Лорън Уайзбъргър
Да играеш без правила (12)

12
Гореща нова двойка на хоризонта

Ангуила

април 2016

— Мога ли да ви донеса още нещо? — попита служителят от басейна: младото му лице бе усмихнато и оживено.

Чарли подръпна миниатюрните си слушалки и се замисли за секунда.

— Още едно айскафе би било страхотно. Безкофеиново — насили се да каже. Когато той се отдалечи, тя хвърли поглед наоколо да се увери, че все още е единствената край басейна — не особено изненадващо, като се има предвид, че беше осем сутринта — и натисна клавиша Play на айпада си.

Водещата по ESPN беше Крис Евърт, една от героините на Чарли. Тя и Джон Макенроу коментираха преглед на най-забележителните моменти от турнира в Кий Бискейн. Тя превъртя напред репортажа от мача при мъжете, като се спря само за да се възхити на сет пойнта на Марко, (с който той спечели дългия тайбрек в петия сет, докъдето бе стигнал след загубата на първите два, с което спечели не само мача, но и целия турнир. Особено й хареса, когато той хвърли ракетата си високо във въздуха и падна на колене, навеждайки се да целуне корта), а после започна да прехвърля набързо мачовете между жените, докато намери своя. Мачът й в първия кръг срещу канадката Дийна Мълън беше толкова опустошителен, колкото бе настоявал Тод. Чарли я бе победила 6:0, 6:0 в продължил трийсет и девет минути мач, в края на който горкото момиче вече бе просълзено. Това не бе изненада за никого — Чарли определено беше фаворитката в мача поради положението си на най-високо поставената състезателка в ранглистата — но никога през цялата си професионална кариера не беше нанасяла такова сериозно поражение на никого. Джейк твърдеше, че новият й екип на Принцесата воин й е вдъхнал допълнителен състезателен хъс. Тод настоя, че заслугата е на съвета му към Чарли преди мача — да не говори, да не поглежда или да не общува по какъвто и да е друг начин със съперничката си. Тя пренебрегна и двамата, като се засмя и каза, че всичко се дължало чисто и просто на умението и решителността й, но се питаше дали не бяха прави. Чувстваше се свирепа в черния си екип, докато всички я зяпаха възхитено; искаше не просто да победи съперничката си, а да я смаже. Когато момичето сподави сълзите си на унижение в края на мача, Чарли инстинктивно се отправи към мрежата да каже нещо утешително, но един кос поглед от Тод към нейния край на корта я накара да спре като закована. Чуваше думите му в ума си като припев: Ти си воин. Воините не прегръщат враговете си.

Мачът й във втория кръг беше преминал до голяма степен като първия, достатъчно, че да подтикне Крис Евърт да се зачуди дали не виждаха една нова и подобрена Шарлот:

— Сякаш е напълно различен играч — разказваше гласът на Крис относно един момент, в който Чарли заби уинър в очертанията на корта. — Обикновено не виждаме такъв свръхагресивен, настървен стил на игра от страна на Шарлот Силвър.

— Никак не ми се ще точно аз да изтъквам очевидното, но тя диаманти ли носи? — попита Макенроу.

— Кристали — засмя се Евърт. — „Сваровски“, доколкото разбрах. Чу ли за новия й рекламен договор? Тя е новото световно лице на кристалите „Сваровски“. Не искам да спекулирам твърде много по отношение на числата, но според мен спокойно може да се каже, че тази млада жена ще носи корона кажи-речи през всеки миг от всеки ден.

— Адмирации за екипа по връзки с обществеността на това момиче — отбеляза Макенроу. — Не е лесно да изместиш от сцената Наталия Иванов, но Шарлот Силвър го прави. Сега Шарлот е явната фаворитка на феновете.

Крис добави:

— От сладко и опитно това момиче се преобрази в сексапилно и убийствено буквално за една нощ.

На екрана тръгна клип, в който Чарли удряше топки след победата си на четвъртфинала и тя трябваше да признае, че този нов вид изглеждаше зашеметяващо пред камерата. Макар да бе изгубила в полуфиналите — от Наталия, разбира се — почти всички бяха съгласни, че Чарли си струва да се гледа.

