Сандра Браун
Ужилване (43)

Четиридесет и втора глава

Джо Уайли беше любопитен.

— Кога успяхте да облечете бронежилетката?

— Когато излязохте от колата, за да говорите с майката на Хикъм — отвърна Джорди.

— Едно от правилата на Шоу?

— Той настоя. — Докато бяха сами в колата, Шоу я бе накарал да съблече ризата си и да облече под нея бронежилетката. — Смятах я за ненужна предохранителна мярка, но ако не бях с нея, щях да съм мъртва. — Тя избухна в сълзи.

Уайли, застанал до болничното й легло, прочисти гърлото си и започна да пристъпва от крак на крак. Явно се чувстваше неловко от ситуацията.

— Джош… ъ-ъ-ъ… никой от вас нямаше избор.

— Знам.

Тя беше пъхнала пистолета на Шоу в джоба на панталона си, когато влезе в къщата да види лично какво има вътре. По време на спора с Джош, осъзнавайки, че е решил да сложи край на живота й, бе отвлякла вниманието му с умоляващ жест. Когато свали ръцете си, успя да измъкне пистолета от джоба си.

Изстрелът, който бе произвела, бе един от многото, които го събориха.

— Патолозите казват, че всеки един от куршумите би могъл да е фатален, така че ако наистина искате да знаете…

— Не.

— Не мисля така. Ако това е някакво успокоение, той умря мигновено.

Тя беше пропуснала да види най-лошото. Беше паднала по гръб на земята от куршума, който брат й беше изстрелял в нея.

— Чух, че имате натъртвания.

— По-големи от юмрук. Рентгенът показа тънка фрактура. — Тя докосна гръдната си кост. — Затова ме задържаха тук още една нощ. Дават ми болкоуспокоителни и още съм под наблюдение.

Бяха я транспортирали до спешното с линейка, въпреки че почти не помнеше. Сигурно беше за нейно добро, че спомените й за тези часове, последвали веднага след кризата, бяха неясни.

Освен фрактурата и натъртването на гръдния кош, лекуваха изподрасканите й ръце с локални антибиотици. Наложи се да й направят два шева на скалпа, получени от удара. В резултат на него имаше и слабо мозъчно сътресение.

Но не бяха само физическите рани. Имаше и емоционални. Тя страдаше от пристъпи на неконтролируем плач, следвани от периоди на депресия, които я оставяха почти апатична. Лекарите решиха, че има нужда от няколко дни, за да се възстанови от изпитанието.

— Какво значи още една нощ? По-добре да сгрешат, но да проявят предпазливост — каза Уайли, колкото да каже нещо.

Това беше задължителен разговор между хора, които са оцелели при катастрофа. Те имаха какво да обсъждат, но материята беше деликатна, и единият, и другият изпитваха неохота да разчепкват това точно сега.

След дълго, неловко мълчание тя каза:

— Гуен Сондърс се обади. Беше любезно от нейна страна, нали? А заместник-шериф Мороу се отби тази сутрин.

— В служебно качество?

— Убийството на Ройс Шърман беше негов случай. Признанието на Джош го затвори. Но той не направи така, че посещението му да изглежда официално. Изрази съболезнованията си.

— И моята съпруга ви изпраща.

— Моля ви, благодарете й за лилиите. — Тя посочи към перваза на прозореца, където стояха няколко букета.

— Те са от двама ни — каза той, — но Марша ги избра.

— Трябва да е била неимоверно облекчена, че вчера не сте бил ранен.

— Бясна, ако трябва да съм искрен. Каза, че един възвеличаван счетоводител нямал работа да обикаля из пущинаците със заредено оръжие.

Джорди се усмихна слабо.

— Говори като разумна жена. — И малко след това: — Казахте ли на агент Хикъм как е завършило всичко?

— Той е на етажа точно под вас, госпожице Бенет. Още е в интензивното, но да, съобщих му. Не можеше да повярва…

— Брат ми се е опитал да го убие.

— Той не е настроен срещу вас, госпожице Бенет. Джош е отговорен за престъпленията, които е извършил.

Тя стисна края на чаршафа, който я покриваше.

