвид обстоятелствата се чувстваше добре. Играеше абсолютно най-добрия си тенис. Независимо какво се случеше, можеше да се гордее с играта си.

Когато реферът ги повика да излязат на корта, Чарли скочи на крака по-енергично, отколкото се чувстваше, изпълни леко упражнение с подтичване до стола, за да отпусне сухожилията си. Хвърли поглед нагоре към ложата за близките на играчите и видя Дан на крака, със свити около устата ръце да крещи името й, докато ордите от сдържани, вежливи запалянковци, които седяха около него, го наблюдаваха, в еднаква степен развеселено и неодобрително, когато усети Наталия да се промъква странично до нея.

— Виждаш ли гаджето си там горе? — попита Наталия, така че да я чуе само Чарли.

Един бърз поглед към ложата показа Марко, който седеше спокойно и мълчаливо и наблюдаваше Чарли и Наталия.

— Марко ли? — попита Чарли, по-скоро от изненада, задето Наталия й говореше, отколкото от истински интерес за водене на разговор. Това бяха първите думи, които двете си бяха разменили, откакто излязоха на корта.

— Да. Нашият Марко. Просто исках да ти благодаря, че ми го зае снощи — каза Наталия: по лицето й бавно се разля усмивка.

— Госпожице Силвър и госпожице Иванов, моля, заемете местата си на корта. Играта ще започне сега.

Чарли беше зашеметена. Наталия имаше дързостта да се опита да я раздразни и разконцентрира само броени точки преди края на епичния им мач. Нашият Марко.

Преди да затича към очертанията на корта, Наталия бързо се приведе към Чарли още веднъж и прошепна дрезгаво:

— Със сигурност не е нужно да ти казвам това, но той беше добър в леглото. Искам да кажа, наистина добър.

— Госпожице Иванов? Госпожице Силвър? — повика ги въпросително реферът.

Докато Чарли вървеше към своята част от корта, в главата й потрепна видение — Наталия, гола, кръжаща над Марко.

Единствено чувството от собствените й нокти, забиващи се дълбоко в дланите й, я върна обратно в настоящето.

Съсредоточи се!, изкрещя си наум Чарли. Това е Финалът. На. „Уимбълдън“. Така или иначе смяташе да скъсаш с него. Тя може би лъже само за да те вбеси. Дори не го харесваш, така че не се проваляй на финала на „Уимбълдън“ заради него! Съсредоточи се. Съсредоточи се. Съсредоточи се!

Опря пръстите на краката си директно в очертанията на корта, подхвърли топката три пъти и я изпрати във въздуха. Съвършено хвърляне, помисли си Чарли, докато се устремяваше с цялото си тяло нагоре, за да атакува топката в най-високата й точка. Тя прелетя през мрежата и се заби в далечния ъгъл на линията на сервиса, където Наталия се опита да я достигне с ракетата, но успя само да я запрати с бясна скорост в алеята.

15:0, Чарли.

Следващият сервис на Чарли също беше перфектен и се приземи право в средата на мрежата. Ретурът на Наталия беше по-слаб от обичайното и Чарли побърза да се възползва от него, за да запрати печеливш удар през корта.

30:0.

Наталия се наведе да си оправи чорапите и предостави на Чарли — и на цялата публика — изглед към съвършения си задник. Чарли не можа да се сдържи: хвърли поглед към Марко и го хвана да зяпа право натам. Когато Наталия би сервис за следващата точка, Чарли удари несполучливо топката с рамката на ракетата, вместо с главата.

Мразя я, помисли си Чарли, усещайки как прилив на гняв и адреналин се надига от стомаха към гърлото й. Мразя я, мразя я, мразя я.

Чарли изгуби следващата точка. Спечели една къса топка, като отбеляза отличен изстрел към мрежата, но после обърка един лесен смаш над глава и пропусна линията на сервиса с поне трийсет сантиметра.

30:30.

Нещо в пропускането на последния изстрел разтърси Чарли по начин, който не беше изпитвала през последните три часа.

