Сандра Браун
Ужилване (13)

Дванадесета глава

Джо влезе в къщата си през кухненската врата, плъзна папката, която носеше, на масата, след това уморено съблече омачканото си яке и го закачи до вратата. Остави кобура на недостъпно за децата място.

— Има ли някой вкъщи? — Той отвори хладилника и извади портокалов сок.

Марша го завари да пие направо от кутията.

— Децата знаят по-добре от теб как се прави това.

— Когато не ги хванеш. — Той пресуши кутията и я остави на плота до една голяма тиква. — Какво е това?

— Нарича се тиква.

Джо я изгледа.

— За карнавала. Трябва да й изрисувам лице. — Тя вдигна черния маркер, който бе донесла в кухнята.

— Къде са децата?

— Горе. Моли е във ваната. Хенри се облече и е готов за лягане. В стаята си е, играе видеоигра.

— Добре ли са?

— Имаше малко тупа-лупа тази сутрин за това кой е на ред да изпразни сушилнята.

— Кой спечели?

— Аз.

Джо се усмихна, издърпа един стол иззад масата и се отпусна на него.

— Как беше „Топ гън“?

— Гуус умира всеки път.

— Виното?

— Може би трябваше да си позволя осемдоларова бутилка.

— Нещо за пиене, което върви с пуканки?

— Пропуснах пуканките. Ще надебелея.

Той се пресегна към нея и сложи ръка в скута й. Прокара я по бедрото й и каза:

— Извивките ти са женствени.

— Дънките са ми отеснели.

— Харесвам ги тесни. Да правим секс.

— Децата могат да ни изненадат, а и трябва да нарисувам лице на тиквата.

— Ще отнеме шейсет секунди?

— Тиквата или сексът?

Той се засмя.

— Както съм уморен, ще са ми нужни повече от шейсет секунди.

Тя докосна лицето му загрижено.

— Изглеждаш изтощен. Какво става?

— Джош Бенет явно се е изморил от гостоприемството на данъкоплатците и е изчезнал. — Възползвайки се от мълчанието й, той допълни: — Не го обявявай по високоговорителите на карнавала. Още не го разгласяваме. Надявам се да го хванем, преди да се наложи.

— Как е избягал?

— Не слязъл за закуска. Полицаите отишли да проверят. Стаята била празна, леглото си стояло оправено.

— Мислех, че има гривна за наблюдение.

— Хитрецът я е свалил. Намерили са я в банята. Станало е във вторник. А снощи… — Той й разказа за случилото се след обаждането на Хик. — Решихме малко да си починем, преди да хукнем отново. Сега, когато сестрата на Джош Бенет изчезна и цялата каша се възобнови, може би трябва да премисля решението си за обявяването на неговото изчезване. При всички положения няма да ходя на карнавал. Съжалявам.

— Всичко е наред. — Тя го погали по главата. Знаеше по-добре от всеки друг колко го тормози случаят „Били Панела“.

В продължение на три години Панела умело беше подлъгвал клиентите на инвестиционната си фирма да влагат пари във фалшиви фондове, комунални облигации, фармацевтични за лечение на рак, енергийни проучвания, щадящи околната среда, курорти и ексклузивни пенсионерски общности, дори ферми за скариди и морски вълци — нито едно от които не съществуваше.

С фокусничествата на Джош Бенет с цифрите и способностите му за жонглиране с парите Панела бе извършил измама за повече от трийсет милиона. Беше направил така, че всичко да работи известно време, като плащаше от време навреме дивиденти с обещанието за големи бъдещи печалби.

Каквито не дойдоха никога. Дивидентите ставаха все по-малки, а недоволните клиенти се увеличаваха, докато накрая една дебела папка не кацна в отдела на Джо и той не започна цялостно, но тайно разследване на „Панела Инвестмънс“.

След месеци проучвания той и Хик решиха, че Джош Бенет е слабото звено в партньорството. Отидоха при него, казаха му, че безобразията им с Панела са разкрити и предложиха да намалят обвиненията, които го чакат, в замяна на доказателства и свидетелски показания срещу Панела.