— Не е ли, как да кажа, напълно сексистко и шовинистично или нещо подобно да се намеква, че горещите целувки с играча, който е световният номер едно в мъжкия тенис, пред целия свят, подпомагат донякъде популярността й? Или съм пълен гадняр, че казвам това? — Камерата отново показа Макенроу и Евърт, седнали един до друг в ложа за специални зрители над корта.

Евърт се засмя:

— Вероятно бих могла да се сетя за друг начин да формулирам това, Джон, но не, не съм несъгласна с теб. Шарлот Силвър и Марко Валехо са най-добрата двойка в професионалния тенис от Щефи и Андре насам.

— Или теб и Джими?^[1] Да не забравяме за това — отбеляза Макенроу.

Кадърът се смени и показа финалния гейм, с който Наталия спечели турнира — уверено приключи мача с 40:0 и спечели последната точка от ас. И двамата коментатори се възхитиха на сервиса й, но Чарли забеляза, че звучат значително по-малко заинтересувани от Наталия, отколкото при нормални обстоятелства. По-малко заинтересувани, отколкото от Чарли, поне така звучеше.

— Заповядайте, госпожице — каза сервитьорът, оставяйки айскафето. Явно полагаше големи усилия да не зяпа тялото й. Не му се получаваше.

— Благодаря.

Той се позабави и Чарли се зачуди дали да му даде бакшиш веднага, но сервитьорът само каза:

— Не искам да ви смущавам, госпожице Силвър, но ви видях да играете в Кий Бискейн, и… уау. Бяхте страхотна.

Чарли заслони очи с ръка, когато вдигна поглед към него. Беше към осемнайсетгодишен, висок и върлинест, с твърде голям нос и осеяно с лунички лице. На бялото му поло пишеше „Вайсрой“, „Ангуила“ и то беше прилежно затъкнато в колосани тъмносини къси панталони. Не беше Марко, но беше по детински сладък.

— Наричайте ме Чарли. Почитател на тениса ли сте? — попита тя с усмивка. — Не предполагах, че в тази част на света ще има чак такъв интерес.

— О, не, тъкмо обратното. На острова има множество страхотни играчи. Всъщност съм наставник на тима в местната гимназия. От играчи на добра воля е, разбира се — нямат пари даже за екипи — но хлапетата са наистина запалени по играта.

— Удивително. С удоволствие бих дошла да погледам. Това е на практика единственият ми свободен час от посещението, но може би ако успея да се измъкна тайно по-късно…

— Би било невероятно! Децата толкова много ви обичат и съм сигурен, че ще бъдат толкова…

— Какво става, прелестна моя? — Марко се вмъкна в шезлонга до Чарли. Раменете и талията му образуваха триъгълник от мургаво мускулесто съвършенство. Банските му гащета стояха ниско на задника му, прекалено ниско, излагайки на показ граничеща с неприличното пътечка от косми, която се изкачваше по плоския му като дъска корем право към пъпа. Късите бански гащета не висяха отпуснато.

— Здрасти — каза тя или поне се опита. Овладей се, помисли си. Предишната нощ беше първият път, в който тя и Марко поискаха съседни стаи със свързваща врата направо на рецепцията, без да ги е грижа кой ще ги чуе. Никой от двамата все още не искаше да прекарват заедно нощта — сънят беше твърде важен — но беше освежаващо да не се налага да се крият.

Марко заслони очи с длан и погледна към младия помощник при басейна:

— Хей, ще ми донесеш ли смути от ягода и банан с малко протеин на прах? Треньорът ми остави един флакон от правилната марка при главния готвач, така че виж при него. Благодаря, човече.

Лицето на момчето пламна и той потегли почти със спринт.

— Всъщност е мило хлапе. Точно ми разказваше как доброволно взима участие в…

— Да, мило хлапе. Слушай, красавице, видях, че имаш тренировка на корта в единайсет, и се надявах, че може да се сменим.

Чарли подръпна горнището на банския си. Двете чашки се придържаха от малка метална пластинка, нагрята от напеклото я слънце. Ако не внимаваше, щеше да се окаже с две букви Т, от „Тина Търк“, буквално прогорени в гърдите й.

