Беър Грилс
Гореща зона (9)

8.

— Хвърляй! — изкрещя Нарова. — Хвърляй! Сантос е накъде там! Хвърли проклетата граната!

Думите й изтръгнаха Йегер от вцепенението. Нужно му бе огромно усилие на волята, но някак успя да възвърне контрол върху сетивата си и запрати гранатата далеч в мрака долу. Секунди по-късно тичаше по стълбите с насочено напред оръжие, следван по петите от Нарова.

През годините в елитните части разчистването на сгради беше една от най-често повтаряните тренировки. Вършеше всичко бързо, естествено и инстинктивно.

Долу имаше две врати, по една от всяка страна. Йегер се насочи надясно, Нарова наляво. Дръпна халката на третата газова граната. Подметката му изрита вратата, тя отлетя и Йегер метна гранатата вътре.

Щом газът забълва, някаква фигура се запрепъва към него, като се давеше и ругаеше на език, който Йегер не разпозна. Мъжът откри огън напосоки, но беше заслепен от газа. Миг по-късно се преви и се хвана за гърлото, мъчейки се да си поеме дъх.

Йегер пристъпи в стаята, стъпвайки върху изхвърлени гилзи. Бързо огледа за Летисия Сантос. Не я видя и се канеше да излезе, когато получи внезапно прозрение — познаваше това място.

Някак, някъде го беше виждал и преди.

И тогава го осени. В желанието си да го измъчват от разстояние похитителите на Сантос му бяха пратили нейни снимки. На едната тя бе насинена, вързана и коленичила пред окъсан мръсен чаршаф, върху който имаше надпис:

Върни ни нашето.

Wir sind die Zukunft.

Wir sind die Zukunft. Ние сме бъдещето.

Думите бяха изписани грубо с нещо, което можеше и да е кръв.

Сега Йегер виждаше същия този чаршаф, закрепен на една от стените. На пода под него имаше следи от държан в плен човек — мръсен дюшек, кофа вместо тоалетна, оръфано въже и няколко опърпани списания. Както и бейзболна бухалка, несъмнено използвана върху Сантос.

Беше познал не помещението — а инструментите за затваряне и изтезание на Летисия.

Обърна се. Нарова беше проверила отсрещната стая, но и там нямаше следа от Сантос. „Къде са я отвели?“.

Спряха за момент в началото на стълбището. Бяха плувнали в пот и задъхани. И двамата държаха гранати и бяха готови да продължат напред. Трябваше да поддържат темпото.

Втурнаха се нагоре по стълбището, хвърлиха още гранати и се разделиха да търсят, но целият етаж изглеждаше пуст. След няколко секунди Йегер чу прашене в слушалката си, последвано от гласа на Раф.

— Отзад има стълба към покрива.

Йегер се обърна и се втурна натам през гъстия облак. Раф стоеше до износени метални скоби; над тях имаше отворен капак, през който надничаше небето.

Без никакво колебание Йегер се закатери. Летисия трябваше да е горе. Сигурен беше.

Когато наближи отвора, изключи фенерчето на пистолета си. Лунната светлина щеше да е достатъчна, а фенерчето го правеше лесна мишена. Хвана следващата скоба, като държеше с другата ръка готовото за стрелба оръжие. Тук нямаше смисъл да хвърля газова граната. Не вършеше работа на открито.

Измина последните няколко сантиметра, усещайки Нарова непосредствено под себе си, после предпазливо подаде глава и рамене над отвора и затърси с поглед врага. Няколко секунди остана напълно неподвижен, като се взираше и ослушваше.

Накрая с едно бързо движение изскочи на покрива. В следващия миг се чу трясък, който прозвуча оглушително в относителната тишина. В средата на покрива бе изхвърлен очукан телевизор, зад който имаше купчина стари мебели.

Издрънча скъсана верига, когато някаква фигура вдигна оръжие зад прикритието.

Миг по-късно фигурата откри яростен огън.

Йегер скочи на крака, но остана приведен, с насочен напред пистолет. Куршумите рикошираха около него от гладкия бетон на покрива. Трябваше да се справи с положението веднага, иначе с него бе свършено.

Прицели се по огъня от дулото и изстреля бързо три куршума — пззт, пззт, пззт! В тази игра всичко зависеше от умението ти да стреляш бързо и убийствено точно.

Беше игра на живот и смърт. В нея разделящата линия се измерваше с милиметри и милисекунди. И мерникът на Йегер се оказа много по-бърз и поточен.

Премести се и приклекна, като се оглеждаше във всички посоки. Щом Нарова и Раф изскочиха от отвора и се озоваха от двете му страни, Йегер се запромъква напред, поддържайки идеално равновесие, подобно на дебнеща котка. Оръжието му продължаваше да е насочено към купчината натрошени мебели. Там се криеха още противници, сигурен беше.

Внезапно някаква фигура изскочи от прикритието и се затича. Йегер се прицели в нея, но докато се канеше да дръпне спусъка с напрегнат до бяло пръст, осъзна, че фигурата е на жена — на тъмнокоса жена. „Летисия Сантос. Трябва да е тя!“.

Видя как след нея се втурна втора фигура с пистолет в ръка. Това беше нейният похитител и евентуален убиец, но двамата бяха твърде близо един до друг, за да може да стреля.

— Хвърли оръжието! — изръмжа Йегер. — Хвърли го!

Маската му имаше вграден говорител, от който думите му прозвучаха металически, сякаш говореше робот.

— Хвърли оръжието!

В отговор мъжът хвана в душеща хватка жената и я придърпа към ръба на покрива. Йегер пристъпи напред, като ги държеше на мушка.

С противогаза и защитния костюм изглеждаше два пъти по-едър от обичайното. Реши, че Летисия няма представа кой е зад маската; гласът му, изопачен от говорителя, беше също толкова неузнаваем.

Приятел ли беше, или враг?

Нямаше откъде да разбере.

Тя отстъпи боязливо назад, докато мъжът се мъчеше да я задържи. Покривът свършваше зад тях. Нямаше накъде да отстъпва или да бяга.

— Хвърли оръжието! — повтори Йегер. — Хвърли проклетото оръжие!

Държеше пистолета с двете ръце, напрегнал цялото си тяло — заглушителят изхвърляше газовете от цевта назад в лицето на стрелящия, така че беше особено важно стойката ти да е колкото се може по-стабилна, за да овладееш ритането. Държеше лошия на мушка, чукчето на пистолета беше дръпнато назад, пръстът му беше върху спусъка — но въпреки това не можеше да стреля. Слабата светлина не му позволяваше да се прицели сигурно, а големите ръкавици правеха стрелбата още по-трудна.

Противникът беше опрял дулото на пистолета си в гърлото на Летисия.

Патова ситуация.

Йегер усети Нарова да застава до него. Тя също беше вдигнала пистолета си. Ръцете й бяха неподвижни като скала — спокойна и хладнокръвна както винаги. Направи крачка пред него и той я стрелна с поглед. Нямаше отговор. Никакъв намек за реакция. Тя не откъсваше поглед от мерника си.

Но сега в профила й имаше нещо много различно.

Нарова беше свалила маската си, която сега висеше на ремъците си, и бе сложила очила за нощно виждане AN/PVS-21. Те осветяваха чертите й с флуоресцентно извънземно сияние. Беше свалила и ръкавиците си.

В един ужасен миг Йегер разбра какво ще направи тя.

Протегна ръка да я спре. Закъсня.

Пззт, пззт, пззт!

Нарова беше дръпнала спусъка.

Бе стреляла.