Лорън Уайзбъргър
Да играеш без правила (15)

15
На сутринта след това

Чарлстън

април 2016

Колегите й, останалите играчи, често се оплакваха, че не знаели къде се намират, когато за пръв път се събуждали на непознато място: всички тези пътувания обърквали ума им и ги оставяли с чувство на смущение и неориентираност, сякаш никое място не било домът им. Чарли обикновено кимаше в знак на съгласие, но истината беше, че винаги знаеше точно къде се намира, без значение дали това беше хотелска стая в Сингапур, или жилище с краткосрочен наем в Уимбълдън Вилидж, което можеше отново да се даде под наем след това, или на някоя тясна седалка на борда на самолет, летящ през Тихия океан. Днес обаче, може би за пръв път през целия си живот, разбра какво имаха предвид. Въпреки факта, че Зийк Лейтън лежеше до нея в леглото — или може би именно поради това — за един съвсем кратък миг тя не можеше да си спомни къде се намираха или как се бяха озовали там.

— Хей — промърмори той, като остави телефона си. — Будна си.

Тя смутено придърпа чаршафа нагоре да покрие гърдите си, но той се пресегна и леко го дръпна обратно. Целуна гърдите й, сякаш бяха изключително чупливи и крехки произведения на изкуството.

— Колко е часът? — попита тя, макар ясно да виждаше, че часовникът до леглото показва девет и дванайсет минути сутринта.

— Малко след девет. От цяла вечност те гледам как спиш.

— Цяла вечност ли? — Тя се претърколи и, окуражена от усмивката му, го целуна по устата. — Не заспахме ли всъщност само преди няколко часа?

Той се претърколи върху нея и тя почувства, че я е чакал. Изстена.

— Не можем — каза той, захапвайки игриво долната й устна. — Явно имаш да хващаш полет.

Мюнхен. Да не би вече да е изпуснала връзката с полета до Ню Йорк?

— Колко зле е положението? — попита тя.

— Ами, управителят на хотела най-накрая почука. Звучи, сякаш твоите хора наистина искат да се свържат с теб…

— Къде да гледам? — попита Чарли и грабна телефона си. Моментално видя, че началният й екран още малко и щеше да избухне от съобщения: две от баща й, две от Джейк, едно от Тод, четири от Пайпър и дори едно от Наталия.

— Избери си. Вероятно всички гласят едно и също. И просто за да не се изненадваш — в момента пред хотела има на практика истински метеж. Знаят, че си тук.

— Знаят, че съм тук ли? — Гласът й беше писклив, изпълнен с паника. — Разбира се, че съм тук! Отседнала съм тук! В моята стая сме! Докато не излязохме от ресторанта, не знаех, че и ти си отседнал тук.

Зийк вдигна ръце в самозащита, но не можа да прикрие развеселеното си изражение.

— Не застрелвай вестоносеца.

Тя пренебрегна пълния с есемеси дисплей, без да прочете нито един от тях, и отвори новото си приложение с New York Post. Мигновено се появи снимка на нея и Марко. Надолу по средата се спускаше назъбена червена линия, а заглавието направо крещеше към нея с едър червен шрифт: „ИЗМАМНИЦИ!“.

Затвори очи и отново си пое дъх. Беше отвратително да те нарекат така, навярно дори още повече, когато си професионален спортист — в тази дума имаше нещо, което направо подкоси краката й. Измамница. Само най-безгръбначните наистина мамеха — в спорта, в любовта, в живота. А ето я сега, обвинявана в това с грамадни букви пред очите на целия свят.

Чарли се насили да вдигне телефона си, но Зийк го покри с ръка и го стисна.

— Може би не е добре да го четеш точно сега. Няма да спечелиш кой знае какво.

Тя изтръгна телефона от ръката му и бързо прочете първите две изречения:

Няма любов в тази игра! Изглежда, сякаш дори близките им приятели са схванали погрешно: въпреки сведенията, че между двамата пламтят горещи чувства, изглежда, че на явленията в тениса Марко Валехо и Шарлот Силвър наистина им е излязъл късметът — с други хора.