— От колко часа си?

— В четири. Последен. Но искам да приключа с това, за да мога да разполагам с известно време край басейна днес.

— Съжалявам, не мога. При положение че фотосесията започва по залез, дотогава ще трябва вече да съм на прическа и грим. Може би някой друг може да се смени с теб? — Чарли вдигна слънчевите си очила на главата и се загледа към лазурно синьото море. Едва можеше да повярва, че я бяха поканили на тази фотосесия. И то с Марко? Не къде да е, а в Ангуила? Цялото това нещо беше безумно.

— О, хайде де — взе да я придумва Марко. Плъзна ръка под горнището на банския й и обгърна гърдата й в шепа. Вместо да я накара да се почувства приятно, това придърпа вече изгарящо горещата метална пластинка към долната част на гърдите й и опари плътта й. Отблъсна ръката му.

— Спри! Сред хора сме — прошепна, подразнена от начина, по който звучеше.

— В случай че не си забелязала, „обществеността“ си умира от кеф да ни гледа как се мотаем наоколо — отбеляза Марко с онази дяволита усмивка, която винаги караше стомаха й да се премята неспокойно. — Какво ще кажеш? Вземи часа в четири, а аз ще ти уредя един масаж. Аз черпя.

Служителят за басейна се върна и Марко пое смутито, без да благодари. Дръпна продължително от сламката.

— Става — заяви.

— Много благодаря — каза Чарли на момчето, компенсирайки неучтивостта на Марко твърде пресилено с огромна усмивка. — Мисля, че вече си имаме всичко.

— Да, госпожице Силвър — каза той, преди отново да хукне.

Чарли се обърна към Марко:

— Не мога да го направя. Запазила съм корта от единайсет до единайсет и трийсет. Дан е напълно готов, а Тод ще бъде с нас по Skype. След това имам обяд, а после вдигане на тежести. — Чарли хвърли поглед към часовника си. — Защо не попиташ Наталия? Видях в графика за записванията, че е ангажирала корта в девет.

— Забрави — каза Марко, очевидно подразнен. Пусна смутито си на страничната масичка толкова силно, че част от него се изплиска над ръба, и се изправи. — Ще се видим по-късно. Имам много за вършене. — И без да я целуне, да се усмихне или да каже „довиждане“, си тръгна.

— Сериозно ли, Марко? Ядосан си, защото не искам да си сменя часа за тренировка с теб?

Знаеше, че я е чул, но той не спря. Мигове по-късно изчезна в ресторанта край басейна.

Чарли въздъхна и отново пъхна миниатюрните слушалки в ушите си. По време на турнири беше доста трудно да се уговори час за тренировка на корта — съществуваше цяла стресираща система, основаваща се на мистериозно съчетание от място в ранглистата, старшинство, време на мачовете и агресивността, с която треньорът на съответния играч тормози и изнудва съставителите на графика — но днес не беше така. В хотела имаше един корт, предназначен за тях, а имаше шестима, поканени за фотосесията на „най-страхотните играчи в тениса“, представяна всяка година на две страници в юнския брой на „Венити Феър“. Всеки разполагаше с деветдесет минути време на корта и от тях се очакваше сами да разпределят графика си за хранене и за вдигане на тежести, като планът беше фотосесията да се състои по време на „вълшебния час“ тази вечер, краткият промеждутък от време точно преди залез-слънце, когато светлината беше най-съвършена.

Чарли се обърна отново към айпада си и продължи да сърфира. Разгледа няколко публикувани в Instagram снимки на Пайпър и Ронин на благотворително парти в болницата, където работеше Ронин. Всички други съпруги носеха типични за стила на Даян фон Фюрстенберг туники с различни щампи или черни панталони с копринено горнище в перлен цвят; Пайпър беше издокарана в гащеризон с леопардова шарка и високи до небето обувки на ток с капси, а косата й бе събрана в буйна висока прическа на върха на главата. От всички жени, които Чарли бе срещала, тя беше единствената, която съумяваше да носи предизвикателно червено червило по всяко време на денонощието, без нито за миг да изглежда като проститутка. Чарли се усмихна и взе телефона си.

