Беър Грилс
Гореща зона (58)

57.

Йегер изключи камерата. Той, Нарова и Кьониг се бяха усамотили в бунгалото на природозащитника. Току-що бяха изгледали признанията на Жорж Хана, от гадното начало до гадния край.

— Е, това е — каза Йегер, подавайки камерата на Кьониг. — Разполагаш с всичко. Ти решаваш какво ще правиш с него. Но така или иначе, този бракониерски картел прекрати дейността си завинаги.

Изуменият Кьониг поклати глава.

— Не се майтапехте. Заковали сте цялата мрежа. Това ще промени играта от гледна точка на защитата на животните. И ще помогне на местните общности, свързани с дивата природа.

Йегер се усмихна.

— Ти отвори вратата. Ние просто смазахме пантите.

— Фалк, ти изигра ключовата роля — добави Нарова. — При това перфектно.

В известен смисъл Кьониг наистина бе изиграл ключова роля. Беше пазил гърба на Йегер и Нарова, като стоеше на пост при колата им. И докато напускаха местопроизшествието, пълната с газ сграда се бе превърнала в огнено кълбо, което изпепели всички следи.

Кьониг прибра с благодарност камерата.

— Това… това ще промени всичко. — Той ги погледна. — Но мисля, че трябва да ви се отплатя по някакъв начин. Това не е вашата война. Вашата битка.

Моментът беше настъпил.

— Знаеш ли, има едно нещо — каза Йегер. — Онзи BV222. Самолетът под планината. Много бихме искали да надникнем в него.

Лицето на Кьониг посърна. Той поклати глава.

— А, това… това е невъзможно. — Кратка пауза. — Знаете ли, току-що се обади шефът ми, хер Камлер. От време на време проверява как вървят нещата. Трябваше да му докладвам за вашето… нарушение. За това, че навлязохте в неговата територия под планината. Не беше особено доволен.

— Попита ли те дали си ни арестувал? — поинтересува се Йегер.

— Да. Казах му, че е невъзможно. Как мога да арестувам двама чужденци за нещо, което не е престъпление? И особено когато са гости на хижата. Абсолютно нелепо е.

— И той как реагира?

Кьониг сви рамене.

— Както винаги. Много гневно. Чете конско известно време.

— А после?

— А после му казах, че сте скалъпили план да се справите с бракониерите; че обичате дивите животни. Истински природозащитници. Тогава той малко се поотпусна. Но отново повтори изрично — самолетът е абсолютно забранен за всички, освен него и… един-двама други.

Йегер го фиксира с поглед.

— Кои други. Фалк? Кои са те?

Кьониг извърна очи.

— А… просто едни хора. Няма значение кои.

— Ти имаш достъп до самолета, нали, Фалк? — попита Нарова. Разбира се, че имаш.

Кьониг сви рамене.

— Е, да. Имам. Или по-скоро имах. Преди.

— Значи можеш да пи уредиш кратка визита? — притисна го тя. — Танто за танто и тъй нататък.

Вместо отговор Фалк се пресегна и извади нещо от бюрото си. Стара кутия за обувки. След кратко колебание я подаде на Нарова.

— Ето. Вземете. Видеозаписи. Всички са заснети вътре в самолета. Няколко десетки касети. Предполагам, че няма пропуснат нито един сантиметър. — Кьониг вдигна извинително рамо. — Вие ми дадохте безценен филм. Това е най-доброто, което мога да ви предложа в замяна. — Той замълча за момент, после погледна измъчено Нарова. — Само ще ви помоля едно нещо. Не ги гледайте, докато не си заминете.

Нарова не откъсваше поглед от него. Йегер виждаше, че в очите й има истинско съчувствие.

— Добре, Фалк. Но защо?

— Те са… в известен смисъл лични, освен че са записи на самолета. — Той сви рамене. — Не ги гледайте, преди да си тръгнете. Само това ви моля.

Йегер и Нарова кимнаха. Йегер не се съмняваше в честността на Кьониг и умираше от любопитство да види какво има на записите. Можеха да спрат някъде по пътя и да прегледат някои от тях.

Така или иначе, вече знаеха какво има под планината. Винаги можеха да се върнат, да осъществят десант, ако се наложи, и да си пробият с бой път до самолета.

Но първо трябваше да се наспи. Жадуваше за почивка. След като тялото му се успокои от притока на адреналин след нападението, Йегер бе изтощен до смърт.

Тази нощ определено щеше да спи като заклан.