Тя вдигна поглед към Зийк, който я наблюдаваше внимателно. А после я осени: заглавието „ИЗМАМНИЦИ!“ беше в множествено число.

Поставеният на първо място в ранглистата играч се състезава в „Ролекс Мастърд“ в Монте Карло и току-що продължи към полуфиналите. Все още е загадка коя жена е обект на любовния интерес на Валехо, но многобройни източници потвърждават, че е бил видян да целува руса красавица на официалното парти за играчите, преди да си тръгне с нея. Привлекателната двойка била забелязана по-късно вечерта отново да се целува на балкона пред хотелската стая на фантастичния испанец — този път тя била възседнала скута му, облечена в нещо, приличащо на мъжка тениска! Нямайте грижа: Силвър отбеляза победен удар под формата на романтична вечеря за двама не с кого да е, а със самия Зийк Лейтън. Фантастичната нова двойка не само се насладила на многобройни коктейли с шампанско и похапнала ризото с трюфели, но и бодигардът му спрял набързо в една дрогерия (безопасността на първо място!). И не изглежда като да са се разделили с целувка за лека нощ пред вратата… Служители на хотела съобщават, че великолепното дуо още си стои затворено в стаята на кинозвездата. Ослушвайте се за още подробности!

 

И сякаш това не беше достатъчно лошо, имаше и снимки. Четири на брой. На първата Чарли и Марко за пръв път се целуват пред чужди очи на червения килим в Маями. Точно след това имаше заснет в близък план кадър, показващ, както изглежда, руса тийнейджърка, облечена в твърде голяма тениска „Найки“ с якичка: тениската свършваше наполовина до същите съвършени бедра, които бяха здраво обвити около корема на Марко. Той се смееше, докато тя го целуваше по врата. Третата снимка в серията показваше Чарли и Зийк на вечерята предишната вечер, и двамата — накланящи се един към друг, установявайки очевиден, подканящ към флирт зрителен контакт. Последната, за щастие, бе леко зърнеста, но не чак толкова, че да не може ясно да се разпознае бодигардът на Зийк, подаващ на някакъв касиер малка червена кутия.

— О. Боже. Мой.

Чарли осъзна, че го е изрекла на глас, едва когато Зийк я притегли по-близо.

— Ела тук, всичко това са противни глупости. Нищожни глупави клюки. Дори не го гледай.

— О. Боже. Мой. Толкова съм унизена, че дори не знам откъде да започна. — Незабавно я връхлетя една мисъл: баща й. Тя беше бързо последвана от друга: майка й. — Неееее — изстена тя, сякаш изпитваше физическа болка. Каквото всъщност точно започваше да изпитва.

Погледна обратно към телефона си и започна да преглежда есемесите на всички.

Обади ми се. Възможно най-скоро.

Чи? Къде си? Обади ми се, преди да прочетеш каквото и да е.

911! 911!

Той не е някакъв побъркан таен изнасилвач, нали? Добре си, нали? Просто не ти е в стила…

Искам да науча всяка пикантна подробност!!!! Обади ми се в секундата, щом вдигнеш глава да си поемеш въздух!

Полетът ти до Мюнхен е сменен за тази вечер. Провери си имейла за подробности.

Чарли, моля те, обади ми се в мига щом получиш това. Благодаря ти.

Последното съобщение, което отвори, бе от Наталия. Беше снимка. Хората явно не знаеха, че ги снимат, явно с нечий мобилен телефон. Макар че не можеше да види ясно лицето на мъжа, по косата и отличителната лилава карирана риза с копчета на яката се досети, че е Марко. Заровил глава във врата на някаква жена — или по-скоро момиче — но нейното лице не беше закрито. Единственият надпис, придружаващ снимката, гласеше: „Да ви изглежда позната?“.

