Беър Грилс
Гореща зона (5)

4.

— Добре, след като установихме колко евтино си продал момчетата ми, да се разберем за твоя път към изкуплението. Или поне донякъде.

Пилотът изсумтя.

— Какво имаш предвид?

— Ето какво. Владимир и типовете му отвлякоха член на експедицията. Летисия Сантос. Бразилка. Бивш военен. Млада разведена майка с дъщеря, за която да се грижи. Харесвах я. — Той замълча за момент. — Държат я на затънтен остров край бреговете на Куба. Не ти трябва да знаеш как я открихме. Но трябва да знаеш, че отиваме да я спасим.

Пилотът се изсмя пресилено.

— И кой си ти, по дяволите. Шибаният Джеймс Бонд ли? Трима сте. Тричленен екип. И какво? Да не си мислиш, че такива като Владимир си нямат компания?

Йегер насочи сиво-сините си очи към пилота. Бяха спокойни, но дълбоко в тях нещо гореше.

— Владимир има на разположение трийсет добре въоръжени мъже. Превъзхождат ни десетократно. Но въпреки това отиваме. И искаме да сме сигурни, че ще стигнете до острова максимално потайно и изненадващо.

С въздългата си тъмна коса, мършава фигура и вълчи черги Йегер изглеждаше по-млад от трийсет и осемте си години. Погледът му обаче беше на човек, който е видял много и с когото е по-добре да не се забъркваш, особено ако държи в ръката си оръжие, както беше в момента.

Това не убягна на пилота.

— Щурм срещу добре защитена цел? В американските специални части винаги сме смятали, че шансовете са три към едно.

Йегер бръкна в раницата си и извади странен предмет — нещо като голяма консерва боб без етикет и с лостче в единия край. Вдигна го пред себе си.

— А, но ние разполагаме с това. — Пръстите му проследиха буквите, щамповани върху консервата: „Колокол-1“.

Пилотът сви рамене.

— Никога не съм чувал за такова нещо.

— Не би и могъл. Руска изработка. От съветската ера. Да кажем така — ако дръпна халката и хвърля кутията, самолетът ще се напълни с отровен газ и ще падне като камък.

Пилотът изгледа Йегер. Раменете му се бяха схванали от напрежение.

— Направиш ли го, всичките сме мъртви.

Йегер искаше да притисне този тип, но не и прекалено.

— Няма да дръпна халката. — Той пусна кутията обратно в раницата си. — Но е по-добре да си нямаш вземане-даване с „Колокол-1“ повярвай ми.

— Добре, схванах.

Преди три години Йегер лично бе имал кошмарен сблъсък с газа. Беше излязъл на палатка с жена си и сина си в планините на Уелс. Лошите — същите, които сега държаха Летисия Сантос — бяха дошли посред нощ и бяха нанесли удара си, като използваха „Колокол-1“ и оставиха Йегер в безсъзнание и борещ се за живота си.

Тогава за последен път видя жена си и осемгодишния си син — Рут и Люк.

Която и да беше мистериозната група, тя продължаваше да измъчва Йегер със самия факт на отвличането. Всъщност, той вече не се съмняваше, че са го оставили жив само за да могат да го измъчват.

Всеки човек си има точка на пречупване. След като претърси целия свят, Йегер най-сетне бе принуден да приеме ужасната истина — те бяха изчезнали безследно и той беше безсилен и не беше успял да ги защити.

Това беше тежък удар за него и той потърси утеха в алкохола и забравата. Трябваше да се появи един много специален приятел, при това с нови сведения, че жена му и синът му са още живи, за да се върне обратно към живота. Към себе си.

Но той се бе върнал като съвсем друг човек.

По-мрачен. По-мъдър. По-циничен. По-малко доверчив.

Задоволяващ се с компанията на самия себе си. Самотник.

Освен това новият Уил Йегер беше далеч по-склонен да нарушава всяко правило, за да се добере до онези, които бяха направили живота му на пух и прах. Така се стигна и до тази мисия. И междувременно той не бе се погнусил да научи някои тъмни трикове от врага си.

Древният китайски майстор на военното изкуство Сун Дзъ беше казал: „Познавай врага си“. Това бе най-простото възможно послание, но по времето, когато бе в армията, Йегер се беше научил да гледа на него като на мантра. „Познавай врага си“ бе първото правило на всяка мисия. А напоследък беше стигнал и до второто правило — „учи се от врага си“.

В Кралската морска пехота и САС, където бе служил Йегер, наблягаха върху нуждата да мислиш по-общо. Да държиш ума си открит за всички възможности. Да правиш неочакваното. Ученето от врага бе зенитът на всичко това.

Йегер смяташе, че последното нещо, което очакваха на онзи кубински остров, бе да бъдат ударени посред нощ от същия газ, който бяха използвали самите те.

Врагът беше постъпил така с него.

И той бе научил урока си.

Времето за разплата беше дошло.

„Колокол-1“ беше газ, който руснаците държаха в пълна тайна. Никой не знаеше точния му състав, но през 2002 година той неочаквано изскочи на бял свят, когато група терористи се бяха барикадирали в московски театър, вземайки със себе си стотици заложници.

