Лорън Уайзбъргър
Да играеш без правила (10)

10
Ухажване на червения килим

Маями Бийч

март 2016

— Чарли! Насам, погледни насам!

— Марко, обърни се насам! Усмихни се!

— Чарли, чий тоалет носиш? Чарли, насам!

Чарли чу крясъците още преди да излязат от служебната турнирна кола кадилак „Ескалейд“ пред ресторант „Зума“ в Саут Бийч. Когато стъпи върху синия килим, който се простираше от улицата до ресторанта и от двете му страни се редяха папараци, Чарли с удоволствие откри, че се чувства като модел, вървящ по модния подиум. Джейк се беше оказал прав: черната рокля на „Такуун“ с дългите си ръкави, изрязана отстрани, така че оголваше раменете й, и със сексапилно разтворен гръб, определено печелеше внимание. В съчетание със сандалите от змийска кожа с почти осемсантиметрови токчета, за които неохотно се бе съгласила, и бездруго дългите крака на Чарли изглеждаха двойно по-дълги от обичайното. Беше се съгласила да изостави обичайната си практична конска опашка в полза на прическа със сешоар, която си направи в стаята, и дори Тод беше удостоил с одобрително кимване дългите тъмни вълни, които се спускаха като водопад по гърба й.

Марко я хвана за лакътя и се наклони към нея да прошепне в ухото й:

— Канех се да се извиня, че е такъв зверилник, но мисля, че са дошли за теб.

Тълпата от фотографи и зяпачи притихна, когато всички стигнаха до очевидното заключение: устата му беше ужасно близо до ухото й — докосваше ли го? Ставаше ли нещо? Дали Марко Валехо и Шарлот Силвър излизат? Из тълпата се разнесе хихикане.

Внезапно на Чарли й хрумна, че Мередит беше права: тълпата щеше да откачи, ако узнае, че тя и Марко „ходят“. Или правят секс от време на време. Или както там искаха да го наричат. Той уреди да пристигнат заедно, така че със сигурност вече не се опитваше да пази цялата история в тайна… Може би Мередит, Тод и Джейк бяха прави. Може би беше време. И преди да успее да се разубеди, Чарли се обърна към Марко, хвърли се на врата му и притисна устни към неговите. За момент почувства как я прободе паника, и може би съжаление — дали не бе сбъркала сериозно в избирането на момента? — но после Марко вече отвръщаше на целувката й.

Тълпата полудя.

— Целуват се! Виждате ли това?

— О, боже мой, знаехте ли, че са заедно? Аз не знаех!

— Кога се случи това?

— Ухажват се! Перфектно е — вижте ги тези двамата!

И дори:

— Можете ли да си представите как ще изглеждат бебетата им?

— Можете ли да си представите как децата им ще удрят топката? С такива гени?

Те се отдръпнаха един от друг и си размениха усмивки. На Чарли й се стори, че мярна нотка на респект в изражението на Марко — навярно късче одобрение за дързостта й? Тя си пое дълбоко дъх. Беше съвършена пролетна вечер в Маями. Ароматен въздух, който носеше благоуханието на тропически цветя и на океана. Небето беше изпъстрено с нюанси на розовото и оранжевото, докато слънцето залязваше зад редица полюшващи се палми. Усещането от топлата ръка на Марко върху гърба й беше прекрасно. Тя се оглеждаше, опитвайки се да се наслади на момента, но Изабел, служителка по връзките с обществеността от Женската тенис асоциация, се спусна към тях да ги спаси.

— Последвайте ме, вие двамата — нареди тя. Усмивка ли беше това, което Чарли мярна? Да, определено беше. Изабел явно бе във възторг.

Зяпачите продължиха да дюдюкат и да ликуват, когато Чарли и Марко, сега хванати за ръце, се отправиха през високите двойни врати. Не че зяпането спря тогава: почти всички, събрани вътре, си бяха проправили път до предния край на помещението да видят за какво е суматохата.

— Привет — поздрави Джейк, приближавайки се до тях. Широката усмивка на лицето му нямаше как да се сбърка.

— Джейк, срещал си Марко Валехо, нали? Марко, това е брат ми, Джейк Силвър.

Веждите на Марко се присвиха възхитително:

— Здравей, братко на Шарлот Силвър.

— Двамата познавате ли се? — Чарли се обърна да погледне въпросително Джейк, но той се хилеше като зашеметен от любов тийнейджър.

— Радвам се да те видя, човече — каза Марко.

