Беър Грилс
Гореща зона (45)

44.

Йегер понечи да напълни отново чашата на Нарова, но се оказа безсмислено, тъй като тя почти не беше докоснала питието си. Само се правеше, че отпива.

— Алкохол — намръщи се Нарова. — Не харесвам вкуса му.

Йегер въздъхна.

— Довечера ще трябва да се поотпуснеш малко. Трябва да играеш ролята си.

Беше избрал бутилка охладен сомюр — френско сухо искрящо вино, малко по-скромно предложение от шампанското. Искаше да поръча нещо, за да отпразнуват статуса си на младоженци, но не толкова силно, че да замае прекалено главите им. Беше решил, че това вино — с неговия тъмносин етикет с дискретни релефни букви в бяло и златно — е подходящо.

Бяха изминали трийсет и шест часа от престоя им във великолепната хижа „Катави“. Тя представляваше група варосани бунгала, оформени отвън с леки извивки, които омекотяваха суровите линии на стените, и разположени в подобния на купа склон в подножието на планините Мбизи. Всяко бунгало имаше високи тавани в традиционен стил с окачени на тях вентилатори, които поддържаха помещенията сравнително прохладни.

Подобни вентилатори се въртяха лениво над вечерящите и вдигаха лек ветрец в ресторанта „Веранда“. Беше разположен майсторски, за да открива чудесен изглед към един водоем. И тази нощ гледката долу беше оживена — разговорите на гостите се примесваха с шумното сумтене на хипопотами и слонове.

С всеки прекаран тук час Йегер и Нарова си даваха все по-добре сметка за предизвикателствата, свързани с връщането при военния самолет. В хижата „Катави“ всичко се правеше вместо теб — готвене, миене, почистване, оправяне на легла, шофиране; освен това всеки ден се организираше сафари. Работещите тук определено знаеха как да управляват резерват, но всичко това не оставяше почти никакви възможности за самоинициатива — като едно неразрешено връщане в пещерите.

И през цялото време мрачна тревога гризеше Йегер. Дали Рут и Люк също бяха скрити някъде под онази планина? Дали бяха затворени в някаква лаборатория, подобно на плъхове, в очакване на върховния вирус убиец?

Колкото и да съзнаваше, че двамата с Нарова трябва да играят ролята си убедително, чувството за безсилие го изгаряше. Трябваше да действат. Да получат резултати. Но Кьониг още се отнасяше подозрително към тях; не можеха да си позволят да направят нещо, което да засили подозренията му.

Йегер отпи от виното си. Беше идеално охладено в кофичката с лед, поставена до масата. Не можеше да отрече, че питието е превъзходно.

— Е, всичко това шантаво ли ти се струва? — попита той, като сниши глас, за да не ги чуят.

— Кое да е шантаво?

Господин и госпожа Гроувс? Младоженската история?

Нарова го изгледа неразбиращо.

— Че защо? Играем определената ни роля. Как може да е шантаво?

Или отричаше нарочно, или й идваше съвсем естествено. Беше смахнато. Йегер беше прекарал месеци в опити да проумее гази жена, да я опознае наистина. Но нямаше чувството, че е постигнал особен напредък.

След преобразяването във „Фалкенхаген“ Нарова беше с гарвановочерна коса и красотата й имаше някакво ирландско — келтско излъчване. Йегер остана поразен при мисълта, че донякъде му напомня на жена му Рут.

Намери идеята за разсейваща и обезпокоителна.

Защо му беше хрумнала?

Сигурно от алкохола.

— Господин и госпожо Гроувс разнесе се глас и го изтръгна от мислите му. — Удобно ли ви е? Вечерята харесва ли ви?

Беше Кьониг. Главният природозащитник на резервата всяка вечер обикаляше гостите и проверяваше дали всичко е така, както трябва да бъде. Все още не изглеждаше особено радушен, но поне не ги беше арестувал заради нарушението им под планината.

— Идеално е — отвърна Йегер. — Всичко.

Кьониг кимна към изгледа.

— Зашеметяващо, нали?

— Направо да си умреш за такава гледка. — Йегер вдигна бутилката вино. — Какво ще кажете за едно празнично питие?

— Благодаря, не. Нали сте младоженци? Мисля, че нямате нужда от компания.

— Моля ви, ще ни бъде приятно — настоя Нарова. — Със сигурност знаете много неща за резервата. Изумени сме, направо омагьосани от него. Нали, Споти?

Обръщението беше насочено към котката под стола й. Хижата имаше няколко котки. Типично за нея, Нарова бе осиновила най-непривлекателната — онази, която другите гости обикновено пъдеха от масите си.

Споти беше мелез на бели и черни петна. Кльощава като клечка и в някакъв момент изгубила заден крак. Половината от печения нилски костур на Нарова — местен улов — тази вечер беше отишъл за нея и в момента тя се излежаваше доволно.

— А, виждам, че сте се сприятелили с Пака — отбеляза Фалк с малко по-мек тон.

— Пака? — поинтересува се Нарова.

— Котка на суахили. — Той сви рамене. — Донякъде е лишено от въображение, но хората ми я намериха полумъртва в едно местно село. Беше прегазена от кола. Аз я осинових и тъй като никой не знае истинското й име, започнахме да я наричаме Пака.

— Пака — повтори Нарова, сякаш се наслаждаваше на думата. После й даде останалото от рибата. — Ето, Пака, само не мляскай много силно. Някои хора още се хранят.

Котката вдигна лапа, грабна парчето месо и скочи.

Кьониг си позволи лека усмивка.

— Мисля, че госпожа Гроувс е безнадеждно влюбена в животни, нали?

— Животни — като ехо повтори Нарова. — Толкова по-прости и по-честни от хората. Или искат да ви изядат, или да ги глезите и храните, или да им дадете обич и вярност, които ви връщат стократно. И никога не им хрумва просто така да ни напуснат заради някой друг.

Кьониг си позволи да се засмее.

— Мисля, че имате основание за безпокойство, господин Гроувс. И мисля, че ще ви направя компания. Но само за едно питие. Утре трябва да ставам рано.

Той даде знак на сервитьора да донесе трета чаша. Явно привързаността на Нарова към най-непривлекателната котка в Катави го беше спечелила.

Йегер му наля вино.

— Чудесен екип, между другото. И трябва да поздравите готвача, храната е превъзходна. — Той замълча за момент. — Кажете ми, как функционира резерватът. Искам да кажа, успешен ли е?

— На едно ниво да — отвърна Кьониг. — Бизнесът ни в хижата е много доходоносен. Но аз съм на първо място природозащитник. За мен най-важното е да защитаваме животните. А в това… ако трябва да съм честен, в това се проваляме.

— В какъв смисъл се проваляте? — попита Нарова.

— Ами, разговорът едва ли е подходящ за меден месец. Мисля, че ще е доста разстройващ, особено за вас, госпожо Гроувс.

Нарова кимна към Йегер.

— Омъжих се за човек, който ме замъкна в кратера Горящи ангели просто така. Мисля, че ще успея да се справя.

Кьониг сви рамене.

— Добре тогава. Но ви предупреждавам — става въпрос за мрачна и кървава война.