Каролайн Линдън
Любов по време на скандал (17)

Глава 16

Бенедикт се върне в „Миварт“ късно вечерта. Отведе уморения си кон в конюшнята и с натежали крака пое нагоре по стълбите. Надяваше се Пенелопе да е още будна. Не очакваше да закъснее толкова, но пък и не бързаше особено на връщане. Оказа се трудно да се раздели с майка си и със Стратфорд Корт, особено след като се разбра, че повече не е желан там. Въпреки всички лоши спомени от детството това беше домът му, където се бе родил и израснал. Молеше се между него и родителите му да не е зейнала огромна пропаст. Майка му не биваше да страда заради неговите действия.

Влезе в дневната, разкопча връхната си дреха и се запита след колко ли време ще донесат вечеря горе и дали дотогава ще е буден. От гънките на дрехите му се посипа прах; камериерът му щеше да има доста работа, докато изчисти и дрехите, и ботушите му. Свали си жакета и посегна към вратовръзката, когато установи, че не е сам.

Съпругата му се бе сгушила на малкия диван с разпилени по раменете коси, а голите й стъпала надничаха от бялата й роба. Едната й ръка бе отпусната към пода; наблюдаваше го съсредоточено.

— Ти си будна — изненада се той. Почти веднага поклати глава. — Очевидно. Пътят е дълъг. Извинявай.

— Чаках те.

Тя се размърда, робата й се поразтвори и глезените й се оголиха.

Бенедикт направи безуспешен опит да откъсне поглед. Тя имаше изящни глезени, крака и гърди, както установи предишната вечер. Свали си вратовръзката и усети как всякаква умора го напуска.

— Радвам се.

— Наистина ли? — Завъртя глава на една страна. — Защо?

— Удоволствие е да се прибереш при красива жена.

Устните й се свиха изкусително, сякаш чакаха целувка.

— Ласкаеш ме, сър.

— Но е вярно — кимна той.

Тя сведе мигли и леко се усмихна.

— Благодаря.

Той премигна от дружелюбната, спокойна размяна на реплики, а тя веднага добави:

— Да ти налея ли питие? Сигурно ти е нужно след пътуването.

Безмълвно й даде знак с ръка, че приема. Тя стана и отиде до бюфета, за да му налее щедра чаша вино.

— Как беше? — попита тя, докато той отпиваше.

— Дълго.

— Родителите ти как приеха новината?

Бенедикт отново отпи. Не му се стори благоразумно да опише реакцията на баща си. Един ден щеше да се наложи да й обясни някои особености на семейството си, но тази вечер…

Беше прекадено дълга и мрачна история, особено когато имаше далеч по-обещаващи перспективи.

— С известна изненада.

Пенелопе го погледна въпросително, но той я отведе обратно до дивана.

— Нищо интересно. Дано не съм те събудил при тръгването си.

Тя се засмя и седна като дете: подви крака под дупето си.

— О, не. Способността ми да спя сутрин е ненадмината. Ако питаш Абигейл, под прозореца ми трябва да стрелят с оръдие, за да се събудя.

— Ще го имам предвид. — Все още я държеше за ръка. Имаше изящни пръсти, като на истинска дама. Погали с палец венчалната халка на безименния й пръст. Неговият пръстен; неговата съпруга. Неговата красива, заможна, неочаквано дружелюбно настроена булка. — Заслужаваше да поспиш.

Тя го изгледа лукаво.

— След толкова бренди кой не би искал?

Бенедикт се извърна с лице към нея.

— Да, след толкова бренди… И всичко останало…

Очите й се разшириха.

— Всичко останало ли? Заради брендито не помня какво стана.

— Така ли? — Наклони се напред и носовете им почти се докоснаха. — И това ли не помниш.

Докосна устните й със своите.

— Не — възкликна тя с подправена изненада. — Целуна ли ме снощи?

— Не само веднъж.

— Боже! — Наклони глава настрана. — Значи не е било толкова лошо, колкото очакваше?

Той свъси вежди.

— Какво?!

— Обикновено ме гледаш сякаш си готов да ме удушиш.

Погледът му се спусна надолу към шията й. Вената там пулсираше учестено. Постави пръст отгоре, а после го насочи към гърдите й.

— Дори да съм го мислил, било е толкова отдавна, че съм забравил. — Ръката му стигна до цепката на деколтето на робата и той я разтвори. — Не, май никога не съм искал да го направя.