— Чарли, изглеждаш великолепно! — възкликна Изабел. Всъщност го избълва въодушевено. Кипящата енергичност беше добро качество за един служител по връзки с обществеността и Чарли винаги беше харесвала Изабел най-много от целия екип, но момичето звучеше направо маниакално. — С какъв тоалет си? Роклята и обувките, и бижутата? Цяла нощ ще се обаждат да ме питат…

Няколко от мъжете играчи се бяха добрали до Марко и го поведоха към бара, където сега той стоеше насред кръг от грамадни, красиви мъже и вече разказваше някаква забавна история. Когато хвана Чарли да го гледа, той завъртя очи и показа онези нелепи трапчинки. Тя едва се сдържа да не затича към него.

— Чарли? Роклята?

— Какво? О, извинявай. Да, роклята е „Такуун“, така ли се произнася? А обувките са „Лобутен“ — каза тя, мъчейки се да не сбърка произношението.

Изабел се усмихна.

— Знам, безнадеждна съм, ако не е направено от ликра и спандекс — каза Чарли.

Джейк я огледа от глава до пети:

— Изглеждаш страхотно, Чи. Радвам се, че прие.

Изабел закима ожесточено в знак на съгласие:

— Чух, че срещата с „Вог“ днес е минала добре. Фантастични са, нали? Просто такива професионалисти!

— Да, ами, определено разбират от мода — каза Чарли. Фотосесията по-рано същия ден се беше оказала изненадващо забавна — страхотна музика, готини дрехи, красив фотограф и цял екип от хора, разтапящи се от обожание към нея, които правеха прическата и грима й и избираха бижута и аксесоари, като през цялото време й казваха колко прекрасна изглежда. Какво имаше да не й хареса? Освен Чарли присъстваха и професионална плувкиня, състезателка по голф и футболистка, и двойната страница със снимки щеше да покаже как тези спортистки (до една привлекателни, всичките — руси, с изключение на Чарли, и общо с по-малко от десет процента телесни мазнини), изглеждаха страхотно в своите поли/бански костюми/шпайкове, но можеха да смъкнат от себе си всички тях в замяна на вталени копринени рокли с кройка на верев или обшити с мъниста, широки в бюста и постепенно стесняващи се надолу рокли, или ефирни „рокли на принцеси“ и да изглеждат още по-добре. Фотосесията беше по-бляскава от повечето други, в които Чарли се беше снимала, в които обикновено позираше по поличка за тенис, маратонки, горнище без ръкави и предпазна лента на китката. Обикновено единствените вариации бяха косата й (на плитка, на конска опашка или пусната) и това дали държи ракетата, преструвайки се, че замахва, или опряна до крака си, точно под самодоволно издаденото си напред гладко бедро. Беше се снимала за местни модни списания, за Sports Illustrated и за една готина серия снимки на две страници в GQ, но това? Една фотосесия за „Вог“ означаваше никакви еластични материи; изобилие от грим и етикети на модни марки; свръхкльощави редакторки, търчащи наоколо на високи до небето токчета; облаци от цигарен дим и бутилки шампанско. Беше й се сторило много повече като забавен следобед в къщата на някой фантастичен приятел, отколкото като поредното изтощително работно задължение.

— И така… никак не ми е приятно да си пъхам носа — изобщо не е моя работа, разбира се — но любопитните умове ще искат да узнаят… — Изабел се изчервяваше. Бедничката. Наистина мразеше да си пъха носа в чужди работи, което беше една от причините Чарли да харесва най-много нея. Рекламен агент, който не обича да любопитства, беше създание от изключително рядка порода.

— Планирахме да дойдем заедно тази вечер, да — каза Чарли.

Изабел прибра кичур от късата си тъмна прическа зад ухото си:

— Разбирам. И така, извинявам се за откровеността, но ще бъде ли правдиво да се каже, че вие двамата… излизате? Заедно? Не съм сигурна какво да казвам на хората, когато питат.

Джейк отвори уста и Чарли се досети, че той се кани да вметне нещо за вчерашната конфузна ситуация. Стрелна го с убийствен поглед и се обърна отново към Изабел:

— Знаете ли? Мисля, че още не сме го определили. Но вероятно справедливостта изисква да се каже, че чакаме да видим какво ще стане.

— Ясно — закима Изабел. Телефонът й избръмча и тя погледна надолу към екранчето. — Изглежда, че мълвата вече е плъзнала. — Момичето вдигна дисплея към Чарли да й покаже написаното. Есемесът беше от Анет Смит-Кан, президентката на Женската тенис асоциация, и гласеше: Силвър/Валехо? Сериозно ли? Моля те, кажи „да“.

Всички се засмяха.

— Точно сега тя е горе; забавлява някои от местните ВИП персони на Южна Флорида — каза Изабел. — И мога да ви гарантирам, че е много, много щастлива от това, че вие двамата „чакате да видите какво ще стане“.