Джош Бенет получи пълен имунитет и след голямо съдебно жонглиране федералният прокурор се съгласи с неговите условия. Това не зарадва Джо, но Панела беше много по-едрата риба. Беше заявено, че той има пръст в много кални сделки, но с информацията, която Джош даде, отделът на Джо бе първият, който изгради непоклатим процес срещу него. В стила на обвиненията срещу Ал Капоне за избягване на данъци, те можеха да сложат край на отвратителната престъпна кариера на Панела и многобройните му незаконни хобита.

Но явно Панела не беше забравил предателството на Джош, както се преструваше. Зад огнените стени, които Джош Бенет му беше помогнал да конструира, хитрецът беше успял да прехвърли купища пари, без дори гениалният му партньор по престъпления да знае.

По времето, когато Бенет открил, че сметките методично се изпразват, било прекалено късно. Джо и Хик занесоха федерална заповед за ареста на Панела в къщата му на Сейнт Чарлз Авеню, колкото да намерят мястото обърнато с краката нагоре. Панела се беше изнесъл скоропостижно.

При информацията, че Панела е на свобода, Джош изпадна в суисидална депресия.

— Направо ми иде да си прережа гърлото — каза той, когато Джо му съобщи лошата новина.

Беше отвратително, най-лошите му предчувствия се бяха оправдали. В цялото бюро се носеха слухове за сприхавия характер на Панела и склонността му към отмъщения. Никога не бе прокарана директна връзка между него и Мики Болдън, но Джо разбра, че Панела стои зад няколко случая с изчезнали хора и зловещи убийства, за които бе заподозрян килърът, но никога не бе подведен под отговорност. Властите никога не направиха изявление.

Заплахата, която Панела представляваше за Джош Бенет, Предателя, беше напълно реална. В същия ден, в който Панела изчезна, Бюрото не губи време, премествайки своя информатор на друго място. С падането на нощта Бенет беше откаран на сигурно в Тенеси и поставен под засилена охрана.

Както се оказа, обаче, не достатъчно засилена.

Джо каза:

— През изминалите шест месеца и осем дни, през които беше тук, полицаите го описваха като бавен и мрачен, и плашещ се от сянката си, убеден, че Панела ще го открие и ще го ликвидира.

— Мислех, че Панела е духнал с парите.

— Такова е общото мнение. Но дори да е истина, ръцете му са дълги и Джош Бенет знае това по-добре от всеки друг. Той е счетоводителят, който плаща на Мики Болдън за извършване на услуги. Което кара човек да се чуди защо изскочи от прикритието си и изложи живота си на риск.

— Паника?

— Възможно е. Според мъжете, които са го охранявали, с напредването на деня ставал все по-напрегнат. Паникьосал се, когато пуснали вътре един мъж да поправи климатика на къщата. Бил убеден, че е убиец, изпратен от Панела.

— Правена ли му е психологическа оценка?

— Няколко пъти. Коефициентът му на интелигентност е много над нормалното. Но е страшно параноичен и…

— Нервен.

— Да. За толкова умен човек, направи нещо наистина глупаво. Избягвайки по такъв начин, развали всичко. Особено с нас. Но също и с Панела. Веднага щом е научил за бягството на Бенет, Панела е наел килъри, които са тръгнали подир сестра му.

— Защо подир нея?

— За да изпратят послание на Джош. „Бягай, предателски кучи сине. Аз пък ще убия сестра ти“.

Марша се замисли.

— Знам, че с Хик я разпитахте. Подозирахте ли, че е замесена по някакъв начин?

— Всъщност, не. Но… — Той вдигна рамене. — Жените правят добри обири.

— Ние сме хитри.

Той се усмихна и я целуна по устата.

— Браво.

— Този Мики Болдън е бил убит от своя партньор?