Ако продължаваше така, щеше да изгуби мача — целия турнир — заради неетична противничка и мъж, когото дори не харесваше. А ако това станеше, нямаше да има кого да обвинява, освен себе си. Няма да стане, каза си Чарли, докато изпълняваше сечен бекхенд и гледаше как Наталия се хвърли забързано да го достигне.

В продължение на следващите четири точки Чарли игра най-добрия тенис в живота си. Фокусът на вниманието й беше с точността на лазерен лъч, ударите и движенията й с краката — безупречни. Отхвърли мислите за Наталия и Марко, и мускулните спазми, и усещането за задъхване, и се застави да вложи цялата си енергия. Никоя топка не беше твърде бърза или твърде далечна за достигане, никакви опити за пестене на усилия не бяха приемливи: влагаше във всяка точка сто процента от усилията и силата си. Наталия също играеше прекрасно. И двете жени тичаха и се плъзгаха, и се протягаха в зрелище от несравнима издръжливост и решителност, и публиката ръкопляскаше в израз на възбуденото си одобрение.

Въпреки всичко Наталия пречупи Чарли, спечели гейма и доведе резултата до 7:6. Правилата изискваха играчите да разменят местата си за нечетните геймове. Чарли беше толкова фокусирана върху мисълта колко важен беше следващият гейм, че не забеляза, че Наталия идваше към нея.

Когато се срещнаха пред стола на главния рефер, Наталия умишлено издаде рамо и се блъсна в Чарли — постаравайки се усилено да направи така, че да изглежда като случайност. В един миг в главата на Чарли изникна мисъл.

— Наталия? — попита Чарли тихо, стараейки се никой да не чуе, без да движи уста, така че никой, който гледа по телевизията, да не може да разчете думите по устните й.

— Ммм?

— Ти също трябва да знаеш нещо. За Бенджи.

Наталия срещна погледа й. Чарли моментално забеляза, че съперничката й нямаше представа какво се готви да каже тя.

— Какво?

Чарли отвори уста и затърси идеалния начин да съобщи съкрушителната изненадваща новина, която така отчаяно искаше да сподели, но не излезе нищо.

— Чакам.

— Дами? Моля, заемете местата си — каза реферът с ръка върху микрофона.

Сцената от лодката преди две седмици изникна в ума й: Бенджи и Джейк, и двамата красиви и голи до кръста, спящи кротко един до друг. Чарли можеше да си представи очевидната радост и щастие на Бенджи така ясно, все едно беше застанал пред нея.

Наталия се приведе толкова плътно към нея, че Чарли можеше да почувства дъха й. Бяха еднакво високи и носовете им почти се докосваха.

— Споменах ли, че Марко каза, че имам най-хубавия задник, който е виждал някога? Не? Ще се изненадаш колко често чувам това — каза Наталия и със смях тръсна конската си опашка.

Рускинята й обърна гръб и в този момент Чарли си спомни какво беше чувството да спечели Чарлстън, когато би сервис, преди съперничката й да е готова. Представи си какво щеше да каже баща й, ако знаеше до каква тактика беше прибягнала; какво щеше да си помисли майка й за жената, в която тя се беше превърнала. Най-вече обаче мислеше за Джейк и как щеше да се отрази на връзката му разгласяването й по цял свят преди двамата с Бенджи да са готови.

— Късмет — каза Чарли, защото само това й хрумна да каже. Щеше да спечели или изгуби тази точка въз основа на много фактори, но предаването на доверието на Джейк нямаше да бъде един от тях.

Наталия завъртя очи и се върна до очертанията на корта. Направи няколко подскока ту на една, ту на друга страна, при които конската й опашка и полата й очарователно се повдигнаха няколко пъти.

