Лорън Уайзбъргър
Да играеш без правила (6)

6
Свършено е с малкото мило момиченце

Мелбърн

януари 2016

Някакъв тип, облечен във втален костюм с европейска кройка, връхлетя върху Чарли в мига, щом тя пристъпи през вратата.

— Шарлот! Толкова сме щастливи, че се присъединяваш към нас!

Чарли заблъска ума си в опит да се сети кой беше този. Дали беше съпруг на някоя тенисистка? Приличаше й на гей, така че не беше особено вероятно, но в последно време човек никога не можеше да е наистина сигурен. Колега на Джейк от мениджърската агенция за елитни спортисти? Приятел на Тод?

Някой, когото беше срещала дузина пъти преди и който със сигурност щеше да се засегне, когато тя не си спомнеше името му?

— Привет, и аз се радвам да те видя! — възкликна тя малко прекалено ентусиазирано. Молеше се да не й се наложи да го представя на никого.

— Страхотен първи мач! — Ентусиазмът му бе равносилен на нейния. Още нямаше понятие кой е.

— Благодаря, определено ми провървя. Стискай палци за утре.

— Да, значи играеш утре следобед? Ще те измъкнем оттук за отрицателно време.

— Това би било страхотно… — Добре, значи той определено работеше в ресторанта. Асистентката на Тод беше запазила масата в „Ботаникъл“ още преди седмици: той настояваше да се хранят в най-модните ресторанти във всеки град, който посещаваха. „По-добре е за имиджа“, казваше винаги, когато Чарли питаше защо просто не отидат на някое по-дискретно място.

— Баща ти и брат ти вече се настаниха. Тод още го няма, но се обади да каже, че е на път.

Ако не си подранил, значи си закъснял, неволно си помисли Чарли.

— Познавате Тод? — попита тя. Това не беше ни най-малко изненадващо, но Чарли не знаеше какво друго да каже.

— Миличка, този човек води всички играчи да се хранят тук, откакто отворихме. Всички велики играчи. Идват да празнуват победи, идват и да ронят сълзи в чашите си с газирана вода, когато загубят.

— Леле. Нямах представа.

Чарли последва все още безименния салонен управител през модерната, облицована в кожа и стомана трапезария. Забеляза в ъгъла голяма тайфа, смесена група от словашки играчи, мъже и жени, с треньорите им, но се престори, че не ги е видяла. Когато стигнаха до масата, Чарли с облекчение видя, че баща й и брат й вече са се настанили.

— Честит рожден ден, скъпа — каза господин Силвър и се изправи да я прегърне. Ухаеше на същия дискретен афтършейв, който си слагаше, откакто Чарли се помнеше. И на тенис. Онова съчетание от мирис на нови топки и слънчева светлина, и счукан ситен камък от настилка на твърд корт, който сякаш се излъчваше от порите на всеки, прекарал живота си на кортовете или близо до тях. Миришеше на дома й.

— Благодаря — Чарли го прегърна силно. — Но той е чак другата седмица.

— Е, помислихме си да го отпразнуваме тази вечер, защото сме всички заедно. Двойно празненство — и за първия важен мач, откакто се върна.

— Двайсет и пет години звучи направо като старост, нали? — Чарли прие стола, който баща й бе издърпал за нея, и се обърна точно навреме да види как Джейк се ръкува със салонния управител, а после пъхва листче в джоба си.

Когато човекът им пожела приятен обяд и си тръгна, Чарли се обърна към Джейк:

— Той да не би току-що да ти даде тайно номера си?

— Гледай си работата — отвърна Джейк.

Появи се помощник-келнер и наля вода на всички от една гарафа. Джейк пресуши своята на една глътка и помоли за още.

— Няма ли по-съвременен начин да се прави това? Не може ли например да го изпрати на телефона ти или да те намери с някое приложение за откриване на местонахождение, където може да ти види яките гръбни мускули, преди да се обвържете? — Чарли сръчка брат си.

— Очарователна си.

— Просто казвам, че мъжете обикновено са много в крак с тези неща.

— Окей, окей, хайде всички да се успокоим — прокашля се господин Силвър и подръпна вече разкопчаната яка на ризата си. Никой не беше по-готов да окаже подкрепа (или по-малко изненадан), когато Джейк напусна колежа, но бащата на Чарли все още внезапно се смълчаваше и смущаваше при всяко директно споменаване, че Джейк спи с мъже. Което, естествено, изпълваше с безкрайно възхищение както Джейк, така и Чарли.

— Привет, семейство Силвър — избоботи Тод към масата. Дизайнерските му джинси и блейзърът изобщо не успяваха да прикрият едрото му, безформено туловище. От дългогодишното излагане на слънце лицето му се бе покрило с бръчки преждевременно, което го правеше да изглежда почти цяло десетилетие по-стар от четирийсет и четирите си години, а очите му бяха винаги влажни и сълзящи. По начин, силно напомнящ за някое влечуго, той почти постоянно премигваше и облизваше устни. Макар външността му винаги да беше отблъсквала Чарли, сега, когато й беше треньор, тя я намираше за успокояваща. В един свят на смайващо, почти неестествено привлекателни хора беше хубаво да има близо до себе си някой, който не е ослепително великолепен. Някой, който не флиртува с нея, нито оставя ръката си случайно или нарочно да се допре до задника й, нито пуска груби шеги или хвърля влюбени погледи към други жени. Вярно, наистина й беше уредил стая, свързана с тази на Марко, с надеждата двамата да преспят заедно, но в цялостната схема на неуместно поведение на един треньор към неговата състезателка държанието на Тод беше направо мечта.

И баща й, и Джейк се изправиха да се ръкуват с него.

— Здравейте, господин Фелтнър — каза господин Силвър сдържано. У баща й нямаше нищо сдържано или надменно, но той се държеше смутено в близост до Тод още от първата им среща.

