Сандра Браун
Ужилване (42)

Четиридесет и първа глава

Шоу беше последвал неравните стъпки в гъсталака.

Вече нямаше съмнение, че Панела е отговорен за убийството и осакатяването миналата седмица. След като събра всички разбъркани парчета, картинката беше започнала да се изяснява. Елементи от случая, които преди не пасваха напълно, внезапно си бяха дошли на място.

Джош се беше представял за Панела, преднамерено насочвайки фокуса на всички върху злодея, докато доносникът беше подхлъзнал всички тях. На Шоу му идваше да се срита отзад, че не е видял това по-рано. Когато навлезе в храстите, единствената му мисъл беше да спаси Джорди от побъркания й брат.

Джош беше достатъчно брилянтен, за да разиграе тази сложна шарада, но той беше също така луд като плъх. И като всички плъхове ставаше още по-луд, когато е в капан. Шоу се молеше Уайли да е проявил достатъчно благоразумие да предупреди всички полицаи на път за насам да не разтръбяват пристигането си. Беше си помислил да спре преследването, за да напише есемес на Уайли, но това щеше да отнеме ценно време. Затова продължи да върви.

Беше непоносимо горещо и задушно. От потта очите започнаха да го смъдят. Ризата лепнеше към тялото му. Но той продължи с равномерна крачка, докато не чу откъслеци от разговор някъде напред, което означаваше, че ги настига. Обикновено би се притеснил, че шумното му напредване през храстите ще разтревожи Джош. Но се съмняваше, че Джош осъзнава неговото приближаване. Джош създаваше повече шум от него, чупейки клони, газейки през зеленината и продължаваше да говори с пълна сила. Този тип беше напълно луд.

Което подлудяваше самия Шоу. Той не чуваше гласа на Джорди. Дали не беше сериозно ранена или в безсъзнание? Джош може вече да я е убил и да носи тялото й някъде, където да се разложи.

Тази мисъл скова Шоу, въпреки че го накара да се поти още по-обилно. Той пусна една ругатня, последвана от искрена молитва, гняв и тревога се бореха в него и той усещаше как шевовете дават път на напрежението.

Когато осъзна, че Джош е спрял недалеч пред него, той забави ход и премина останалото разстояние колкото е възможно по-безшумно. Зае позиция зад един дънер и погледна.

Джорди беше жива! Слава Богу. Стоеше на собствените си крака. Но ръцете й бяха вързани отпред. По тях се виждаха кървави драскотини. Кръв се стичаше отстрани по лицето й и капеше от брадичката. Изражението й беше смесица от състрадание, отвращение и ужас, може би напълно осъзнавайки за първи път, че дори нейната самоотвержена, безкористна любов не е достатъчна да пробие лудостта на брат й.

Когато Джош насочи пистолета към нея, лицето й побеля от страх, но тя го гледаше право в очите и не се сви.

Шоу се пребори с първичния инстинкт да събори веднага Джош. Това щеше да травмира Джорди. Не биваше да й го причинява. Освен това правителството не искаше Джош мъртъв. То имаше нужда от него, за да възстанови откраднатите милиони.

Така че той прогони солените капки пот от очите си, мигайки, и прецени ситуацията с възможно най-голяма професионална обективност.

Само че ако този кучи син убиеше Джорди, той щеше да му изтръгне шибаното сърце.

И сега, не прекалено високо, но властно, той произнесе:

— Няма да убиваш никого!

Джорди се обърна рязко при звука на гласа му. Тя изхлипа от облекчение.

Джош дори не трепна.

— Кой се спотайва зад дървото?

— Специален агент от ФБР Шоу Кинард. Хвърли. Оръжието.

— Не.

— Ако не го направиш, си мъртъв.

Джорди се обади:

— Той говори сериозно, Джош.

Джош й изкрещя да млъкне.

С периферното си зрение Шоу забеляза движение между дърветата и храстите от другата страна на блатото. Полицаите бяха пристигнали и заемаха позиция. Той се надяваше, че ако се стигне до стрелба, ще се окажат добри стрелци. Джорди стоеше прекалено близо до Джош.

Джош каза:

— Ти наистина развали плановете ми миналия петък, Кинард. Но този път няма да можеш да спасиш скъпата ми сестричка.

— Мога да те убия. И ще го направя, ако не хвърлиш оръжието.

— Джош, моля те.

— По-добре я послушай, Джош. Тя ме видя как гръмнах Болдън, без да ми мигне окото. Последен шанс. Хвърли пистолета и се отдалечи от нея.

— Направи каквото ти казва. Моля те. — Тя вдигна ръце под брадичката си умолително, после отново ги пусна. — Остави пистолета, Джош. Предай се. Аз ще ти помогна.

— Както ми помогна преди ли? — извика той. — Не ми трябва твоята помощ вече.

— Моля те, Джош. — Китките й се опънаха срещу найлоновите връзки. — Умолявам те.

— Млъкни, Джорди. Просто млъкни.

— Джош, моля те, не прави…

— Ти съсипа всичко. Мразя те!

Шоу видя как пръстът на Джош се свива върху спусъка, след което няколко оръжия изгърмяха почти едновременно.