Лорън Уайзбъргър
Да играеш без правила (17)

17
Как е краткотрайна пламенна връзка на френски?

Открито първенство на Франция

май 2016

Сърцето й биеше толкова бързо, че не можеше да си поеме дъх. Колкото можеше по-бавно, Чарли тръгна към очертанията на корта. Потта струеше надолу по врата й и влизаше в черното й потниче, а клеят полепваше изключително неудобно по потните й прасци. Указанията на Тод отекваха в ума й отново и отново, мантра, която не й носеше спокойствие, нито й помагаше да се съсредоточи: Нападай и подмамвай. Нападай и подмамвай. Нападай и подмамвай. Да атакува бекхенда й, който беше по-слаб, отколкото би трябвало, и да я привлече навътре към мрежата, която беше извън зоната й на комфорт. Елинор Маккинли също предпочиташе да играе бързо, избирайки да върне топката отново в игра възможно най-бързо и да не губи много време между точките. Чарли беше чела интервютата, които й бяха събрали от офиса на Тод. Елинор не обичаше да има време да се замисля върху минали точки — без значение до победа ли бяха довели, или до загуба — защото задълбаваше твърде много. Предпочиташе да удря здраво, да поема рискове и да изиграва точките, вместо безкрайно да се лута напред-назад и просто да чака самата тя или противничката й да направят непредизвикана грешка. Сигурно вече се чувстваше неуверена, играейки на по-бавните кортове на Откритото първенство на Франция. Тод винаги беше във възторг, когато някоя състезателка оставеше името си в историята с такива критични предпочитания, тъй като водеше досие на всички жени в турнирите.

Когато стигна до края на корта, Чарли вдигна поглед към момчето, което носеше топките, и му кимна едва доловимо. Той дотича, като държеше две топки, по една във всяка ръка, и ги вдигна високо, сякаш бяха скъпоценни камъни. Чарли поклати глава; той веднага ги пъхна в джоба си и измъкна хавлиена кърпа. Тя я пое и методично попи челото, бузите и врата си, а после, за всеки случай, ръцете си до лактите и дланите си. Щом прибра кърпата, момчето отново поднесе топките. Чарли кимна почти незабележимо към дясната му ръка и той постави топката върху протегната й ракета. След като я прибра под еластичната материя на черната си, обшита с кристали пола, Чарли протегна ракетата си за втората. Нея започна да подхвърля, докато се връщаше към очертанията на корта, готвейки се да бие сервис. Хрумна й, че постъпва точно както бе постъпила с нея Карина в Чарлстън — бавеше се нарочно, за да постави на изпитание увереността на съперничката си — но отхвърли мисълта. Сега беше различно. Вместо да е на една точка от спечелването на целия турнир, само една точка я делеше от съкрушителна загуба още в първия кръг.

Когато хвърли поглед през корта, видя Елинор да подскача търпеливо на пръсти. Гъвкавото й тяло беше почти толкова стегнато, колкото строгия й кок. Носеше вталена сива рокличка с прикрепена плисирана пола, която почти не помръдваше, а гърдите й бяха плоски като на момче. Като цяло видът й създаваше причудливото впечатление, че е дървена фигура, статуя, издялана от безжизнени материали, която можеше да подскача нагоре-надолу и от дясно наляво, без да помръдва никоя друга част от тялото си междувременно.

Чарли се опита да успокои дишането си. Бърз моментен спомен от предната нощ се мярна в ума й като кадър от филм на IMAX: краката й, преметнати собственически върху тези на Марко, докато се изтягаха на един диван. Издишванията й сега, на корта, бяха подобни на онези от снощи, само че сега нямаше дълга, прелъстителна димна следа, проточваща се от устните й и увисваща във влажния въздух на хотелския апартамент, само бързото и плитко дишане на жена, която знаеше, че само секунди я делят от голяма беда.

