Сюзън Елизабет Филипс
Избрах теб (26)

Епилог

Дан вървеше по тихата алея и вдишваше ароматния вечерен въздух в края на май. Долови миризмата на плодородната влажна земя заедно с лек люляков нюанс откъм храстите, които бе посадил скоро след сватбата заедно с Фийби. От всяка пора на тялото му се излъчваше задоволство, въпреки че съпругата му беше раздразнена и той знаеше какво ще трябва да изслуша веднага щом го хване насаме.

Разстройваше се от най-странни неща. Само защото беше задал няколко напълно невинни въпроса за бесния пубер, който щеше да заведе Моли на бала, не означаваше, че се държи твърде покровителствено. Беше странно да започне брака си като заместник-баща на тийнейджърка, но той знаеше, че се справя много по-добре от Бърт Съмървил. Двамата с Фийби тайно се зарадваха, когато Моли реши да отиде в Нортуестърн вместо в някой от университетите на Бръшляновата лига. Не искаха да се отдалечава твърде много от дома.

През последните три години се случиха много неща. Рей Хардести получи фатален инфаркт, преди да бъде изправен пред съда. Рийд Чандлър схвана намека и последното, което някой чу за него, беше, че продава евтини имоти на мястото на западнало голф игрище във Флорида. Имаше и сватби: Рон и Шарън, Дарнъл и Шармейн. Щеше да се изненада, ако Валъри и Джейсън Кийн някога се оженеха, но със сигурност бяха интересна двойка. Имаше и едно неочаквано погребение, когато приятелят му Тъли Арчър почина от пневмония. „Старс“ загубиха първите две Суперкупи и не успяха да стигнат до квалификациите за третата. Тази година обаче, най-накрая спечелиха и трофеят стоеше изложен във фоайето на комплекса. Но най-хубавото от всичко беше, че вече е женен мъж.

Усмихна се, когато си припомни как го беше погледнала Фийби над масата тази вечер, докато разпитваше Моли за любовния й живот. Макар че се опитваше да го пази в тайна, му харесваше да ядосва жена си. По природа беше състезател и самото предизвикателство да види за колко време ще успее да я вкара в леглото, след като се сдърпат, допадаше на спортната му натура. Досегашният му рекорд беше осем минути, и то след наистина сериозен спор — същата нощ, когато двамата с Рон я изтормозиха да подпише новия договор с Боби Том за десет милиона долара.

Фийби обичаше Боби Том, той и Виктор бяха кръстници на близнаците, но беше истинска скъперница, когато станеше въпрос за големи договори. Най-умното нещо, което Дан беше правил, беше да насъска адвокатите си по нея веднага след сватбата. Беше битка и половина. По дяволите, обичаше да е женен за Фийби!

Не много след раждането на близначките Фийби и Рон подписаха споразумение за реорганизирането на „Старс“. За жалост, то сложи край на всички толкова приятни конфликти. Сега Рон беше президент на „Старс“ и отговаряше за ежедневните дейности, докато Фийби се оказа истинска фурия на новата си длъжност като директор по финансите и бюджета.

Според клаузите на споразумението само Рон можеше да взема решения за персонала. Делегирането на тази отговорност беше мъдър ход от страна на Фийби. Тя обичаше да си играе с цифрите, но нямаше сърце да уволнява и да търгува играчи. Все още обичаше да си вре носа в треньорските методи на Дан, особено когато някой от играчите дотичаше да й скимти заради това, че е изваден на скамейката. В тези случаи Дан с огромно удоволствие й припомняше, че отговаря само пред Рон.

Фийби беше толкова добронамерена, че всички освен спортните агенти обичаха да работят с нея. Ставаше докачлива само когато се договаряха заплати. Сега, след като целият свят знаеше колко е умна, вече не можеше да разиграва кукленски номера и за неудобство на Дан, бързо си спечели репутация на един от най-умелите бюджетни директори в НФЛ, което не означаваше, че той не възнамерява да я атакува с целия си арсенал, когато собственият му договор изтечеше тази есен. На госпожа Фийби Съмървил Кейлбоу щеше да й излезе през носа диамантената огърлица, която планираше да й купи за раждането на следващото им бебе.

Макар че не бяха говорили много за това, и двамата знаеха, че това ще е последният му договор със „Старс“. Момичетата растяха и той започваше да негодува срещу бруталната седемдневна работна седмица по време на сезона. Вече бе хвърлил око на един сладък третодивизионен колеж точно тук, в Дюпаж Каунти.

Дан се усмихна на себе си и си припомни начина, по който изглеждаше Фийби, когато я целуна на излизане за вечерната си разходка. Седеше с кръстосани крака на пода в дневната, един от старите му анцузи беше опънат по големия й кръгъл корем, играеше с момичетата, които се опитваха да докопат гривните й или да я дърпат за косата. Довечера щеше да запретне този анцуг чак до брадичката й и да шепне много момичешки неща на корема й. Не го интересуваше колко ще му се подиграва за това. Харесваше му да има момичета и се надяваше на още едно.

Спря да върви и се загледа към къщата. Близначките бяха на две и половина, пакостливи малки русокоси херувимчета, които успяваха да се забъркат в почти толкова неприятности, колкото и майка им. Докато мислеше за тях, усещаше как гърлото му се стяга и беше доволен, че няма кой да види сълзите, които се събираха в очите му. Винаги беше обичал това място, но преди Фийби да се появи със своите очила, кристали и блестящи обици, нещо в него липсваше.

Пое си дъх, продължително и със задоволство. Имаше всичко, за което бе мечтал. Съпруга, която обича с цялото си сърце. Красиви деца. Извънградска къща. И куче.

Подсвирна тихо.

— Хайде, Пух. Да се прибираме.