— Викайте ми Тод! Питър. Джейк. Шарлот. Страхотно е да ви видя всичките. — Той седна и моментално направи знак на сервитьора. — Господа, дали мога да ви заинтересувам с текилата? Имат страхотен подбор тук.

Чарли се помъчи да не се усмихва, когато и баща й, и брат й кимнаха. Баща й пиеше бира, а Джейк предпочиташе водка, но никой не искаше да се обажда.

— Отлично. Ще пробваме всичките шест вида, моля — каза Тод на сервитьорката. Бащата на Чарли побеля като платно.

Джейк беше забил поглед в масата.

— И газирана вода с лимон за дамата.

Лайм, помисли си Чарли, но също си замълча.

За момент настъпи мълчание, а после Джейк сякаш се събуди и каза:

— Е, да скачаме право на въпроса, народе. С Отбор Силвър се случват вълнуващи неща, така че нека да им направим един обзор. Тод, защо не започнеш ти?

Чарли беше доволна, че Джейк бе поел контрол над вечерята. Когато официално го нае за свой агент/мениджър две години по-рано, бяха тръгнали всевъзможни злословия. Аматьорски ход. Напористите роднини, нагърбили се със задачата на мениджъри, били за невръстните кинозвезди, а не за професионални спортисти. По цял свят имаше десетки агенти — опитни, умели мъже и жени — които буквално се биеха да подпишат договор с Чарли, и когато тя избра Джейк, едва двайсет и шест годишен по онова време и едва приключил с нивото на помощник-мениджър, всички бяха завъртели очи в знак на всеобщо отхвърляне. Отне известно време и няколко погрешни стъпки, но за Чарли си струваше да има някого, на когото да се довери безусловно, някой, който нямаше други планове отвъд онова, което бе най-добро за нея. А сега това й се струваше съществено важно, след като Тод бе поел нещата в свои ръце.

Сервитьорката се върна с чашите им с текила и всички дадоха поръчките си. След като вкусиха първата глътка — а Тод пресуши наведнъж чашата си — той се прокашля.

— И така, обновяване на последните сведения. Току-що получих официалните резултати от прегледа на Чарли миналата седмица в Клиниката за специализирана хирургия и доктор Коен потвърждава, че дясното стъпало и лявата китка на Шарлот са напълно излекувани. Всички резултати от скенера са идеални.

Джейк и баща й изръкопляскаха, а Чарли направи миниатюрен поклон, както си седеше на стола.

— Дино, физиотерапевтът, когото силно препоръчвам, е най-добрият. Щом може да помогне на Федерер да се справи с контузията на рамото си, значи може да помогне на Чарли да се справи с всичко. В идеалния случай ще пътува с нас за всички турнири от Големия шлем и всички турнири от Задължителните висши^[1]. Разбира се, това ще е скъпо. — Тод направи помитащ жест с две ръце. — Оставям това решение на вас.

— Физиотерапевтите, предоставяни на тенисистите по време на турнирите, обикновено са много добри — обади се Чарли. — Дори ти самият го каза по време на първата ни среща в Ел Ей.

Новият екип, събран от Тод, беше страхотен, но скъп. Определено идваха приходи, разбира се, както от победи, така и от рекламни договори, но освен това парите сякаш се изливаха неконтролируемо. Освен Тод, Дан и Джейк сега Чарли имаше трима души, които работеха за нея на пълен договор, и плащаше квартира, храна и пътни разноски на всичките — в допълнение към своите — докато пътуваше за участия в турнири.

— Качеството се заплаща — каза Тод и се тръсна назад в стола си, сякаш дълбоката глупост на всички бе изтощителна.

— Това определено е нещо, което можем да обсъдим допълнително, макар че ако Чарли не възразява да използва услугите на физиотерапевтите в турнирите, аз съм склонен да пробвам първо този вариант, а да прибегнем до Дино, ако се наложи — каза Джейк с повече увереност, отколкото Чарли знаеше, че изпитва. — Какво друго ново можеш да ни кажеш?

— Ами, както всички знаете, разработих изцяло нов подход за Чарли. Благодарение до голяма степен на добрата работа, която си свършил с нея, Питър, основата й е солидна. Страхотни изпълнения на бекхенд и форхенд след еднократно отскачане на топката на корта, уверена игра в очертанията. Сервисът й е много солиден, а играта й при мрежата е сред най-силните при всички момичета.

Употребата на думата „момичета“ я подразни, но Чарли отново си замълча.

— По мое мнение Шарлот трябва да съсредоточи цялата си енергия и внимание върху мисловната си нагласа, докато играе. С удари като нейните може да си приличен играч, но тя никога няма да бъде победител, ако не притежава психическа издръжливост. Край вече със сладката малка Чарли с голямата усмивка, готова да се извинява на всички — Тонът му се повиши с няколко октави в дрезгава, дразнеща имитация на женски глас: „Толкова съжалявам, че не прецених силата на удара. Извинявай, че се изпречих пред теб. Извинявай, всъщност е мой ред за тренировъчния корт“. Край, хора, свършено е с това. Отсега нататък ще работим по… ако искате, го наречете пълна промяна на мисловната нагласа. Искам агресивно поведение. Стръв. Заплашителност. Да не мислите, че мъжете постоянно се извиняват за всичко и се прегръщат? По дяволите, не! И момичетата също не би трябвало да го правят.

Тод взе нова чашка с текила, подуши я и я гаврътна наведнъж. Всички на масата гледаха как езикът му облизва в кръг устните.

Господин Силвър хвърли поглед към Чарли, но тя отказваше да срещне погледа му. Тод беше прав. Тя бе твърде мила.

— Прав си — съгласи се Чарли. — Определено бих могла да бъда по-агресивна.

— Мислиш ли? Защото аз със сигурност го мисля, по дяволите. Край вече с милото сладко момиченце с розовата панделка и чаровната усмивка. Това е сериозен бизнес със сериозни залози и е време да се държиш подобаващо.