Чарли осъзна, че не бяха останали възможни начини за умишлено бавене. Това беше. Мач пойнт за вероятно най-разочароващия мач, който беше играла някога. Не! Това не е начинът, по който трябва да мислиш. Поддържаш ли тази ужасна мисъл, с теб на практика е свършено. Атакувай и подмамвай. Вкарай солиден първи сервис, атакувай бекхенда й, а ако все пак успее да върне топката, възползвай се от това, което със сигурност ще е относителна слабост на ретура, и бий дропшот, за да я накараш да се доближи до мрежата. После я гледай как рухва, защото не са й останали сили.

Чарли зае позиция зад очертанията на корта, тупна топката три пъти и я метна във въздуха. Веднага разбра, че хвърлянето беше перфектно, и беше признателна на мускулната памет, която бе развила от десетки хиляди — стотици хиляди? Милиони? — тренировъчни сервиси, когато бедрата и ръцете й работеха в съвършен синхрон, за да осъществят съприкосновението между ракетата и топката й. Беше силен, бърз, почти перфектен сервис и Чарли беше толкова благодарна за това, че не зае обратно позиция с нужната бързина. Елинор, изглежда, прецени точно къде ще се забие сервисът. Беше там, готова и чакаща, сякаш беше получила карта, показваща точно желаната посока, и се хвърли, докато топката още се издигаше, запращайки я обратно към Чарли с шокираща бързина. Хваната неподготвена, Чарли изтича четири стъпки навътре в ничията земя и незабавно се хвърли, възползвайки се инстинктивно от клея, за да измине с плъзгане оставащите няколко стъпки. Стигна навреме, но беше прекалено дезориентирана, за да направи кой знае какво с топката, освен да я докосне с кордажа и да я пусне във въздуха. Нямаше значение, че бързо зае отново позиция, защото Елинор се възползва от слабия лоб, извърна тяло настрана, заби крака в настилката и запрати топката над главата си чисто и с такава сила, че Чарли не я видя да се задава, докато не почувства как топката я удря по врата.

Дори самата сила на удара щеше да е достатъчна да гарантира зачервена подутина и доста голяма синина след това, но точното място — в средата на трахеята й — остави Чарли буквално без дъх. Стоеше прегърбена, с глава между коленете, бореща се да си поеме дъх. Знаеше точно какво се бе случило и че ще отмине след няколко секунди, ще успее да напълни дробовете си с въздух нормално, ако само успее да забави дишането си. Но паниката я обзе, несъмнено влошена от осъзнаването, че току-що изгуби мача си още в първия кръг на първия турнир от Големия шлем, който изобщо бе имала реален шанс да спечели, и продължи да се дави. Почувства нечия ръка върху гърба си и когато вдигна поглед, видя Елинор, приклекнала до нея, разтриваща я с длан с уверени, успокояващи, кръгообразни движения, между раменните лопатки.

— Просто се опитай да забавиш дишането си — прошепна момичето, като продължаваше да разтрива гърба на Чарли. — Толкова съжалявам.

Заради високата позиция на Чарли сред избраните за участие в турнира и двете последователни победи срещата се гледаше от повече фенове, отколкото можеше да се очаква за типичен мач от първия кръг. Всички искаха да зърнат чернокосата, облечена в черно, окичена с тиара феноменална тенисистка, докато разбива относителната новачка в марша си към победата в Откритото първенство на Франция. А сега същите тези зрители до един надаваха насърчителни възгласи и крещяха името на Елинор. Чарли започна да изпитва смущението по-остро, докато дишането й се нормализираше. И внезапно усещането от допира на съперничката й върху собствената й подгизнала от пот тениска — да не споменаваме влудяващото съчувствено изражение, залепено на лицето й — е, просто беше твърде много. Чарли се изви, измъкна тялото си от обсега на Елинор и се оттласна, за да се изправи.

— Добре съм — изсъска приглушено. — Толкова добре, колкото може да е една състезателка, когато противничката й се опита да спечели, като я удари.

Очите на Елинор се разтвориха широко от изненада. Сякаш никое от двете момичета не чуваше какофонията наоколо.

Чарли не можа да се възпре.

— Днес извади късмет. Не си помисляй и за секунда, че е било нещо повече от това.

