Жозе Родригеш душ Сантуш
Ръката на Сатаната (58)

LVI

Средиземноморският бряг бе останал назад, заменен от красивите зелени хълмове и поля на Тоскана, покрити с гори, лозя и маслинови плантации. Прекосяваха средновековни мостове и живописни селца, но в по-голямата част от времето влакът се носеше сред китни дъбрави и зелени поля, които сияеха от свежест в слънчевото утро.

Свила се удобно на седалката, Ракел не забелязваше великолепния пейзаж навън. Всичко, което я интересуваше в този миг, бе да разбере бъдещето, да узнае какво може да очаква от кризата, как да се подготви за нея и каква ще е съдбата на еврото.

— Да предположим, че след няколко месеца или години на агония в еврозоната накрая се стигне до заключението, че страната ти трябва да се откаже от единната валута — каза тя. — Какво ще се случи тогава?

Томаш искаше да се съсредоточи върху други въпроси, които му се струваха по-важни в момента. Усети, че хората във вагона започват да се събуждат; във въздуха се носеше все по-силен шепот. Двете монахини до тях все още спяха дълбок сън. Той знаеше, че събеседницата му няма да го остави на мира, докато не задоволи любопитството й. Примирен, историкът си пое дълбоко дъх и се концентрира върху отговора на въпроса.

— Добре, ще се придържаме към примера с Португалия, макар че всичко, което ще кажа, е валидно за всяка друга страна — започна историкът. — Решението за излизане от еврозоната е нещо толкова важно, че ми се струва невъзможно да се държи в тайна. Затова в деня, в който това решение бъде взето, трябва незабавно да се забрани тегленето на пари от банките и финансовите трансакции, освен когато става въпрос за малки суми, с които хората да покрият ежедневните си разходи. Това се налага, защото хората ще разберат, че ескудото ще се обезцени, и ще се опитат да изтеглят евро или да прехвърлят пари в чужбина, което от своя страна ще предизвика изтичане на капитали и верижен фалит на банките. Това не бива да се допуска. Следователно по време на отпечатването на банкноти ескудо трансакциите трябва да бъдат сведени до минимум.

— Ще настъпи страшна бъркотия…

— Със сигурност, но не това е най-лошото — каза историкът.

— Новото ескудо ще претърпи девалвация поне 50%, което означава, че хората ще се окажат с половината от парите, които са имали. Заплати, пенсии, спестявания… всичко ще се стопи наполовина. Това налага рязък спад в стандарта на живот. Само за двадесет и четири часа цените на всички вносни стоки ще се удвоят: храна, дрехи, лекарства, гориво… всичко. Хората ще тичат към магазините, супермаркетите, аптеките, бензиностанциите… Възможно е дори да има размирици и грабежи и да се наложи намесата на армията за защита на търговски обекти и банки.

— Dios mío! — възкликна Ракел, закривайки уста с ръка. — Не знам дали искам Испания да напуска еврозоната…

— Непосредствените последствия ще бъдат тежки — подчерта Томаш. — Не бива да се заблуждаваме. А от макроикономическа гледна точка трябва да се има предвид и проблемът с дълговете. Продължаваме да говорим за Португалия. Моята страна е изтеглила кредити в евро, поради което ще трябва да ги изплати в евро. Но извън еврозоната държавата ще събира данъци в ескудо, което ще доведе до свиване на фискалните приходи. Ефектът ще е също толкова разрушителен и при частния дълг. Девалвацията на ескудото ще удвои задълженията на семействата само за ден. Днес едно семейство дължи двеста хиляди евро на банката; утре вече ще дължи осемдесет милиона ескудо — толкова струват днес четиристотин хиляди евро. Това е катастрофа! Хората, които и преди трудно са плащали вноските си към банките, ще се окажат неплатежоспособни, тоест ще спрат да плащат задълженията си. Тъй като много хора ще изпаднат в неплатежоспособност едновременно, банките ще останат без пари и ще обявят фалит. Страната ще се парализира.

— Това може да се избегне — отбеляза испанката. — Ако еврото се превърне в ескудо, дългът ще бъде в ескудо и също ще е засегнат от девалвацията на ескудото. Така хората ще дължат същите суми, само че в ескудо.

— Прехвърлянето на дълговете от евро в ескудо е вариант. Проблемът е, че заемите на португалските банки в чужбина ще си останат в евро, а приходите и депозитите ще постъпват в обезценени ескудо. При тези условия банките няма да могат да платят задълженията си в чужбина и ще обявят фалит. Така държавата също ще се парализира.

Ракел примигна, объркана от двата сценария.

— Значи, резултатът е един и същ.

— Затова го наричам катастрофа.

Озадачена, испанката разпери ръце в жест на безсилие и поклати глава.

— Тоест това е краят! Не можем да останем в еврозоната, нито можем да се откажем! Намираме се между чука и наковалнята! Какво ще правим?

Томаш прекара пръсти през бретона си.

— Просто е — усмихна се той. — Ще се подстрижем.

Неуместната забележка слиса Ракел.