Бащата на Чарли се прокашля:

— Уважавам всичко, което казваш, Тод, и до известна степен наистина съм съгласен. Обаче мислиш ли, че е разумно да изразходваш толкова много енергия в опити да промениш характера на Чарли? Наречи ме старомоден, но все още ценя спортсменството — особено в спорт като тениса.

Тод плесна звучно по масата:

— Разбира се! Не я съветвам да се държи като кучка на корта, но повярвай ми, когато казвам, че това няма да е и най-лошият вариант. Момичетата днес са жилави. Имат мускули като мъжете, удрят силно топката и са готови да направят каквото е нужно, за да победят. Само погледни онези на върха — те са привлекателни и жилави. Истински състезателки, всичките до една. Ето за това говоря.

Чарли изпита облекчение, когато сервитьорката се върна с поръчките им. Поръча си сьомга, защото това беше яла вечерта преди победата си в първия кръг. Беше суеверно по един глупав начин и, разбира се, не беше по-добре, отколкото да гадаеш по карти таро или да избягваш да стъпваш по пукнатините на тротоара, но не можа да се сдържи: ще яде сьомга абсолютно всяка вечер, докато не претърпи загуба. Освен това ще сплита конската си опашка на плитка с усукана в нея панделка, да пие точно по две чаши ментов чай след вечеря и да гаси лампите точно в десет. Как ще се вмести сексът с Марко?, запита се наум. Беше спала с него в нощта след победата, така че, технически погледнато, вероятно би трябвало да го направи отново…

— А упражненията за физически тонус? — попита баща й между две хапки от пържолата си.

Тод задъвка, преглътна и обърна още един шот текила.

— Какво за тях?

— Ами, Марси смяташе, че това е важно за Чарли. Че дори преди няколко години е било по-лесно човек да е в разумно добра форма, но че напоследък играта при жените е претърпяла известна еволюция и сега зависи далеч повече от силата и физическата форма.

— Защо според вас й съставих нов план за хранене? Тя е фантастична, не ме разбирайте погрешно, но все още трябва да смъкне няколко килограма. Висока, стройна, силна. Ще го постигнем.

Чарли отпи от газираната си вода и се втренчи в обикновената риба на грил със зеленчукова гарнитура. В дните, когато имаше мачове, й бяха позволени конкретни въглехидрати — каша от едро смлян овес, пълнозърнеста паста, някое и друго протеиново блокче — но дните за тренировка бяха кошмар. Кога беше станало нормално да слуша как група хора обсъждат пред нея теглото и тялото й? Единственото странно нещо в случая беше, че само след два официални мача, откакто Тод беше неин треньор, това вече не й изглеждаше странно.

— Е, мисля, че тя изглежда страхотно точно както си е сега — каза баща й и Чарли почувства как се изчервява. — Говорех по-скоро за издръжливостта.

Вероятно бяха минали само две-три години от смъртта на майка й, когато Чарли откри в жабката на колата на господин Силвър две книги: „Да отглеждаш дъщери с достойнство и уважение: Наръчник за родители“ и „Основно ръководство за самотния баща по всички момичешки въпроси“. Имаше прегънати ъгълчета на страниците и оцветени с ярък маркер абзаци, а баща й дори си беше водил бележки в полетата, от рода на: „Не прави винаги комплименти за външността, а такива за вътрешните качества“ и „Винаги й казвай, че е достатъчно добра такава, каквато е“. В онзи ден беше плакала почти трийсет минути, седнала сама на шофьорското място в очукания джип „Ранглър“, който винаги бе будил у нея смущение, и се бе питала къде беше намерил тези книги. Представата как баща й пазарува в местната книжарница, търсейки нещо — каквото и да е — което би могло да му помогне да се справи с безкрайно трудната задача да отглежда сам две деца, и до днес караше гърлото й да се стяга.

— Разбира се, че тя изглежда страхотно! — почти пропя Тод. — Трябва да ми се доверите по този въпрос. Успях да докарам Ейдриън от тегло почти деветдесет килограма до под осемдесет и шест, и какво стана? През онази година той спечели „Ролан Гарос“.

— Да, но като оставим настрана теглото на Шарлот, което, само да отбележа, аз лично смятам за идеално — и се фокусираме отново върху фитнеса: Марси беше убедена, че с по-малко време извън корта и повече в гимнастическия салон, наистина биха могли да се постигнат добри резултати по отношение на…

— С цялото ми уважение, Питър, аз не съм Марси. — Тод беше оставил вилицата си и се обърна да погледне бащата на Чарли. — Разбира се, че Шарлот трябва да е стегната и в добра форма и тонус. Но това няма да има и грам значение без цялостния набор от качества. Да, бекхендът й е страхотен, бла-бла-бла. Пак не е достатъчно. Тя има нужда от тяло, което може да издържи на корта и да не се предава по време на тежки, разгорещени мачове от три сета и убийствени удари, но после какво? Решително отношение, ето какво. Тя иска ли това? Иска ли го наистина пламенно и убедено? Иска ли го толкова силно, че да може да усети вкуса му, по дяволите? Ако отговорът е „да“, тогава Чарли трябва да покаже това. Не е достатъчно да се перчи: трябва да стъпче всичките си противници. И вие ме наехте, за да й помогна да направи именно това.

Чарли хвърли на баща си признателен поглед, задето не напомни на присъстващите около масата, че Тод със сигурност не беше избран от него.

— Слабаците не печелят Шлемове. В тениса е същото като в живота: добрите и милите губят. Отне известно време, но научихме Ейдриън на малко по-грубо държание, надъхахме го и му дадохме готовност за победа, и познайте какво? Той започна да побеждава. Този бивш проклет пухкав глезльо. През цялото време. Във всеки мач. Защото когато излезеше на корта, противниците му знаеха, можеха да почувстват, че той не иска нищо в живота си по-силно от това да ги смачка. А това е наистина ценно.