— А за какво си мислеше, когато ме гледаше изпепеляващо?

Въпреки всичките си предизвикателни въпроси Пенелопе не предприемаше нищо, за да спре изучаващите му докосвания; тя дори се отпусна по-удобно на облегалката.

— Да направя нещо подобно.

Той се наведе и я целуна.

— За това ли мислеше? Боже, колко си похотлив — промърмори тя.

Усети как тя прокарва пръсти през косата му. Всякаква мисъл за храна и спане го напусна.

— Не е ли това точно каквото искаш?

Допря тялото си до нейното. Пенелопе се плъзна надолу, под него; очите й сияеха.

— Какво имаш предвид? Да не намекваш, че съм похотлива.

Той се ухили престорено възмутено.

— Не е ли така с всяка жена, която чете писанията на лейди Констанс?

Тя замръзна.

— Какво?! Искам да кажа: кой? — Лицето й поруменя. — Представа нямам за какво говориш.

— Кой е любимият ти брой?

Дръпна края на прасковената на цвят панделка, която държеше робата й затворена, и я разтвори. Нощницата й беше тънка и той видя гърдите й под нежната материя.

— Ти… Ти знаеш за тях?

— Като всички в Лондон. — Прокара палец по розовото й зърно и за малко да простене, когато то щръкна. — А и ти остави брой на видно място в будоара.

Пенелопе се вторачи в него, после отметна глава и прихна; чак раменете й се разтресоха.

— И с това не заслужих твоето неодобрение?

Бенедикт се бе възползвал от изблика й на смях, за да намери глезена й под гънките на робата. Изгледа я сладострастно и плъзна ръка нагоре.

— След като историите й те развеселяват, кой съм аз, за да се противопоставя? — Хвана коляното й, отдалечи го от другото и сложи стъпалото й върху облегалката на дивана. — Щом те вдъхновяват, защо да ти забранявам да ги четеш? — Отмести и другия й крак, за да се настани по-плътно между бедрата й. — А ако те възбуждат… — сви рамене и нагласи краката й в по-удобно положение — … направо ги одобрявам.

Пенелопе лежеше с леко разтворени устни, а очите й блестяха. Той очевидно я желаеше и това я възпламеняваше.

— Ти… — насочи ръцете си към корема й — … възбудена ли си?

Въпросът я изненада. Тя преглътна, а после навлажни устни. Мускулите й потреперваха от допира му.

— Може би…

— Боже — възкликна той престорено загрижено, — как да разберем?

Тя отново навлажни устни.

— Ще ме пуснеш ли отгоре?

Вече имаше ерекция, а мисълта Пенелопе да го възкачи направо го възпламени. Едва успя да промълви:

— Да…

Очите й проблеснаха.

— Тогава ела в леглото.

— Не! — Попречи й да стане от дивана. — Тук и сега.

Тя погледна шокирана към вратата, после с нараснала възбуда, към него.

— Тук ли?

— Свали си робата.

Междувременно си изхлузи ризата през главата. Докато се събличаше, по страните й плъзна руменина, предизвикана от трепетно очакване, а не от момински свян. Боже, какъв чудесен брак сключи, помили си той, докато си разкопчаваше панталоните.

— Ела насам.

— Ще се получи ли? — Предпазливо постави едното си коляно до бедрото му. Той я хвана за ръцете и я придърпа към себе си. Сега тя вече беше изцяло върху него. Гърдите й се намираха непосредствено пред лицето му. Тънката нощница едва ги покриваше. Не се въздържа и лизна едното зърно направо през плата. Тя трепна, после обви шията му с ръце.

— Направи го отново — прошепна Пенелопе.

Точно това бе възнамерявал. Хвана малката пъпка между зъбите си и отново прокара език по нея. В отговор тя потрепери и се притисна по-плътно към ерекцията му. Слепешката започна да надипля нощницата й нагоре. Сега му се струваше, че се състои от пластове плат. Тя вече бе разголена до кръста и сега той виждаше меките влажни косъмчета между краката й.

— Отгоре си — успя да промълви той. — Сега какво желаеш?

Тя сведе поглед. Ерекцията му стърчеше между двамата. Пенелопе облиза дланта си и обви пръсти около члена му.

— Милостиви боже! — възкликна той неволно и я стисна за бедрата.

— Не се ли прави така? — усмихна се тя лукаво и продължи да движи ръката си нагоре-надолу.