— Вероятно би трябвало да се кача да кажа „здрасти“ — предположи Чарли. — Джейк, ще дойдеш ли с мен?

Следващите два часа бяха щастлив хаос. Чарли обиколи наоколо и побъбри с цял куп служители от Женската тенис асоциация, състезателки, обичайната смесица от знаменитости от Маями — всичките Отчаяни съпруги, Марк Антъни, Тайгър Уудс и, разбира се, Марко. Отнасяха се с тях като с кралски особи, кралят и кралицата на дворцовия бал, и Чарли не можеше да отрече, че никога досега не се беше забавлявала толкова много на парти за играчите. По традиция Маями беше по-добър от повечето места, но за партитата беше типично, че включваха само изключително здравословна храна, силна музика, местни почитатели на тенисистите и все един и същ въртящ се сбор от персонажи. В края на краищата, присъствието беше задължително, но всички искаха да се приберат в хотела възможно най-бързо, за да се наспят хубаво. „Тенисистите може и да са готини, но е адски сигурно, че не ги бива да купонясват“, казваше Пайпър винаги, когато Чарли я завлечеше на поредното събитие, организирано за играчите. Тази вечер обаче, макар да беше нервна заради ранния си мач на другата сутрин и леко прекаленото количество внимание, Чарли си изкарваше фантастично.

— Помолих да докарат колата ми — каза Марко, като се наведе плътно към нея. — Искаш ли да си тръгнеш с мен? — Седяха един до друг на висока пейка и си деляха едно плато със сашими. Чарли пиеше обичайната си „Пелегрино“; Марко си бе позволил удоволствието да изпие една бира, когато най-напред пристигнаха, а после моментално мина на клуб сода.

— Да пристигаме и да си тръгваме заедно? — попита кокетливо Чарли. — Какво ще си помислят хората?

— Не ме е грижа какво мислят — дрезгаво отвърна той и Чарли почувства пърхането в корема си.

Пресметна набързо. Вече беше няколко минути след девет. Докато се сбогуваха с другите, минеха обратно по червения килим и успееха да се върнат в хотела, щеше да стане десет. Дори едно бързо посещение в стаята на Марко щеше да отнеме минимум час, а тя знаеше, че ще има нужда от известно време за разпускане насаме в собствената си стая, преди дори изобщо да може да помисли за сън. Предвид факта, че мачът й е обявен за девет на другата сутрин и вече беше поръчала обаждане за събуждане в шест и още едно, подсигуряващо, в шест и петнайсет, знаеше какво трябваше да направи.

— Съжалявам, много бих искала, но утре играя първа. Брат ми ще ме откара до хотела.

— Брат ли? Това не звучи забавно. — Устните му се присвиха в хлапашка намусена гримаса и Чарли едва не се наведе да го целуне още там.

— Не, определено не е. Но знаеш какво ще стане, ако се приберем заедно.

Марко плъзна ръка между пейката и бедрото на Чарли и го стисна точно както трябваше.

— Наистина знам…

Тя изстена. Не достатъчно силно, за да я чуят, надяваше се, макар да й се стори, че няколко от играчите, седнали на съседната маса, се обърнаха да погледнат. Точно когато Чарли се изправи да потърси с поглед Джейк, се появи Наталия. Носеше същата рокля на „Такуун“ като Чарли, само че тази на Наталия беше във впечатляващ нюанс на цикламеното и сигурно беше поръчала да я преправят така, че да е по-дълбока при деколтето и да се вдига по-високо при бедрата. Обувките й бяха някаква лъскава искряща конфекция с поне дванайсетсантиметрови токчета — още нещо, което бе напълно недопустимо за играчите: ненужен натиск и стрес за сводовете на стъпалата и за глезените от тънки и остри токчета? Нечувано! Освен за Наталия.

— Шарлот! Ти ли си това? Не те познах без обичайната дрешка с флорален мотив. Колко сме tres chic^[1], не? Всичко в тон! — пропя Наталия: тази вечер руският й акцент беше по-силен от обикновено. Обърна се към Марко и почти измърка: — Здравей, скъпи. Изглеждаш много красив и елегантен, както винаги.

— Наталия, къде е гаджето ти? Току-що прочетох, че може да го разменят срещу играч от Бъфало. Много кофти! Сигурно си съкрушена. — Чарли изрече последното с цялото престорено съчувствие, което успя да докара.

Очите на Наталия се присвиха в цепки:

— Това е животът на един професионален спортист, не? Отиваш, където ти кажат. Не може всички да извадим достатъчно късмет, че да забием някого, който практикува същия спорт като нас.

Чарли се усмихна широко и лъчезарно:

— Да, определено го препоръчвам — каза тя. — Просто е много по-удобно. Но се радвам, че срещна Бенджи. Всички вечно повтарят какви тъпунгери са футболистите, но той ми се струва наистина свестен тип.