— Определено — каза Чарли. Не беше сигурна, че е напълно съгласна, но нямаше как да оспори постиженията на Тод. И докъде точно я беше довело настояването на Марси за честност и добри маниери? До двойна контузия и слизане надолу в ранглистата, ето докъде.

— За новите стратегии и светлото бъдеще — Джейк вдигна чашата си. Той може и все още да усвояваше правилата и границите, но цял живот бе знаел как да смекчи неловка ситуация и никога преди това умение не се бе оказвало толкова навременно.

Чарли посегна към газираната си вода, а баща й вдигна високо все още пълната си с текила чаша и те се чукнаха с Джейк и Тод.

— За Шарлот, която ще възприеме новото си настървено поведение и ще стъпче конкуренцията. Като започне с онази хленчеща малка хърватка утре — каза Тод ухилено.

— Какво ще кажеш за тост с пожелание за много щастлив двайсет и пети рожден ден? Дано това бъде най-добрата ти година досега — усмихна се баща й.

— Рожден ден ли имаш, хлапе? Изобщо не разбрах. Честит, честит — каза Тод и отпи нова голяма глътка.

Чарли не си даде труд да го поправи или да му каже истинската дата. Не беше трудно да види, че баща й го презираше и, да, той не беше Марси, но Чарли знаеше — просто знаеше — че Тод Фелтнър е точно това, от което имаше нужда. Тя беше почти на двайсет и пет години, в най-добрата форма на живота си, а никога не беше стигала до финалите на Големия шлем. Това трябваше да стане сега.

— Нека обсъдим останалите подробности по имиджа друг път — каза Тод, като преглеждаше нещо на телефона си. — Вече е налице много храна за размисъл.

— „Подробности по имиджа“ ли? — Господин Силвър повдигна вежди.

— Новата Шарлот има нужда от по-гореща външност. Сексапилна и бляскава — не се тревожете, не говорим за лесбийски вид — просто нещо много по-изискано от целия този образ на момиченцето с плитките и рокличките за тенис, който показва в момента. Трудно е да вземаш на сериозно някого, когато трайно има вид все едно е на дванайсет. Особено с тял… с фигура като тази на Чарли. На практика е престъпление да не се възползваме от това.

Дори Тод сигурно бе забелязал убийственото изражение върху лицето на господин Силвър, защото припряно продължи:

— Не се безпокойте дори за минута: Чарли ще се фокусира изцяло върху тениса, усъвършенствайки играта си както във физическо, така и в мисловно отношение. Имам добри идеи по въпросите за имиджа — дрехите, косата, публичността, подобни дивотии — но ще се постарая Чарли да изразходва само абсолютния минимум енергия за това. Имам хора, готови да се погрижат за всичко това. Тя ще трябва само да овладее темпото, точността, заплашителността. И да побеждава.

Сякаш всички на масата почувстваха дълбоко облекчение, когато се появи сервитьорката, държейки плато шоколадова торта със запалена свещ отгоре. Баща й и Джейк запяха, но Чарли, чувствайки се смутена пред Тод, им махна да замълчат.

Обикновено й харесваше да си даде една минута и да помисли, наистина да призове желанието си, а после да духне свещичката със здраво стиснати очи, за да е сигурна, че то ще се сбъдне, но чувстваше нетърпението на Тод. Духна свещта, без да си пожелае нищо, и се обърна към Джейк.

— Наистина е добре да тръгваме — каза тя и Джейк разбра веднага, че й се искаше вечерята да приключи.

— Боя се, че нямаме време за кафе — обяви Джейк. — Задължителното парти за играчите вече започна, а Чарли има нужда от малко време насаме преди вечерния час — той прие сметката, подписа разписката и пъхна служебната кредитна карта в портфейла си.

— Благодаря ви за вечерята, семейство Силвър. Беше просвещаваща, както винаги — каза Тод и се изправи преди всички останали. — Шарлот, чакай ме във фоайето утре сутринта в осем. Ще ти изпратя закуска в стаята в седем и трийсет. Двучасова лека тренировка и ранен обяд. Наспи се.

Чарли кимна и си отбеляза наум да е готова за закуска до седем и да е във фоайето до седем и трийсет, докато Тод излизаше с големи крачки. Баща й заобиколи масата и дойде да я прегърне.

— Имай ми доверие, татко. Знам какво правя, а Тод е най-добрият. Наистина е — каза тя, заровила лице в гърдите му.

— Разбира се, че ти имам доверие. Просто не ми харесва колко е суров към теб. Знам, че съм само твоят старец и, разбира се, съм малко пристрастен, но случайно мисля, че си направо страхотна точно така, както изглеждаш сега.

— Той ще ме отведе дотам, където трябва да бъда — каза Чарли разпалено, надявайки се повече от всичко да е вярно. — Марси не можа да го направи.

— Марси те изведе до двайсет и трето място. Бих казал, че това е доста добро постижение.

— Но тя беше слаб играч! А като резултат аз бях слаб противник. Изобщо пък да не споменаваме факта, че изгубих на „Уимбълдън“, защото тя се издъни с подробностите по облеклото.

— Всички се дънят, Чарли. Бог ми е свидетел, че аз го направих по всички въобразими начини през всички онези години, докато отглеждах вас двамата. Свестните хора не се уволняват заради една грешка — каза той меко и посегна да хване ръката й.

Чарли я отдръпна рязко:

— Не мога да бъда най-добрата с треньор, който не ме подтиква през всяка минута от деня.

— Е, изглежда, че си избрала подходящия човек за това. Вече не претендирам, че знам много за професионалния тенис, но здравият разум казва, че турнири се печелят със страхотни удари, добра форма и отдаденост. А не с екипи или рекламни договори. Или със заплашително излъчване, като стана въпрос, което ми звучи като различна дума за това да се държиш като гадняр.

