Жозе Родригеш душ Сантуш
Ръката на Сатаната (47)

XLV

Сякаш бяха привлечени от мощен магнит.

Пометени от стихийната експлозия на желанието, потискано до този момент, Томаш и Ракел притиснаха тела и сляха устни, стенещи и задъхани, увлечени в плътска схватка. Изтърколиха се от дивана на килима, жадуващи един за друг, в копнеж за насладата; страстта на единия разпалваше тялото на другия, горещите им езици се преплитаха, боричкаха се и се вкусваха. Португалска меланхолия и испанска страст, лузитанско море и кастилски огън, кадифе и желязо, сол и кръв, olá и hola се сливаха в едно.

Изучавайки тялото му с ръцете си, Ракел сграбчи колана му и започна да го разкопчава. Треперещ от възбуда, Томаш съблече блузата и свали сутиена й. Погали топлите нежни гърди — не бяха големи, но пък ги усещаше изящни и стегнати; зърната й бяха розови и набъбнали и той ги засмука жадно в стихийния порив на страстта.

— Dulce^[1] — прошепна задъхано тя със затворени очи в миг на наслада. — Dulce, dulce…

Томаш облиза устните й, после зърната, след това отново устните. Целият изгаряше от сляпо желание. Приличаха на танцьори, преплели телата си в инстинктивна хореография, ръцете му галеха извивките й, а тя вдъхваше аромата на страстта. Всеки споделяше трептящия плам на другия. Дали Филипе бе имал тази жена? Този въпрос изникна сякаш от нищото в главата на Томаш. Ако не го бе направил, значи, е бил истински глупак. Глупак. Той, на негово място, не би я изпуснал. На негово място той би…

Томаш спря.

Ракел отвори очи, изненадана от внезапната пауза, и се взря в него с повдигнати вежди и въпросително изражение.

— Qué pasa, cariño?^[2]

С широко отворени очи, вперени в неопределена точка на стената, сякаш пренесен в друго измерение, португалецът седна на килима.

— Ако аз бях на мястото на Филипе, какво щях да сторя?

Изрече тези думи със странен глас, сякаш питаше не друг, а самия себе си и останал в хола сам със своите съмнения. Томаш се потопи в свят, който само той можеше да види.

— Que? — учуди се испанката, все още без да разбира какво става. Тя вдигна захвърлената си до краката на дивана блуза и покри голите си гърди. — Какво стана? Защо спря? Добре ли си?

Целувката бе стопила формалностите между тях и дистанцията между „вие“ и „ти“ бе изчезнала. При вида на новия си любовник, седнал неподвижен на килима, с непроницаем поглед, потънал в собствения си свят, далечен и недостижим, Ракел все пак се поколеба. Дали наистина бяха станали толкова близки?

Изражението на Томаш беше безстрастно като на робот.

— Какво бих направил аз на негово място?

— Por Dios, за какво говориш?

Историкът потръпна и сякаш се върна към живота. Погледът му сияеше от прозрението, което току-що бе осенило ума му.

— Криптограмата! — възкликна той, протягайки ръка към плика, който все още бе на дивана. — Знам как Филипе е кодирал посланието на криптограмата!

Ракел зяпна и по лицето й се изписа безгранично изумление.

— Мислиш за криптограмата? Сега? — Беше слисана. — За бога, Томаш, това не може ли да почака малко? Точно сега ли, madre mia!

Изглежда, любовникът й дори не я чуваше. Със сляпата решителност на сомнамбул, Томаш се изправи и гол, което, изглежда, не го притесняваше, се потопи в решението на шарадата, която Филипе му бе оставил.

— Това е карта — каза той. — Като деца измисляхме анаграмите като карти и ги разделяхме на две. — Историкът взе химикалката и бележника и седна на дивана. — Ако бях на мястото на Филипе и исках да изпратя послание до себе си, щях да създам карта, подобна на онези, които правехме в гимназията.

— Но каква е тази карта? Обясни ми.

С треперещи ръце Томаш изписа четирите реда в един.

GOsanSEC OTat+&AR HERTATO.OVSANSMB

Не виждаше никакъв смисъл. Все пак присъствието на точката в края на втората част привлече вниманието му. Нормално би било точката да е в края на реда. Той помисли малко и се убеди, че точката представлява краят на посланието. Как да раздели криптограмата така, че да постигне желания резултат? Може би трябваше да започне от четвъртия ред, след това да продължи с първия, докато стигне до третия. Опита.

OVSANSMBGOsanSECOTat+&ARHERTATO.

Отново нямаше особен смисъл. Пробва няколко варианта: изписа четирите реда в два и ги заразмества, докато не стигна до комбинация, която привлече вниманието му.

GOsanSECHERTATO.

OTat+&AROVSANSMB

Взря се в буквите и ги наблюдава известно време със затаен дъх и учуден поглед. Внезапно погледна към Ракел, след това отново се върна на последния вариант на загадката и отново впери очи в испанката. Погледът му се местеше между тях сякаш в лицето на жената или в буквите търсеше потвърждение на идеята, която бе започнала да се оформя пред очите му.

— Еврика! — внезапно извика той. Тялото му трепереше от вълнение. — Сетих се!

— Какво?

Историкът почука с показалец върху последния вариант на загадката, привличайки вниманието на събеседничката си към него.

— Не виждаш ли? Нима не виждаш?

Ракел отново хвърли поглед към поредицата от букви, но тя не й говореше нищо. Виждаше само един неразбираем език върху листа, без никакъв смисъл, сякаш символите бяха случайно изписани.

— Какво да видя? За какво говориш?

Томаш отново изписа криптограмата и начерта няколко стрелки, първата от които се спускаше от първата буква на горния ред към първата буква на втория ред; втората стрелка тръгваше от първата буква на втория ред и сочеше към съседната буква от същия ред; третата стрелка се изкачваше от втората буква на втория ред до втората на първия ред и така последователно в един постоянен зигзаг между двата реда, който приключи с точката.

— Виждаш ли? — попита той с триумфален блясък, който светеше в зелените му очи. — Сега разбираш ли го? Агентката от Интерпол се съсредоточи в пренаредена криптограма.

— G… — заекна тя, опитвайки се да следи стрелките. — О… Т… О…

Губейки търпение, Томаш цъкна с език и с трепереща от вълнение ръка изписа решението на един ред, вече без стрелките.

GOTOsatan+&SEARCHOVERSATANSTOMB.

След това погледна листа отдалеч, за да разгледа резултата. Не остана много доволен, затова го изписа отново, спазвайки съответните интервали.

GO TO satan + & SEARCH OVER SATAN’S TOMB.

— Voilà!

Ракел се наведе над бележника.

— Отиди в сатаната плюс и потърси върху гробницата на Сатаната? — прочете тя с въпросителен тон. Вдигна поглед към португалеца. — Какво, по дяволите, означава това?

Лицето на Томаш сияеше от доволство.

— Напътствия, които ще ни отведат до диска.