Тя отлично знае, че е чудесно, помисли си Бенедикт, но все пак кимна.

— Харесва ми — прошепна тя, като продължаваше да наблюдава движението на ръката си така съсредоточено, че той за малко да свърши. — Винаги съм се питала какво е усещането и колко е голям…

Всеки момент щеше да свърши в ръцете й. Потрепери и я хвана за китката.

— Докосни се. Покажи ми как го правиш.

Тя отново се изчерви, но покорно постави длан върху венериния си хълм и отмести косъмчетата от пътя си. Затвори очи, а пръстите й започнаха да я галят, да правят кръгчета и да я масажират.

Опиянен, той наблюдаваше с каква готовност тя му позволява да я гледа. Не бе очаквал да стане свидетел на такава картина и сега запленен проследи как устните й се разтвориха и се чу гърлен стон…

Той повдигна бедрата й.

— Вземи ме — едва успя да прошепне пресипнало той. Очите на Пенелопе блестяха, докато се наместваше и започна да се отпуска надолу, а той се понадигна, за да я посрещне. — Разтвори колене…

Тя се подчини и той проникна още по-дълбоко.

— А сега…

В един момент тя остана без дъх, както впрочем и той. Бенедикт отново я хвана за бедрата.

— Представи си как яздиш кон в тръс. Сложи ръце на раменете ми…

Спря да я напътства, защото тя бързо разбра какво да направи.

Повдигна се на колене и бавно се спусна отново. Той отметна глава назад, потънал в пълно блаженство.

— Имам чувството, че те контролирам — прошепна тя и повтори движението. — Все едно съм те омагьосала…

Той се ухили и се надигна, за да я накара да млъкне. Не че имаше нещо против, но целеше да я докара до същия екстаз, който изпитваше и той. Искаше и тя да загуби контрол над сетивата си. Повдигна ръка и я постави върху русите косъмчета между краката й. Всеки път, когато тя се спускаше към него, той оставаше бе дъх.

— О… — Ноктите й се впиха в раменете му, защото беше докоснал пъпката между срамните й устни. — Чакай — прошепна тя умолително. — Толкова е…

— Хубаво? — подсказа той, без да откъсва очи от лицето й.

Косата й се стелеше безразборно по раменете, широко отворените й очи се бяха разфокусирали, а гърдите й се люшкаха при всеки поет дъх.

— Да… — простена тя.

Краката й потрепериха. Той я придърпа надолу и същевременно се надигна, за да проникне още по-дълбоко в нея.

— И двамата едновременно — насърчи я той.

Ритъмът не бе вече така равномерен, но Бенедикт имаше чувството, че ще си загуби ума. С ръце на раменете му тя го яздеше жадно и ненаситно. Съсредоточен върху лицето й, той запаметяваше всяко трепване на миглите, всяко нейно прокарване на език по устните и всички други признаци, че я води към оргазъм. Искаше да я опознае напълно; искаше да е наясно как да я докарва до тази самозабрава, за да го прави отново и отново.

Долови първите пулсирания на освобождението й, придърпа я към себе си и я притисна към гърдите си; тя потреперваше и стенеше, а той отприщи надигналата се в него буря и потъна изцяло в нея. Вкопчи се в нея, останал без думи и без мисъл, и се отпусна в блаженството.

Това иска тя, хрумна му след време. За такава страст и вълнения жадува. Ръцете му я обгърнаха още по-силно. Боже, тя се оказа права. Никога не бе стигал почти до припадък в обятията на друга жена. Бенедикт отправи мълчалива благодарност към всички зли езици в Лондон, спомогнали този брак да се осъществи. Обеща на господин Уестън да направи всичко по силите си, та Пенелопе да е щастлива и, ако и това бе част от споразумението, щеше да се окаже най-искреното обещание, което е давал.

— Излиза, че се получава — промълви тя едва-едва. — На дивана.

От смях чак гърдите го заболяха.

— Дори по-добре, отколкото очаквах.

Тя вдигна глава. Никога не бе изглеждала по-красива: поруменяла, с грейнали очи и удовлетворена усмивка на устните:

— Наистина ли? — поинтересува се тя.

— Ти не си ли на същото мнение? — Усмивката не слизаше от лицето му. — Най-добре пак да опитаме, щом не си сигурна.

— Би могло, но имам други идеи.