— Да, добре, когато петима от състезателите, които си тренирал, спечелят Голям шлем, тогава, предполагам, можеш да ми кажеш какво мислиш. Дотогава обаче бих казала, че Тод си знае работата.

Баща й се сви, сякаш го бе зашлевила.

— Съжалявам — прошепна тя.

Сега той на свой ред отдръпна ръката си:

— Не, права си. Не е моя работа.

— Разбира се, че е, татко. Не биваше да казвам това. Никой не е направил за мен повече, отколкото…

Джейк плесна двамата по раменете с вид, сякаш току-що беше спечелил от лотарията:

— Готова ли си, Чарли? Да се отбием набързо до партито за играчите. Татко, повиках такси да те върне в хотела.

— Чакай, може ли да обсъдим това само за минута? Татко, наистина нямах предвид…

— Хайде, хора. Минава осем. При положение че светлините се гасят в десет, нямаме много време. — Джейк поведе двамата към вратата, а Чарли се опита да не обръща внимание, че хората в ресторанта я гледат.

Господин Силвър се наведе да я целуне по бузата.

— Честит рожден ден, Чарли. Съжалявам, че се намесих неканен. Просто твоят старец се грижи за теб. Но ти нямаш нужда от това. Винаги си вземала най-добрите решения за себе си и знам, че и сега ще го направиш.

Докато колата им потегляше, Чарли се обърна и видя баща си да ги наблюдава през задния прозорец. Отчетливо си спомняше неприкрития му възторг, когато на четиригодишна възраст сякаш бе показала умение за играта. В първите две години той всъщност я бе завел на кортовете от клей, където даваше уроци от двайсет и две годишен, и я бе насърчил. Когато Чарли искаше да прекарва следобедите със съучениците си, плувайки в градския басейн, или да се катери по двете люлки в двора им, господин Силвър й изнасяше лекции за редкия дар, който получавала, започвайки толкова отрано. Казваше, че имала цял живот за басейни и игри с приятелите си, но човек получавал само едничък шанс да усвои основните неща, да развие замаха и играта си на такава ранна възраст, че всичко се превръщало във втора природа, че усъвършенстваш ли веднъж тези умения, нито времето, нито конкуренцията могат да ти ги отнемат. Отново и отново повтаряше: „Имаш талант. Трябва да видиш докъде ще те отведе“. И макар да имаше моменти, когато малката Чарли изпитваше умора и досада от повечето часове, прекарани на корта, много й харесваше да чува възхищението в гласа на баща си. Той никога не казваше подобни неща на Джейк и никога не говореше за другите деца, които обучаваше в клуба, с нещо дори близко до уважението, с което говореше за Чарли. Харесваше й как той следеше за формата й и ходеше с нея на пазар за екипировка, и по цели часове измисляше упражнения и уроци, за да й предаде най-добре уменията, които според него й бяха най-нужни.

Когато тя постъпи в началното училище, изискванията му се увеличиха: настояваше за един, после за два, накрая по три часа тренировки на ден. Чарли рядко играеше с приятели след училище, така и не се записа на балет, нито постъпи в някой футболен отбор. Обичаше тениса, наистина го обичаше, но монотонността му започна да й се отразява. Майка й често се опитваше да се намеси — а понякога дори действаше зад гърба на баща й, канейки две-три съученички на Чарли да играят с нея в сутерена или да гледат филми във всекидневната — но господин Силвър винаги намираше начин да я върне на корта. Така продължи с години — тази странна подредба на нещата, при която той постоянно я пришпорваше да тренира, а Чарли едновременно го обичаше и го ненавиждаше за това, и може би щеше да се проточи и по време на юношеството, ако майка й не беше изиграла най-големия си коз: предсмъртната й молба към бащата на Чарли той да отстъпи и да предлага на дъщеря им повече подкрепа и по-малко наставления. Майка й беше отправила тази молба и беше накарала баща й да я повтори: Чарли и единствено Чарли щеше да реши дали иска да играе тенис. Онзи следобед през късния октомври, когато беше на единайсет, с горещината на циганското лято и сърцераздирателно сините небеса бе не само денят, в който Чарли изгуби майка си: това беше денят, когато баща й спря да я пришпорва веднъж завинаги.

Чарли забеляза, че плаче, едва когато усети ръката на Джейк върху рамото си.

— Какво има? Заради татко ли? Не му се сърди, напоследък не е на себе си.

— Държах се ужасно с него — каза Чарли. Избърса сълзите си и погледна брат си: — Какво искаш да кажеш?

— Чарли, той е добре. Всичко е наред. Точно сега трябва да се съсредоточиш върху утрешния си мач. Добре ли се чувстваш?

— Чувствам се чудесно. Изглежда, че това е ключовата дума напоследък.

— Не се дръж гадно. Татко е дошъл да те гледа как печелиш този турнир, защото те обича. Ти си центърът на вселената му и винаги ще бъдеш, дори ако веднъж си казала нещо противно по време на вечеря. Можеш ли да продължиш?

Чарли попи очи и се помъчи да не си размазва спиралата.

— Да.

— Хубаво. Не смятах да казвам нищо до Откритото първенство, но съм супер близо до приключването на един договор за теб. Голям договор.

— Наистина ли? Колко голям?

— Най-големият досега. — Широката усмивка на Джейк беше непогрешима.

— „Мерцедес“?

— По-голямо.

— „Ралф Лорън“?

— По-голямо.

— Какво е по-голямо от „Ралф Лорън“?

— Да познаеш ли искаш, или аз да ти кажа?

— Мислех, че говориш за хората от „Ралф Лорън“ — каза Чарли. — Умираха си от вълнение да подпишат договор с американка, но ти се опитваше да изясниш нещата с „Найки“, за да си сигурен, че няма да се застъпят на корта. Това измислям ли си го? — Чарли се опитваше да бъде в час с всички въпроси, които Джейк уреждаше от нейно име, наистина се опитваше, но винаги имаше толкова много подробности.

