Каролайн Линдън
Любов по време на скандал (14)

Глава 13

Усмивката не слизаше от устните й, а умът й продължаваше да е напълно объркан — от брендито, без съмнение — и сигурно затова Пенелопе отвърна на ласката. Този път целувката му не бе нито нежна, нито гальовна; беше настойчива и властна, а допирът на езика му до нейния премахна всичките й задръжки. Хванала се за раменете му, тя се притисна към него. Ръцете му около талията й я повдигнаха и тя застана на пръсти. Преди да се усети, гърбът й се опря в стената, ръцете й го обгърнаха през врата и той целуваше брадичката й, докато ръцете му обхождаха тялото й с шокираща самоувереност.

— Не ме целувай — прошепна тя, накланяйки глава, за да му даде възможност да направи точно това.

— Няма, ако и ти не ме целуваш.

Усети топлия му дъх върху кожата си.

Пенелопе прокара пръсти през косата му, за да отмести главата му, но допира на кичурите му до пръстите й я разсея. Колко пъти се бе питала какво ли е усещането да прокара ръце през тези копринени черни коси? Той се наведе и зарови лице в бюста й. Ръцете му се плъзнаха по гърба й. Тя се изви назад, а палците му започнаха да милват гърдите й отстрани, докато устните му нашепваха сладостни неща.

— Спри — промълви тя плахо.

Той я погледна с блеснали очи.

— Ако наистина го искаш, кажи го по-решително.

Палците му не спираха да очертават кръгове и това я докарваше до полуда. После ръцете му обгърнаха гърдите й. Тя не откъсваше поглед от него, безмълвна от брендито и от необуздания копнеж на тялото си. Той пъхна ръка в деколтето й и го придърпа надолу; едната й гърда изскочи навън. Цялото тяло на Пенелопе се скова, когато той докосна с език щръкналото й зърно, а после го взе между устните си. Гледката на устата му върху гърдата й я възбуждаше, а после той започна да смуче…

Щеше да се строполи, ако тежестта му не я притискаше към стената. Тя извърна глава и затвори очи, за да не вижда блесналите му зеници, които стопяваха цялата й съпротива — доста вяла, впрочем. Пръстите й все още бяха заровени в косата му, а от устата й вече не се отронваше думата „не“. А и защо да се съпротивлява? Нали мечтаеше мъж — този мъж — да я гледа сякаш би полудял, ако не е с нея? Много й се искаше да я целуне. Беше се питала — донякъде омаяна, донякъде стресната — какво ли ще е да го люби. Сега това май бе на път да се сбъдне. Да, нямаше причина да се съпротивлява.

Под придърпването на палеца му роклята й се свлече още повече. В някакъв унес осъзна, че другата му ръка е на гърба й и се е захванала с копчетата. След още едно жадно всмукване пусна зърното й и Пенелопе се възползва от моментната пауза.

— Спри! — едва произнесе тя. Шокирана си даде сметка, че говори задъхано, а сърцето й бие учестено. — Поне за малко, Бенедикт.

Той вдигна поглед, но палецът му продължаваше да милва гърдата й, от което я побиваха сладостни тръпки.

— Да?

Какво искаше да му каже? Отне й известно време да се сети. А, да.

— Ако ще ме любиш, трябва да знаеш някои неща.

— Какви например?

Пенелопе си наложи да вдигне поглед, но да не го погледне в очите. Втренчи се във вазата на полицата над камината, за да не загуби самообладание.

— Няма да стоя безучастна и няма да позволя да си вземеш любовница — обяви тя. — Ако не си искал да се ожениш за мен и да спазваш дадените обети, трябваше да се възползваш от предложението ми да се избягваме. Пропиля този шанс.

— Вярно — потвърди той, но изобщо не звучеше разстроен. Пенелопе усет и дъха му върху гърдите си. — Ако следващото ти изискване не е да спим отделно, нямаш основание да се безпокоиш.

— Нямам ли? — Погледна го в очите. Имаше нещо предизвикателно в начина, по който я гледаше. Не се усмихваше, а я изучаваше настойчиво и объркваше мислите й. За какво му говореше? — Е, добре. Винаги съм искала да спя в едно легло със съпруга си. Надявам се да знаеш какво да правиш.