— Играеше добре всички тези роли. Разглезеното дете мъж с остра тревожност. Потиснатият подчинен, покварен от арогантния си шеф. Но студенокръвен убиец? Никога не съм допускала, че Джош е способен на това.

— Или да ви мрази толкова, че да иска да ви убие.

— Не — прошепна тя. — Никога не съм предполагала.

Джо усети надигащите се в нея емоции и не каза нищо, докато тя си попиваше очите. След това й каза за банкера в Малайзия, който се обадил, за да попита дали господин Панела си е спомнил втората парола, която го е ужасила толкова много.

— Обаждането се получи по един от многото телефони, които намерихме в къщата на Джош. Попитах банкера дали някога е говорил с Джорди Бенет лично. Не, отвърна той. Никога не бил имал удоволствието да контактува директно с този джентълмен. Предполагал е, че Джорди Бенет е мъж.

— Това оневинява ли ме? И вече не ме подозирате в сътрудничество с Джош и Панела?

— Участието ви в онази работа в Коста Рика ще бъде преразгледано, но не вярвам да получите обвинения, особено ако се съгласите да ни помагате.

— Да ви помагам?

— Този случай беше едно сложно заплетено кълбо и ще продължи да е такова. Още не знаем всичко, което Джош и Панела са направили заедно и поотделно, за да измамят не само своите клиенти, но и един друг. Неща като тези малайзийски сметки биха могли да се нищят с години.

— Години?

Това беше мрачна мисъл. Нима е била толкова наивна да мисли, че с откриването на трупа на Панела и смъртта на Джош случаят ще бъде затворен и забравен? Когато я изпишеха от болницата медиите щяха да се нахвърлят върху нея. Възнамеряваше да помоли Ейдриън Доувър да бъде нейна говорителка и да пусне изявление, което — да се надяваме — щеше да ги удовлетвори, макар да се съмняваше.

Освен това я очакваше мрачното задължение да погребе праха на Джош. Той трябваше да бъде положен до техните родители, смяташе тя, макар да нямаше представа дали такава би била волята му.

И, както се очертаваше, тя щеше да сътрудничи и съдейства по всякакъв начин на течащото разследване. Малка компенсация от нейна страна за престъпленията на брат й.

— Може би ще мога да помогна за възстановяването на загубите на жертвите на Джош.

Уайли кимна, но отново се размърда неловко.

— Колкото до личната ви загуба, госпожице Бенет, съжалявам, че завърши по този начин.

— А аз не. — Виждайки изненадата му, тя се усмихна тъжно. — Преди да сте си помислили каква жалка личност съм, нека ви обясня. Тъгувам за живота на брат си повече, отколкото за неговата смърт. Какъв друг изход би бил по-добър или по-милостив?

Унижението от един процес, където той щеше да бъде на постоянен показ? Години, прекарани в затвора, където щеше да е подложен на един Бог знае какви жестокости? Не, агент Уайли, това щеше да е мъчение от най-лошия вид. Когато натиснах онзи спусък, аз не спасявах себе си. Спасявах Джош. Не мога да скърбя, че неговата мъка е свършила.

— Мъката, която той ви причини, също. Трябва да се чувствате свободна.

— Така се и чувствам. Всъщност това, за което ми е най-мъчно — каза тя с треперещ глас, — е, че не скърбя за него. Това наистина ме натъжава. Заради двама ни.

Съчувственият му поглед и разбиране я трогнаха дълбоко и предизвикаха сълзи в очите й.

Смутен от тях, той се изкашля.

— Добре, оставям ви да си починете. Имате номера ми, ако ви потрябва нещо. — Той се обърна и тръгна към вратата.

— Агент Уайли?

Той спря и се обърна, но му беше трудно да срещне погледа й. Когато най-после го направи и видя неизречения въпрос в него, въздъхна тежко и поклати глава.

— Не знам, Джорди — каза той, използвайки за първи път малкото й име.

— Имало е много скъсани конци и беше докаран тук да ги зашият отново; после дойде в офиса снощи и свърши цялата писмена работа. Излязох за малко да си взема кафе. Когато се върнах, го нямаше. Никой не го е виждал оттогава.

Тя притисна глава във възглавницата и затвори очи.

— Няма и да го види.