— „Сваровски“.

— „Сваровски“? Ти сериозно ли? Не говориш сериозно.

— Убийствено сериозен съм.

— Никога не са подписвали договор с тенисист. Ти самият ми го каза!

— Наистина ти казах. Никога не са намирали някого, когото да смятат за достатъчно бляскав. Но наистина харесват публичното представяне на новата Чарли, което планирахме двамата с Тод. Целият нов имидж: по-силна, по-уверена. Ти, само че по-фантастична. Освен това вероятно си мислят, че могат да сключат договор при изгодни условия, защото след контузията слезе по-надолу в ранглистата, но аз очевидно няма да допусна това да се случи.

Колата спря пред „Парк Хаят“ точно когато Наталия излезе от червено „Ламборгини“ кабриолет. Носеше червена обшита с мъниста рокля от „Валентино“, ниско изрязана отзад и разкриваща поне трийсет сантиметра голо бедро, в съчетание с искрящи сребристи сандали на дванайсетсантиметров ток.

— Получава й се — отбеляза Джейк с възхищение.

— Виждаш ли колко дълга е станала косата й? За една нощ? Кой, по дяволите, може да поддържа екстеншъни по време на турнир? — прошепна Чарли. — Аз имам късмет, ако успея да измия моята.

— Чарли, Чарли, Чарли. Толкова си наивна. — Джейк сложи закрилнически ръка върху долната част на гърба й и я насочи към червения килим. — Тя си носи собствена коса и грим, когато пътува.

— Не може да бъде!

Джейк я поведе покрай групичката фотографи, които бяха заети трескаво да снимат Наталия. Почти бяха влезли вътре, когато Чарли чу името си. Когато се обърна, Наталия й се усмихваше с топлотата на дива котка.

— Шарлот! Не очаквах да те видя тук — изсмя се съперничката й.

Чарли вдиша бавно и си напомни да запази спокойствие.

— О, ами, понеже това е задължително парти за играчите, а аз всъщност съм играч…

Усмивката на Наталия се присви:

— Може би ще си намериш мъж тази вечер. И по-странни неща са ставали!

Чарли едва се сдържа да не изкрещи новината за Марко. Щеше почти — почти — да си струва само за да види реакцията върху лицето на Наталия. Но преди да успее да измисли отговор, почувства как Джейк я побутва леко настрани.

— Здрасти, Наталия — каза Джейк и се протегна да я целуне по бузата. — Приятно ми е да те видя.

Наталия насочи погледа си към Джейк, без да полага усилие да прикрие факта, че откровено го оглеждаше преценяващо.

— О, здравей — измърка тя кокетно.

Той харесва мъже!, прииска й се на Чарли да изкрещи.

Наталия отметна назад кичур изкуствена руса коса и ахна:

— Толкова съм груба! Срещали ли сте вече приятеля ми? Бенджи, това са Шарлот Силвър и брат й, Джейк. С Шарлот се познаваме от малки, когато играехме в юношеските категории. Тя точно се завърна след огромен провал на „Уимбълдън“ миналата година. Как са контузиите ти, между другото?

На Чарли й бе спестена необходимостта да отговори, когато приятелят на Наталия пристъпи напред и рязко подаде ръка:

— Бенджи Фулър, за мен е удоволствие да се запознаем. — Беше също толкова висок като повечето мъже играчи, някъде между метър и осемдесет и метър и деветдесет и два, но сигурно беше поне двайсет или дори двайсет и пет килограма по-тежък. Пясъчнорусата му коса беше подстригана късо и строго, а раменете му се издуваха и напираха да пръснат спортното му сако. И тогава осъзнаването я осени. Това не беше просто някакъв грамаден тип на име Бенджи; пред нея стоеше легендарният титулярен куотърбек на „Маями Долфинс“, човек, който за осемгодишната си кариера, по време на която два пъти бе печелил „Супербоул“, бе счупил почти всички рекорди за куотърбек.

— Бенджи Фулър? — попита Чарли: умът й препускаше. — Чакай, днес в Австралия е сряда, значи в Маями е вторник. Не играеш ли в неделя? Как може да си тук точно сега?

Бенджи се засмя, а Наталия се вкопчи закрилнически в грамадната му ръка:

— Футболна фенка, а? Страхотно.

Наталия се изкикоти. Роклята й незабележимо се вдигна още по-високо.

— Толкова е сладък! Тази седмица пропускат първия кръг и ще играят директно във втория, затова той има един свободен ден в повече. Изпратих самолет да го вземе и той дойде чак дотук само за две нощи! Не съм ли късметлийка, а?

Бенджи потупа почти голия задник на Наталия:

— В онзи самолет мога да спя повече, отколкото успявам у дома. Не можех да пропусна шанса лично да пожелая късмет на това момиче. Да я погледам как наритва малко задници.

Последва още кикот и опипване.

Чарли хвърли поглед надолу към собствената си рокля, която сега й се струваше по-скоро като малка завеса за душ, и каза:

— Е, това е просто страхотно. Сега трябва да влизаме. Беше ми приятно да се запознаем, Бенджи. И късмет, Наталия.

Наталия присви сърцевидните си устни и се наведе да целуне набързо Чарли по бузата. Ухаеше на скъп парфюм.

— Имаш между зъбите парченце спанак или нещо подобно — прошепна тя с убийствено сладък тон. — Помислих си, че ще искаш да знаеш.

И без нито дума повече Наталия и Бенджи махнаха на своята тълпа възхитени поклонници и се впуснаха във вихъра на партито.

— Отвратителна е — каза Чарли и мина през вратата, която Джейк й държеше отворена. Заопипва с език зъбите си, но не усети нищо. Въпреки това измъкна огледалце от чантата си, за да провери. — Ако прекрасната ни покойна майка не бе настоявала хиляди пъти да бъда мила и вежлива към всички, вече да съм я убила.