Бог да благослови лейди Констанс, помисли си Бенедикт.

— Целият съм в слух.

В следващия миг обаче неволно се прозина. Наближаваше полунощ, беше на крак от зазоряване, беше на кон почти цял ден, а последната езда се оказа най-вълнуваща, но и най-изтощителна.

Съпругата му само се усмихна. Прокара пръсти през косата му, приглади разрошени кичури и очите му почти се затвориха от удоволствие при тази ласка.

— Да ги оставим за утре. Хайде да си лягаме.

Бенедикт едва си вдигна главата. Утре прислужниците щяха да се ужасят от състоянието на стаята — имаше разхвърляни дрехи навсякъде, — но в момента не го интересуваше. Отне му, както му се стори, безкрайно дълго време да се надигне от дивана, да стигне до спалнята, да се досъблече и да си свали ботушите, да се измие и най-накрая блажено да легне. Пенелопе вече беше в леглото. Бенедикт загаси лампата и намести възглавницата под главата си. Остана доволен, но и леко се изненада, когато Пенелопе се гушна в него.

— Бенедикт — прошепна тя.

Той прокара устни по челото й. Бракът се очертаваше далеч по-хубаво нещо, отколкото си представяше. Боже, ако така се връща при Пенелопе всяка вечер…

— Да — обади се сънено той.

— Ще те помоля за нещо. — Гласът й бе копринено нежен. Звучеше така спокойна, както се чувстваше той и това го накара да я придърпа по-близо до себе си. Тя постави длан върху гърдите му и започна бавно да ги гали. Беше му невероятно приятно. — Знам, в началото на брака сме, но каза, че искаш да сме щастливи. Това означава да си вярваме и да си помагаме, нали?

— Разбира се.

Отново се прозина и усети как се унася.

— Тогава, ако ми трябва нещо, мога да го поискам, без да се колебая, нали?

Той леко се усмихна и се запита от какво ли има нужда. Най-вероятно — нова шапка. Жените и тяхното следване на модата…

— И какво е то?

— Двеста паунда. Трябват ми утре сутринта.

Бенедикт отвори очи.

— Какво?!

— Двеста паунда — повтори тя по същия небрежен начин. — Ще ми ги дадеш ли сутринта?

Той се надигна на лакът.

— За какво, по дяволите, са ти двеста паунда?

— Трябват ми.

Погледна я невярващо. На слабата лунна светлина не виждаше добре изражението й.

— И очакваш да ти ги дам, без да задавам въпроси?

— Защо не? — И тя се надигна. — Нямаше да разполагаш парите, ако не се бе оженил за мен. Не виждам защо да не получа част от тях, ако са ми нужни.

Отговаряше на истината, но въпреки това се ядоса.

— Какво ще правиш с тях? — Осени го тревожна мисъл. — Задлъжняла ли си на някого?

— Не.

— Изнудват ли те?

Мерна му се образа на граф Клери. Той мразеше Пенелопе по причини, все още неразгадаеми за Бенедикт.

— Не!

— Тогава за какво са ти двеста паунда?

— Има ли значение? — възкликна тя. — Ти едва ли ще искаш моето разрешение всеки път, когато теглиш пари.

Не, естествено. Намръщи се.

Тя остана смълчана за малко, но долавяше тежкото й дишане.

— Обеща на баща ми да си добър съпруг — напомни тя тихо. — По твоите думи искаш бракът ни да е щастлив. Моля те за тази малка услуга. Важно ми е. Защо не ми се довериш?

— Сумата е доста голяма — отсече той. — Кажи ми за какво ти е. — Преди тя да му отговори, друга мисъл се мерна в ума му. — Нима току-що ме съблазни на дивана, за да ти дам парите?

— Да съм те съблазнила?! — Тя скочи от леглото. — Кой кого съблазни? Ти ме целуна. Ти разтвори робата ми. Ти започна!

— Но ти нямаше нищо против да продължа, нали?

Съжали в мига, в който думите излязоха от устата му. Очите му бяха привикнали достатъчно с тъмнината, за да види как тя го гледаше смаяно. Без да каже каквото и да било, тя отиде в будоара и затръшна вратата след себе си.

Той не вярваше на очите си. Какво, по дяволите, ставаше? Двеста паунда? За какво са й толкова много пари? Не даваше никакво обяснение, не изтъкваше никаква причина. Веднага отхвърли мисълта дали не го мами. Но защо не му казва?