Той бавно дръпна разкопчаната й рокля надолу и разголи и другата й гърда.

— Ще се постарая…

— Очаквам да бъда удовлетворена — продължи тя. Гласът й стана по-висок, когато устните му започнаха да се приближават към недокоснатото й зърно. — Диво, страстно удовлетворена.

— Как? — попита той дрезгаво.

Пенелопе трепна от първото докосване на езика му върху зърното.

— Чела съм истории.

Това сякаш го развесели.

— Всеки мъж мечтае да го чуе. В такъв случай какво чакаме?

Тя нямаше представа. Всичките й сетива бяха изострени; жадуваха за него. В момента перспективата от удоволствията, описани от лейди Констанс, и количеството изпито бренди, бяха туширали притесненията й за липсата на любов. Той е неин съпруг. Не я обичаше, но Пенелопе не можеше да отрича повече, че го желае. Искаше да я сграбчи в прегръдките си, да я отнесе до леглото и да я люби до безпаметност. В брачните обети не се ли споменаваше нещо по въпроса? Можеше да се окаже толкова хубаво, удовлетворително и блажено, че тя би забравила за изискванията си; поне за известно време.

Той се изправи и се надвеси над нея.

— Разкажи ми за тези истории — помоли той.

Същевременно я обърна с гръб към себе си и се залови с останалите копчета и връзки по роклята й.

Лицето й пламна и тя изпита облекчение, че той не го вижда.

— Те са за джентълмени със забележителна мъжественост.

— О? — Усети как той отново се развесели. — И за невинни девойки ли?

Чу се изшумоляване, когато той освободи коприненото бюстие.

— Не, няма невинни девойки. — Остави го да смъкне презрамките от раменете й. — Само една безсрамна дама.

— Звучи интригуващо. Колко безсрамна?

Роклята й се свлече на пода, последвана от фустите.

Пенелопе се сети за няколко случая: Констанс позволява на любовника си да я завърже за леглото с панделки; люби се в движеща се по улиците карета; вкарва едновременно двама мъже в леглото си; с превръзка на очите се отдава на непознат. Само при мисълта за тях усети как пулсът й се ускорява, а кръвта й кипва. Дали Бенедикт ще направи нещо такова? Представи си как я завързва за леглото с копринени панделки и се наложи да стисне колене, за да се задържи права.

— Много безсрамна — отвърна тя задавено.

— Нима? — промърмори той. Беше се захванал с връзките на долната й риза. — И какво по-специално ти харесва в тези истории?

Това, че нищо не е срамно; няма смущение, няма сълзи, няма изчервяване. Във всяка история Констанс имаше различен любовник; тя не беше обвързана, беше свободна. За разлика от Пенелопе тя не таеше ужасна тайна; нямаше желание да получи от компаньоните си нищо повече; никога не се опасяваше, че ще се влюби в някой от тях.

Ала Пенелопе нямаше как да сподели това с Бенедикт, който се ожени за нея без нито една думичка за любов. Поиска Абигейл, защото бе добра и разумна, а не като нея. Поиска Франсис, защото бе сладка и неизменно готова да откликне на желанията на другите, а не като нея. Той не търсеше страстна любов в живота си. Вероятно бе от мъжете, каквито Констанс намираше: готови да отведат всяка склонна жена в леглото, а после да си тръгнат, без да се обърнат назад. Пенелопе си даде сметка, че май въобще не прилича на Констанс. Да, копнееше за страст и вълнение, но не и без любов.

Несъмнено обаче тялото й реагираше на допира и приказките му, както Констанс намираше удоволствие според описаното в „50 начина да съгрешиш“ Беше готова, нетърпелива и отчаяно искаше да разбере истината за любенето.

— Страстта — отвърна тя със закъснение на въпроса му.

Той започна да сваля фибите от косата й. Чуваше как всяка тупва върху лъснатия дървен под в краката й. На Лизи й отне цял час да подреди плитките и буклите в изящната прическа, а сега ръцете му я разваляха за минути.

— Какво имаш предвид? — поинтересува се той.

Тя нямаше представа.