Чарли гледаше как Наталия протегна ракетата си към най-близкото от момчетата, които разнасяха топките, и му се ухили, когато той постави две топки върху кордажа. Наталия прибра едната под полата си, приближи се до очертанията на корта и зае позиция. Чарли подскачаше на пръсти, готова да посрещне сервиса, но въпреки че беше готова, първият удар на Наталия уцели ъгъла на мрежата и Чарли дори не се доближи. Взе следващата точка, като изпълни перфектен лоб над главата на Наталия, където той се удари в задния край на линията на сервиса, но после рускинята спечели следващите две. 40:15. Чарли почти чу как телевизионните коментатори съобщават на публиката си на десетки езици по целия свят, че това е мач пойнт за Наталия. Турнирна точка. Чарли вече знаеше предсказуемото заглавие, ако изгубеше: „Още едно сребро за Силвър“.

Напълни дробовете си с въздух и издиша бавно, чувствайки как раменете й се смъкват, а погледът й става овладян. Върна сервиса на Наталия съвършено и след това изпълни форхенд и бекхенд. И двата бяха безупречни, понесоха се силно и бързо през мрежата и стигнаха точно където искаше. Бързо стигна до мрежата, където се чувстваше уверена, и заби отлично дълбоко воле, посрещайки бекхенда на Наталия. За съвсем кратък миг Чарли спря да се възхити на собствения си изстрел — беше допрял линията и за Наталия щеше да е много трудно да изпълни добър ретур, — но след частица от секундата ретурът й прелетя над мрежата с изненадваща сила и Чарли се хвърли към топката. Ракетата й дори не се допря до нея. Обърна се точно навреме да я види как се приземява зад нея, на инч-два в очертанията на корта, впечатляващ и категоричен уинър.

Наталия рухна на земята. Реферът обяви победата, първата на госпожица Иванов, под съпровод на гръмки аплодисменти. Цялата публика на Централния корт стана на крака, поздравявайки и двете жени на сигурно един от най-вълнуващите финали в историята на „Уимбълдън“. Камерите по страничните линии щракаха бясно. Различните служители започнаха да подготвят представянето на победителката. Когато хвърли поглед към ложата за близките на играчите, Чарли видя как приятелите на Наталия се прегръщат. Джейк и баща й изглеждаха съкрушени. Тод беше заровил ръце в косата си. Марко се поклони на двете момичета. Пайпър и Ронин стояха и ръкопляскаха вежливо. Само Дан, изглежда, се гордееше с Чарли и със силата на волята си я призоваваше да го погледне. Когато улови погледа му, той посочи към нея и изрече само с устни: „Изигра страхотен мач“.

Последва вълна на осъзнаване, почти сякаш Чарли бе проумяла чак в този момент: беше свършило и тя беше изгубила. Разочарованието, което последва, беше бързо и пробождащо, и въпреки това можеше да си тръгне от Централния корт с изпънати рамене и високо вдигната глава. Беше играла честно. Беше играла почтено. Не достатъчно добре, за да спечели Шлем все още не, засега. Но беше достатъчно добре, за да покаже среден пръст на обсипаните с блестящи кристали спортни сутиени и непочтените противници, неверните гаджета и грубите, агресивни треньори, и всички други неприятни неща, на които бе позволила да проникват и да я тровят толкова дълго. Беше достатъчно добре, за да сложи край на всичко това.

Чарли изтърпя интервютата след мача на висота и с достойнство, като често спираше, за да благодари на семейството и екипа си и да поздрави Наталия за заслужено спечеления турнир. Вдигна високо трофея за второто място, помаха за благодарност на публиката и си тръгна от корта бързо, за да може Наталия да се наслади на своя миг. Чарли се беше раздала стопроцентово и макар че беше допуснала някои грешки с двойните фалове — а кой нямаше по една-две грешки в рекорден финал? — се бе представила възможно най-добре. Наталия просто беше играла по-добре. Заслужаваше да спечели. Това ни най-малко не притъпяваше разочарованието на Чарли, но този път то не беше смесено със съжаление, гняв или съмнения във възможностите й. Независимо дали се дължеше на адреналина, или на облекчението, или на бушуващите ендорфини, Чарли не изпитваше болка, докато вървеше към съблекалнята — никакви мускулни болки, нито тъпа болка като от натъртване, никакво остатъчно неудобство от предишните й травми. Всичко това щеше да дойде, разбира се. Невъзможно беше да поставиш рекорд за продължителност на финален мач от „Уимбълдън“, без да заплатиш цената, но в този момент тя се чувстваше странно умиротворена: беше се състезавала на най-високо ниво, беше вложила в мача цялата си енергия и способности, и не беше прибягнала до отблъскващо поведение, за да получи предимство. За пръв път от толкова време, че дори не помнеше колко отдавна е било, Чарли нямаше нищо, за което да се извинява.