Чакай: не можеш или няма да споделиш, спомни си той въпроса към нея преди време, както и отговора й: няма да го направя.

Стисна устни. От известно време подозираше, че защитава някой, свързан с лорд Клери. Пенелопе не бе отишла по свое желание да се срещне с него. Или е придружавала някого, или се е притекла на помощ, а в резултат я бяха нападнали. През ума му минаха всички предупреждения, които й отправи по отношение на Клери и ръката му се сви в юмрук, като си даде сметка, че тя ги пренебрегва. Възможно е Клери да изнудва друг човек или той да му дължи пари. Ами ако с тези пари наемат убиец да ликвидира Клери? Последното звучеше неправдоподобно, ала въпреки това бе готов да се обзаложи, че молбата й има нещо общо с лорда. А я предупреди да стои далеч от този човек.

Изруга тихо и отиде до вратата на будоара.

— Върни се в леглото, Пенелопе.

— Не и ако ти си там! — долетя хладният отговор.

Бенедикт облегна ръце върху касата на вратата. Нямаше ключалка. Можеше да отвори вратата и да завлече Пенелопе обратно в спалнята, ако реши. Но не искаше; предпочиташе я несравнимо повече каквато беше преди малко; нежна, приветлива и жадна — дори нетърпелива — да я люби на дивана.

— Не искам да се караме.

— Нито пък аз.

Ръцете му се свиха в юмруци.

— Отговорен съм за твоята сигурност — напомни той с равен тон, стараейки се да се владее. — Не разрешавам да се забъркваш в опасни за теб начинания. Отказваш да ми кажеш за кого или за какво са парите. Не мога да те принудя да го направиш. Но и няма да ти ги дам, докато не се убедя, че това, което кроиш, не те застрашава.

Последва пауза. След малко Пенелопе се обади:

— Нищо не кроя. И не става въпрос за никаква опасност. Ако имаше към кого друг да се обърна, щях да го направя.

Думите й накараха Бенедикт да свъси вежди.

— Така ли? Но същевременно не си готова да ми дадеш никакво обяснение. Аз съм ти съпруг, Пенелопе.

— И високото ти, в кавички, мнение за мен ти позволява да ме обвиниш, че съм те съблазнила, за да получа парите?!

Бенедикт разтърка очи. Боже, беше зверски уморен; сигурно затова обвини съпругата си, че се е държала почти като лека жена.

— Не биваше да го казвам.

— Не, не биваше. Но понеже не ми вярваш, не съм изненадана. — Зад затворената врата гласът й бе приглушен, но огорчението се долавяше. — Беше глупаво да очаквам да повярваш, че има основателна причина парите да ми трябват и също, че е толкова основателна, та да не се налага да ти споделям всяка моя мисъл.

Бенедикт стисна зъби. Част от него искаше да се наложи, да стане неговото. Съпругата му няма да го прави на глупак. Ако изпълни желанието й този път, какво ще поиска следващия? Най-добре да установи брачния си авторитет сега, преди тя да погази правата му. Баща му не би допуснал подобно нещо.

Издиша бавно. Боже! Последният човек, на когото искаше да подражава, бе баща му. Наложи си да продължи с по-мек тон:

— Ще ми дадеш ли дума, че с тези пари няма да си навлечеш неприятности?

След кратка пауза вратата се открехна. Кажи ми, подкани я мълчаливо той, кого защитаваш от Клери. Тя го гледаше сериозно.

— Давам ти дума.

Не добави нищо повече.

Той въздъхна и се върна в леглото. От изтощение нервите му се бяха изопнали и се държеше глупаво. Най-добре да заспи, преди да направи нещата още по-лоши.

— Трябва да ми имаш доверие. Вече имам задължения към теб.

— И за мен важи същото — промълви тя. — Ти не ми споделяш тайните си.

— Какви тайни? — Завъртя се под завивките. Пред перспективата да заспи, мускулите му се отпуснаха. — Нямам какво да споделям.

Стори му се, че тя леко изсумтя, преди да попита:

— Семейството ти как прие новината за женитбата ни, на която не присъства? Ето нещо за споделяне, например.

След миг и тя се настани в леглото. Усети как намества завивките, за да се сгуши удобно. Постигнаха мир, макар и крехък. Но тя не се сгуши отново в обятията му, както той се бе надявал. Заспа, преди да измисли думи, с които да я умилостиви.