Сандра Браун
Ужилване (40)

Тридесет и девета глава

Шоу и Уайли тръгнаха от кея към къщата. Уайли попи потта от челото си с ръкав.

— Страхувах се, че ще намерим трупа му или гроб в някоя от пристройките.

— И аз.

— Боли ли те раната?

— Да.

— Има кръв по ризата ти.

Шоу сякаш не чу. Беше отнесен, челото му беше набръчкано.

— Телефонира ли в централата?

— На път са. Ще ги предупредим да не отъпкват следите от гуми. Ако разгледаме добре, може би ще определим каква е колата на Джош.

Без да спира, Шоу погледна към къщата.

— Гледай това да се свърши бързо, после всички да изчезнат. Трябва да устроим засада. Не изглежда да се е омел завинаги, нали? Оставил е дрехи. Очилата си.

— Може да не е тръгнал по своя воля? — допусна Уайли. — Може би е преместен?

— Имаш предвид: от Панела?

— Именно.

— Може би — съгласи се Шоу замислено. — Но нищо не подсказва за борба.

— Трудно е да се каже. Мястото е пълна каша.

— Да, но…

— Какво? — не издържа Уайли.

— Не знам. Нещо продължава да ме безпокои.

— Горещината ме безпокои мен — промърмори Уайли, попивайки челото си отново. — Какво те безпокои?

— Не мога да определя. — Той забави. Уайли спря след него. — Първия път, когато говорих с Панела, беше в събота следобед. Обадих му се от телефона на Мики, за да започна преговорите за нова сделка. Това беше към два часа.

— Окей.

— Същия следобед към три и половина Джош изпраща мобилен телефон на Джорди.

Той се обърна и погледна Уайли настойчиво, но Уайли имаше впечатлението, че Шоу не вижда него, а пъзел с едно същностно важно липсващо парче.

Внезапно Шоу каза:

— Човек може лесно да се сдобие с тези устройства по Интернет.

— Моля?

— Ти го каза. По-рано днес. — Той изви поглед отново към къщата, след това дългите му крачки глътнаха разстоянието до нея. Когато Уайли го настигна, той отваряше задната врата.

— Какво мислиш? — попита Уайли, когато го последва през кухнята и после в дневната.

— Джош не е гледал да се подсигури, когато е изпратил онзи телефон. Знаел е, че Джорди е жива. Просто я е чул да вика в телефона.

Бяха стигнали верандата. Шоу си пое рязко дъх и мига, в който видя празната шофьорска седалка, изруга:

— Мътните да ме вземат! — Той извади пистолета си. — Претърси къщата — извика той и хукна.

Уайли се завъртя и влезе обратно в къщата. Първото нещо, което забеляза, беше отвора в ъгъла на дневната. Той изтича нататък, видя стълбището и се стрелна нагоре.

Почти задушавайки се от миризмата, стигна догоре и видя отворената торба за трупове върху пода на таванската стая.

Вътре имаше силно разложен труп. Клепачите бяха задържани отворени с клечки за зъби. Дясната ръка, прилична на ръка на скелет, държеше пистолет. Върху кутрето на лявата проблясваше диамантен пръстен.

Това беше Били Панела.