Сандра Браун
Ужилване (37)

Тридесет и шеста глава

Телефонът върху нощното шкафче започна да вибрира и ги събуди. Шоу се измъкна от прегръдката на Джорди, пресегна се и отговори.

Тя можеше да чуе Джо Уайли през говорителя.

— Хик преживя операцията. Сега е в интензивното. Държи се, но нали знаеш… Все още всичко е възможно.

— Дотук, обаче, всичко е наред — каза Шоу. — Ти как си?

— Затварят ми се очите, но ще остана.

— Дръж ме в течение.

Шоу се канеше да затвори, когато Уайли каза:

— Продължаваш ли да не изпускаш госпожица Бенет от поглед?

Шоу сложи ръка върху бедрото й, което беше прилепнало плътно към слабините му.

— Продължавам.

— Хм.

— Какво?

Уайли повтори притесненията, които бе изразил по-рано.

— Нападението над Хик беше отразено в новините. Очаквах Джош да се обади напълно превъртял.

— Няма начин да се свърже с Джорди без наше знание — напомни му Шоу.

— Вярно е, но дори не е опитал. Освен това знае, че може да звънне на мен.

— Уплашен е, това е всичко. Не си създавай грижи.

Джорди имаше впечатлението, че Шоу казва това колкото заради нея, толкова и заради Джо.

— Може би ще звънне, ако издадем на медиите, че тя е арестувана.

Шоу не направи коментар.

Уайли изруга.

— Нарушил си етиката, нали?

— Уведоми ме, ако състоянието на Хик претърпи обрат. И в двата случая.

Шоу отново се приготви да затвори и Уайли отново го спря.

— Кинард?

— Какво?

— Искам Панела…

— Аз също.

— Мъртъв.

Устните на Шоу се свиха в тънка черта.

— Дори ако нарушавам етиката?

Отговорът на Уайли беше прекъсване на връзката. След като остави телефона на нощното шкафче, Шоу легна по гръб, сложи лявата си ръка върху превръзката и се взря замислено в тавана.

Джорди се пресегна и го погали.

— Боли ли?

— Не.

— Лъжец.

Той й се усмихна накриво.

— Може да съм скъсал някой шев по време на последното мероприятие. Цялото това навеждане и изправяне. Но все пак си струваше.

Тя се усмихна и допря буза до гърдите му.

— Ти така и не каза, но се надявам, че не си женен.

— Малко е късно да питаш, но не, не съм.

— Никога ли не си се женил?

— Продължи по-малко от две години. Тя ме харесваше, окей, но мразеше работата ми. Прибрах се веднъж вкъщи след изпълнение на задача и тя се беше изнесла.

— Не тръгна ли след нея?

— Тя направи по-добрия избор. И за двама ни.

— Деца?

— Не.

— Всичко ли е истина?

— Честна скаутска.

— Всички онези лъжи, които ми каза…

— Бяха част от работата.

— Знам. Но най-много ми се иска да не е истина това, което ми каза за родителите си и как са починали.

Тялото му се напрегна, но той не каза нищо.

— Каза ми, че си тръгнал по стъпките на баща си.

— Не искам да говоря за това, Джорди.

— И аз не исках да говоря за Джош.

— Добре. Честно е. Това, че съм тръгнал по стъпките на татко, е истина. Той носеше значка и имаше оръжие. Безпощаден, когато се налагаше. Лошите момчета се ужасяваха, когато го виждаха да идва. Добрите му се възхищаваха.

— ФБР?

— Местно полицейско управление.

— Къде?

— Ако ти кажа, ще трябва да те убия.

Тя пропусна това покрай ушите си.

— Майка ти не се е радвала, когато си избрал същата кариера.

— Не. След четирийсет години служба татко се пенсионира без драскотина. Което я караше да мисли, че шансовете са против мен. Страхуваше се, че ще ме ранят или още по-лошо.

Тя вдигна глава и погледна в очите му.

— Така ли умряха — по начина, по който ми каза?

Той я погали по косата, прокара палец по скулата й.

— Париш, знаеш ли? От теб се вдига пушек.

Погледът й му даде да разбере, че няма да му се размине.

Въздъхна примирено.

— Оттеглиха се тук. Когато наемателят им си тръгна, ми дадоха да използвам апартамента и се преместиха в по-големия на долния етаж. Мама го подреди като кукленска къща. Обичаше го.

Той продължи да я гали по косата, но гледаше безизразно в тавана.

— Мога да го въртя по хиляди начини, Джорди, но кратката версия е, че татко вложи всичките си пари във фондовете на Панела. Панела и брат ти ги откраднаха. Четирийсет години спестявания изчезнаха. За стандартите на Панела не беше голяма сума. Той нямаше да я усети. Но за родителите ми това представляваше наградата за цял живот усилен труд. А тя се изпари.