— Страшен негодник. Шоу Кинард. Никакви предишни връзки към Мики, но е бил временно свързан с една банда тук в Ню Орлиънс, търгуваща с оръжия и наркотици, и косвено пране на пари; така ни стана известно името му. Никога не можахме да го разпитаме, обаче. Заслужаваше внимание броят на убийствата, свързвани с него, регистрирани в офиса на областната прокуратура. Но прокурорът отказа да го подведе под съдебна отговорност. „Липса на доказателства“, заяви.

— И го пуснаха?

— Аха. Отпътува към изгрева. Но преди няколко месеца се появи на радара на бюрото в офиса в Ел Пасо. Първи заподозрян в убийство. Избегнал хващането като се прехвърлил в Мексико, а там никой не е в състояние да го пипне, защото се предполага, че е в крепостта на един наркобарон.

Той погледна към папката върху масата. Не я отвори на ужасяващите снимки, но разказа на Марша за компаньонката, която напуснала къщата с тримата мъже, двама от които били убити. Единият бил домакинът на Кинард, а другият — шефът на полицейско управление.

— Мили Боже.

— Истински хлебарки. И двамата. Но Кинард ги ликвидирал хладнокръвно. Самото това изисква съобразителност. — Той й каза, че телата били оставени наблизо до полицейското управление и как Кинард е помахал в охранителната камера на хотела в Ню Орлиънс. — Като че ли изобщо не му е пукало, че знаем, че се е върнал в града. Вбеси ни — промърмори той.

— И е отвлякъл сестрата на Джош Бенет?

— Ами, него го няма, и нея я няма. Не може да е на добро.

— Не подозираш, че са съучастници, нали?

Той се засмя.

— Тя — с този образ? Няма начин. Тази жена е от класа. Висока топка. Той е пълната й противоположност.

— Хората казват същото за теб и мен.

Той наведе глава и потърка нос в яката на блузата й.

— Аз го казах. — Целуна я по шията, след това се отдръпна. — Предполагаме, че животът на Джорди Бенет е в опасност. Ако вече не я е убил.

— Ако се е канел да я убива, защо не го е направил, когато е убил Мики Болдън?

— Боя се да правя предположения. Тъй като е пощадил онази компаньонка, Хик смята, че жените може да са му слабост.

— А ти какво мислиш?

Джо извика в съзнанието си лицето на Шоу Кинард на полицейската снимка, коравите му черти, безчувствения поглед, насочен право в камерата.

— Не мисля, че този човек има слабост към каквото и да било. Включително към себе си.

* * *

След иззвъняването на телефона Шоу и Джорди за миг застинаха в нерешителност. Той се съвзе пръв, отвори горния джоб на ризата си и извади звънящия телефон, докато тя наблюдаваше с мрачно предчувствие.

Той сложи телефона на говорител:

— Какво има, Панела?

— Какво… по дяволите? Кой е? Къде е Мики? Защо ти вдигаш телефона?

— Мога да измисля само една причина.

Шоу беше забелязал потръпването на Джорди, когато чу електронно модифицирания глас на Панела. Може би той искаше да избегне запис на гласа, но Шоу предположи, че използваше устройството, защото знаеше, че то звучи зловещо и допринася за неговата загадъчност. Точно сега, обаче, той мълчеше, чуваше се само съскащото му дишане.

— Ти си помощникът на Мики? — прозвуча след известно време.

— Точно така.

— Къде е Мики?

— Заради непредвидени обстоятелства се наложи да остане.

— Какво означава това?

— Мисля, че можеш да се досетиш.

— Ах, ти, кучи сине.

— Не се казвам така.

— Мъртъв ли е?

— Аз изпълних задачите. Взех също така и Джорди Бенет — каза Шоу. — Не трупа й. Нея. Което означава, че ако още я искаш убита, ще трябва да преговаряш с мен.

Панела пусна една ругатня и започна да сипе заплахи, които се чуваха силно и ясно въпреки изопачения глас.

— Мислиш се за страшно умен, а?