— Къде е той тази вечер? — попита Джейк, като дойде да застане до Чарли. — Предполагах, че ще е тук, понеже сме в града, където играе отборът му.

Наталия се обърна да изгледа кръвнишки Джейк:

— Мислиш, че иска да идва на поредното такова парти? Ще се видя с него по-късно.

Марко пристъпи сред неловкото трио:

— Дами? Джейк? Ще ви пожелая „лека нощ“ — каза. Целуна Наталия по бузата, после бързо и лекичко Чарли по ъгълчето на устните.

— Това сигурно е знак и за теб — каза Наталия на Чарли и помаха бурно. — Вие сте просто най-сладката двойка. И да бяхте опитали, нямаше как да го планирате по-добре.

— Какво трябва да значи това? — попита Чарли.

Но Наталия вече се беше обърнала да поздрави тайфа младежи на колежанска възраст, които пътуваха с турнира като спаринг-партньори на жените. Дан беше поканен на партито, но, както винаги, отклони поканата.

Джейк подръпна леко Чарли за ръката:

— Сигурна ли си, че не искаш да се прибереш с Марко? — попита той.

— Сигурна съм. Утре играя рано сутринта. Да тръгваме.

Джейк се поколеба и Чарли го погледна с присвити очи:

— Джейк? Намислил си нещо, нали? Кого си набелязал?

Той изсумтя и Чарли не се сдържа и се усмихна. Брат й винаги изглеждаше най-елегантен в някой от вталените си тъмни костюми с бяла риза, отворена на врата. Не беше великолепен по онзи общоприет, конвенционален начин като Марко, но високият му ръст в съчетание с фанатично добре поддържаната външност — спретната, модна брада; перфектно поддържан тен; въздълга коса, професионално подстригвана на всеки двайсет и един дни — го правеха еднакво привлекателен за мъжете и за жените. Когато не работеше, Джейк обикновено носеше впити джинси и кашмирени блузи с качулка. Твърде големите черни рамки на очилата и някой от милионите му чифтове винтидж маратонки „Найки“ постоянно го правеха да изглежда така, сякаш може да бъде всеки: от модно издокаран гей от Челси до готин, още твърде млад баща от Парк Слоуп. Чарли за пореден път се запита защо Джейк не излиза с някой фантастичен тип.

— Да съм набелязал? Колко си мила. Сякаш трябва да нападна някого, за да го вкарам в леглото.

— Не е точно каквото казах, но хей, ако така стоят нещата…

Чарли проследи погледа на Джейк към Наталия. Оглеждаше я внимателно, докато тя пращаше въздушни целувки на зашеметените от срещата си със звездата колежани, които я наобикаляха винаги и навсякъде, където им паднеше шанс. Дори от отсрещната страна на стаята, беше трудно да не я гледа човек.

— Достатъчна е, за да те накара да помислиш, че жените не са толкова лоши, а?

— О, стига, Чарли! — тросна се Джейк. Вече се беше отправил към вратата, преди Чарли да успее да отговори, и тя си помисли, че нямаше да е по-изненадана, ако се беше обърнал и ударил с юмрук. Нищо не разстройваше Джейк, никога. Със сигурност не и Наталия Иванов.

Пътуваха обратно към хотела в мълчание. Чарли търпеливо го чакаше да се извини или да обясни, но когато влязоха във фоайето, той промърмори, че ще се видят на корта на другия ден, и изчезна в асансьора, без да я изчака. Тя надникна в лоби бара с надеждата да се натъкне на Марко, макар да знаеше много добре, че той вече е в стаята си и вероятно е заспал, преди да се отправи към собствената си стая и да се съблече. Настрои алармата на телефона си и потвърди на рецепцията събуждането по телефона, а след това се мушна под завивките и изгаси всички лампи. Отпусна се напълно неподвижно по гръб, с разперени ръце и крака, с обърнати нагоре длани и задиша. Четири вдишвания и четири издишвания, докато почувства как цялото й тяло започва да се отпуска. Вечерта беше страхотна, по-хубава, отколкото изобщо беше очаквала. С Марко официално бяха двойка, поне доколкото хората знаеха. Вдишване, издишване. Новият й треньор я беше подготвил да се изкачи в ранглистата и, изглежда, се получаваше. Вдишване, дълго издишване. Съперничката й на следващия ден щеше да е жилава и издръжлива, защото на това ниво всичките са такива, но Чарли изпитваше рядко спокойствие и пълна увереност, че здравата ще натупа това момиче и ще продължи нататък в турнира. Вдишване, издишване. Всичко си беше на мястото. Това беше нейният момент.