Погрешното изписване я разсея, но само за кратко. Момичето наистина изглеждаше познато. Не беше състезателка, дори не и при младежите или аматьорите, Чарли знаеше поне това. Може би беше приятелка на гаджето на друг тенисист? Или някое от момичетата, които работеха в турнира? Най-простият отговор обикновено беше правилният: най-вероятно тя е някое хубаво местно момиче, което чака цяла година състезателите от мъжкия турнир да дойдат в града; момиче, което изглеждаше познато, защото приличаше на всички млади, привлекателни почитателки на мъжете тенисисти, следващи ги по петите навсякъде по света. Докато Чарли се взираше с присвити очи към екрана, опитвайки се да разбере кое е момичето, на дисплея й изникна нов есемес. Той също бе от Наталия и на него се виждаше кадър от заснето изображение върху компютърен екран. Чарли уголеми снимката на дисплея и видя, че профилът на момичето бе публикуван на заглавната страница на уебсайта Au Pair за Америка.

Тогава Чарли си спомни. Елин. Това не беше името на девойката, разбира се, но така я наричаха на шега всички играчи, защото можеше да е клонинг на бившата съпруга на Тайгър Уудс — другата съблазнителна бавачка. Това момиче се казваше Софи Ларшон и беше детегледачка, която работеше за треньора на един от играчите. Беше шведка, на осемнайсет години, и имаше опит с деца — от невръстни и едва проходили, до тийнейджъри (всъщност не познавала новородени, но щяло да е тооооолкова вълнуващо да се научи). Езиците, които говореше гладко, включваха шведски, немски, английски, италиански и малко холандски, и планираше един ден да постъпи в университета, за да учи комуникации. Естествено, обожааааааваше да пътува.

И да се чука с тенисисти, помисли си Чарли, докато затваряше съобщението. Малката Госпожица-Обичам-Дечица-и-Го-воря-Всичко не се беше поколебала да си падне по Марко Валехо. По-добре да добави и испански в репертоара.

— Ще се връщам в стаята си. — Гласът на Зийк я върна рязко в реалността. Кога беше станал и се беше облякъл?

— Какво? Съжалявам. Аз, ъъ… Всичко това е донякъде ново за мен.

Той заобиколи леглото, за да седне до нея, и този път не я спря, когато тя дръпна завивките нагоре до подмишниците си.

— Опитай да не се тревожиш прекалено много, окей? Тези неща никога не траят повече от един-два новинарски цикъла.

Когато Чарли не реагира, Зийк се пресегна и улови брадичката й между палеца и показалеца си.

— Хей. Моите хора вече излъчиха изявление, че макар да съм ти огромен почитател, ние не сме нищо повече от приятели, които са се насладили на една вечеря заедно. Това, че сме се прибрали в хотела с една кола, едва ли си заслужава да бъде отбелязано. Не е кой знае какво съвпадение да са ни резервирали стаи на едно и също място предвид факта, че това е най-хубавият хотел в Чарлстън. Когато няма нова информация отвъд тази, тя обикновено се забравя бързо.

Чарли осъзна, че той още не беше видял частта от историята, отнасяща се до Марко. Или пък беше и не му пукаше. А и защо да го е грижа? Както каза, те бяха отговорни възрастни, а тя беше достатъчно зряла, за да е предвидила, че поне част от това ще се случи. Откровено казано, беше знаела, че ще се случи, и въпреки това го беше направила.

— Окей. Благодаря. — Усмихна се и прие една целувка от него. По някое време през нощта той се беше преобразил от Зийк Лейтън, кинозвездата, в Зийк Лейтън, сексапилният по-възрастен мъж, който беше забавен и готов да я обсипва с комплименти, имаше едва забележимо коремче и правеше дяволски добър масаж на цялото тяло. Може би беше, когато зърна само за съвсем кратък миг смущението му, след като се беше съблякъл, или когато се бе облекчил, оставяйки вратата на банята открехната, или когато беше направил онази физиономия в леглото. Не беше сигурна точно кога бе осъзнала, че той е просто човек, но това беше едновременно облекчение и разочарование.

— Какъв е номерът ти? — попита той, натискайки клавишите, докато тя го диктуваше.