Той открадна много повече от парите им. Ограби гордостта на татко. Татко се чувстваше като глупак, че е позволил да бъде измамен. Пречупи го по всеки начин, по който един мъж може да бъде пречупен. Той трябваше да продаде това място, за да се отърве от ипотеката. Когато се обади да ми каже, плачеше, каза, че най-лошото от всичко било, че се налага да съобщи на мама, че трябва да изостави своята кукленска къща. Не си представяше как ще може да го направи.

Той млъкна, пое си дъх.

— Предполагам, че не е могъл. Тя спяла, така и не е разбрала, но въпреки това не ми е ясно как е могъл да го направи.

— Шоу. Много съжалявам.

— Благодаря.

— Не отминавай извинението ми с благодарност. — Тя го хвана за брадичката и го принуди да я погледне. — Аз наистина съжалявам, че брат ми е изиграл такава роля в смъртта на твоите родители.

— Джош е един от най-порочните хора, за които съм чувал. И ненавиждам начина, по който те държи. Но той е само една маша на Панела. Ти самата го каза. Интелигентен, позволил това да се случи, но щеше ли някога Джош да извърши престъпление, ако не го беше покварил Панела? Той е разрушителят, Джорди. Той е злото.

Тя се отпусна отново върху гърдите му.

— Не мога да отрека. Но по отношение на родителите ти се чувствам виновна заради Джош и Панела. Не знам как можеш да бъдеш тук с мен при това положение.

— Тогава ми позволи да ти обясня. — Той я сложи по гръб и се надвеси над нея. — Видях те, пожелах те и не ми пукаше с кого си свързана. И продължава да не ми пука.

Първата целувка я остави без дъх. А всички други, които последваха, я оставиха без кости. Устните и езикът му бяха навсякъде, нежно всмукване, комбинирано със сочно завъртане — под мишниците, от вътрешната страна на бедрата, сгъвките зад коленете, извивките на стъпалата. Те картографираха шията, гърдите, зърната, пъпа и плитките улеи, отвеждащи от тазовите кости към секса й. Където се спряха.

Шепнейки нежности, едновременно свети и богохулни слова, той я отрупваше с милувки. Но преди тя да свърши, той я обърна по корем, разтвори краката й и с целувки се спусна надолу по гърба й.

Плъзна ръка между краката й и пъхна пръстите си там, където я бе оставил копнееща и разтопена, след това с картинни подробности й заговори какво й прави. Това беше еротично, вълнуващо и уникално шоу.

Но това, което наистина я извади от контрол, беше начинът, по който той описваше с дрезгав шепот колко приятна я усеща. С гласа си и докосването си не й оставяше избор — тя се притисна срещу ръката му, като се люлееше между гърдите му и леглото, докато не рухна.

Преди да се е съвзела напълно, той я обърна по гръб и разтвори краката й. След това влезе в нея твърд, пълен и витален, истински самец. Вдигна ръцете над главата й и ги задържа там здраво, но не и наполовина толкова здраво, колкото я държеше погледът му.

Енергията му не бе изцяло самозадоволяваща. Той реагираше на реакциите й, възприемайки всяко размърдване на тялото й, интерпретирайки всеки звук, усещайки желанията й още преди тя да ги е осъзнала. Той се намести под такъв ъгъл, че всеки тласък, понякога бавен, друг път бърз, я пронизваше точно там, където беше най-възприемчива, и я караше да се извива неволно, молейки за още.

В точния момент той влезе дълбоко и прилепи тялото си към нейното. Въртеливите движения на хълбоците му бяха леки, но удоволствието безмерно. То се събра в мястото, където бяха слети, концентрира се и след това избухна, заливайки я напълно.

Той самият достигна кулминацията, опрял чело в нейното, преплел ръце с нейните над главата й, с трескав и горещ дъх срещу пламналото й лице.

Останаха дълго така, преди той да вдигне глава и да я погледне. Оправи един кичур от косата й, който се бе заплел в неговата. Тя не съзнаваше, че от очите й бликат сълзи, докато той не ги изпи от страните й.

— Накарах те да плачеш.

Нещо още по-лошо, помисли си тя. Накараме да ме е грижа.

Нито единият, нито другият повдигна въпроса за предпазната мярка, каквато той беше взел първия път, но когато се отдръпнаха един от друг, си размениха погледи, показващи, че са наясно с пропуска.

Притиснаха се отново един към друг. Той обви ръка около нея.

— Още ли съм арестувана?

— Размишлявам.

— Ще ме уведомиш ли, когато стигнеш до решение?

— Ще те уведомя.

— Ще ми закопчееш ли белезници? Ще ми вържеш ли превръзка на очите?

— Няма да е необходимо. Не можеш да отидеш никъде.

— Хубаво. Казах ти, че тук ми харесва.

