Сандра Браун
Ужилване (26)

Двадесет и пета глава

Джорди остави телевизора в спалнята си включен на сутрешните шоупрограми, очаквайки извънредните новини на местните канали. Заради тяхната сбитост операцията по спасението й беше едва отразена и не се споменаваше нищо за състоянието на Кинард. Тя крачеше из стаята, когато Гуен почука на вратата й и каза, че континенталната им закуска е пристигнала.

Докато отпиваше от силното кафе, на Джорди й хрумна, че ще е неблагоразумие да се среща с агент Уайли и Хикъм, без да присъства адвокат. Не искаше да излезе виновна заради някаква грешка. Тя взе телефона на Гуен да се обади на адвокатката, която я бе защитавала, когато я разпитваха преди шест месеца.

Ейдриън Доувър наближаваше четирийсетте, беше интелигентна и труден противник. И главното — запознавайки се с последиците от бягството на Джош и отвличането на Джорди, тя бе готова да нагоди графика си и да се притече на помощ на Джорди веднага. По молба на Джорди Гуен се обади на Уайли и помоли срещата да бъде отложена за обяд, за да може Джорди да разговаря с адвокатката си. Той се съгласи.

Няколко минути преди дванайсет Гуен въведе Джорди и адвокатката в сградата на ФБР и продължиха по коридора към стаята за разпити. Не че я наричаха така, но по същество беше точно това.

Джорди вече се беше пекла на този огън.

Уайли и Хикъм бяха там. Повече от любезни. Тя благодари на Уайли, че се е съгласил да отложат срещата, а той я увери, че даже е станало много добре, тъй като една от тоалетните в къщата му преляла, предизвиквайки малко наводнение в коридора.

Джорди сдържа нетърпението си, доколкото можеше, преди да прекъсне един пиперлив анекдот за разговора на съпругата му с равнодушния водопроводчик, който никак не бързал.

— Какво е състоянието на Кинард? — избъбри тя. — Добре ли е минала операцията?

Двамата мъже размениха погледи.

Джорди усети стомаха й да се свива.

— Умрял ли е?

Уайли прочисти гърлото си.

— Не. Понесе добре операцията и се очакваше да се възстанови напълно.

Тя се опита да не показва облекчението си. Но изведнъж осъзна времето на глагола.

— Очакваше се?

Жизнерадостният семеен мъж, който допреди малко се тревожеше за повредената тоалетна, направи мрачна физиономия.

— Преди петнайсет минути получихме обаждане от администратора на болницата в Хома. Превантивно, струва ми се. Гледа да се застрахова.

— За… какво?

— Кинард е на път към травматологията в Ню Орлиънс. Този път състоянието му е много по-сериозно.

Джорди имаше чувството, че ребрата й са се стегнали около белите й дробове. Тя не можеше да си поеме въздух.

— По-сериозно от… това, което аз му причиних?

— Администраторът го описа като „критично“. Разбира се, той не е доктор.

Тя изхриптя.

— Какво се е случило?

Уайли се намръщи.

— Ами… един заместник-прокурор тук, в окръг Орлиънс, на име Хавиер Дюпо, който не успя да обвини Кинард за две убийства, когато имаше възможност за това… Оттогава се чувства унизен. Чул за залавянето на Кинард и отишъл тази сутрин в болницата да го види. Никой не знае какво точно са си казали, но повярвайте ми, Дюпо може да е адски провокативен. Това, което е казал, е вбесило Кинард. Той започнал да дърпа белезниците си, развикал се, че ще убие Дюпо, дори това да е последното нещо, което щял да направи.

Администраторът описа една доста напрегната сцена. Резултатът? Кинард бил прекалено агресивен и враждебен, за да бъде оставен в Хома. Дюпо настоял да бъде преместен веднага в по-добре охранявано заведение, болница с решетки на прозорците, оградена с бодлива тел, и дузина гардове, а не само, по думите на Дюпо, един полицай с жълто около устата. — Той млъкна и я погледна загрижено: — Искате ли вода, госпожице Бенет?