Момичето се втренчи в нея сякаш за много дълго време. После, явно решавайки да постъпи, както изискваше учтивостта, погледна Чарли право в очите, подаде ръка и каза:

— Добър мач.

Чарли се ръкува отпуснато с Елинор, докато срамът от цялата ситуация се спусна на плещите й като товар и тръгна към стола си. Събра си бързо нещата и пренебрегна виковете на феновете и молбите за автографи. Да напусне корта бързо, за да може Елинор да се наслади на мига на победата си, беше най-малкото, което Чарли можеше да направи след собствената си унизителна загуба и още по-срамно поведение. Възнамеряваше да се крие в съблекалнята колкото може по-дълго, да застане под душа и да остави почти врялата вода да я пречисти, почти ощавяйки я. Но в мига щом Изабел я пресрещна в тунела, извеждащ от корта към тенис центъра, Чарли разбра, че мъчението й още не е приключило.

— Имам нужда първо от душ — каза тя на Изабел с най-резкия си, властен тон.

— Съжалявам, Чарли — Изабел се прокашля, — съжалявам, но трябва да проведем интервюто след мача веднага.

— Става дума за загуба в първия кръг, за бога — възропта Чарли и продължи да върви. — На никого не му пука.

Изабел решително положи длан върху ръката на Чарли:

— Страхувам се, че когато играч, който е фаворит за победата, претърпи ранна загуба, на хората наистина им пука. Обещавам, че ще се постарая да е възможно най-кратко и безболезнено. Но сега трябва да вървим.

Чарли я последва на няколко крачки до нещо като преддверие с подиум и микрофон пред банер с логото на Откритото първенство на Франция. Чакаха я няколко репортери и фотографи, които бъбреха помежду си, но всичките млъкнаха в мига щом тя влезе в стаята.

Тишината продължи точно шест секунди, преди да започне обстрелът с въпроси.

— Какво е чувството да бъдеш елиминирана в първия кръг на турнир, в който си сочена като фаворитка, ако не за спечелването му, то поне за една от онези, които ще стигнат до втората му седмица?

— С определен аспект от играта на Маккинли ли не можахте да се справите? Или нещо в собствената ви игра не беше наред?

— В последните няколко месеца преминахте през доста сериозна цялостна промяна на имиджа. Колко голяма част от Принцесата воин беше днес на корта, съпоставена с предишната Шарлот Силвър?

Макар въпросите да не бяха твърде оригинални — и да не ги беше чувала преди, със сигурност можеше да предвиди, че ще й ги зададат днес — тя откри, че се запъва с изричането на наизустените, отрепетирани за пред медиите отговори: „Това е особеното при турнирите от Големия шлем: никога не можеш наистина да кажеш какво ще стане.“ „В крайна сметка, имиджът не означава абсолютно нищо, ако не побеждаваш.“ „Ще трябва да обсъдя отново някои неща с треньора си и да съставим нова стратегия.“ „Разбира се, че съм разочарована, но възнамерявам да бъда готова да започна наново на «Уимбълдън» след няколко седмици.“ Чарли повтаряше тези предварително подготвени отговори с почти безразличен любезен тон, почти без промяна в интонацията, без да бърза, докато им омръзна и й беше позволено да се спаси под душа. Само още няколко минути, каза си тя и почувства как гърлото й започва да се свива. Пое си дълбоко дъх два пъти и беше благодарна, когато усещането за напиращ плач затихна.

— Елинор ли те победи днес, или ти сама се победи? — попита Шон, дългогодишен репортер в тенис средите. Той пътуваше с женските турнири и имаше репутация, че се опитва да сваля по-младите тенисистки.

— Е, разбира се, Елинор игра добре днес, мисля, че всички можем да сме единодушни за това. Изигра прекрасен мач. А, за нещастие, не мисля, че аз играх по най-добрия си начин. Явно не.

— А защо е така според теб? — В очите му проблесна нещо, развеселена искрица, която накара Чарли мигновено да се почувства неловко.

— По много причини. Допуснах твърде много непредизвикани грешки в първия сет, включително неоправдан брой двойни фалове. А във втория умът ми не беше съсредоточен където трябва. Със сигурност съм се съвземала след загуба в един сет преди, но днес не можах да го постигна.

