Беър Грилс
Гореща зона (83)

82.

Йегер блъсна с рамо последната врата е цялата натрупана ярост, която течеше във вените му като изгаряща киселина.

Спря за миг, за да провре тромавия космически костюм през вратата, и когато мина, фенерът под цевта на автомата му освети тъмния интериор. Лъчът се отрази от лавици с лъскаво научно оборудване, за по-голямата част от което Йегер си нямаше никаква представа.

Лабораторията беше изоставена.

Никъде нямаше жива душа.

Никаква охрана. Никакви лабораторни работници. Единствените цели, срещу които бяха използвали оръжията си, бяха поразени от болести маймуни.

Пустотата на мястото беше зловеща. Смразяваща. И Йегер се чувстваше жестоко измамен. Противно на всички очаквания бяха открили леговището на Камлер. Но самият Камлер — и хората му — беше отлетял от гнездото, преди да си получи заслуженото.

Но пустотата, липсата на живот го измъчваше най-силно там, където го болеше най-много — никъде нямаше и следа от Рут и Люк.

Пристъпи напред и последният влязъл затвори вратата след себе си. Това бе предпазна мярка, за да попречат заразата да се разпространи от едно помещение в друго.

Щом ключалката щракна, Йегер чу рязко, оглушително съскане. Идваше някъде над рамката на вратата и прозвуча като камион, изпускащ въздушните си амортисьори. Като експлозия на сгъстен въздух.

В същия миг вълна малки иглички прониза кожата му. Главата и вратът му изглеждаха наред, защитени от дебелата гума на маската, а якият филтър като че ли беше защитил гърба му.

Но краката и ръцете му горяха.

Погледна надолу към костюма си. Малките дупчици се виждаха ясно. Беше ударен от някакъв капан, който бе пронизал предпазната тъкан. Трябваше да приеме, че останалите от екипа са били също улучени.

— Тиксото! — изкрещя той. — Залепете отворите! Всеки да помага на другия!

Почти панически се обърна към Раф и започна да къса тиксо, за да залепи дупките в костюма на едрия маор. След като приключи, Раф направи същото за него.

Йегер беше наблюдавал през цялото време налягането в костюма си. Оставаше положително — филтърът автоматично подаваше чист въздух, който пък излизаше от дупките в тъканта. Налягането отвътре навън би трябвало да държи настрана евентуалната зараза.

— Докладвайте — нареди той.

Един по един хората му докладваха състоянието си. Всички костюми бяха пробити, но бързо се бяха справили с дупките. Налягането бе останало положително при всички благодарение на захранваните с батерии филтри.

Но въпреки това Йегер усещаше бодежите там, където игличките — или каквото беше — се бяха забили в кожата му. Знаеше много добре, че е време да се махат оттук. Трябваше да се върнат при обеззаразяващата линия на плажа и да огледат пораженията.

Тъкмо се канеше да даде заповед, когато се случи нещо абсолютно неочаквано.

Чу се слабо бръмчене и комплексът оживя. Ослепителна халогенна светлина окъпа лабораторията. В края на помещението примигна огромен плосък екран и на него се появи фигура. Връзката очевидно беше на живо.

Не можеше да го сбърка.

Ханк Камлер.

— Господа, защо така бързате да си тръгнете? — Гласът му отекна в лабораторията и той разпери радушно ръце. Добре дошли… добре дошли в моя свят. Преди да направите нещо необмислено, позволете да обясня. Онова беше бомба със сгъстен въздух. Тя изстреля малки стъклени сачми. Не експлозиви. Ще усетите лек сърбеж там, където сачмите са се забили. Човешката кожа е чудесна бариера срещу инфекции, една от най-добрите. Но не и когато е пробита.

Липсата на експлозия означава, че агентът — сухият вирус — е останал цял и невредим. При забиването си в кожата ви стъклото — изстреляно с налягане четиристотин бара — е внесло в телата ви инертния агент. С две думи, всички сте заразени и едва ли е нужно да ви казвам с какъв точно патоген.

Камлер се разсмя.

— Поздравления. Вие сте сред първите ми жертви. А сега бих искал да оцените от всички страни възхитителното положение, в което се намирате. Възможно е да решите, че е най-добре да останете изолирани на острова. Защото ако се върнете в света, ще се превърнете в масови убийци. Вие сте заразени. Вече сте чумави бомби. Така че може би ще си кажете, че нямате друг избор, освен да останете тук и да умрете. Не се безпокойте, ще откриете, че комплексът е добре зареден с храна и вода.