Тя поклати глава.

— Сигурна ли сте?

— Моля ви, продължете.

Той се поколеба, но продължи:

— Болничният персонал се противопоставил на нареждането, казал, че пациентът им не е готов за това, че още не е вън от опасност. Тъй като Кинард технически е затворник на Мороу, Дюпо е поискал неговата помощ. След известно извиване на ръце заместник-шериф Мороу е получил разрешение от хирурга за преместване. Администраторът го подписал. И ето тук идва презастраховането. Той не искал да бъде държан отговорен за това, което се е случило после.

Гърлото на Джорди беше прекалено стегнато, за да попита какво се е случило после.

Уайли си пое въздух. Той погледна към Хикъм, който му кимна окуражително.

— Така или иначе, все още не знаем подробностите, защото не сме получили потвърждение от Мороу. Незнайно по какъв начин по време на трансфера Кинард е взел служебния револвер на въпросния полицай с жълто около устата. Измъкнал се от линейката и тръгнал пеша. Едва не избягал. Мороу успял да го… ъ-ъ-ъ… спре.

— Да го спре.

— Казаха ни, че заповядал на Кинард да спре на място. Той не се подчинил. Мороу нямал избор.

— И го е застрелял?

Уайли само я погледна, което беше достатъчен отговор.

— Качили са го обратно в линейката и тъй като били по-близо до Ню Орлиънс, продължили насам, вместо да се връщат към Хома. Мисля, че администраторът на болницата в Хома изпитва облекчение, че това вече не е в негови ръце.

— Защото не очаква той да оцелее.

— Не го каза направо, но така го схванах. — Уайли прокара ръка по врата си. — Яд ме е на Мороу. Вчера сутринта след залавянето на Кинард ми каза, че е адски доволен, задето не се е наложило да използва оръжие. И че се надява през цялата си кариера да не нарани никого. И сякаш предизвика съдбата. — Той помълча, преди да добави тихо: — Сигурен съм, че ще се обади, когато… когато има нещо определено да ни каже.

Джорди наведе глава и загледа с празен поглед нащърбения ръб на масата. В ушите й отекваха тревожните удари на сърцето й.

— Шоу Кинард беше, е, разбойник, госпожице Бенет — каза Хикъм. — С отвратителни престъпления, лежащи на съвестта му.

Тя само кимна.

— Знам, че изпитвате смесени чувства — обади се Уайли.

— Да, така е.

— Защо?

Тя вдигна глава и го погледна.

— Той не се държа лошо с мен. Изплаши ме, но не направи нищо отвратително. Предложиха му много нари, за да ме убие. Не го направи.

Известно време никой не каза нищо. После Уайли се обади:

— Това не е единственото развитие, което имаме тази сутрин. Другото е свързано с брат ви.

Тя притисна ръка към устата си:

— О, боже! Не. Не ми казвайте…

— Жив е — побърза да я успокои Уайли. — Или поне беше преди няколко часа.

Когато видя въпроса, който се оформяше върху устните й, той вдигна ръка.

— Ще ви кажа какво знаем. Ъ-ъ-ъ… Хик, би ли включил видеото, ако обичаш? — След това се обърна към нея и обясни: — Процедура.

Камерата започна да записва и той продължи:

— Кучетата надушиха дирите на Джош в гората и го проследиха до един склад на приблизително три мили оттук. Охранителните камери са го уловили, преди да извади системата от строя.

— Как го е направил?

— Била е стара. Предполагаме, че просто е отрязал източника. От управлението на склада ни предоставиха регистрации. Джош е наел място, използвайки фалшиво име, и е платил за дванайсет месеца предварително. Клетката му е била празна, виждало се само голямо петно машинно масло в средата на пода.

— Държал е там кола? — попита тя.

— Така изглежда.

— Той продаде колата си, преди да бъде изпратен в Тенеси.