Шон прочисти гърло.

Цялото тяло на Чарли застана нащрек: знаеше, просто инстинктивно разбра, че нещо ужасно е на път да се случи.

Шон бръкна в брезентовото си куфарче и измъкна айпад с големината на лаптоп. Вече беше включен и отнякъде зад гърба си тя чу Джейк да промърморва:

— О, за бога, не.

— Шарлот, би ли казала, че съвсем не блестящото ти представяне на корта днес имаше нещо общо с това? — попита Шон с възможно най-отблъскващия самодоволен тон.

Джейк пристъпи напред и сключи ръка около нейната.

— Положението е лошо, Чарли — изсъска в ухото й. — Да прекратим това веднага. Последвай ме. — Опита се да я издърпа от малката пресконференция, но Чарли не можа да се сдържи и се обърна назад.

— Съжалявам, днес нямах точно достатъчно време да прочета новините. Не знам какво имате предвид.

Шон вдигна екрана към нея, за да може тя да прочете заглавието. Беше невъзможно за пропускане, с шрифт, който изглеждаше с височина поне петстотин пункта: „Детронирана? Принцесата воин на тениса се издънва на наркотичен тест“.

Издънила съм се на наркотест? За какво говорят? Умът на Чарли заподскача, опитвайки се да осмисли току-що прочетеното. Беше получила резултатите от теста си в Чарлстън преди седмици и, разбира се, те бяха стопроцентово чисти. Допинг? Предположението беше безумно. На всеки няколко години тук-там изникваше слух, засягащ една-две жени от турнира, особено онези, които бяха необикновено мускулести, но, общо взето, почти всички други бяха на мнение, че постоянните тестове и разговори за допинг са пресилени и ненужни. Тенисът беше нещо съвсем различно от колоезденето или бейзбола: при най-редки и необичайни обстоятелства можеше и да възникне случай с допинг, но едва ли можеше да се говори за пандемия, засягаща целия спорт.

— Нямам друг коментар по въпроса, освен да кажа, че в това твърдение няма и капчица истина. — Чарли изрече това със силен, уверен глас, който моментално я накара да се почувства горда със себе си. Знаеше със сигурност, че вестникът ще трябва да помести опровержение.

Този път Шон вдигна телефона си. Дисплеят беше твърде малък, за да види ясно каквото и да било, но стаята беше зловещо притихнала. На екрана вървеше видеоклип. Отначало на Чарли й беше трудно да го различи, но след няколко секунди разбра, че беше от предната нощ в хотелския апартамент.

— Чарли. — Гласът на Джейк беше нисък, дрезгав. Предупреждение.

Нещо в начина, по който го каза, й напомни за Марко, как той почти ръмжеше името й, докато правеха секс, с уста, притисната плътно до ухото й: Чарли.

Когато беше почукала на вратата на Риналдо онази нощ, тя беше подготвена да остане точно един час. Само колкото да пофлиртува с Марко, да опипа почвата и да разбере как стоят нещата между тях, да остане за малко, за да отклони ума си от мача на другата сутрин. Беше тренирала безупречно три дни, беше се хранила, спала и изпълнявала другите си тренировки точно по график, дори изгледа записите, които Тод й остави. Трябваше да се оттегли рано, разбира се, но нямаше причина да не може да пийне „Пелегрино“, да се помотае с Марко и приятелите му и малко да изпусне парата.

Изненада се колко голяма бе групата. Както беше описал по-рано, Марко седеше пред телевизора с Риналдо, играч на двойки от Аржентина, и двама други играчи. Всички крещяха към екрана и трескаво движеха аватарите си на футболни играчи наоколо с огромни геймърски джойстици. Група дългокраки, приличащи си като клонинги девойки с вълнисти коси, с къси рокли и високи токчета се кикотеха заедно близо до прозорците, до една отпиващи от високи тесни чаши за шампанско. На всеки една-две минути дружният им смях отекваше звънко, но, изглежда, никой не им обръщаше особено внимание. Натлия беше преметнала крака през тялото на Бенджи на дивана. Отметнала беше драматично глава назад, докато Бенджи масажираше босите й стъпала. Друга групичка състезателки — до една американки и канадки, всичките на възраст под двайсет години — стояха из кухнята по клинове и суичъри с качулки, изглеждайки определено по-малко бляскави от фотомоделите; зяпаха Наталия все едно е Кейти Пери. Някой беше поръчал от румсървиса огромно количество различни салати, плата с плодове, пилешки гърди на грил, купища броколи на пара и подбрани марки обикновена и газирана бутилирана вода, но изглежда, че никой не ядеше поръчаното.

