Метаданни
Данни
- Серия
- Професор Томаш Нороня (6)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- A Mão do Diabo, 2012 (Пълни авторски права)
- Превод от португалски
- Дарина Миланова, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,7 (× 11 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- Silverkata (2021)
- Корекция и форматиране
- Стаси 5 (2021)
Издание:
Автор: Жозе Родригеш душ Сантуш
Заглавие: Ръката на Сатаната
Преводач: Дарина Миланова
Година на превод: 2014
Език, от който е преведено: португалски
Издание: първо
Издател: Издателска къща „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2014
Тип: роман
Националност: португалска
Печатница: Печатница „Алианс Принт“ ЕООД
Излязла от печат: 17.10.2014
Отговорен редактор: Даниела Атанасова
Коректор: Атанаска Парпулева
ISBN: 954-26-1339-3
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15352
История
- — Добавяне
XXXI
Тримата мъже, облечени в черно, преминаха през ръкава на самолета с бърза крачка и излязоха на терминала на летище „Барахас“ в Мадрид. Декарабиа, който вървеше най-отпред, включи мобилния си телефон и изчака търсенето на мрежа. Последваха табелите с надпис Salida[1] и спряха пред движещата се багажна лента. Последователният звън от есемеси извести, че вече има връзка.
Погледна дисплея и видя куп съобщения. Първите три бяха от местните мобилни оператори, които го приветстваха за добре дошъл в Испания и го информираха за цените на роуминга. Изтри ги и погледна останалите две — пропуснати обаждания от един и същи номер, който Декарабиа незабавно разпозна. Натисна зеления бутон, за да върне обаждането.
— Аз съм, велики Магус — каза Декарабиа, щом от другата страна вдигнаха. — Сега пристигаме. Търсили сте ме?
— Да, Декарабиа. Тайната ни връзка в Интерпол току-що ми изпрати изисканата от мен информация. Имаме достъп до секретното досие на нашата приятелка.
— И какво?
— Тази Ракел де ла Конча изглежда многообещаващ новобранец — добра в съблазняването и коварна в операциите. Използват я главно за примамка на заподозрени. — Той се закашля. — Има един проблем обаче. Кучката си е пуснала отпуск тази седмица.
— Проклятие! Къде е отишла?
— Това липсва в досието, очевидно — каза Магус. — Но успяхме да проникнем в електронната й поща и видяхме, че е наела апартамент в някакво градче южно от Мадрид.
— Чудесно! Имате ли адреса?
— Улица „Веласкес“ — отвърна той, като добави номера на сградата, входа и етажа. — Намира се в градче, наречено Сесеня.
— Нещо друго?
— Това е всичко. И този път не се проваляй. Ясен ли съм?
Мъжът на летище „Барахас“ щеше да отговори, но в този момент връзката прекъсна. Магус бе затворил.
Агентът прибра телефона в джоба си, извади айпада, влезе в интернет и написа в търсачката името на мястото, което му бе дал лидерът на организацията. Екранът веднага бе изпълнен от картата на Испания. Декарабиа плъзна пръст под Мадрид и между него и Толедо, някъде на четиридесет километра на юг от столицата, намери това, което търсеше.
Сесеня.
Декарабиа се изправи и съзря дипломатическото си куфарче да изскача върху лентата за багаж сред този на останалите пътници. Това бяха оръжията. Изпълнен с надежда, той си пое дълбоко дъх и се усмихна.
— Ловът започва.