Беър Грилс
Гореща зона (16)

15.

— Е, и какво всъщност е това място? — попита Йегер.

Няколко дни след посещението в училището се беше озовал в огромна бетонна сграда дълбоко в гъстите гори източно от Берлин. Екипът от експедицията му в Амазония щеше да дойде от различни места и той беше пристигнал пръв. Когато се съберяха всички, щяха да са седмина, включително Йегер, Раф и Нарова.

Спътникът му — среброкос мъж с грижливо подстригана брада — посочи монотонните зелени стени. Те се издигаха на повече от три и половина метра от двете им страни — дълъг тунел без прозорци, който беше още по-широк. В тях имаше масивни стоманени врати, а отгоре минаваше дебела тръба. Мястото очевидно беше военно и в пустите отекващи проходи имаше нещо зловещо, което накара Йегер да настръхне.

— Мястото е различно в зависимост от националността — започна възрастният мъж. — Ако сте германец, това е бункерът „Фалкенхаген“, кръстен на близкото градче. Именно тук, в този огромен комплекс, по-голямата част от който е под земята и е неуязвим за бомбардировки, по заповед Хитлер е започнало създаването на оръжие, което окончателно да победи Съюзниците.

Той погледна Йегер изпод сребристите си вежди. Акцентът правеше невъзможно отгатването на националността му. Спокойно можеше да е англичанин, американец или гражданин, на която и да е европейска страна. Но от него струеше някаква проста, непосредствена почтеност и прямота.

В погледа му имаше спокойно съчувствие, но Йегер не се съмняваше, че зад него се криеше твърда като стомана сърцевина. Този човек — Питър Майлс, както се беше представил — беше един от най-високопоставените хора на Нарова, което означаваше, че несъмнено носи някои от нейните уникални инстинкти на убиец.

— Може би сте чували за N-stoff? — попита Майлс.

— Боя се, че не.

— Малцина са. Хлорен трифлуорид — N-stoff или вещество N на английски. Представете си страховит двоен агент — съчетание между напалм и зарин. Това е N-stoff. Толкова избухлив, че се запалва дори във вода, а при изгарянето си може да ви обгази до смърт.

Според така наречения Chemicplan на Хитлер всеки месец трябвало да се произвеждат шестстотин тона от това вещество. — Той меко се засмя. — За щастие, танковете на Сталин стигнали тук много преди да бъде произведена и малка част от това количество.

— А после? — попита Йегер.

— След войната това място било превърнато в един от най-важните защитни обекти на съветския режим. Именно тук съветските лидери трябвало да преживеят ядрения Армагедон, скрити безопасно на трийсет метра под земята в непробиваем саркофаг от бетон и стомана.

Йегер погледна към тавана.

— Тръбите са за доставка на филтриран въздух, нали? Което означава, че целият комплекс може да бъде изолиран от външния свят.

Очите на възрастния мъж проблеснаха.

— Точно така. Млад, но умен, както виждам.

„Млад“. Йегер се усмихна и около очите му се появиха бръчици. Не можеше да си спомни кога за последно беше наричан така. Питър Майлс започваше да му харесва.

— И как се озовахме… озовахте тук? — поинтересува се той.

Майлс зави и го поведе по друг коридор.

— През 1990 г. Източна и Западна Германия се обединиха. Съветите бяха принудени да предадат бази като тази на германските власти. — Той се усмихна. — Беше ни предложена от германското правителство. Много дискретно и за толкова време, колкото ни е нужно. Въпреки мрачната история на комплекса, той подхожда идеално на целите ни. Напълно сигурен е. И много, много дискретен. А и нали знаете английската поговорка — просяците не могат да избират.

Йегер се разсмя. Оценяваше скромността му, да не говорим за израза.

— Германското правителство ви е предложило бивш нацистки бункер? Как става така?

Старецът сви рамене.

— Смятаме, че е донякъде подобаващо. В това има известна превъзходна ирония. И между другото, ако има страна, която никога няма да забрави ужасите на войната, това е Германия. Германците са водени и захранвани от чувството им за вина. Това важи и днес.

— Никога не съм се замислял за това — призна Йегер.

— А може би е трябвало — меко го сгълча старецът. — Ако изобщо можем да сме в безопасност някъде, най-безопасното скривалище е стар нацистки бункер в Германия, където започна всичко. Но аз избързвам. Ще обсъдим това, когато пристигнат и другите от екипа ви.

Йегер беше отведен в оскъдно обзаведена стая. Беше ял по време на полета и бе уморен като куче. След водовъртежа от събития през последните три седмици — кубинската мисия, експлозията в студиото, а сега и събирането на екипа — очакваше с нетърпение да се наспи, скрит дълбоко под земята.

Питър Майлс му пожела лека нощ. След като яката стоманена врата се затвори, Йегер си даде сметка за оглушителната тишина. Толкова дълбоко под земята, обграден от метри бетон, не се чуваше никакъв звук.

Беше абсолютно неестествено.

Легна и се съсредоточи върху дишането си. Това бе номер, който бе научил в армията. Дълбоко вдишване, задържане за няколко секунди, дълго издишане. И отново. Съсредоточи се върху самото дишане и всичките ти тревоги изчезват от ума ти.

Лежеше в пълния мрак под земята и последната му съзнателна мисъл бе, че лежи в собствения си гроб.

Но беше изтощен и не след дълго се унесе в дълбок сън.