С руснаците шега не биваше. Специалните им части — Спецназ — бяха пуснали „Колокол-1“ в театъра. После бяха щурмували като буря, като пробиха барикадите и избиха всички терористи. За съжаление, мнозина от заложниците също бяха поразени от газа.

Руснаците така и не бяха признали какво точно са използвали, но приятелите на Йегер в британските секретни военни лаборатории имаха образци и потвърдиха, че става въпрос за „Колокол-1“. Газът по принцип трябваше да извади целта от строя, но продължителното му въздействие се беше оказало смъртоносно за някои от заложниците в московския театър.

С две думи, подхождаше идеално за целите на Йегер.

Той искаше някои от хората на Владимир да оцелеят. Може би всички. Ако ги затриеше, най-вероятно цялата кубинска полиция, армия и авиация щяха да се втурнат по петите му. А точно сега той и хората му трябваше да се промъкнат и да се измъкнат незабелязано.

Дори за оцелелите „Колокол-1“ имаше поразяващо въздействие. Щяха да са им нужни седмици да се възстановят, а дотогава Йегер и хората му — заедно с Летисия Сантос — отдавна щяха да са изчезнали.

Имаше и друга причина Йегер да иска Владимир — поне него — жив. Имаше въпроси. Владимир можеше да му даде отговорите.

— Ето какво ще направим — каза Йегер на пилота. — Точно в два след полунощ трябва да сме на определени координати. Място в океана западно от острова, на двеста метра от брега. Ще подходиш на височината на дърветата, после се издигаш на деветдесет метра и ние правим СМВ.

Пилотът го зяпна.

— СМВ? С вас е свършено.

СМВ — скок от малка височина — беше елитна техника, която рядко се използваше в бойни условия заради рисковете, които криеше.

— Щом скочим, се спускаш колкото се може по-ниско — продължи с инструкциите Йегер. — Заобикаляш острова отдалеч. Скриваш самолета — и шума — от всякакви наблюдатели…

— Хей, аз съм нощен сталкер — прекъсна го пилотът. — Знам си работата. Не е нужно да ми казваш.

— Радвам се да го чуя. Отдалечаваш се от острова и продължаваш към дома. На този етап приключваме. Сметките ни са уредени. — Йегер замълча за момент. — Разбрахме ли се?

Пилотът сви рамене.

— Май да. Работата е там, че планът ти е скапан.

— Как пък не.

— Просто е. Има куп начини, по които да те прецакам. Мога да те откарам на погрешни координати, даже насред проклетия океан, и да те оставя да си плуваш. Или пък да се издигна и да предупредя острова. Хей. Владимир! Събуди се! Кавалерията идва, цели трима души! По дяволите, планът ти има повече дупки, отколкото в едно шибано сито.

Йегер кимна.

— Разбирам. Но работата е там, че няма да направиш нищо такова. И за това си има причина. Адски си виновен за моите седем мъртви хора. Трябва да се опиташ да изкупиш греха си, в противен случай той ще те измъчва до края на дните ти.

— Смяташ, че имам съвест — изръмжа пилотът. — Грешиш.

— Имаш, и още как — възрази Йегер. — Но за всеки случай, ето ти и втора причина. Прецакаш ли ни, ще си изпатиш здравата.

— Кой го казва? И как?

— Ами всъщност току-що ще си завършил неразрешен полет до Куба под радара. Ще се върнеш в ДФУ, тъй като няма къде другаде да идеш. А ние имаме добри приятели в Куба. Те очакват от мен сигнал, състоящ се само от една дума — УСПЕХ. Ако не го получат до пет сутринта, ще се свържат с американските митнически власти и ще съобщят за самолет, извършващ курсове за превоз на наркотици.

Очите на пилота пламнаха.

— Никога не докосвам подобно нещо! Това е гаден бизнес. А и момчетата от ДФУ ни познават. Изобщо няма да се вържат.

— Мисля, че ще се вържат. Най-малкото ще се наложи да проверят. Не могат да подминат просто така сигнал от директора на кубинските митници. И когато от Агенцията за борба с наркотиците доведат кучетата си, те ще полудеят. Разбираш ли, погрижих се да разпръсна малко бял прах из самолета ти. В един С-130 има много местенца, където можеш да скриеш няколко грама кокаин.

Йегер видя как челюстта на пилота се схвана от напрежение. Мъжът погледна пистолета в ръката му. Отчаяно му се искаше да се нахвърли върху Йегер, но знаеше, че със сигурност ще получи куршум за подобен опит.

Всеки човек си има точка на пречупване.

Можеш да го натискаш само до нея.

— Това се нарича метод на моркова и тоягата. Джим. Морковът е изкуплението ти. Оставаме с уредени сметки. Пръчката е доживотен затвор за трафик на наркотици. Изпълниш ли мисията, прибираш се жив и здрав. Оставаш чист. Животът ти се връща към нормалното, само че с по-малко товар върху съвестта ти. Така че откъдето и да го погледнеш, по-разумно е да изпълниш мисията.

Пилотът го изгледа злобно.

— Ще ви закарам до зоната за скок.

Йегер се усмихна.

— Ще ида да кажа на момчетата ми да се подготвят.