Разбира се, Gottvirus вече е пуснат — продължи Камлер. — Или по-скоро отприщен. В момента той се разпространява по четирите краища на света. Така че другата ви възможност е да ми помогнете. Колкото повече носители, толкова по-весело, нали така? Може да решите да се върнете в света и да помогнете за разпространяването на вируса. Изборът си е ваш. Но засега ще ви помоля да се настаните удобно, докато ви разкажа една история.

Откъдето и да говореше, Камлер очевидно се забавляваше неимоверно.

— Навремето двама учени от СС открили замразено тяло на жена. Тя била идеално запазена, дори до дългата й златна коса. Баща ми, генерал Ханс Камлер от СС, я кръстил на древната нордическа богиня Фар, Възлюбената. Фар била прародителката на арийците отпреди пет хиляди години. За съжаление, преди да умре, се разболяла. Била заразена със загадъчен патоген.

В „Дойче Аненербе“ в Берлин я размразили и започнали да я почистват, за да могат да я представят на фюрера. Но трупът започнал да се разпада отвътре. Органите — черен дроб, бъбреци, бели дробове — сякаш били мъртви и изгнили, докато външната обвивка продължавала да живее. Мозъкът й представлявал каша. Иначе казано, приличала повече на зомби, когато паднала в една пукнатина в леда и загинала.

Хората, които получили задачата да я направят съвършен арийски прародител, не знаели това. Един от тях, археолог и псевдоучен на име Херман Вирт, се препънал по време на работа. Посегнал да се задържи, но междувременно порязал себе си и колегата си от „Дойче Аненербе“, ловеца на митове Ото Ран с малко предметно стъкло за микроскоп. Никой не го приел сериозно, докато и двамата не се разболели и умрели.

Камлер впери очи в далечната си аудитория и изведнъж върху тях сякаш се спусна ужасен мрак.

— Умрели, изхвърляйки от всяко свое отвърстие гъста, черна, воняща кръв и с ужасни изражения на лицата, като зомбита. Не е било необходимо да им правят аутопсия, за да разберат какво се е случило. Убиецът на пет хиляди години оцелял, дълбоко замразен в ледовете на Арктика, и се върнал отново към живот. Фар взела първите си жертви.

Фюрерът кръстил този патоген Gottvirus, тъй като никой никога не бил виждал подобен на него. Той бил несъмнено вирусът на всички вируси. Това станало през 1943 година. През следващите две години хората на фюрера изучавали и усъвършенствали Gottvirus с намерението да го използват срещу съюзническите орди. Уви, претърпели провал. Времето било срещу нас… Но вече не. Сега, днес, докато говоря пред вас, времето е изцяло на наша страна.

Камлер се усмихна.

— И тъй, господа — и госпожо, предполагам, — вече знаете точно как ще умрете. И разбрахте какъв избор имате. Останете на острова и умрете тихо или ми помогнете да разпространя моя дар, моя вирус по света. Виждате ли, вие, британците, така и не проумяхте, че не можете да победите Райха. Арийците. Нужни ни бяха седем десетилетия, но отново сме тук. И оцеляхме, за да завладяваме. Jedem das Seine, приятели мои. Всеки си получава заслуженото.

Камлер посегна да прекъсне връзката, но спря.

— А, щях да забравя… Още едно нещо. Уилям Йегер, предполагам, че очаквате да откриете жена си и детето си на моя остров, нали? Е, можете да си отдъхнете — наистина са там. От доста време се радваха на гостоприемството ми. И е крайно време да се съберете с тях.

Разбира се, те също са заразени като вас. Не са наранени, но това няма значение. Инжектирахме им вируса преди няколко седмици. За да можете да ги гледате как умират. Все пак не исках да умрете като щастливо семейство. Не, те трябва да си отидат първи, за да го видите с очите си. Ще ги намерите в една бамбукова клетка в джунглата. И мисля, че вече се чувстват доста зле.

Камлер сви рамене.

— Това е. Auf Wiedersehen, приятели мои. Остава ми само да ви кажа едно последно Wir sind die Zukunft.

Зъбите му блеснаха в съвършена усмивка.

— Ние — моят вид — наистина сме бъдещето.