— Желание — успя все пак да отговори. Сега той прокарваше пръсти през косата й и на нея й се искаше да отметне глава назад и да се наслади на усещането. — Диво, силно желание без задръжки и…

— Ясно — схвана той недовършеното й изречение. — Мога да го направя.

Долепи устни към шията й.

Пенелопе едва дишаше. Цялата настръхна от целувката. Устните му се придвижиха към тила й. За кратко ръцете му обгърнаха талията й, оттам се плъзнаха нагоре по гърба й и се спряха върху гърдите й. Сега усещаше долната си риза като груба бариера, застанала между неговата и нейната кожа. Тръпки я побиха и се наложи да се облегне с ръце на стената, когато той започна да целува рамото й, а пръстите му си играеха с щръкналите й зърна. Неволно започна да се люлее в ритъма, с който ръцете му я галеха.

— Нямам търпение да чуя още за тези истории — промърмори той.

Високото му стройно тяло се залепи към нейното, а обутите му в ботуши прасци притиснаха нейните. Беше като хваната в капан, потънала в какавида, и искаше още.

— Порочни са — прошепна тя.

— Кажи ми — тихо изръмжа той. Устните му закачливо захапаха месестата част на ухото й и Пенелопе потрепери. — Какво прави безсрамната дама?

— Различни неща…

Преглътна, защото ръцете му се спуснаха по корема й. Боравеше с тялото й с такава смела самоувереност, че й мина през ума да протестира, но пък така я възпламеняваше цялата.

— Понякога опипва ли се сама?

Боже, да! В един брой тайнствен мъж бе превързал очите на Констанс и я бе насърчил да се докосва навсякъде, докато той я наблюдава. Пенелопе леко кимна.

— А ти опипвала ли си се? — попита Бенедикт и пак я целуна по шията, този път под ухото.

— Какво?! — Тя почервеня цялата.

— В интимната област. — Дръзката му ръка се плъзна между бедрата й. — Ето тук.

Спор нямаше: тя беше пияна! Само така можеше да си обясни реакцията си — тихо простенване и малкото останала й съпротива рухна. Той е лекота я повдигна и цялата му ръка се намести между краката й.

Чу го сепнато да си поема въздух, но не спираше да гризе ухото й.

— Правила ли си го? — попита той отново. — Докарвала ли си се до оргазъм?

— Няколко… Няколко пъти.

Редно бе да се почувства унизена, че го призна; напрегна се, защото очакваше той да се шокира или да изрази недоволство. Нищо подобно! Пръстите му започнаха да очертават кръгове по срамните й устни, да се промушват между краката й и да пораждат усещания съвсем различни от дребните удоволствия, постигнати с нейните пръсти. Вече щеше да се е сринала на пода, ако ръцете му не я придържаха. Гърдите й бяха набъбнали, зърната — щръкнали, а брендито очевидно бе отнело способността й да говори и бе прогонило мисълта, че в момента прави нещо нередно.

Той издаде тих стон на удовлетворение.

— Чудесно. Обичам жени, които не се страхуват от насладата.

Рояк образи нахлуха в съзнанието й: тя, гола, както в деня, когато се е родила; той — също гол; на лицето му е изписано неистово желание и жажда да я притежава; докосва я навсякъде, с ръце, устни и с голото си тяло; прониква в нея и двамата стигат до екстаз…

Не, не се страхуваше. Поне не от насладата. Прогони всичките си опасения в най-далечния тъмен ъгъл на съзнанието си и ги заключи там. Утре ще подреди новите, объркани обстоятелства; сега искаше еуфория, блаженство и неистов копнеж. Отметна глава назад и изви гръб, за да се наслади на великолепното усещане на пръстите му върху гърдите си, да се потопи в обгръщащата я чувствена наслада.

Долната й риза се разхлаби. Беше развързал връзките, които я държаха. Пенелопе се изчерви, когато той я разтвори на раменете и я остави да се свлече на пода.

— Така е по-добре — промълви той и прокара ръце по раменете, гърдите, корема и бедрата й. Още едно дръпване на връзките и бельото й също се свлече. Беше напълно гола, ако се изключат чорапите. — Ела тук, съпруго! — Той я притегли в прегръдките си.

Тя закри гърди с ръце. Ширитите на сюртука му я одраскаха и неволно ахна.

