Сюзън Елизабет Филипс
Избрах теб (24)

24

На страничната линия Дан извика Джим Бийдерот. Надяваше се куотърбекът да не забележи несигурния му глас.

— Ще направим някои промени в следващите серии, Джим.

Когато свърши с инструкциите си, очите на Бийдерот се бяха присвили възмутено над черните мазки, които пресичаха бузите му.

— Това е шибано бягане! Ще удрям всеки рисийвър, който погледна.

— Прави каквото ти казвам или си сядаш! — изкрещя му Дан.

Бийдерот го погледна разярено и отиде при Чарли Крей, един от помощниците. След секунди бе грабнал слушалките на Чарли и крещеше в микрофона.

Дан знаеше, че Джим говори с Гари Хюит, координатора на нападателите, който седеше с Тъли в ложата на треньорите, високо в стадиона. Преди Хюит да започне също да го тормози, той се опита да преглътне достатъчно от страха си, за да може да си събере мислите.

Хардести бе казал, че гледа телевизия, което означаваше, че ще може да види всяко необичайно движение на страничната линия или в която и да е част на стадиона в обхвата на камерите. Заради това Дан не можеше да рискува да уведоми полицията. Когато узнаеха, че Фийби наистина е отвлечена, щяха да изпълнят мястото, щяха да дойдат и при него, на страничната линия, за да му задават въпроси. И още по-лошо, можеха да решат да отложат мача, обстоятелство, което можеше да прелее търпението на Хардести.

За кратко обмисли дали да не използва слушалките, за да се свърже с Рон, но се страхуваше, че Хардести може да подслушва. Макар че не беше наясно с вътрешната комуникационна система, Дан знаеше, че той би могъл да се включи в нея само вътре в стадиона. Това означаваше, че би могъл дори в момента да подслушва разговорите между страничната линия и ложата на треньорите. Означаваше също, че държи Фийби някъде наблизо.

Дан избърса челото си с ръкав, докато се опитваше да реши какво да прави с Рон. Тъй като не можеше да му обясни какво се е случило направо, грабна клипборда си и надраска бележка, като се постара да е достатъчно тайнствена, така че да е безсмислена за всеки друг, който я прочете.

Говорих с играча, когото обсъждахме през полувремето. Отрицателната ти оценка на ситуацията е правилна. Спешно е необходимо да се предприемат последващи действия. Ще ти обясня след мача.

Подаде бележката на един от помощниците и си каза, че Фийби няма да пострада. Всичко друго беше немислимо.

За първи път си позволи да помисли върху това, как действията му ще й се отразят като собственик на „Старс“, когато всичко приключи и вече е в безопасност. Макар че настоящата ситуация беше безпрецедентна, не можеше да си представи НФЛ да признае мача — освен ако „Старс“ не победяха въпреки намесата му, което нямаше да позволи да се случи. След като НФЛ узнаеше, че той умишлено е предизвикал загубата им, щяха да насрочат нов мач и Фийби все пак щеше да има шанс да задържи отбора.

И тогава грозната истина го порази. Ами ако полицията не повярваше, че тя наистина е отвлечена? Ако Хардести се измъкнеше, нямаше да има никакво солидно доказателство освен собственото й свидетелство. Дан беше единственият, който можеше да подкрепи историята й, а личната му заинтересуваност би направила показанията му съмнителни. Тя можеше и да бъде обвинена, че си съчинява историята заради загубата на „Старс“ и желанието си да запази собствеността над отбора. Нямаше начин НФЛ да позволи мачът да се преиграе.

Насили се да приеме болезнения факт, че невъзможността му да уведоми полицията щеше да струва на Фийби „Старс“. И все пак не можеше да направи нищо повече. Нямаше да рискува живота й, не и заради целия свят.

Гласът на Гари Хюит изпращя в слушалките му.

— Дан, какво, по дяволите, става? Защо си казал на Джим да играе по земя? Планът ни беше друг. Той никога не е подавал по-добре.

— Правя някои промени — тросна се Дан. — Водим, така че трябва да играем умно.

— Едва третата четвърт е! Твърде е рано да сме консервативни.

Дан беше абсолютно съгласен, затова просто махна слушалките и прикова очите си в игрището. Без значение какво трябваше да направи, щеше да опази Фийби.

До средата на тази четвърт „Сейбърс“ отбелязаха първия си тъчдаун, а играта по земя на „Старс“ не вървеше добре и намали преднината им до седем точки. Освиркването на феновете беше толкова силно, че нападателите се затрудняваха да чуват сигналите на Бийдерот. Помощниците на Дан бяха бесни, играчите бяха разярени и две минути след началото на последната четвърт, когато „Сейбърс“ изравниха при резултат седемнайсет, телевизионният коментатор изгуби търпение.