— Здрасти — каза Чарли, без да се обръща конкретно към някого, мигновено почувствала се неловко.

Марко вдигна поглед и разцъфна във възможно най-съблазнителна усмивка:

— Привет, бейби — поздрави той, свеждайки очи отново към екрана, когато неговият аватар се счепка с някого. — Ела насам. Приключвам след минута.

Чарли кимна на Наталия, която й кимна в отговор, и се отправи към кухничката. Младите тенисистки, които се бяха събрали наблизо, отстъпиха едновременно назад да й направят път.

— Привет, Чарли — каза една от тях, мило седемнайсетгодишно момиче от Флорида. — Късмет утре.

Чарли й се усмихна. Беше толкова странно на двайсет и пет да се чувства като една от старейшините на селото.

— Благодаря. И на теб. Срещу кого ще играеш?

Момичето се изчерви:

— Утре не съм включена в участията, но мачът ми от първия кръг е срещу Атертън.

Тя зачака Чарли да реагира, да каже нещо от рода на това колко тежък ще е този мач, но всичко, което Чарли каза, беше:

— Тя играе страхотно, но понякога може да е нестабилна. Мисля, че имаш огромен шанс.

Момичето засия. Приятелките й се усмихнаха.

— Наистина ли мислиш така?

Чарли кимна.

— Само не оставай твърде до късно тук тази вечер! — упрекна я, все едно заместваше майка й. Наведе се към нея и прошепна: — Освен това всички онези момчета са идиоти. Сладки са, не го отричам, но все пак са просто момчета.

— Лесно ти е да го кажеш — засмя се едно от другите момичета. Чарли я разпозна като амбициозна млада състезателка от Монреал. Наскоро беше спечелила „Ориндж Боул“ и веднага се беше насочила към професионалния тенис, но клюките твърдяха, че все още няма нужната емоционална зрялост, която да съответства на много зрелите й удари. — Ти се уреди с най-готиния.

Всички се засмяха и Чарли се запита какво ли говореха за цялата ситуация с бавачката, когато тя не беше наблизо. Никой не можеше да обвини света на тениса в дискретност — историята сигурно беше сочна тема за доста разговори в съблекалнята.

Като по даден знак, Марко се приближи и я обгърна в мечешка прегръдка изотзад. Зарови лице във врата й, целувайки го, и прошепна:

— Радвам се, че си тук.

Чарли се заизвива и се отскубна, но не можа да скрие удоволствието си. Марко галантно се представи на младите момичета и умело се престори, че не забелязва как всяка от тях се изчервяваше и кикотеше. На Чарли й бе силно неприятен фактът, че се чувства поласкана просто защото я е избрал.

Той я хвана за ръка и я поведе обратно към дивана. Вратата на хотелския апартамент се отвори и нахлуха още хора, поток от играчи и техните приятели и гаджета плюс няколко, които Чарли разпозна като спаринг-партньори. Зад тази група от петима души беше Джейк. Той изглеждаше също толкова изненадан да я види.

— Хей, не би ли трябвало сега да си в леглото? — попита той, като застана над нея и Марко. Двамата мъже плеснаха ръцете си за поздрав.

— Още няма девет — каза тя и облегна глава на рамото на Марко. — Огледай се. Половината присъстващи в стаята имат определени мачове за утре.

Джейк вдигна вежди. Чарли му показа среден пръст. Марко се засмя.

Едно от момичетата с вид на модели се промъкна до Джейк и му подаде бира, която той прие с огромна, флиртаджийска усмивка.