— Да, Наталия е ужасна. Бенджи обаче е още по-сладък на живо, отколкото по телевизията.

От бара, осигуряващ относителна безопасност, Чарли огледа помещението и забеляза, че всички играчи се бяха скупчили на плътни групички наоколо. Няколко отпиваха вино или бира — най-вече мъжете и дори тогава Чарли знаеше, че щяха да изпият само по една чаша — и се деляха предимно по националност: италианците — с италианци, испанци — при испанците, източноевропейците — заедно въпреки факта, че всички говореха различни езици. Като цяло групата беше великолепна. Макар да имаше изключения, повечето мъже бяха с ръст доста над метър и осемдесет, с тесни талии и широки рамене, докато жените имаха направо километрични крака и нито един сантиметър целулит. Всички имаха ослепително бели зъби и гъсти коси и бяха облечени така, сякаш щяха да прекарат нощта на церемонията за връчване на Видео наградите на MTV. Терапевти, треньори, масажисти и агенти, мениджъри и служители от турнира се смесваха и сновяха наоколо, определено с не толкова фантастичен вид, но при сравнение само подсилваха цялостния коефициент на привлекателност на играчите. Чарли инстинктивно огледа стаята, търсейки Марко, но не го видя.

Джейк й подаде чаша „Пелегрино“. Нещо или някой, изглежда, привлече погледа му.

— Хей, ще се справиш ли сама за няколко минути? Искам да кажа „здрасти“ на някого.

— Вземи ме с теб. Това не са точно най-безопасните води за самотно плуване.

— Ще се справя — засмя се Джейк, докато се отдалечаваше.

— Имах предвид себе си! — Но той вече беше изчезнал в тълпата.

Тя устоя на порива да измъкне телефона си и да застане в ъгъла. Поздрави няколко играчи, които минаха покрай нея, но, изглежда, не можеше да усети настроението на партито. Партитата за играчите бяха много по-забавни, когато беше по-млада. Почти на всяко се бе озовавала на дансинга, флиртуваше, бъбреше с някои от по-общителните играчи и техните приятели. Беше вълнуващо да среща хора от цял свят и да слуша историите им — едно от нещата, които най-много обичаше в това, че играе професионално. Напоследък обаче Чарли се чувстваше неловко да седи на високо столче в бара и да бъбри за незначителни неща с обичайната тайфа, изчаквайки, докато успее да се върне в хотелската си стая, за да чете и да се отпусне. След пет години пътувания и участия в турнири повечето лица вече й бяха познати, а най-добре беше да остави танците на тийнейджърите. Плюс това сега налице беше Марко. Мъжките и женските турнири невинаги се застъпваха — бяха на едно и също място през по-малко от половината време — но когато съвпадаха, Чарли не можеше да спре да мисли за него, питайки се дали ще се видят, кога, къде и как.

Можеше да преброи срещите им на пръстите на едната си ръка: онзи първи впечатляващ път в Палм Спрингс, последван непосредствено след това от още по-добър втори рунд на Откритото първенство на Маями; беше имало няколко мъчителни седмици, докато турнирите за мъже и за жени отново се застъпиха в Мадрид; една много забавна нощ, преди да започне следващият турнир в Рим; а после вечерта на партито за играчите преди началото на Откритото първенство на Франция, което по случайност Марко по-късно беше спечелил. Следващия път, когато бяха на едно и също място по едно и също време, беше месец по-късно, на съдбовния „Уимбълдън“, където Чарли си беше скъсала ахилесовото сухожилие само ден след като с Марко се бяха натискали на разточителното парти на Ричард Брансън преди турнира. В имението му. В една баня. Срещите им почти винаги се състояха в навечерието на турнир или в първите му дни, тъй като щом състезанието набереше скорост, никой от двамата не искаше нещо да го разсейва. Чарли започваше да изпитва почти Павлов рефлекс към задължителните партита за играчите: в ума й те вече бяха свързани със секса с Марко. Откри, че на всички турнири, в които играеха само жени, се чувстваше много по-спокойна и отпусната. Никой не беше споменал Марко във връзка с каквито и да било жени нито в медиите, нито в клюките, които обикновено се носеха сред играчите, но това не означаваше кой знае какво: Марко можеше да е на турнира и тихомълком да спи с кого ли не — някоя пораснала дъщеря на треньор, посещаваща баща си по време на турнира; някоя от жените, отговарящи за връзките с обществеността по време на мъжките турнири; която и да е от физиотерапевтките или диетоложките, които работеха с играчите; или, най-вероятно, някоя от стотиците почитателки на тениса във всеки град, които се появяваха на партитата за играчите и на турнирите на тълпи — с полюшващи се в косите им екстеншъни, ухание, подобно на парфюмите, използвани от стриптийзьорите, и обувки с тънък, висок, остър ток. На Чарли й идваше да повърне само като си помислеше за това.

— Изглеждаш толкова щастлива — отбеляза Карина Гайгер и застана до Чарли.

Чарли се засмя:

— Вълнувам се. Личи ли си?

Както обикновено, Карина бе пренебрегнала инструкциите от организаторите на турнира да се издокара за партито и носеше памучен панталон и суичър с качулка.

— Хей, май трябва да те поздравя с „добре завърнала се“, ja? Първият ти турнир след…

— „Уимбълдън“. Първия кръг.

— Ja, правилно, спомням си. Вече по-добре ли е всичко?

Чарли кимна:

— Според специалистите всичко е наред.

— Радвам се, че се върна. Какъв жребий изтегли? Не мога да си спомня в кой бракет се… — Прекъсна я дребничка брюнетка — привлекателна, ако не и истински красива — която се приближи и й лепна една целувка право по устата.

— Здравей, susse! Искам да се запознаеш с Шарлот. Не е кучка — нещо рядко за жените състезателки. Шарлот, това е приятелката ми, Аника.

Двете жени се ръкуваха.

— Приятно ми е да се запознаем — каза Чарли.