— Ти няма ли да се съблечеш?

— Колкото е възможно по-бързо — увери я той, докато я полагаше върху леглото.

Пенелопе се понадигна и с жив интерес се загледа как сваля сюртука и жилетката, изхлузва ризата през глава. След това очите й се уголемиха. Нищо чудно защо майка й не й позволяваше да разглежда статуите в музея. Без да откъсва очи от нея, съпругът й си събу ботушите, разкопча си панталона, смъкна го до глезените и го изрита.

Сега вече тя зяпна. Беше чела доста описания на интимните мъжки части, но друго бе да ги види. И макар Констанс да пишеше с одобрение за щедро надарените мъже, Пенелопе изведнъж се поколеба дали е съгласна. Ерекцията му бе далеч по-голяма, отколкото очакваше и като си представеше къде трябва да влезе…

— Обезпокоена ли си?

Тя подскочи от въпроса му, но успя да направи гримаса.

— Просто го преценявах обективно.

— Така ли?

Взе ръката й и я поднесе към разтеглените си в похотлива усмивка устни. За нейна изненада близна дланта й един-два пъти, а после — пръстите един по един. Тя наблюдаваше смаяно как те последователно попадат в устата му. После спусна ръката й надолу и я накара да обгърне члена му, като я държеше на място със своята.

Пенелопе си пое дълбоко въздух. Мъжествеността му бе плътна и гореща; кожата — мека и гладка. Той бавно прокара ръката й по цялата дължина, до тъмните косъмчета на слабините му, а после — обратно. Повтори движението, като пръстите му продължаваха да обгръщат нейните. Тя усещаше как плътта му пулсира, а когато долови преминалата по тялото му тръпка, устните й инстинктивно се извиха в изпълнена със задоволство женска усмивка.

— Впечатлена ли си? — попита той дрезгаво, продължавайки да насочва ръката й напред-назад.

Тя почти не го чу, но успя да кимне. Кожата й пламваше на местата, където той я докосваше и сякаш замръзваше там, където не го правеше. Между краката й се появи влудяващо пулсиране, а тя не можеше да откъсне очи от ерекцията му.

— Чудесно — промърмори той.

Пусна ръката й и притисна раменете й. Пенелопе загуби равновесие и се просна на леглото. Вдигна колене, за да се подпре. Бенедикт ги разтвори, вдигна единия й крак така, че да обгърне кръста му, прокара главата на члена си по срамните й устни и проникна в нея.

Тя неволно трепна при нахлуването. Усещаше го твърд и плътен и част от пулсирането между краката й утихна. Опита се да се надигне, но той протегна ръка, положи я върху гърдите й и я задържа легнала.

— Така ще е по-лесно — увери я той дрезгаво.

Черни кичури се спускаха над челото му, докато навлизаше в нея. Пенелопе започна да се върти, защото от разтягането й ставаше неуютно. Той спря за миг, дори се отдръпна, но после проникна още по-решително. Тя прехапа устни, за да не извика; беше бясна на себе си, че е така разочарована, а на него — задето я наранява. Той го забеляза и силно стисна бедрото й; заболя я. Пак се изтегли, а после се насочи напред така яростно, че тя леко извика.

— Това беше — промълви той. Сведе глава и за миг задържа бедрата й, за да не й позволи да се измъкне. — Няма да има повече болка. — Очите му сияеха като сини пламъчета. — Следва само удоволствие.

Сложи ръка върху корема й и пъхна палец между русите косъмчета.

Досега смяташе, че е преживяла нещо неизпитано, но онова, което последва затаи дъха й. Между краката я болеше от необичайното разтягане. Той я галеше, а тя потреперваше. Неволно започна да посреща тласъците му. Улови ритъма му, а след малко си даде сметка, че и той се нагажда спрямо нея. Погледна лицето му и леко шокирана забеляза, че я наблюдава внимателно.

— Харесва ти, нали? — промърмори той.