— Наистина ли? — каза Чарли.

— Какво? На мен със сигурност не ми се налага да играя утре.

Не беше нужно дълго време импровизираното събиране да се превърне в истинско парти. Скоро някой вече беше намалил осветлението на хотелския апартамент и беше сменил видеоиграта с радиостанция, която свиреше някаква европейска салонна музика. Няколко не-тенисистки бяха започнали да танцуват недалеч от прозорците, чукаха чашите си и пушеха цигари, докато мъжете играчи обикаляха наблизо. Нито един от тенисистите, нито сред мъжете, нито сред жените, не пиеше друго, освен вода, но няколко подръпваха бързо от електронни цигари и се смееха, докато притискаха светещия край към дланите си. Чарли беше толкова погълната от Марко, буквално сгушена в него на едно единично кресло, че не обръщаше особено внимание на каквото и да е. Когато най-накрая стана, за да отиде до тоалетната, не можа да открие Джейк никъде. Всички по-млади тенисистки също си бяха тръгнали и повечето от останалите — може би около дузина — пиеха и танцуваха заедно. Тя почука на вратата на тоалетната и когато никой не отговори, пробва дръжката на бравата.

Отне й един миг да разбере какво ставаше. Наталия беше приведена над мивката, а Лекси, детето чудо от Монреал, стоеше притисната към нея в малката баня. Изглежда, никое от момичетата не забеляза, че вратата се е отворила. Можеше — беше редно — просто да я затвори, но беше объркана от онова, което видя: нищо сексуално само по себе си, но не и съвсем платонично. Наталия най-накрая усети, че не са сами, и се обърна към вратата. Едва тогава Чарли забеляза, че тя стиска в лявата си ръка нещо, навито на руло, и се бърше под носа с дясната. Лекси още не бе забелязала Чарли и посягаше зад Наталия с кредитна карта, върху която съсредоточено оформяше купчинки бял прах в спретнати, прави редички.

Погледите на Чарли и Наталия се срещнаха и изражението на Наталия се изпълни с толкова неподправена ярост, че Чарли беше сигурна, че момичето ще я убие.

— Омитай се оттук, по дяволите — озъби се Наталия; акцентът й почти изчезна. — А ако кажеш на някого, ще се погрижа да съжаляваш.

Последната част беше прекъсната рязко, когато Чарли затвори вратата. С препъване се върна в дневната, където една група беше подхванала някаква игра с пиене, която включваше чипове за покер и купички за мюсли, и влезе в спалнята да намери друга тоалетна. Там откри Марко, Риналдо и една моделка, скупчени заедно. Не и те, помисли си Чарли, но скоро видя, че гледат някакъв забавен видеоклип на телефона на фотомодела.

— Чарли! Ела тук, бейби — Марко протегна ръка към нея. Тя отново изпита моментна гордост, а после се намрази за това.

Моделката дръпна продължително от електронната цигара, която държеше между пръстите си със съвършен маникюр, и я протегна към Марко. Никой от тенисистите никога, при никакви обстоятелства не би пушил истинско „Марлборо“, но явно някои смятаха, че електронните цигари нямат вредни странични ефекти. Тя беше приела за даденост, че всички се грижеха изключително добре за себе си вечерта преди мач, но това беше преди да се натъкне на поставената под номер едно в световната ранглиста тенисистка, смъркаща линии кокаин от хотелска мивка.

Марко дръпна продължително и краят на електронната цигара засия ярко, сякаш наистина гореше. Упоителната струйка пара, която издиша, изглеждаше точно като дим, но нямаше никакъв мирис.

Някой подаде глава в стаята и повика моделката да си тръгва. Тя стисна ръката на Марко над лакътя и не направи усилие да прикрие разочарованото си изражение, преди да си тръгне забързано.

— Изглежда симпатична — каза Чарли, защото не беше в състояние да се спре.

— Коя? — попита Марко, като я придърпа към себе си. Целуна я силно по устата. — Ето, дръпни си. Ще те отпусне.