— Не говори tonterías! — смъмри го тя. — Сериозно, как ще се измъкнем от тази бъркотия?

— Вече ти казах — като се подстрижем — повтори историкът със същата усмивка. — Терминът се нарича haircut^[1] и означава частичен дефолт, тоест неплатежоспособност. През 2012-а Гърция налага на частните кредитори да й опростят повече от половината дълг, нали? Това се нарича „подстригване“. Тоест имаме частичен дефолт. Гърция повикала кредиторите и им казала: „Приятели, стигнахме дъното. Вината е наша, защото натрупахме дългове, които сега не можем да платим, но виновни сте и вие, защото ни заехте пари, без внимателно да прецените дали можем да ги върнем. Затова нека решим проблема така, че всеки от нас да понесе последствията на грешката си“. Тоест Гърция плаща, но плаща само част от дълга. Кредиторите получават парите си, но не цялата сума. — Томаш разпери ръце, давайки да се разбере, че е приключил демонстрацията. — Ето това е haircut.

— Тоест и двете страни са „подстригани“…

— Именно. Това означава, че можем да напуснем еврозоната по този болезнен, но не и катастрофален начин. Всички, допуснали грешка — страни и банки, — плащат своя дял.

— Но това „подстригване“ не е ли един вид дефолт?

— Разбира се — потвърди Томаш. — Частичното неизплащане на португалския дълг впрочем е неизбежно. Същото важи за Ирландия, Испания и Италия, ако и там нещата тръгнат на зле. Виждаш ли, от една криза не се излиза без рестриктивни мерки, но не се излиза и само с тези мерки. В Португалия бяха увеличени данъците и орязани парите за здраве, образование, социално осигуряване, обезщетения и заплати. Колко се спести с тези рестриктивни мерки? Девет милиарда евро. Колко плати Португалия за лихви по дълговете си например през 2012-а? Повече от осем милиарда евро. Тоест всички ограничения на практика послужиха само за изплащане на лихвите по дълга, но не и на самия дълг. И тъй като рестриктивните мерки доведоха до рецесия, приходите от данъци паднаха, тоест влошиха проблема. С други думи, този метод е несъстоятелен. По вина на Португалия, която натрупа дългове, надвишаващи възможностите й, и по вина на международните банки, които в жаждата си за печалба й заеха пари, без да си направят труда да проверят дали страната е в състояние да ги върне изцяло, стигнахме до задънена улица и сега всички, включително и банките, ще трябва да платят сметката. Рано или късно ще се изготви споразумение и ще се пристъпи към haircut на португалския дълг.

— Но има един проблем — отбеляза Ракел. — Прочетох в един вестник, че при неизплатени задължения никоя банка не отпуска пари на такава страна в продължение на години.

— Празни приказки! — отвърна историкът. — Банките искат да правят пари и инвестират там, където видят възможност. Според статистиката страните, които не могат да изплащат задълженията си, се връщат на пазара между една и пет години след изпадането в дефолт.

Обясненията, изглежда, задоволиха Ракел, която кимна с глава. Тя внезапно се умълча, налегната от съмнения.

— Колко време се възстановява една страна, след като е напуснала еврозоната?

— Зависи как се е справила с външния дълг — изтъкна Томаш. — Излизането от еврозоната само по себе си не решава проблема, след като става въпрос за дългова криза, чиито корени се крият в загубата на конкурентоспособност пред нововъзникващите пазари като китайския. Трябва да бъдат решени два проблема — дълг и конкурентоспособност. В случай че се възползва от напускането на еврозоната, за да погаси дълга си и да съживи външния си пазар, отначало страната ще е изправена пред много тежка година, но възстановяването започва веднага след това. Излизането на държави от валутна зона всъщност не е нещо ново в световната история. Случаят с Аржентина например напомня ситуацията в страните от Средиземноморския клуб и предлага някои полезни наблюдения. Така както ние сме вързани за еврото, през 90-те години Аржентина зависела от американския долар и била изправена пред огромни трудности — рецесия, огромен дълг, висока безработица и разклатена социална система — същите проблеми, с които се сблъскваме сега. Аржентинците се отказали от долара през 2001-ва, обезценили песото и през 2002-ра икономиката им започнала да дава признаци на растеж, БВП скочил на седем процента, безработицата паднала. Не можем да наречем решението им катастрофа, нали?

Смарагдовозелените очи на Ракел засияха.

— Coño! Значи, наистина трябва да напуснем еврозоната!

Този внезапен ентусиазъм разсмя спътника й.