Тя едва успя да кимне. Зловеща, мрачна усмивка се появи на лицето му. Бавно, но настойчиво продължи да я гали. Палецът му не се откъсваше от болезнената й плът. Намести се върху нея. Наведе глава и с език се заигра с едното й зърно. Пенелопе се вкопчи в раменете му. Деликатните движения на палеца му станаха все по-настойчиви и повелителни. Всяко негово следващо проникване беше по-дълбоко от предишното…

И след това го усети. Потрепери и нададе стон, тялото й се гърчеше далеч по-сластно, отколкото в моминското й легло. Бенедикт измърмори нещо под нос — прозвуча като ругатня — и навлезе още по-дълбоко в нея. После отпусна глава и също потрепери.

Най-напред си даде сметка за собственото си тежко дишане. Все едно бе тичала. След това долови дишането на съпруга си; и то бе също така мъчително като нейното. Отвори очи — с известно усилие — и се загледа в тавана. Значи това бе да се любиш. Нищо чудно защо Констанс се поболяваше, ако прекараше две седмици без любовник.

Съпругът й бавно вдигна глава и за миг погледите им се срещнаха. Все още бе вътре в нея; стискаше бедрото й с една ръка, а с другата — рамото й. Пенелопе си даде сметка, че единият й крак е преметнат през гърба му. Никога не се бе чувствала така срасната с човек; беше удивена, че го изпитва с него. Сигурно брендито пораждаше усещането.

— Така ли е в твоите истории? — осведоми се той. — За това ли копнееш?

— За всичко това и за още — отвърна тя, обзета от необуздано безразсъдство.

По лицето му се изписа удовлетворение.

— Радвам се, мадам съпруго. — Прокара пръст по едната й гърда. Злорада усмивка се появи на устните му, когато тя потрепери, защото той стисна зърното й. — Не бих искал да те разочаровам.

Част от блаженото й добро настроение я напусна.

— Щастливият брак не се крепи само на едно задоволително любене.

Той я погледна развеселен.

— Така ли смяташ?

— Добре е още отсега да го знаеш — заяви тя и отмести ръката му. — Ще бъда взискателна съпруга.

— Наистина ли?

Преди тя да успее да потвърди, той се освободи от преметнатия й през гърба му крак.

— А аз може да се окажа взискателен съпруг.

Надявам се, помисли си тя с копнеж. Жадувам да се влюбиш в мен и никога да не искаш да се разделим. Нямаше причина да не го признае — поне пред себе си — но сега, когато бе омъжена за него и току-що се бяха любили, бленуваше за това повече отвсякога. Ех, защо и той да не я иска страстно — и физически, и емоционално… За момент той я погледна с копнеж. Въобще не приличаше на изискания, светски мъж, когото познаваше.

— Веднъж ме обвини, че те гледам като котка, преследваща мишка…

Пенелопе изсумтя.

— Не си спомням такова нещо…

— Напротив — отвърна той с арогантна самоувереност. — Приличал съм на котка, която обмисля как да пречупи врата на мишката. И какво ти отговорих?

— Не помня.

Помнеше, но по навик реши да отрече.

— Казах, че котката ще изяде мишката, ако я хване. — Развърза панделката на жартиера й и започна да смъква чорапа й. — Май те хванах.

— Точно както аз те хванах — отвърна тя.

Той се засмя.

— Така е. И мисля, че доста ще се наслаждаваме един на друг.

Предателският копнеж отново се появи. Пенелопе искаше да го пренебрегне. Ако той възнамерява да се задоволява само с физическото удовлетворение от любенето, и тя ще го прави. Ще се наложи, защото може да е всичко, което ще получи. Вдигна крак, за да разкопчае и другия й жартиер и да свали и втория чорап.

— Искаш да кажеш да се възползваме в пълна степен?

— Да — съгласи се той и се намести между краката й. — В пълна степен. — Притисна се към нея и проникна. Пенелопе затаи дъх, но от предишната болка бе останал само бегъл спомен. Плътта й бе гореща и натъртена, но сега охотно го прие. — Какво иска моята взискателна съпруга този път? — прошепна той.

Пенелопе си пое въздух и затвори очи. Той я целуна. Езикът му повтаряше ритъма на бедрата му върху нейните. Да, тя го желаеше; Боже, колко го желаеше, но искаше и той да не може да й се насити, да жадува за нея. Да, това искаше, но и още много, затова му отговори искрено, макар да се съмняваше, че ще я разбере:

— Всичко.