— Вече се чувствам страхотно — каза Чарли и гризна долната му устна. Почувства как ръката му се плъзва под гърба на тениската й и започва да разтрива раменете й. Преди да осъзнае какво става, той вече се търкаше силно в нея, докато я целуваше по врата.

— Вземете си стая! — провикна се някой от дневната.

Откъснаха се един от друг и се погледнаха през смях. Марко каза:

— Може би е добре да се върнем в моята стая.

Протегна ръка и й помогна да слезе от леглото. Чарли го последва в дневната. Накъдето и да погледнеше, хората пиеха, пушеха и се натискаха. Група мъже наблюдаваха одобрително как Наталия танцува буйно под музиката на Бионсе, но Бенджи не беше един от тях. Чарли хвърли поглед из стаята и осъзна, че си е тръгнал.

— Ето — каза Марко, като й подаде електронната цигара. — Вземи я.

— Не я искам — отвърна Чарли.

— Само ми я подръж. Връщам се веднага.

Тя загледа как Марко влиза в кухничката. Навсякъде около нея хората се смееха и бъбреха, и тя внезапно изпита смущение, задето стои там сама. По никаква друга причина, освен че имаше нужда да изглежда заета, тя допря електронната цигара до устните си и дръпна продължително и дълбоко. Цигарата изгори дъното на гърлото й, но тя бе благодарна, че има какво да прави с ръцете си. Това е само водна пара, помисли си, докато издишваше бавно.

Почти незабавно почувства как всичките й мускули се отпускат. Раменете й се смъкнаха, а вратът й се отпусна и умът й се успокои. Направи го отново. А после още веднъж.

Можеше да са минали пет секунди или пет минути — Чарли мигновено изгуби представа за времето — но знаеше, че каквото там бе имало в онази цигара, то беше въздействало на ума й. Всичко около нея се беше смекчило и бе утихнало. Група мъже се смееха грубо и шумно, но гласовете им едва достигаха до съзнанието й. Наблизо Чарли видя Марко да й говори от другата страна на стаята, но на нея й бяха по-интересни движенията, които устата му правеше, отколкото думите, които изричаше. Блесна светкавица на фотоапарат, а после още една, но сякаш се случваше на забавен кадър.

— Хей, не е хубаво така — оплака се някой към камерата.

Наталия сви рамене. Бузите й бяха с цвета на шербет, а тънкия слой пот по ключицата й само я правеше по-прелестна. Държеше високо вдигнат телефон с огромен дисплей.

— Както и да е — каза тя и махна с ръка.

Чарли не го беше видяла да се приближава, нито бе чула дори една дума, която бе казал, но внезапно осъзна, че ръцете на Марко са обгърнали талията й. Обърна се и го видя да се хили.

— Добре ли си, любима? — попита той, присвивайки очи със смесица от развеселеност и загриженост.

— Чувствам се малко чудновато — успя да каже Чарли, не съвсем сигурна дали гласът й звучи с подходящо нисък тон.

— Просто си малко приповдигната, това е. — Марко пресуши половин бутилка вода и подаде останалото на Чарли. — Не мислех, че наистина си я пушила.

Чарли смяташе да отпие малка глътка от бутилката, но водата беше толкова вкусна, че не можа да се спре и я допи. В мига щом водата изчезна, тя пак ожадня.

— Да съм пушила какво? — попита тя, опитвайки се да изтръска в устата си и последните капчици.

— Онова вътре беше масло от канабис.

— Какво?

— Беше трева. Вдишвахме парата. Аз си дръпнах само веднъж, колкото да си притъпя сетивата — така ли се казва?

— Току-що пуших трева? Вечерта преди мач?

— Едно дръпване е само като чаша шампанско. Няма да се отрази на играта ти.

— Изпуших повече от това! — Чарли чуваше собствената си истерия.

Челото на Марко се набразди от бръчки и той я притегли към себе си.

— Шшт. Ще те заведа обратно в стаята ти; ще се оправиш.