— Знаеш ли, приоритетът в момента е да определим коя страна на кризата е отговорна за навлизането на Китай на глобалния пазар и последвалата деиндустриализация на Запада и защо нашите икономики не могат да функционират в зоната на силна единна валута. Ако стигнем до заключението, че вината е в еврото, голямото предизвикателство ще е да преодолеем предразсъдъците си. — Той докосна слепоочието си. — В подобна ситуация нашите политици ще устоят, ще кажат, че еврото е правилното решение, че напускането на еврозоната е катастрофа и неща от този род, и така ще загубим ценно време. Това е като да те боли зъб, разбираш ли? Болката означава, че имаш развален зъб. Тъй като ни е страх да отидем на зъболекар, ние търпим болката ден след ден до момента, в който стане нетърпима. Накрая решаваме да се изправим пред страховития зъболекар и да решим проблема веднъж завинаги. Разбира се, щеше да е по-добре да потърсим помощ по-рано, нали? Това би ни спестило много страдания, но човешкото поведение е именно такова, хората избягват болезнените моменти и отлагат решението до последно. Същото е и с кризата. Някой ден, след много кризи и без да постигнем някаква значителна промяна, болката наистина ще стане непоносима, това ще принуди някого да се осъзнае и най-сетне да вземе решението, което е било пред очите ни толкова време.

— Тогава смяташ ли, че трябва да отлагаме това решение?

— Точно това ще се случи, освен ако събитията не наложат незабавни действия — заключи той. — Отначало ще изберем непрестанния ужас, докато не осъзнаем, че ужасният край всъщност е за предпочитане.

— След напускането на еврозоната ще започнем да печатаме банкноти, ще възникне инфлация, чрез която ще можем косвено да намалим заплатите. Тогава ще бъдем добре, нали?

Томаш не изглеждаше доволен от този сценарий.

— Повтарям, няма магически решения, изправени сме пред лоши и много лоши възможности — настоя той. — За политиците печатането на пари за погасяване на дълговете е най-лесната и примамлива алтернатива, но трябва да знаем, че е доста опасна и действието й е краткосрочно. Необходимо е да напомним, че инфлацията съществува почти изцяло заради прекаленото печатане на банкноти. Когато има много пари в обращение, те губят стойността си и стоките поскъпват. Това налага печатането на още пари, което оскъпява продуктите още повече и води до инфлационна спирала. Едно изследване на дванадесет случая на хиперинфлация показва, че общото между тях е прекомерното печатане на пари за справяне с огромен дефицит.

— Цената, която трябва да платим, за да се освободим от дълговете…

— Така е, но в дългосрочен план възникват някои последици, които затрудняват изплащането на дълговете по този начин. Първо, синдикатите изискват индексиране на заплатите спрямо инфлацията и самите компании започват да сключват сделки, договорно обвързани с инфлацията, така че ръстът й да съответства на увеличаването на вноските. Второ, държавата получава приход от данъци веднъж в годината, което означава, че когато събраната сума започва да се харчи, стойността на тези пари ще е много по-ниска. На практика цялото начинание се обезсмисля. Дори германците биха отхвърлили подобно решение. Те знаят, че в дългосрочен план инфлацията унищожава богатството.

— Но нали именно американците и британците печатаха долари и лири като луди?

— Вярно е — съгласи се Томаш. — За ужас на германците, самата Европейска централна банка започна да прави същото.

— Инфлацията не се покачи…

— Факт. Знаеш ли, онова, което всъщност причинява инфлацията, не е самото печатане на пари, а достигането им до пазара. Получава се така, че централните банки печатат банкноти, но търговските банки, които отчаяно се опитват да балансират отчетите си, не ги вкарват в икономиката. Инфлацията не се е покачила най-вече заради това. В случая с Америка дори голяма част от тези долари не са влезли в икономиката на Съединените щати, а са отишли в Китай, като американците се възползвали от огромното предимство да имат международна парична единица — привилегия, с която никоя друга страна не се ползва. Но в мига, в който новите пари наводнят американската икономика, инфлацията неочаквано може да ескалира. Според изследванията, когато голям спекулативен балон се спука, това отключва мощни дефлационни сили, спад на цените, който предизвиква тежки банкови кризи; те от своя страна водят до дългови кризи, последвани от почти неустоимото изкушение от печатане на пари, което на свой ред поражда висока инфлация и дори хиперинфлация.

— В коя от тези фази се намираме сега?

— Във втората — дълговата криза, но трябва да сме наясно, че третата фаза обикновено е свързана с висока инфлация. Именно нея германците така отчаяно се опитват да избегнат. Ако нашите страни напуснат еврозоната и изберат девалвация на валутата като решение, трябва да знаем, че ще изживеем период на висока инфлация и тя изобщо не е чудотворна панацея. Освен това инфлацията е още един начин изплащането на дълговете да се прехвърли на гражданите. Впрочем това е сериозен аргумент, който може да оправдае оставането на страните от Средиземноморския клуб в еврозоната. Много политици имат патологичния навик да прибягват към печатане на пари, за да разрешат проблемите, причинени от собственото им лошо управление. При възникването на инфлация те се преструват, че не е предизвикана от тях, и така опитват да се спасят от наказанието на избирателите. Ако останем в еврозоната, без правото да печатаме пари, те ще трябва да контролират разходите и да ги съобразят с приходите. Ако не го направят, грешките им в управлението ще лъснат.

В този миг влакът забави ход и от интеркома се чу глас.

— Уважаеми пътници, пристигаме в Санта Мария Новела — съобщи гласът. — Следваща гара — Флоренция.