Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Sting, 2016 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Диана Райкова, 2016 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 23 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- Еми (2017)
- Корекция и форматиране
- vesi_libra (2017)
Издание:
Автор: Сандра Браун
Заглавие: Ужилване
Преводач: Диана Райкова
Година на превод: 2016
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Ергон
Град на издателя: София
Година на издаване: 2016
Тип: роман
Националност: американска
Редактор: Сергей Райков
ISBN: 978-165-060-6
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3433
История
- — Добавяне
Осма глава
Джо Уайли влезе в офиса си, хвърли един сандвич от „Събуей“ върху купчината документи на бюрото, и без всякакво въведение каза:
— Мислех, че е в Мексико.
— Беше — каза Хик.
За пръв път двамата най-после имаха възможност да говорят насаме за Шоу Кинард.
Веднага щом уведоми офиса си за несъмненото участие на Кинард в многозначителния стил на екзекуция на Мики Болдън, Джо приключи възможно най-бързо в Тобаяс, оставяйки този аспект на случая на заместник-шериф Мороу, така че с Хик да могат да съсредоточат усилията си в търсенето на Шоу Кинард и Джорди Бенет.
Усещайки, че бързат да тръгнат, Мороу ги беше осведомил бързо какво е излязло наяве, докато разпитваха бармана. Единственото престъпление на Ройс Шърман, освен глупостта, изглежда беше притежанието на нерегистрирани оръжия и липсата на разрешително. От другите свидетели не беше получено нищо съществено, така че бяха пуснати да си ходят.
От паркинга и околностите не бяха открити никакви други физически доказателства, но екипът от ФБР, заедно с този на шерифа, продължаваха работа.
Бяха свалени пръстови отпечатъци от колата на Джорди Бенет. Нейните бяха регистрирани в Global Entry[1]. Ако се откриеха други, освен нейните, Мороу обеща да уведоми агентите незабавно.
Предложи им да ги закара до полето, където чакаше хеликоптерът, но по искане на Джо първо спряха в офиса на Мороу, за да вземат онова, което е останало от куршума, който криминалистите бяха отстранили от главата на Мики Болдън. Джо искаше Бюрото да проведе балистичните тестове, въпреки че те биха били теоретични. Джо знаеше кой е извадил завинаги Мики от бизнеса.
Изправен под въздушната струя на хеликоптера, Мороу отдаде чест и обеща, че ще стои начело на разследването и ще ги уведоми веднага при евентуално развитие. Докато се издигаха, Джо си помисли, че оставят довършването на работата на един добър човек.
Шумът не позволяваше на Джо и Хик да разговарят по време на краткия обратен полет до Ню Орлиънс. Тъй като всеки бе оставил колата си на летището и щяха да се разделят там, Джо предложи да спрат по пътя към офиса и да си вземат няколко сандвича.
Сега Хик взе един от кесията, разви го и откри кюфтетата, покрити с разтопена моцарела. Подаде го на Джо, който каза:
— Не се тревожи. Твоят вегетариански е тук. — Той отхапа от кюфтето и поклати глава: — да живееш в Ню Орлиънс и да си вегетарианец…
— Не се хаби. Казвал си го. Около десет хиляди пъти.
— По-лошо е от хабене. То си е грях. Питай свещеника. Ще ме подкрепи. — Той използва една кърпа да попие маринатата от ъгълчето на устата си. — Значи Кинард не е в Мексико.
— Нашите хора действат, но досега са установили само това. — Хик отпи от сладкия студен чай, пресегна се за една папка и я отвори. — Измъкнал се е по забележителен начин. — Той обърна папката, така че Джо да може да види най-горната снимка в тестето. Тя показваше телата на двама мъже в купето на последен модел Мерцедес, и двамата окървавени и несъмнено мъртви.
— Колата, както виждаш тук, е била оставена на две преки от сградата на полицейското управление, което е било толкова близко, колкото бодливата тел около двора е позволявала.
— Полицията трябва да е взела това предвид.
— Не особено. — Хик наклони глава към снимката. — Мъжът в униформата… Това ли е шефът?
— На полицейското ли? — попита Джо и когато Хик кимна, той уви остатъците от сандвича в хартията и го остави настрана, пророкувайки, че сигурно ще получи бясно сърцебиене.
— Но не плачи за него — каза Хик. — Бил е толкова корумпиран, колкото можеш да си представиш, играел с двете страни в нарковойната, и получавал процент и от двете.
Джо погледна снимката отново.
— На кого е тяло номер две?
Хик плъзна горната снимка, разкривайки тази под нея. В най-долната част беше напечатано име с червен маркер.
— Трийсет и тригодишен американец, родом от Финикс, средната класа, син на двама професори в колеж. Станал дилър първата година в гимназията.
— Началото на една бляскава кариера?
Хик кимна.
— Дълго време е бил оператор на оръжейния пазар и наркопазара. Починалият полицейски шеф му е служел като старши бодигард, но той държал на служба цяла армия такива като него и те наистина са му трябвали. Освен от кръвожадните врагове, обявили цена за главата му, той е издирван и от цял куп федерални агенции, включително нашата, от Федералната служба за алкохол, цигари и оръжия, от Агенцията за наркотици и контролирани субстанции. Списъкът продължава.