— Няма да се оправя! — прошепна Чарли с тон, който сигурно беше висок, защото групата, седяща най-близо до тях, се обърна да погледне. — Напълно съм скапана, Марко! Имам нужда това да спре. Трябва да спре веднага! — Докато само преди мигове я бяха заливали вълни на отпуснато спокойствие, на тяхно място сега имаше само паника. В двайсет и петте си години никога, абсолютно никога, не беше пушила марихуана. Този пропуск в обичайните тийнейджърски експерименти изглеждаше непонятен, но беше вярно.

— Чарли, опитай се да се отпуснеш. Няма никаква причина да се тревожиш. — Марко я беше хванал здраво за китката и я водеше към вратата. Когато я издърпа в коридора, тя беше шокирана колко ярко и нормално изглеждаше всичко. Млад баща носеше спящо дете обратно към стаята, докато майката го следваше отзад, бутайки празна детска количка; сервитьор крепеше поднос с нещо, което приличаше на най-вкусната мелба в целия свят; двойка, облечена за излизане, чакаше асансьора.

— Да се качим по стълбите — каза Марко, като я дърпаше със себе си.

Двойката се обърна и се вгледа в тях.

— Разпознават ме! Знаят, че съм се надрусала! Утре новината ще се разнесе навсякъде!

— Млъквай! — изсъска Марко право в ухото й. Чарли млъкна зашеметено. За пръв път го чуваше да се разстройва. В психическо отношение той беше истински монолит от овладяност и без никакви излишни емоции, както на корта, така и извън него. Бяха писани цели статии за психическата издръжливост на Марко — а отвъд нея и за възхитителното му напълно безизразно лице — и Чарли никога, нито веднъж, не беше забелязвала пукнатина в бронята. Досега.

Докато вървеше след него към стълбите, нещо привлече погледа й. Една от вратите вляво от нея се отвори точно докато минаваха покрай нея. В стаята беше тъмно и на Чарли й се стори, че вижда двама мъже, застанали точно в очертанията на вратата, да си шепнат. Гласовете бяха познати. Спря да погледне по-отблизо, но Марко я задърпа със себе си. Това Джейк ли беше? Определено звучеше като него, но нямаше време да разследва. Слязоха пеша два етажа до стаята й, където Марко затършува в задния джоб на джинсите й и измъкна ключа й. През цялото време й шепнеше утешителни думи, постоянно уверявайки я, че ефектът от марихуаната ще отмине скоро, че е добре просто да си легне, както възнамеряваше. След като се погрижи да й остави вода и се увери, че алармата й е нагласена за шест и трийсет, той я целуна по бузата и си тръгна.

— Ще поръчам и събуждане по телефона от рецепцията — каза на излизане. — Късмет утре; ще бъдеш страхотна.

 

 

— Чарли? Чарли? Чуваш ли ме? — Гласът, който я викаше сега, беше мъжки, но не беше Марко. Беше Шон, а тя още стоеше на подиума, отговаряйки на въпроси след загубата си в първия кръг на Откритото първенство на Франция.

— Да, разбира се, че те чувам — каза тя.

— Можеш ли да поясниш тази дописка, която твърди, че си се издънила на наркотичен тест? — попита Шон, като размаха отново ужасния вестник.

Погледът на Чарли се стрелна към Джейк. Той сякаш обмисляше вариантите си, преди да застане пред нея, за да вземе микрофона.

— Ще заявя недвусмислено, че така наречената „издънка“ на Шарлот на теста за наркотици по никакъв начин не е свързана с представянето й тази сутрин. Това беше техническа подробност, нищо повече.

— А този видеоклип, който беше публикуван в YouTube късно снощи? Можете ли да коментирате това?

Сега стаята беше утихнала достатъчно, че всички да могат да чуят телефона на Шон. Чарли не можеше да види какво става на малкото екранче, но чу женски глас — несъмнено собственият й — да крещи:

— Напълно съм скапана, Марко! Това трябва да спре. Трябва да спре веднага!

Джейк прочисти гърло и се наведе към микрофона:

— Точно сега Шарлот няма никакъв коментар. Благодаря за разбирането. — И докато гласовете идваха от всички посоки, той хвана здраво Чарли за ръката точно по същия начин като Марко предната вечер и я издърпа навън от стаята.