— И самотната майка, която я е купила, още я притежава — каза й Уайли. — Хик провери тази сутрин.

Другият агент потвърди с кимане.

— Брат ви има различен комплект гуми — продължи Уайли. — Не знаем точно какви, защото никой не го е забелязал да си тръгва с кола от въпросния склад. Но вече не е толкова уверен в бягството си. — Той млъкна и си пое дъх. — Обади ми се тази сутрин малко преди съмване.

Още не преглътнала новините за Шоу, Джорди сега бе разтърсена от нов трус. Тя слушаше, без да коментира, докато Джо Уайли преразказваше последния си разговор с брат й.

— Този път звучеше различно от преди — каза Уайли. — Наистина беше изплашен, когато му казах, че съм говорил с Били Панела предишната вечер.

Джорди трепна.

— Какво? — Шоковете идваха един след друг.

— Използвах телефона на Болдън. Същия, който Кинард е използвал. Само натиснах „повторно набиране“.

— Панела отговори ли?

— Очакваше да е Кинард, който иска да му се плати за свършената работа. Аз се представих и му казах, че наемният му убиец е заловен, и че вие сте жива и здрава. Планът е пропаднал.

— Той какво каза?

— Изригна някакви сквернословия, после прекъсна. Сега, когато разбра, че телефонът на Болдън е у нас, този, по който се обади, сигурно е на парчета.

Джорди промърмори, че вероятно е така. Тя усещаше, че Хикъм, който стоеше, опрял гръб в стената, я наблюдава внимателно и преценява реакцията й на всичко, което Уайли й съобщава. Овладявайки изражението си, тя помоли:

— Кажете ми за Джош. Някакви индикации къде е той, как е?

— Ако знаех къде е, да е вече в ареста. Но не мисля, че ще продължи да бяга още дълго. Звучеше напрегнат, неспокоен, на границата да се разпадне. Плачеше, когато затвори.

— Сигурна съм, че е изплашен.

— И аз мисля така — каза Уайли. — Казах му, че би трябвало. Но какво, според вас, го е изплашило толкова, че да циври като бебе?

— Не отговаряйте — посъветва я Ейдриън Доувър.

Джорди я игнорира.

— Изплашен е, че ще го заловят отново, защото е наясно с наказанието, което трябва да понесе.

— Години затвор.

— Да, а това ще бъде мъчение.

— То не се прави за забавление, госпожице Бенет.

— Разбира се, че не. Но за Джош липсата на усамотение е най-лошият кошмар.

— Имате предвид белезите му — каза тихо Уайли.

Тя кимна и наведе глава нещастно.

— Те не са грозни, Джош ги вижда много по-лоши, отколкото са в действителност. И се притеснява много от тях. Направо патологично.

Никой не каза нищо в следващите няколко минути. Накрая Джорди вдигна глава.

— Не мога да понеса идеята за затварянето на брат ми и всичко, на което ще бъде подложен, но ще направя правилното нещо, агент Уайли. Ще отговоря честно на всички ваши въпроси.

Ейдриън Доувър каза:

— Освен ако тя не упражни конституционното си право да не го прави.

В продължение на един час те преразгледаха всичко, което Джорди вече им беше казала за своето отвличане. Тя установи, че й е почти невъзможно да произнесе името на Шоу, без гърлото й да се свие. Повтаряха различни моменти от времето, през което той я беше държал като пленница, докато тя накрая произнесе пресипнало:

— Нужно ли е да го правим отново и отново? Не мога да ви кажа нищо повече.

— Хубаво — обади се Хикъм. — Тогава ни разкажете за пътуването си до Коста Рика с Били Панела.

Смяната на темата беше толкова рязка, че я изненада.

— Това не е въпрос — намеси се Ейдриън Доувър.

— Извинете. Ще се радвам да го оформя като въпрос. — Хикъм се отблъсна от стената. — Госпожице Бенет, придружихте ли Били Панела до Коста Рика? — Той провери в айпада си и цитира датите.