Телефонът й звънна.

— Ето, сега всеки от нас има номера на другия. Нали ще поддържаме връзка? Знам, че и двамата имаме безумен график и така нататък, но снощи прекарах страхотно, Шарлот.

— Чарли. Казвай ми Чарли.

Двамата се засмяха.

— Чарли. Сега се прехвърляш в Европа, нали? Сезонът за игра на клей.

Тя кимна, леко впечатлена.

— Е, след тук заминавам на снимки в Сидни, но след това се връщам задълго в Щатите. Може би ще се свържем по някое време това лято?

Тя сведе клепки и изпърха с тях:

— Ще поръчам на моите хора да изпратят на твоите няколко билета за Откритото първенство. Ела, ако можеш.

— Ходя всяка година, не знаеше ли? Имаме страхотни места в ложата на…

— Някога ходил ли си като гост на някого от поставените в челните места играчи? Не? Е, местата в ложите за играчите са най-хубавите от всички.

Той се ухили:

— Върховна си, Чарли Силвър, това известно ли ти е? — Преди тя да успее да отговори, той я целуна още веднъж по бузата и тръгна към вратата. Миг по-късно, след една последна прекрасна, типично Зийк-Лейтъновска усмивка, вече си беше отишъл.

Чарли не си спомняше да е избирала номера на Пайпър, докато приятелката й не закрещя:

— Вярно ли е? Искам да кажа, видях снимката с очите си, но вярно ли е наистина?

Когато Шарлот се прокашля, Пайпър буквално изпищя:

— О, боже мой. Правила си секс със Зийк Лейтън. Зийк Лейтън! Има някакво идиотско изявление от рекламния му агент, че сте само приятели и че някой се опитва да превърне кутийка дражета против кашлица в кутийка презервативи, но аз си знаех. Просто си знаех!

Чарли хвърли поглед към опаковките от презервативи по пода и каза:

— Да. Беше доста забавно.

— Ще ми се да можеше да ме видиш точно сега — изрече Пайпър задъхано. — Крача из стаята. Тук е шест сутринта, между другото. Събудих се в три, защото ми се ходеше до тоалетната, хвърлих поглед на телефона и, Иисусе Христе, Чарли. Зийк Лейтън?

— Странно е, но той просто е съвсем нормален човек.

— Да, и просто всъщност не е! Ако това е някакъв ход за пробутване на фалшива информация от твоя страна, за да не ми съобщиш всяка проклета подробност, е, няма да се получи. Можеш ли да си представиш аз просто да се бях гътнала в леглото с Мат Деймън, а после да твърдя, че изобщо не е било кой знае какво?

— Не казвам, че не е било кой знае какво, просто, че…

— Колко пъти? Какви пози? Той великодушен любовник ли е? Винаги играе такива чувствени роли, та си представям, че е невероятен в леглото. Да започнем с това. Можеш да ми разкажеш за вечерята ви след интересната част.

Чарли се засмя. Част от нея се чувстваше нелепо, задето споделяше интимните подробности с приятелката си, но беше прекалено забавно, за да го запази за себе си. Така правеха приятелките, нали? Докато растеше, беше пропуснала всичко това: игрите на „шише“ и натискането в киносалона, и тайното измъкване нощем, за да се срещне с някое момче. Никога не беше имала най-добра приятелка преди Пайпър, никога не беше споделяла истински тайните си с никого, освен с Джейк. Беше твърде съблазнително, за да устои.

— О, нали знаеш. Беше до голяма степен това, което човек би очаквал — каза тя лукаво и се усмихна, предусещайки реакцията на Пайпър. Не остана разочарована.

— Затварям. Сериозно, затварям още в тази секунда, ако не започнеш да говориш!

— Окей, окей. Върнахме се тук малко след десет. Той отиде първо в стаята си, в случай че някой ни следи, а няколко минути по-късно слезе в моята. Донесе малка тонколонка и телефона си, и свещ, която намерил някъде, и…

— Абсолютно професионално отношение. Бас ловя, че носи истински комплект за сексизпълнения навсякъде, където ходи. Имаше ли малки бутилчици водка като онези в самолетите, за да смесва питиетата? Във филмите винаги правят така.