Видях ти снимките от благотворителното парти за събиране за средства за лечение на лупус. Впечатлена съм.

Трите точки се мярнаха за няколко секунди, преди да дойде отговорът на съобщението: емотикон с ръчичка, показваща среден пръст.

Не, сериозно, видях онези токчета в едно заведение за пийпшоу на Таймс Скуеър преди няколко месеца. Много шик.

Този път Пайпър отвърна със снимка на собствен персонализиран емотикон, на който бе вдигнала среден пръст.

И аз те обичам. Споменах ли, че съм в Ангуила? Произнасят го Анг-гий-лах. Просто си помислих, че е добре да знаеш.

Ако не се чукаше с най-готиния тип на планетата, щях да съм принудена да изтъкна каква огромна, невероятна загубенячка си.

Да, добре, чукам най-фантастичния тип на планетата. Който сега ме нарича свое гадже, между другото.

Ще трябва адски да се постарая като твоя шаферка, та да ви засенча вас двамата. Не е зле веднага да започна с плановете.

Хахахахах, не бързай чак толкова!

Чарли остави телефона си и усети, че сърцето й блъска силно в гърдите. Разбира се, Пайпър се шегуваше, но дори самото споменаване за брак с Марко я караше да се чувства отвратена, развълнувана и неспокойна едновременно. Бяха минали само десет дни, откакто разкриха връзката си, но тя предполагаше, че навярно можеше да се брои и цялата година, през която спяха заедно…

Върху екрана на айпада й изникна имейл от Изабел, агентката по връзките с обществеността от Женската тенис асоциация, и Чарли го отвори.

Скъпа Чарли,

Приложено ти изпращам обобщена версия на събитията от последната седмица. Включила съм всички споменавания, репортажи, интервюта, твърдения от зяпачи, че са ви забелязали, журналистически подмятания и снимки, които включват или теб, или Марко, или и двама ви след вечерта на задължителното парти за играчите в Маями. Поздравления! Това е наистина огромна рекламна възможност и винаги оценяваме шанса да привлечем вниманието към нашия спорт. Надявам се, че се наслаждаваш на фотосесията с „ВФ“. Постоянно съм във връзка с техните хора, но моля те, уведоми ме, ако мога да помогна с още нещо.

Всичко най-добро, Изабел

Под бележката имаше три дузини линкове, които на пръв поглед включваха всичко, от US Weekly до О, The Oprah Magazine. От Page Six бяха поместили сочна дописка, намекваща за слухове, че тя и Марко имат връзка — „във всевъзможни луксозни хотели по цял свят“ — вече от година. Gawker бяха поместили гневно сексистко разсъждение по въпроса защо тенисистките са, по техни думи, „в общи линии единствените привлекателни професионални спортистки на Земята“, с особено обиден и унизителен коментар, насочен към баскетболистките и плувкините; от Е! Online бяха изровили дузина снимки на нея и Марко като състезатели младша възраст и ги бяха съчетали с множество безсмислени, задъхано възторжени надписи от рода на: „Създадени един за друг!“ и „Предопределени един за друг от рождение!“ из уебсайта си. Повечето онлайн списания и блогове поместваха на преден план снимката, сега прочула се като „Целувката“: някои я показваха в близък план, за да я направят да изглежда като тайно заснета от папараци, а други замазваха фона с Photoshop, така че не можеше да се определи ясно дали Чарли и Марко се бяха целунали набързо, докато вървят по червен килим пред стотици хора, но всички изпращаха едно и също послание: Гореща нова двойка на хоризонта.

Чарли изключи айпада и го прибра в плажната си чанта. Разгъна пластмасовия шезлонг чак до долу, изпъна ръце над главата си и почувства как ранното сутрешно слънце лъхва тялото й. Всичко се беше случило толкова бързо. Нов треньор, нова външност, ново гадже, нов агресивен стил на игра. А просто в случай че съществуваше някакво съмнение дали това е правилният начин на действие, налице бяха осезаемите резултати, които да бъдат взети предвид: достигане до полуфиналите на турнир от Задължителните висши, рязко издигане в ранглистата и повече медийно внимание през последната седмица, отколкото Кейт Мидълтън беше привлякла с оповестяването на втората си бременност.