— Да.

— Каква беше причината за това пътуване?

Адвокатката сложи ръка върху китката на Джорди и поклати глава.

Този път Джорди я послуша.

— Бях посъветвана от адвокатката си да не отговарям.

— Знаехте ли, че Панела има скрити фондове в банка в Сан Хосе?

— Не и до вчера, когато агент Уайли ми каза.

— Брат ви е направил депозита вместо него.

— Така каза и агент Уайли.

— Не сте знаели предварително за това?

— Не.

— Не сте знаели за плановете на Били Панела да избяга от САЩ?

— Не си длъжна да отговаряш.

Тя се обърна към адвокатката си.

— Искам да отговоря, Ейдриън. — След това към Хикъм: — Не съм знаела за свързаните с каквото и да било планове на Били Панела. Дори рядко говорехме.

— Но сте прекарали дълъг уикенд с него.

Тя премести поглед от единия към другия агент, но не каза нищо, защото адвокатката й прошепна в ухото да не го прави.

— Още ли твърдите, че не сте знаели за фондовете в банката? — попита Хикъм.

— Точно така. Нямах представа за тях.

Уайли се премести по-напред на стола, преплете ръце на масата и я погледна като изпълнен със съжаление приносител на лоши новини.

— Те си спомнят, че сте ходили там, госпожице Бенет.

— Кой? Къде? За какво говорите?

— Банковите служители в Сан Хосе. Отишли сте там с Панела.

— О-о-о. Това ли. — Раменете й хлътнаха. Ейдриън Доувър я предупреди да не казва нищо, но тя вдигна ръка да я накара да млъкне. — Искам това да се изчисти, Ейдриън.

Тя погледна към красивия Хикъм, след това срещна тъжните очи на Уайли.

— Панела поръча лимузина с шофьор, която да ни откара на обяд, един ресторант на планинския склон, обърнат към града. По пътя за нататък помоли шофьора да спре пред една банка, защото имал да свърши някаква бърза работа. Казах му, че ще го чакам в колата, но той настоя да вляза вътре с него. — Тя си пое дълбоко въздух. — Направи цял театър. Флиртува с касиерките, ръкува се с полицаите и осребри един чек. Притеснявах се от парадирането му и едва дочаках да излезем оттам.

Тя разпери ръце.

— Това беше. Не съм изненадана, че банковите чиновници ни помнят, защото това бе отвратителна демонстрация на богатство. Той, с неговия костюм на „Армани“ и „Патек Филип“. Но това е всичко, което знам за банка в Сан Хосе. Ако Джош е направил депозит…

— Направил е. — Хикъм пристъпи напред и отвори приложението към един имейл, като го държеше така, че тя да го види. — Една седмица преди Джош да се съгласи да ни сътрудничи, е отворил сметка на Били Панела с половин милион долара.

Тя го погледна, но не каза нищо, не беше сигурна какво се очаква от нея.

— Въпросът е, госпожице Бенет… — започна Уайли. — Покажи й, Хик.

Той отвори друга страница.

— Това са парите в сметката от тази сутрин. Половин милион и някакви дребни; дребните са лихвите за изминалите шест месеца. — Той се наведе още напред. — Панела не ги е докоснал. Никакви тегления.

Той и Хикъм продължаваха да я гледат очаквателно. Тя вдигна рамене в безпомощен жест.

— Трябва да се е отказал от плановете си за Сан Хосе. И да е отишъл на друго място.

— И е оставил всичките пари там? Това вижда ли ви се в негов стил? Защото на мен, на нас — не. Според Джош, който ни каза, докато седеше в този стол, на който сега седите вие, че макар Панела да е правил шоу, харчейки, за да повиши репутацията си на паралия, той е държал сметка за всеки цент. Стискал се е за всяко пени. Направил е наука от това да увеличава парите си, докато спи. Защо ще остави петстотин хиляди в сметка, която ще събере по-малко от един процент лихва?