— Добре. — Той я придърпа по-близо и пъхна бедрата си под нейните. — Защото не знаеш комбинацията за вратата.

* * *

Утрото настъпи.

По времето, когато Шоу свърши с душа и увил кърпа около кръста си отиде в дневната, Джорди беше направила кафето.

— Не трябваше — каза той, когато тя му подаде чашата.

— Не съм го направила за теб, направих го за мен. Отчаяно се нуждаех от кафе.

Цепката над собствената й хавлиена кърпа беше изкушение, на което той не можеше да устои. Целуна ямичката, после докосна устните й, чукнаха чаши и отпиха, но Джорди едва не се заля с горещото кафе, когато подскочи от звука на звънеца.

— Какво е това, по дяволите?

— Има някой на вратата. — Той остави кафето си и бързо отиде в спалнята, където се избърса с хавлията, нахлузи дънките си и взе пистолета. На път за навън поръча на Джорди: — Заключи след мен и ако някой освен мен дойде, се обади на 911.

Той затича надолу по стъпалата, но усети напрежение по шевовете на раната и измина по-бавно останалото разстояние. Когато стигна до ъгъла на сградата, спря и надникна към улицата.

Чу гласа на Джо Уайли:

— Не стреляй. Отвори ми, само че побързай.

Шоу отпусна ръката си с оръжието и тръгна по пътеката към входа, закопчавайки междувременно ципа си.

— Хикъм?

— Държи се. Вуду магиите на леля му може и да са свършили работа. Всички са предпазливо оптимистични.

— Вуду?

— По моя молба жената извади карфиците от твоите кукли.

— Благодаря. Задължен съм ти. Радвам се да чуя добри новини за Хикъм. Наистина.

— Знам. — Уайли посочи към превръзката. — Ти как се чувстваш тази сутрин?

— Добре съм. Но ти не ми изглеждаш толкова добре.

— Адски съм изморен. Марша е бясна. Каза, че трябвало да се прибера вкъщи да поспя.

— За да дойдеш тук, трябва наистина да е важно. — Шоу се пресегна към металните решетки и набра комбинацията, след което отвори. Пропусна го да влезе и побърза отново да заключи. — Какво става?

— Тя вътре ли е?

— Да.

— Арестувана?

— Не. Накарах я да си каже всичко за Коста Рика. — С две-три стегнати изречения той разказа на Уайли за ограниченото й участие в мероприятието в тропическата страна. — Панела я е заставил насила и я е заплашил. Тя не е привличала клиенти и не е правила търговски реклами. Не е взела нищо от това. Съвестта е, което я мъчи.

— Добре. Ще се занимаваме с този въпрос по-късно.

— Разбирам. Какво става?

— Ще кажа и на двама ви. Става дума за Джош.

Шоу спря посред крачка и погледна с тревога към стълбището, преди да се обърне към Уайли:

— Мъртъв ли е?

— Не знаем. — Уайли посочи с брадичка нагоре. — При всички случаи първо трябва да облечеш нещо.

Те изкачиха стъпалата и Шоу почука на вратата. Джорди я отвори. Беше заменила хавлиената кърпа с дрехи. Косата й беше още мокра, обаче, и Уайли забеляза.

Той също така не пропусна разбърканите чаршафи върху неоправеното легло, което можеше да се види през отворената врата на спалнята, когато Шоу отиде да вземе ботушите, ризата и баскетболната шапка, които беше свил от сувенирния щанд.

Уайли отказа кафе, когато Джорди му предложи.

— Благодаря. Няма време.

— Джош ли?

Усещайки опасенията й, той разсея най-лошия й страх.

— Нямаме причина да мислим, че е наранен. Но разполагаме със сведения, че е бил видян.

— Къде? — попита Шоу, докато закопчаваше ризата си.

— Байу Гош. Намира се между…

— Бил съм там — прекъсна го Шоу. — Трябва да газиш през него.

— В мочурищата е, така че търсенето ще е предизвикателство — каза Уайли. — Ще откараме Джорди в офиса на ФБР. Гуен ще остане с нея, докато ние с теб отидем да проверим.

— Звучи като план. — Шоу обу ботушите си. — Вземи това. — Той подаде на агента бронежилетката, която Джорди бе използвала предишната вечер. — Готови сме.

Те изтрополяха надолу по стълбите и се отправиха по тясната пътека с бързи крачки, доколкото разместените плочки позволяваха.

Когато пресякоха улицата и отидоха до поредния необозначен седан, Шоу попита Уайли как е научил за апартамента му.

— От твоя човек в Атланта. Информация за спешен контакт. Казах му, че няма да имаш нищо против.

— Всъщност имам.

— Ще отнеса тайната ти за Френския квартал в гроба.

— Би могъл просто да ми телефонираш.

— Имаш ли телефон в колата?