Когато се събуди половин час по-късно, й се струваше, че е спала цяла сутрин. Кога за последен път се беше отпускала достатъчно, за да заспи край басейна? По дяволите, кога за последен път изобщо беше седяла край басейна? От всички фантастични хотели, в които отсядаше, всички екзотични градове и далечни страни рядко изобщо виждаше нещо друго, освен летището, тенискорта и вътрешността на хотелската си стая. От време на време се случваше да вечеря в някой страхотен ресторант или да присъства на парти за играчите в някой забавен нощен клуб, но всички тези петзвездни хотели с най-добрите готвачи и най-красивите клиенти можеха да са къде ли не. Ако не бяха изтощението от часовата разлика и печатите в паспорта й, Чарли трудно можеше да си спомни дали е в Хонконг, или Шанхай, Мелбърн или Оукланд. Веднъж беше написала групов имейл с най-нови сведения до Пайпър, Джейк и баща си и им беше разказала за гледката, която бе видяла през прозореца си на път от летището на Абу Даби към хотела си; едва когато в отговора си баща й я попита дали през въпросната седмица не играе в Дубай, тя осъзна, че е прав.

Часовникът на телефона й показваше девет и осем минути сутринта. При нормални обстоятелства Чарли мразеше да бяга, но сред играчите това бе всеизвестно като единствения начин да вместиш малко разглеждане на забележителности; зачиташе се за тренировка, а и в същото време човек успяваше да „вкуси“ малко от местния колорит. Отправи се обратно към стаята си да се преоблече и макар че уединеното джакузи на балкона на апартамента й с изглед към океана едва не разби мотивацията й, тя си обу шорти, върза маратонките си и пъхна в спортния си сутиен банкнота от двайсет долара, в случай че намери откъде да си купи вода. Плажът Мийдс Бей беше почти пуст, когато затича по него, само с две семейства с малки деца, седнали в плитката крайбрежна пяна, и те й помахаха уморено, когато притича покрай тях. Краката й удряха ритмично в пясъка, а дишането й се ускори. Въпреки добрата си форма, никога не успяваше да пробяга една стандартна миля за достатъчно кратко време, но възприе удобно темпо и се съсредоточи върху вдишването на соления въздух. След няколко минути вече тичаше покрай друг курортен хотел, съвсем не толкова луксозен като „Вайсрой“, но доста приятен и пълен с щастливо пищящи деца. След още около половин миля плажът свърши рязко с измамно скромна табела с надпис „частен имот“, прикрепена върху внушителна порта. Зад нея сякаш от самия пясък се издигаше тучна растителност и прикриваше внушително имение с гипсова мазилка: над палмите се виждаше само настланият с шинди покрив.

След като се отклони от плажа и излезе на павиран тротоар, Чарли последва пътеката, извеждаща към селски път. От лявата й страна имаше няколко разпръснати къщички, църква и нещо, което приличаше на училищна сграда. Зави надясно и затича към селце с очарователна малка пешеходна зона, осеяна с местни магазини и ресторанти. Наоколо се мотаеха няколко туристи с издайническите си слънчеви изгаряния и огромни сламени чанти, но повечето клиенти бяха местни жители от Ангуила: стари жени, суетящи се наоколо с торби с местен сорт банани, и ученици в колосани униформи, довършващи закуската си. Малко магазинче за понички в края на базара рекламираше бутилирана вода, така че Чарли се отправи с подтичване натам.

— Хей! — чу да се обажда познат глас някъде зад нея.

Чарли спря: сърцето й се премяташе в гърдите. Да не би Марко да я беше последвал? Дали беше дошъл да се извини?

Когато се обърна, й трябваше един миг.

— Дан? Какво правиш тук?

Той седеше в зелен пластмасов стол с чаша еспресо пред себе си. Засланяйки очите си с длан от слънцето, вдигна поглед към Чарли и каза:

— Аз бих могъл да те попитам същото.