Джо изследва направената с телефон снимка — млад мъж с детско лице, седящ в сепаре на нощен клуб, с цигара, увиснала от арогантно извитите му устни.
— Прилича на фукльо.
Хик се засмя.
— Защото по същество манталитетът му е бил такъв. Един таен агент от Агенцията за наркотици докладва, че той бил в конфликт със съдружниците си от южната страна на границата — нервирал ги с това, че живее прекалено разточително и привлича внимание към себе си. Голяма хасиенда. Лъскави коли. Щури партита. Бил организирал едно такова, когато Кинард ударил.
— Кога е станало?
— Вторник през нощта.
Джо направи физиономия.
— Този вторник? Сега вторник?
— Ъ-хъ.
— Не може да е съвпадение.
— Не. Кинард е гостувал в неговата вила. Една от компаньонките, наети за вечерта, казала на властите, че Кинард, фукльото и бодигардът напуснали партито заедно в мерцедеса, шофиран от Кинард.
— Той ги застрелял в колата, изоставяйки я с труповете вътре, така че да ги намерят и после какво?
— Над това се чудят всички — каза Хик. — Никой не знае как се е измъкнал, нито къде и как е пресякъл границата. Пристигнал в Ню Орлиънс в четвъртък по обяд с полет от Далас/Форт Уърт. Хапнал на летище „Чили“, преди да се качи в самолета.
— Как е стигнал до Далас?
— Досега не са намерили следа. Единственото, което се знае, е, че е хванал такси, за да го закара до летището от местен мотел, където прекарал една нощ. Имаме го на безброй охранителни камери. — Хик прехвърли снимките, показвайки Шоу Кинард върху неясните снимки на оживеното летище. — Като излязъл от летището, махнал на едно такси и то го оставило при „Дабълтрий“. Не се е регистрирал, обаче.
— Влязъл е и е излязъл от друга врата.
— Не и преди да помаха на охранителната камера — каза Хик мрачно. — Излязъл е от страничната врата на улицата, спуснал се е по тротоара и тогава е бил видян за последен път, докато не се появил в онзи бар с Мики Болдън.
Джо се оригна зад юмрука си.
— Какъв документ за самоличност е използвал, когато е минал през проверките за сигурност на международното летище в Далас?
— Шофьорска книжка от щата Джорджия. Минал бързо. Регистрирал един багаж. Оръжията трябва да са били вътре.
Джо промърмори:
— Не разчитай на това.
Той натъпка боклука си в торбичката за изхвърляне, после стана и обиколи малката стая, давайки време на Хик да изгълта сандвича си.
— Нещо ново от Мисисипи? — възобнови въпросите си той.
Мики Болдън бе поддържал апартамент в Билокси. Основно убежище. Нищо луксозно. Плащал за него с изкарваното като управител на ресторант в едно запуснато хотелско казино. Подавал декларации в Данъчното като добросъвестен гражданин и плащал данъците и сметките си навреме.
Хобито му, към което изпитвал явна страст, било далеч по-доходоносно от ресторантската му работа. За съжаление Бюрото още не бе открило в коя банка е държал хонорарите, които е печелел от убиването на хора. Това беше една от причините да не могат да образуват дело срещу него, което един прокурор да приеме, че ще издържи в съда.
— Миналата сряда Болдън казал на работодателя си, че трябва да си вземе няколко дни отпуска — каза Хик.
— Което е правел периодически.
— И никой дори не питал защо.
— Вероятно защото всички са знаели — отбеляза Джо.
— Вероятно. Така или иначе, не е забелязван около апартамента си в Билокси от четвъртък вечерта. Но колата, регистрирана на негово име, още е на паркинга.
— Наета?
— Няма нищо наето на негово име.
Джо не очакваше да е така. Мики би трябвало да има някой, който не привлича много внимание и го снабдява с кола, когато отиде на работа.
— Чух се с Мороу — каза Хик, — но не е въодушевен. Полицаите са проверили квартала на Джорди Бенет. Една дама забелязала непозната кола, паркирана в края на улицата вчера. С две думи: всичко, което си спомня, е, че е тъмна на цвят и е с четири колела.
Джо изсумтя.
— Може и да са били двама мъже вътре. Тя не можела да каже със сигурност.
Съдебните институции в Луизиана и околните щати бяха нащрек за Джорди Бенет и Шоу Кинард, но те дори не знаеха за какъв тип кола да гледат или в каква посока е тръгнал Кинард.
Досега нямаше обаждания за нищо необичайно дори от откачалките, които редовно звъняха да кажат, че са видели Елвис или Осама бин Ладен.
— Полицаите са разпитали служителите на госпожица Бенет и приятелите, с които е поддържала връзка — каза Хик. — Всички изпаднали в истерия, когато им съобщили за нейното изчезване и евентуално отвличане. Никой не бил полезен, но всички твърдели в един глас: трябва да е свързано с брат й и Били Панела.