В другия край на бара настъпи оживление и трите жени се обърнаха навреме да видят как Наталия и Бенджи се търкат един в друг, докато танцуват сред огромен кръг от почитатели. Тя се беше прегънала в кръста, с ръце, почти докосващи пода, а той се притискаше силно в нея изотзад, като я прегръщаше през кръста с едната ръка и я притискаше към таза си. От високоговорителите гърмеше „Single Ladies“^[2] и всички в стаята започнаха да пляскат едновременно.

— Тя винаги е толкова… как се казва… излъчва класа? — отбеляза Карина. — Истинска дама на корта и извън него.

Чарли се засмя:

— Какви истории мога да ти разкажа…

Аника каза:

— Бих искала да ги чуя някой ден. Хайде, Кари, ела да си вземем нещо за хапване.

Помахаха си за довиждане и Чарли ги загледа как вървят към бюфета със суши и подбрани салати с нудли. Отново огледа стаята, инстинктивно търсейки Марко, преди изобщо да си даде сметка какво прави. Подразнена от себе си, измъкна телефона си, за да забие поглед в нещо — каквото и да е — и осъзна, че така и не се бе свързала отново с Пайпър.

Будна ли си още? Кое време е там? Дори не знам кой ден е. Искам мръсните подробности, написа есемес тя.

Веднага последва отговор. С Ронин се сгодихме. Падна на коляно. Гигантски камък. Пълна програма.

Какво? Сериозно? Чарли изпита странно чувство на преобръщане ниско в гърдите. Едва ли бе изненадващо — те излизаха от близо година — но все пак. Пайпър щеше да се омъжва? Междувременно Чарли стоеше сама в някакъв бар в Мелбърн и се чудеше кога ли ще е следващият път, в който ще прави секс с мъж, който вероятно има в запас още десет момичета точно като нея по цял свят.

Напълно сериозна. Мн. развълнувана. Нямам търпение да се помотаеш с него за повече време. Струва ми се, че едва го познаваш.

Влюбена съм в това, което познавам!!!! На Чарли й се прииска да можеше да изтрие няколко от удивителните знаци, след като натисна „Изпрати“. Толкова съм щастлива за теб.

Трябва да бягам. Обичам те, скъпа. Късмет утре. хохо.

Мляс! Отново поздравления. Утре — още. Хх.

Чарли стоеше, взирайки се в поредицата съобщения от Пайпър, докато Джейк се появи до нея.

— Всичко наред ли е?

— Пайпър и Ронин са се сгодили.

— Браво на тях. Тя щастлива ли е? — попита Джейк с абсолютно небрежния си тон.

— Да.

— В такъв случай, какъв ти е проблемът с това?

— Нямам проблем с това.

— Чарли. Хайде.

— Не, разбира се, че съм щастлива за нея. Защо да не съм? Просто… когато най-добрата ти приятелка се готви да се омъжва, а ти все още си напълно необвързана и спиш сама в различна хотелска стая всяка нощ, почваш да се замисляш за собствения си живот, нали се сещаш?

— Бих казал, че ти си по-голямата късметлийка. Тия хотелски стаи доста си ги бива и не е като да не излизаш изобщо с никого. Може би дори скоро ще ми признаеш с кого е тайната ти афера.

Чарли вдигна поглед. Джейк се ухили и отпи от питието си.

— Моля?

— Чу ме.

— Не знам за какво говориш.

— О, стига, Чарли. Знам, че се виждаш с някого. Тод знае, че се виждаш с някого. По дяволите, дори татко вероятно го знае. Сигурен съм, че се мислиш за свръхпотайна и така нататък, но ние не сме слепи. Цялото това тайно изпращане на есемеси и криене на телефона, и тези погледи в стил „направо-ще-умра-ако не-го-намеря-на-секундата“, които постоянно хвърляш наоколо по време на партито? Моля ти се. Всичко, което трябва да разбера, е кой е. Няма да отнеме много. Ще се пречупиш или клюкарите в тенис средите ще го издадат. Никой не може да опази тайна по време на този турнир. И двамата го знаем.

Чарли не можеше дори да обясни точно защо се колебае да каже на Джейк за Марко, особено след като обикновено го тормозеше с подробностите, когато ставаше дума за други мъже. Знаеше обаче, че не й е нужен психиатър, за да идентифицира собствената си раздвоеност: съчетанието от срам и вълнение от факта, че има тайна връзка, липсата на ясно определение за отношенията им, тръпката от тайното промъкване в съчетание с незнанието какво точно има между тях. Засега все още не беше готова да предъвква темата и да изслушва мнения, особено тези на брат й, който бе твърде склонен да я закриля.

— Както кажеш, големи братко — Чарли го целуна по бузата. Допирът на брадата му до устните й още й създаваше странно усещане. — Ще тръгвам обратно към хотела. Напоследък Тод ми оставя да гледам записи от мачове всяка вечер, а на сутринта ме изпитва. Плюс това съм уморена, а трябва да съм съсредоточена за утре.

Джейк кимна:

— Окей, така да бъде. Сънят е добра идея. Хайде, ще те изпратя до колата.

— Не, добре съм си, благодаря. Остани и изпий едно за мен. — Чарли стисна ръката му над лакътя. — Благодаря за всичко, Джейки.

Тя се измъкна от бара и се устреми към първата служебна кола от турнира на опашката. А после направи нещо, което не беше правила никога, никога преди. Без да мисли как можеше да бъде разтълкувано или как щеше да реагира той, или какво можеше да означава това за мача на когото и да е от двамата на следващия ден, Чарли извади телефона си и прехвърли списъка с последните си обаждания, докато намери името на Марко. Преди да успее да убеди себе си каква ужасна идея бе това на цял куп различни нива, написа: Стая 635, сега се връщам към хотела. Да се срещнем там. Изключи телефона и го пъхна в чантата си. Беше го направила. Нямаше връщане назад.