Чарли попи струйка пот от челото си, а после смутено избърса мократа си длан в шортите.

— Просто излязох да потичам. Прецених, че това е единственият ми шанс да изляза от хотела и да поразгледам наоколо.

— Доста е приятно, а?

— Хотелът ли? Великолепен е.

Дан се засмя — искрен, сърдечен смях с леки бръчици, появяващи се около очите му, и с вдигнато към небето лице.

— Отивам да си взема бутилка вода. Ти искаш ли? — попита го тя.

Той посочи към трите празни стола до масата си:

— Защо не се присъединиш към мен? Трябва да се върнем чак след четирийсет минути или там някъде. Тук имат превъзходно кафе. Дори по-добро, отколкото в Турция.

Чарли се огледа безпомощно наоколо. Защо изведнъж се почувства толкова неудобно? А после осъзна: никога не беше оставала насаме с Дан. Почти не го мяркаше извън корта, до такава степен, че Джейк често се чудеше на глас къде ходи и какво прави той. Изглежда, че Дан не проявяваше интерес да се мотае наоколо с другите, ако задълженията му не го изискваха. Други жени се сприятеляваха със спаринг-партньорите си — за някои дори се носеха слухове, че спят с тях — но Дан явно не искаше да участва в нищо подобно.

— Не те притискам, Силвър. Ако не искаш кафе, няма да се обидя. — Нова усмивка, сега — леко насмешлива.

Чарли се настани на мястото срещу него. Почти мигновено се появи един ангуилец.

— За нея двойно — поръча Дан.

Чарли отвори уста да възрази, че Тод не й позволява кофеин, но Дан вдигна ръка:

— Довери ми се, Силвър. Тайната ти е в безопасност при мен.

— Благодаря ти — каза тя и сключи ръце. — И така, какво те води тук?

— Ти всъщност.

— Не, имам предвид тук. В това село.

Дан сви рамене:

— Просто излязох да се разходя тази сутрин и в крайна сметка се озовах тук. Чух, че храната на острова си я бивало, но не мога да повярвам, че не знаех нищо за това кафене. — Изглеждаше толкова спокоен, толкова овладян. Носеше къс панталон в цвят каки, винтидж сърфистка тениска и маратонки.

— Често ли го правиш?

— Кое? Да излизам на разходка ли? — попита Дан. — Знаеш ли, предполагам, че да.

— Тук ли си винаги, когато не се упражняваме?

Той като че ли се позамисли:

— Да, май да. Това е шансът ми да видя разни неща, нали се сещаш?

Келнерът се появи отново и постави чаши с еспресо пред Чарли и Дан и миниатюрна каничка вдигащо пара мляко в средата.

— Ето, направи така. — Дан наля млякото в чашата на Чарли и пусна вътре бучка бяла захар.

— Тод ще те усмърти заради това — каза Чарли с напевен и закачлив тон.

— Е, майната му на Тод тогава — отвърна Дан. А после, миг по-късно: — Съжалявам, не исках да кажа това.

Чарли се засмя:

— Значи всичко излиза наяве! Нямах представа.

— Не, не е така — припряно каза Дан, като изглеждаше все по-неспокоен с всяка секунда. — Не исках да кажа това. Уважавам Тод като треньор и съм му много задължен, задето ми намери този ангажимент. Задето ме избра.

Чарли се пресегна през масата и сложи ръка върху тази на Дан.

— Хей, забави малко. Ти се шегуваше. Тод може да бъде голям гадняр. Наясно съм. Няма да хукна и да му кажа нещо, ясно? Не се притеснявай.

Дан се взря в ръката на Чарли за един дълъг, неловък миг. Тя я дръпна обратно в скута си.

— Съжалявам — каза той.

— Няма за какво да се извиняваш!

— Просто наистина съм благодарен за тази работа, макар че той е… труден понякога.

— Труден? — изписка Чарли. — Той е първокласен задник. Но това да си остане между нас.

Най-сетне, усмивка.