— Той се възстановява, забрави ли?

— Мислех, че това е само за пред хората? Заради децата му? Или заради имиджа му? Не може да е истина…

— Мисля, че е. Не изпи нито едно питие на вечеря, а аз пих само едно.

— Правила си секс на трезво със Зийк Лейтън? Това ли казваш?

Чарли отдалечи телефона от ухото си:

— Може ли да спреш да крещиш? Ще ми проглушиш ушите.

— Нека просто изясним това: значи и двамата бяхте напълно трезви?

— Да.

— О, боже мой. Ще се жените! Чарли! Ще се омъжиш за Зийк Лейтън!

— Хайде, стига, Пайпър. С изключение на първия път с Марко в Палм Спрингс, не мисля, че някога съм правила секс нетрезва. Изкарвам месеци наред, без да изпия дори едно питие. И ти го направи веднъж. Помниш ли?

Пайпър потръпна толкова силно, че се чу.

— Безспорно най-лошите забивки в живота ми. Всъщност наистина се омъжвам за Ронин — буквално се съгласявам да прекарам с него целия си живот и да му родя бебета, — а двамата още трябва да си разделим бутилка вино, преди да свършим работата. Такава е човешката природа, Чарли.

— Е, не знам какво да ти кажа. Правих секс със Зийк Лейтън на трезва глава. Три пъти. Единият от тях — в банята. Е, технически под душа, макар че накрая се озовахме на пода…

Пайпър изпъшка:

— Едва дишам. Помниш ли сцената му под душа в „Около света“? Където връхлита върху Рейчъл Макадамс и се виждат всичката онази пара и вода, и това е кажи-речи най-секси сцената, която си виждала някога? Защото именно това си представям в момента.

Чарли хвърли поглед към банята, която бе все още мокра, и почувства как се изчервява.

— Да, не беше твърде далече от нея.

— Това е тоооооолкова безумно съблазнително! Окей, окей, да започнем от началото. Печелиш Чарлстън — поздравления, между другото — и той ти се обажда? Или хората му? Разкажи ми цялата история още от първия миг.

Чарли знаеше, че би трябвало да стане и да се изправи срещу шумотевицата. Както баща й, така и Джейк звъняха нонстоп, откакто бе говорила по телефона. На всеки три минути на дисплея й изникваха имейли от Тод. Камериерката беше почукала два пъти. Чарли тепърва трябваше да изясни плановете си за пътуването до Европа. Налице беше и дребният въпрос, че авантюрата й беше разгласена навсякъде. А също и Марко, нейното полу-гадже, на когото беше изневерила открито и който веднага й бе изневерил на свой ред. И чиито ракети за тенис тя трябваше да пренесе от „Джей Еф Кей“ до Мюнхен по време на полет, който не беше сигурна, че ще предприеме. Но притеглянето на интереса на Пайпър и удоволствието от съживяването на спомените от нощта бяха твърде силни. Майната му. Светът нямаше да се разпадне, ако тя си открадне още пет минути да поговори с най-добрата си приятелка. Рухна отново в усуканите, разхвърляни меки памучни чаршафи и завивки и протегна крака. С изпънати в шпиц стъпала като балерина започна бавно да повдига всеки крак във въздуха.

— В секундата щом влязох в ресторанта, разбрах, че нещо става — започна тя, чувствайки се по-спокойна, отколкото имаше право. Като никога, без да си помисли какво означаваше да е лошото момиче. Без да мисли колко хубаво щеше да е да наруши няколко правила. Със сигурност щеше да й се наложи да се справи с някои странични проблеми — Марко, таблоидите, семейството си, и това само за начало — но Чарли си каза, че ще мисли за всичко това по-късно. Точно сега имаше история за разправяне.

Чарли се ухили. А после заговори… и говори, и говори.