— Ами, надхитрих Мики. Не беше моето сиво вещество, което събираха с лопата.

— Аз не одобрявах участието ти.

— Сериозно? Значи на Мики е била идеята да ме натопи за нейното убийство?

Панела не каза нищо.

— Ще си затворя очите за това — каза Шоу, — но тъй като чувствата ми са наранени, ще се нуждая от по-голяма компенсация, отколкото Мики се е съгласил да приеме.

— Как мога да съм сигурен, че Джорди е при теб?

— Хайде, Панела, стига с тези глупости. Знаеше много добре с кого говориш, когато вдигнах телефона. Вече беше наясно, че Мики е мъртъв. Досега историята на събитията от снощи трябва да е била отразена от медиите.

— Не и там, където съм.

Шоу не повярва, но го остави без коментар.

— Звънни в офиса на шерифа на Терабън. Оттам ще потвърдят, че Джорди е била отвлечена. Детективите от отдел „Убийства“ трябва да имат описанието ми и вероятно вече съм идентифициран като Шоу Кинард.

— Е, аз не съм сключвал договор с Шоу Кинард. Така че нямам задължения. Ако наистина си взел Джорди, оправяй се с нея както искаш. Няма да платя и пукнат цент.

— И на мен ми хрумна същото. Но има евентуални последици, произтичащи от това решение. Първо: използвам нейния телефон, за да уведомя най-близкия офис на ФБР, че е жива. Малко употребявана, може би, но съвсем жива.

Той направи пауза, но Панела не каза нищо. Шоу имаше вниманието му.

— Оставям телефона включен, така че да могат да проследят сигнала право до нея. Докато дойдат тук, аз отдавна ще съм духнал, но те ще се радват да я видят. Доволни, че я прибират обратно в кошарата. Тя беше клубната им звезда в продължение на седмици, както знаеш. Отзивчива. Словоохотлива. Кой знае, това травмиращо преживяване може да отключи някой спомен за теб и брат й, който й се е изплъзнал от ума при първия разпит.

— Не съм им казала нищо! — извика тя.

Шоу изключи говорителя и притисна телефона към гърдите си.

— Млъкни! — изсъска той. — Прецакаш ли това, няма да си щастлива!

— Сякаш ми пука.

— Би трябвало. Аз съм единственият ти шанс за живот, скъпа.

Тя вдигна брадичка непокорно, но тъй като остана със стиснати устни, той допря телефона към ухото си.

— Ето, виждаш ли? При мен е. Но търпението й се изчерпва, което прави опция две дяволски наложителна.

— Каква е опция две? — попита Панела.

— Изчезвам от цялата тази мръсотия. Няма да знаеш дали тя е жива, или е в прегръдката на ФБР, или пък е заровена някъде, където никога няма да можеш да я намериш.

— Ако изчезнеш, няма да получиш нищо за труда и главоболията си.

— Вярно е. Но ти също. Ето защо това би било важно. Първо губиш съня си, питайки се какво е станало с Джорди.

— Не ме интересува чак толкова много.

— Глупости, не те интересува! Тъй като сестра му няма да е вече заложница, Джош ще избяга и ще си прибере парите. Защото те не са у теб.

— Ти го казваш.

— Казвам го, защото ако бяха у теб, нищо от това нямаше да има значение за теб. И нямаше да водим този разговор.

Панела не отговори.

— Ако Джош избяга — продължи Шоу, — ще си вземе паричките и ще си живее до старини в далечна земя, наслаждавайки се на страхотен живот, какъвто ти си искал за себе си. Ако го хванат отново, ще го заключат зад решетките завинаги и ще хвърлят ключа в морето, а парите ще мухлясват до Второ пришествие, защото той никога няма да ти каже къде са. При всички положения ще си останеш, само с пръст в устата.

Той изчака думите му да достигнат до съзнанието на Панела, след което продължи:

— По-добър избор, Панела. Съгласяваш се на цената, която сега ти искам. Джорди умира. Джош изплува. Ти получаваш нова възможност да му отмъстиш, плюс куршум при намиране на мястото, където ти е скрил парите.