Те чакаха. Тя чувстваше как стените се събират и беше безсилна да ги спре.

— Представа нямам.

Уайли каза:

— Можем да допуснем само едно: че е планирал да ги държи там, докато може да ги вземе, или да ги премести, и правилният момент не е настъпил.

— Не знам какво е планирал — каза тя. — Никога не съм знаела.

— Кой ви се обади да отидете в онази долнопробна кръчма в петък вечерта?

Превключването на тона и темата отново я свариха неподготвена.

— Казах ви многократно, че не съм познала гласа.

Уайли се наведе:

— И всичко, което той каза, беше…

— Цитирах ви го точно. И вие си записахте. — Тя посочи към айпада, който лежеше на масата.

Хикъм го вдигна.

— Вие сте интелигентна жена, госпожице Бенет. Благоразумна. Логична. Съобразителна бизнес дама. И въпреки това очаквате да ви повярваме, че когато един мъж, когото не сте могли да идентифицирате, ви звъни и ви кара да хукнете към някаква долнопробна дупка в пущинаците, вие хвърляте всичко и се понасяте нататък?

Ейдриън Доувър се намеси:

— Това започва да се превръща в мъчение, господа. Клиентката ми потвърди няколко пъти, че не знае кой й е звънял.

— Панела ли беше? — попита Уайли.

— Не.

— Откъде знаете, че не е бил той? — попита Хикъм. — Казахте, че не сте разпознали гласа.

— Не съм! Той каза само няколко думи и после затвори.

— Възможно ли е Панела да чака някъде, докато вие и той се измъкнете…

— О, боже, не!

Ейдриън я убеждаваше да не изрича и една дума повече.

Нехаеща за съвета на адвокатката си, тя каза:

— Не бих отишла никъде с него.

— Отишли сте в Коста Рика.

— Ако трябваше да го направя отново, не бих!

— Защо? Какво се случи там?

— Не отговаряй — обади се Ейдриън.

— Мразех Били Панела тогава, а сега още повече. И чувствата са взаимни — подчерта тя. — Той изпрати двама мъже да ме убият. Забравихте ли?

Хикъм размаха ръка:

— Добре. Хубаво. Накарал е Болдън и Кинард да ви чакат там. Заложил ви е капан.

Тя завъртя глава:

— Шоу Кинард ми каза, че им дошло като гръм от ясно небе, когато съм влязла в бара.

Хикъм се изсмя подигравателно:

— Вярвате ли на Кинард?

Тя си помисли пак за всичките онези пъти, в които я беше мамил с лъжи или полуистини, а тя е била наивна да му повярва. Може би план А е бил да я убият в онзи бар.

Хикъм не се отказваше:

— Панела ви се е обадил…

Шоу беше казал друго.

— … и е споменал името на Джош, за да ви накара да отидете там.

Тя притисна с пръсти слепоочията си и ги разтри.

— Не мисля, че беше Панела, но предполагам, че е възможно.

— Ако го ненавиждате, защо бихте го послушали да отидете?

— Не съм. Аз… аз…

— Клиентката ми отказва да отговори — каза Ейдриън.

Хикъм настоя:

— Ако не е бил Панела, значи е бил брат ви.

— Не вярвам да е бил Джош, но не мога да съм сигурна.

— Отишли сте там да помогнете и да насърчите един от тях, госпожице Бенет.

Ейдриън Доувър й каза:

— Не отговаряй.

— Кого очаквахте да заварите там? — попита Хикъм. — Панела?

— Не.

— Тогава брат ви.

— Не. — Тя поклати глава объркано. — Може би. Не знам.

Ейдриън притисна ръката й, настоявайки да не казва нищо повече.

Хикъм се наведе през масата и удари с юмрук.

— Не е Панела. Не е Джош. Кой тогава? Кажете ни. Кой ви се обади?

— Аз.

При звука на новия глас в стаята четири чифта очи се обърнаха към вратата. Там стоеше Шоу Кинард.