— Кажи ми нещо, което не знам — промърмори Джо. — Някаква връзка с Джаксън Теръл?
— Открили го по телефона в някакъв луксозен спа хотел в Колорадо. Събудили го и не бил сам.
— Ново гадже?
— Нова съпруга. Оженили се преди няколко месеца.
— Предполагам, че не сме били поканени.
— Не сме.
— Той явно не страда от скъсването си с Джорди Бенет.
— Явно не. За нея не знам, обаче.
Джо се замисли за това и стигна до извода, че всъщност не разполагат с нищо. Никакви следи — фалшиви или други, които да следват. За съжаление, се намираха в черна дупка, ситуация, вбесяващо подобна на последния път, когато Шоу Кинард бе техен заподозрян.
Хик попита, сякаш четеше мислите му:
— Какво е правил с Мики Болдън?
— Мики е бил връзка към Били Панела и трийсет милиона долара, плюс-минус няколко милиона. — Той замислено подръпна долната си устна. — Само предположение, но може би Кинард се е обърнал към Болдън преди време и е направил план. С надеждата да се добере до Панела и всички тия мангизи, създал е мнимо партньорство с неговия доверен човек за убийства.
— Предложил му е услугите си.
— Аз само предполагам — напомни му Джо.
— Вярно ми се вижда, обаче — каза Хик. — Дал е на Болдън да разбере, че е на разположение за мокрите поръчки, след това седнал и зачакал обаждане.
— Което получил във вторник.
— Опекъл си е работата в Мексико и е офейкал оттук. — След малко Хик попита: — Мислиш ли, че е знаел кой е бил прецаканият?
— Вероятно е предполагал, че е Джош Бенет.
— В кой момент, според теб, е научил, че всъщност е била сестра му?
Джо разтърка челото си.
— Не знам. — Той прокара пръсти през косата си, осъзнавайки, че е мазна и се нуждае от душ. Дори Хик изглеждаше далеч по-свеж. — Да си дадем почивка няколко часа. — Джо взе папката с ужасните снимки и я пъхна под мишница. — Трябва да успокоя напрежението в семейството. Мисля, че трябваше да ходим на карнавал в училището на децата тази вечер.
— Марша как ще приеме отсъствието ти?
— Ще бъде ядосана, но ще ми прости. Накрая. А как е твоят любовен живот? Още ли е на етап „обещаваща връзка“?
— Да. Още обещава.
— О, нима? Кога ще я изведеш на следващото ниво?
— Няма да е скоро.
— Как така?
— Заради всичките ми други обещаващи връзки.
Джо завъртя очи и направи знак на Хик към вратата, но той не помръдна.
— Пропуснах да спомена едно нещо по-рано. Наетата за партито компаньонка, която е разпитвана от властите в Мексико.
Джо кимна.
— Била е с тримата мъже, когато са си тръгнали.
— Обясни.
Хик му каза, че след като труповете на двете жертви са били открити близо до полицейското управление, младата жена е била арестувана във вилата заедно с другите гости. Той посочи към папката под мишницата на Джо.
— Тя сътрудничила в замяна на анонимност, така че няма да намериш името или снимката й тук. Но именно тя е издала Шоу Кинард. Казала на детективите, че точно когато партито било в разгара си, Кинард се приближил до фукльото и му доверил, че има един човек, с когото трябва да се срещне, човек от конкурентен картел, който искал да смени екипа. За да покаже, че е искрен, този тип щял да изпее всичко, което знае за операцията на конкурентите организация, но трябвало да стане веднага, преди онези да го гепят и да го накарат да млъкне веднъж завинаги. Нашето момче неохотно изоставило секса, наркотиците и рокендрола, но Кинард му внушил, че този тип може да реши, че средната продължителност на живота на един предател е кратка, и да загуби интерес. Така че те трябвало да продължат или да се сбогуват с една златна възможност. И нашият наперен младок, макар и без желание, тръгнал с Кинард. По предложение на Кинард взели само един бодигард, така че бъдещият предател да не вземе да се стресне.
— И младокът е избрал своя топбодигард, полицейския шеф.
— Всъщност Кинард направил избора — каза Хик. — Знаем това, защото младокът бил върху парти мацката по време на тази дискусия и тя чула всичко. Когато дошло време да тръгват, младокът настоял и тя да отиде „да им прави компания“. Това са нейни думи.
Качили се в мерцедеса. Кинард бил зад волана. Точно след като излезли от снабдената с охранителни камери порта на вилата, той спрял колата и заповядал на момичето да излезе. Нашият младок се противопоставил, но Кинард му казал да си пази чепа за онзи, който ще ги снабди с ценна информация, а не за някакво котенце, тъй като котенца има колкото щеш. Нашият се съгласил. Кинард излязъл, отворил й задната врата да слезе и й казал да се омита. — Хик спря да си поеме дъх.
Джо кимна.
— Окей.
— Но защо го е направил? Защо просто не е убил и момичето? Щеше да бъде много по-бързо и по-чисто. — Той сви рамене. — Може би има слабост към жените.
Джо се замисли над това за миг, после като изсумтя отново, каза:
— Не разчитай на това.