Единственият звук, който идваше сега от телефона, беше тежкото дишане, усилено от електроларинкса. Той размишляваше. Най-после каза:

— Предупредих Джош, че ако някога ме прецака, ще го убия, но не и преди първо да убия сестра му. Този плъх се нуждае от напомняне, че аз винаги изпълнявам обещанията си. Излизането на Джорди жива от тази ситуация не е опция.

Стомахът на Шоу се сви. Беше трудно, но той издържа погледа й, когато произнесе:

— Разбрано.

— Добре тогава — каза Панела. — Помисли за това и ми се обади, когато си готов.

— Още не сме се разбрали за хонорара.

— Петстотин хиляди.

— Два милиона. Приятен ден.

След като затвори, Шоу продължи да гледа Джорди още известно време, след това се извърна и се съсредоточи да свали батерията от телефона на Мики. Пусна батерията в единия джоб на дънките си, а телефона в другия.

Джорди се изправи пред него.

— Два милиона долара?

— Мислиш, че е прекалено много, или че е недостатъчно?

— Значи продължава да иска да ме убиеш?

Той се дръпна настрани и отиде до багажника на колата, изваждайки една бутилка вода. Развъртя капачката, наплиска с половината вода лицето си и изпи останалата.

Тя изби празната бутилка от ръката му.

— Отговори ми.

Той погледна към шишето, което се търкулна, спирайки до дясната му обувка. След това вдигна очи към нея. Искаше му се да я удуши и в този момент би го направил и безплатно.

Той отиде до задната врата на колата, която още зееше отворена.

— Влизай. Лягай долу.

— Защо?

— Влизай и лягай.

— Иначе какво?

Той отиде бързо при нея, хвана я за ръката и я повлече към отворената врата.

Тя се опита да освободи китката си.

— Каза, че не искаш да ми причиниш болка.

— Няма. Повярвай ми, когато те гръмна, няма да усетиш.

Когато стигнаха до вратата, тя я ритна и я затвори, което го разяри още повече. Започнаха да се борят и той с лекота я блъсна срещу вратата, притискайки разгорещеното си тяло към нейното.

— Ти по-добре се надявай Панела да не се съгласи на моите условия.

— Няма да ме убиеш, или вече ще си ме убил?

— За два милиона долара…

— За никакви пари — прекъсна го тя. — Не мисля, че ще го направиш.

— Знаеш, че ще го направя. Виждала си ме в акция. Мики? Не ми е първият. Не ми е първият дори за тази седмица. — Очите му леко се разшириха. — О, да, Джорди. Вторник през нощта оставих двама мъртъвци в Мексико, преди да дойда в Ню Орлиънс. Така че не се заблуждавай.

Тя преглътна. Сините очи, които само до преди миг гледаха кръвнишки, сега бяха пълни с мрачно предчувствие. Усети я как буквално омеква срещу него, когато съпротивата й отслабна.

За да й внуши още по-силно думите си, стисна раменете й.

— Очистих Мики без да мигна. Двамата в Мексико? Прас. Дори не се спрях да помисля за това.

— Обаче спря да помислиш за мен.

— Всъщност не.

— Тогава какво те спря?

Той се вгледа в предизвикателно бляскащите й очи, след това сведе очи към рамото й, където презрамката на сутиена се беше смъкнала. Плъзна два пръста под нея и докосна кожата й. Беше топла и гладка като сатена, който разтъркваше между палеца и показалеца си. Върна тънката лентичка на мястото й, но не се отдръпна веднага, пръстите му минаха по рамото й веднъж, втори път.

Ръката му продължи да стои там известно време, след което той я издърпа. Може би малко неохотно? Очите му се стрелнаха към нейните и се задържаха за миг, преди той рязко да отстъпи назад и да се извърне, произнасяйки дрезгаво:

— Ти щеше да си първата ми жена.