Беър Грилс
Гореща зона (82)

81.

— Май попаднахме на нещо — обяви директорът на отдела за асиметричен анализ на заплахата Хари Питърсън по „Интел Ком“ връзката.

— Казвайте — нареди Камлер.

Гласът му бе странно ехтящ. Намираше се в помещение, изсечено в една от многото пещери край любимия му самолет BV222. Условията бяха спартански, но забележително добри за място, намиращо се между огромните скални стени дълбоко под Горящи ангели.

Това бе едновременно непристъпна крепост и високотехнологичен нервен център. Идеалното място, където да изчакаш онова, което предстои.

— Така, значи някой си Чъкс Бело е изпратил имейл — обясни Питърсън. — Системата ни го засече по ключови думи и комбинации от имена. В интернет има повече от един Чъкс Бело, но този привлече вниманието ни. Гетата на Найроби са няколко. Едното — Матаре — светна с комуникацията на въпросния Чъкс Бело.

— Какво означава това? — нетърпеливо попита Камлер.

— С деветдесет и девет процента сигурност това е вашият човек. Чъкс Бело изпратил имейл до някой си Джулиъс Мбуру, който върти някаква фондация с неговото име. Благотворителна организация, работеща в бедняшките квартали. С деца. Много от тях са сираци. Ще ви препратя имейла. Сигурни сме, че това е вашият човек.

— Значи сте го заковали? Знаете местонахождението му?

— Да. Имейлът е изпратен от търговски адрес — [email protected]. Има Амани Бийч на около деветстотин и шейсет километра южно от Найроби. Скъп курорт за специални гости на Индийския океан.

— Чудесно. Пратете ми комуникацията. И продължавайте да ровите. Искам да съм стопроцентово сигурен, че това е нашият човек.

— Разбрано, сър.

Камлер прекъсна връзката. Написа „Амани Бийч“ в „Гугъл“ и отвори уебсайта. Появиха се снимки на белоснежни пясъчни сърпове, мити от зашеметяващо тюркоазено море. В края на плажа имаше искрящ, кристалночист плувен басейн с дискретен бар и шезлонги на сянка. Местни жени в традиционно облекло поднасяха изтънчени ястия на елегантни чужденци.

Нито едно дете от бедняшки квартал не би могло да стъпи на място като това.

Ако хлапето наистина бе в Амани Бийч, някой би трябвало да го е завел там. А този някой можеше да е единствено Йегер и групата му, при това по една-единствена причина — да го скрият. А щом искаха да го скрият, значи може би наистина са осъзнали невъзможната надежда, която едно дете от африканско гето без пукната пара в джоба си може да даде на човечеството.

Камлер провери имейла си. Щракна върху съобщението от Питърсън и прочете писмото на Саймън Чъкс Бело.

Този Дейл ми даде маганджи. Джобни пари — като истински маганджи. Така че ще ти се отплатя. Джулс, човече. Ще ти върна всичко, което ти дължа. И знаеш ли какво ще направя после, човече? Ще си наема джъмбо-джет с казино, плувен басейн и танцьорки отвсякъде — от Лондон. Париж, Бразилия. Русия, Китай. Марс и дори от Америка, да, куп мис Америка. И всички ще бъдете поканени, защото сте мои братя, и ще хвърчим из небето и ще хвърляме празни бирени бутилки и разни неща, така че всеки да разбере как си купонясваме, а зад джъмбото ще има банер с надпис — ДЖЪМБО РОЖДЕН ДЕН НА МОТО — САМО ЗА ПОКАНЕНИ!

Мбуру беше отговорил:

Да бе, Мото, ти не знаеш дори на колко си години, откъде ще знаеш кога ти е рожденият ден? А и откъде ще дойдат мангизите? Ще ти трябват много маганджи, за да наемеш джъмбо. Така че просто кротувай и прави всичко, което ти каже онзи мзунгу. После ще има предостатъчно време за купонясване.

Явно „Мото“ беше прякорът на хлапето. И явно мзунгу (Камлер чудесно знаеше значението на думата) благодетелите му се грижеха добре за него. Всъщност толкова добре, че хлапето дори планираше да организира празненство за рождения си ден.

„Не, Мото, няма да стане. Днес е денят за моето парти“.

Яростно набра в „Интел Ком“ номера на Стив Джоунс. След няколко кратки позвънявания той вдигна.

— Имам местоположение — изсъска Камлер. — Искам да идете там с екипа си и да елиминирате заплахата. Ако имате нужда от подкрепления, дронът ще е в небето. Но все пак става въпрос само за едно бедняшко хлапе и онзи, който го пази. Би трябвало да е детска игра, да ме прощавате за израза.

— Ясно. Пратете подробностите. Тръгваме веднага.

Камлер написа кратък имейл с адреса на уебсайта на курорта и го прати на Джоунс. След това потърси в „Гугъл“ думата „амани“. Оказа се, че означава „мир“ на суахили. На лицето му заигра тънка усмивка.

Нямаше да остане така задълго.

Онзи мир щеше да бъде направен на пух и прах.