— И така, когато казваш, че си му „задължен за този ангажимент“, трябва ли да разбирам, че е имало конкуренция? Защото един ден Тод ми показа видеозапис как удряш топката — мисля, че беше през последната ти година в „Дюк“ на мач срещу Университета на Вирджиния, ако не греша — и не спираше да повтаря: „Това е точният човек. Наех го и той ще промени живота ти“.

— Не съм сигурен, че е минало точно така, но е мило от твоя страна да го кажеш — каза Дан.

— Сериозна съм! Настояваше да си ти и само ти.

Двамата отпиха от кафето си и когато вкуси своето, Чарли мигновено усети, че Дан имаше право: беше безумно хубаво.

— И така, какво правеше, когато ти се обади Тод? Беше напуснал колежа преди две години, нали?

Дан кимна:

— Бях се върнал у дома в Марнон, Вирджиния, и работех в железарския магазин на семейството си. Играех в някои местни турнири, но, божичко, беше потискащо.

— Никога ли не си мислил да се насочиш към професионалния тенис? Първо място на сингъл в „Дюк“ е доста впечатляващо постижение.

Той сви рамене:

— Не че никога не съм мислил за това, но всъщност не ми се струваше вариант. Докато растях, нямахме излишни пари за уроци или треньори, или каквото и да било, така че до голяма степен бях самоук. Основната ми цел беше да спечеля пълна стипендия за колежа, в което успях, така че със сигурност не можех да напусна, щом се озовах там. Бях добър, да, но не съм сигурен, че бях достатъчно добър, за да стигна далече. Не можех да рискувам. Гарантираната диплома беше далеч по-ценна от малката възможност да успея да изкарам някакви истински пари, като играя тенис. Поне това си казвам — отбеляза той с усмивка.

— А после се обади Тод… — Чарли млъкна, без да довърши.

— А после сет обади Тод. Каза, че съм идеален за работата, но май истината е, че цената ми беше подходяща. Никой друг нямаше да го направи на практика безплатно… — Той млъкна, явно ужасен. — Не исках да прозвучи така. Боже мой, днес не мога да си държа устата затворена.

— Знаех, че заплащането не е голямо, но Тод ми каза, че това е настоящата тарифа — каза Чарли тихо. Защо не беше обърнала повече внимание на това, когато се случваше всичко?

Дан махна небрежно с ръка:

— Стига. Моля те. Не правя това заради парите. Правя го, защото вероятно е единственият ми шанс да пътувам по света и да видя тези невероятни места, преди да се върна във Вирджиния и да поема магазина завинаги. — Той се прокашля. — И ако сме напълно честни, правя го, защото мисля, че си дяволски добър играч с невероятен талант и потенциал и искам да съм там, когато спечелиш първия си Голям шлем. Защото знам, че ще го спечелиш, и освен това знам, че ще бъде първият от много. Щях да съм луд да откажа това предложение.

— Така ли смяташ? — попита Чарли. Едва се удържа да не го прегърне.

— Мамка му, знам го.

— Често повтаряш „мамка му“ — отбеляза Чарли. — Не знаех това за теб.

Дан се ухили. Хвърли поглед към часовника си.

— Хайде, Принцесо воин, трябва да вървим. Тренировъчните кортове не чакат никого.

Затършува за портфейла си, но Чарли каза:

— Чакай, аз ще се погрижа.

— Какво, мислиш ли, че съм толкова беден, че не мога да купя за двама ни малко карибско кафе?

Чарли завъртя очи. Харесваше този нов ругаещ, пускащ шеги Дан.

— Не, просто си мислех, че е забавно да имам извинение да измъкна пари от сутиена си. — И тя пъхна ръка в дълбините на тениската си.

Дан отмести очи, но това не го възпря да подметне с флиртаджийски тон:

— Най-добрата причина, за която мога да се сетя. Хайде, Силвър. Ще те надбягам по пътя на връщане.

— Оооооо, мислиш си, че можеш да ме биеш само защото съм момиче? Ще си изкашлям дроба, но една миля я взимам за седем минути като стой, та гледай. — Чарли остави цялата двайсетачка на масата и допи последната си глътка кафе. Кофеинът й се стори като преливане на чист живот. — Сега си размърдай задника!

Дан се впусна в спринт напред и Чарли със смях затича да го настигне.