Може би беше от оживлението в Залата на шампионите, или от изтощението, което започваше да се разлива в тялото й, но Чарли почти не усети как огромна длан се уви около горната част на ръката й, докато ръката не затегна хватката си толкова силно, че почти изписка от болка. Стресната, тя се извъртя рязко и видя Тод да се взира в нея с изражение на неподправена омраза.

— Какво, мътните го взели, направи там? — изрече той със съскащ шепот, толкова силен, че навсякъде наоколо мигновено се възцари тишина.

Чарли беше толкова шокирана, че не каза и дума.

— Чуваш ли ме? Ехо? Ехо, на теб говоря, същата, която се издъни на „Уимбълдън“? Искаш ли да обясниш как която и да е тенисистка с ума си би могла да пропилее на вятъра цял сет чрез двойни грешки? Моля те, изложи ми блестящия си, гениален анализ, защото абсолютно не мога да го проумея, мамка му.

Всеки от служителите, страничните рефери, треньорите или журналистите, който не беше чул първата част от гневния изблик на Тод, сега вече го забеляза. Във фоайето цареше такава пълна тишина, че Чарли се запита дали публиката на корта можеше да чуе Тод. И въпреки това беше толкова изненадана, че не можеше да продума, не можеше дори да го помоли да пусне ръката й, която бе стиснал смущаващо силно.

— Не една, а две двойни грешки! Какво, пак ли си пушила трева преди мача? Или си се чукала с гаджето? Какво беше, Силвър? Защото, да ме убият, не мога да проумея какво, по дяволите, стана там.

Гласът на Дан най-сетне я извади рязко от шока.

— Пусни й ръката — изръмжа той, достатъчно тихо, за да го чуят само тя и Тод, но с остра нотка, която накара и двамата да вдигнат поглед.

— Измитай се оттук, мамка ти, не говоря на теб — каза Тод. Пусна ръката на Чарли, но приближи лице още по-плътно до нейното.

Дан се хвърли върху него, ръката му се сключи върху рамото на Тод. Някъде зад гърба си Чарли чу как другите ахват, когато си направиха същия извод: щеше да има сбиване. Чарли бързо се обърна към Дан и му отправи поглед, който казваше: Благодаря ти, но аз ще се справя. Дан се поколеба за момент, но се дръпна няколко крачки назад.

— Смятах да го направя насаме, но тъй като, изглежда, предпочиташ да изнасяш представления, нека приключим с това сега. Тод, благодаря ти за времето и опитността, но повече няма да имам нужда от услугите ти.

За частица от секундата Тод замръзна с увиснали отпуснато ръце и зяпнала уста. После облиза устни веднъж, два пъти, три пъти и се озъби:

— Да бе, да. Имаш късмет, че изобщо се съгласих да те тренирам. Не можеш да ме уволниш.

— Току-що го направих — каза Чарли.

— Върви да си вземеш душ и ме чакай в залата за почивка. Имаме да обсъдим много неща. Първо в списъка е лайняното ти поведение.

— Опитах се да бъда вежлива, но не съм сигурна как иначе да го кажа. Уволнен си. Край. Не остана нищо, което да си казваме. Нито сега, нито когато и да било. — Чарли се обърна към малката тълпа от хора, които се бяха събрали да слушат, докато в същото време се преструваха, че изобщо не ги интересува. — Можете спокойно да разнесете вестта: уволних Тод Фелтнър. И се насладих на всяка минута от това.