Шоу не отговори. Колкото по-малко хора знаеха за него и за живота му, толкова по-добре. За него. За тях. Беше се разкрил пред Джорди повече, отколкото пред всеки друг.

Задържа й задната врата, за да влезе, после каза на Уайли:

— Нека аз да шофирам — и протегна ръка за ключовете. Уайли се колебаеше. Шоу каза раздразнено: — Ще се обаждам и ще върша цялата глупава писмена работа в офиса. Остави ме да карам.

Уайли му хвърли ключовете и седна на пасажерската седалка.

— Гуен ще ни посрещне на главния вход.

Улиците на Френския квартал още спяха, практически свободни от трафик, с изключение на камионите за доставки. Но в колата тримата бяха напрегнати и тревожни. Особено Джорди.

— Кога и къде е бил видян Джош?

— Ако е бил Джош — отвърна Уайли. — Но така изглежда. В събота следобед в едно колетно отделение за получаване на пратки до поискване.

— Откъдето е изпратил кашона с мобилния телефон? — предположи Шоу.

Уайли кимна:

— Агентите са стигнали до тази кутия, намираща се на паркинга на един търговски център. Разпитали собствениците на мястото. Един от тях си спомня, че когато си тръгвал миналата седмица, видял някакъв човек да се отдалечава от пощенската кутия. Той му извикал, че е късметлия, че си тръгва точно в момента, преди събирането на пратките. Нещо такова.

— Мъжът не се обърнал, но помахал с ръка благодарно. Показали на продавача снимка на Джош, направена от охранителната камера в универсалния магазин. Той казал, че не е сигурен, но му се струва, че е същият човек.

— По кое време е бил видян да си тръгва?

— В три и половина. Петнайсет минути преди последното вземане на пощата за деня.

— И три и половина часа, след като Джош е научил за отвличането на Джорди по обедните новини — каза Шоу. Като разсъждаваше на глас, той добави: — Но независимо от това е изпратил колета на адреса на „Екстраваганза“.

— От отчаяние, предполагам — каза Уайли. — Искал е да разбере дали си я убил. Както направи, когато ми звънна късно онази нощ и ми предложи сделка да я освободим.

— Предполагам. — Обяснението не го задоволи напълно, но Шоу каза: — Това поне ни дава начална точка, от която да тръгнем да търсим убежището му.

— Убежище? — вдигна вежди Джорди.

— Трябва да има някакво — каза Уайли. — Място, снабдено с най-необходимите неща, където би могъл да стои неопределено дълго време. Някъде близо до теб. — Забелязвайки намръщването на Шоу, той попита: — Какво? Не си ли съгласен?

— Не, Джорди определено е неговото детско одеялце, което си носи навсякъде. Но ние може би недовиждаме нещо. Може би не се е върнал в този район само защото той олицетворява дома. Може би има недовършен бизнес наблизо.

— Парите? — предположи Уайли.

— Така смятам — отвърна Шоу. — Защото ако бяха у Панела…

— Той щеше да си пали цигарите със стодоларови банкноти — каза Джорди тихо.

— Точно така. — Шоу погледна Уайли. — Тя ме цитира.

— А-а. Ами, няма да знаем кое у кого е, докато не намерим или него, или Панела.

— Някакви следи за Панела? — попита Шоу.

— От Управлението продължават да смятат, че Хикъм е бил прострелян от бандит. — И предупреждават само с половин уста да сме нащрек за Панела.

— Дори след онова, което Линда Мийкър каза за гласовия модулатор?

— Линда Мийкър била изплашена пасторска щерка, хваната да върши неприлични неща, така че всичко, което говорела, било нерелевантно, а и всеки можел да се снабди с подобно устройство от Интернет. Казаха също, че Ройс Шърман трябва да си е отбелязвал с резка враговете сред познатите си — и те същите боклуци като него, — което несъмнено е вярно. Изводът: според тях случаите Шърман и Хик не са свързани, и остават скептични, че Панела е на десет хиляди мили от Луизиана.

— Скептични, да го духат! — изсмя се Шоу. — Сигурно някои са били на заплата при Панела. И още са.

— Хайде, хайде — каза Уайли. — Да не подозираш, че има корупция в управлението?

Шоу се усмихна слабо.

— Претърсили ли са Байу Гош?

— Заедно с маршалската служба на САЩ и щатската кавалерия. Искаше ни се да работим с Мороу, но не е в неговия окръг. Както и да е, казах им да не оставят камък необърнат.

Шоу спря възможно най-близо до входа на сградата на ФБР.

— Не изключвай двигателя — поръча той на Уайли. — Ще придружа Джорди.

— Няма да вляза.

Шоу и Уайли се обърнаха едновременно към задната седалка. Изражението на Джорди беше толкова непоколебимо, колкото тонът й. Другото доказателство, че говори напълно сериозно, беше насоченият към тях пистолет.