— Можете ли да повярвате на очите си? — Той на практика крещеше в камерите. — През целия сезон Дан Кейлбоу беше един от най-агресивните треньори в НФЛ и е ужасяващо да го виждаме да се огъва така. Това не е футболът, който феновете са дошли да гледат!

 

 

Фийби се опитваше да изключи напълно разбираемо суровите оценки, които коментаторът даваше на работата на Дан, както и осмиването на публиката. Не искаше да мисли какво причинява на гордостта му това публично унижение и знаеше, че никога не го е обичала повече.

Китките й, ожулени от борбата й да се освободи от въжетата, кървяха. „Не обръщай внимание на болката — каза си. — Преодолей я.“ Повтаряше си всичко, което бе чувала да казват играчите, но започваше да си мисли, че възлите никога няма да се разхлабят.

Хардести беше вързал китките й на осморка с въжето, а после бе завързал свободните краища към вертикалната пречка на гърба на стола. Макар че пръстите й лепнеха от кръв, докато се мъчеше със стегнатия двоен възел, който я придържаше към стола, той не поддаваше. „Преодолей болката. Отърси се от нея.“

Хардести се взираше в екрана, дърпаше от цигарата си и кашляше. Въздухът бе толкова наситен с дим, че Фийби едва дишаше. Понякога си мислеше, че той я е забравил, но после мъжът й хвърляше поглед, толкова лишен от угризения, че тя не се съмняваше, че би я убил.

Пет минути след началото на четвъртата четвърт „Сейбърс“ се откъснаха напред. На страничната линия емоциите на играчите и помощниците отразяваха цялата гама от ярост до отчаяние, а тълпата бе започнала да замеря Дан. Той стоеше сам, изолиран от играчите и треньорите. Само желязната му дисциплина предотвратяваше избухването на открит бунт на скамейката.

„Сейбърс“ 24, „Старс“ 17.

Когато „Сейбърс“ отбелязаха допълнителна точка, Бийдерот запокити шлема си към скамейката, който се удари в нея с такава сила, че визьорът се спука. Дан знаеше, че е само въпрос на време, преди Джим да започне да игнорира заплахата да го извади от играта и да започне да прилага собствени стратегии. Оставаха по-малко от десет минути до края, а публиката реагираше все по-грозно и той вече не можеше да продължава с играта по земя.

През целия си живот Дан бе играл отборно и ставаше твърде рисковано да се справя сам. Като се молеше да не прави фатална грешка, той извика Джим и Боби Том точно преди нападателите да се върнат на терена.

Лицето на Джим беше почервеняло от бяс, а това на Боби Том бе напълно сковано. И двамата започнаха да сипят вулгарности.

— Извади ме от игра, духач такъв! Не ми пука, не искам да участвам в това!

— Не сме работили толкова много, за да ни преебеш така!

Една миникамера се съсредоточи върху тях. Дан грабна ръцете им и наведе глава. Гласът му беше тих и свиреп.

— Млъкнете и слушайте! Отвлякоха Фийби. Мъжът, който я държи, е луд. Каза, че ще я убие, ако спечелим мача. — Почувства как мускулите на ръцете им се сковават, но не можеше да погледне, защото бе сигурен, че камерата го следи. — Гледа телевизия. Не мога да позволя на отбора да отбележи дори фийлдгол, защото той заплашва да я нарани, ако види още точки за нас на таблото. — Пое си въздух и вдигна глава. — Вярвам, че ще го направи.

Бийдерот изпсува тихо, а Боби Том изглеждаше убийствено. Дан позволи на всичките си чувства да се изпишат по лицето му, когато повика следващата серия играчи.

— Направете така, че да изглежда добре. Моля ви. Животът на Фийби зависи от това.

Можеше да види, че имат стотици въпроси, но нямаше време да ги задават, и за тяхна чест никой не му възрази.

В подземието на стадиона Фийби чуваше виковете на тълпата. Окървавените й пръсти замръзнаха върху възела, а очите й се стрелнаха към телевизора. Спря да диша, когато Джим хвърли дълъг пас над средата на игрището към Боби Том. Боби Том протегна тялото си в източената, грациозна линия, която бе фотографирана толкова често, докато балансираше само на пръсти. Колко пъти през този сезон тя го беше виждала да хваща топката във въздуха от точно тази позиция, преодолявайки гравитацията с лекота като балетист?

Но не и този път. Тълпата простена, когато топката отскочи от пръстите му. Боби Том падна на земята и тя си спомни отново да диша.

Това беше първият дълъг пас, който Бийдерот бе хвърлил през цялата втората половина, и Фийби се зачуди дали контролът на Дан над играчите най-сетне беше поддал. Отказа да мисли какво би означавало това. Не сега. Не и когато възелът, който я държеше, най-сетне беше поддал.

Беше толкова развълнувана, когато се разхлаби, но този кратък момент на триумф се изпари, когато осъзна, че все още не е свободна. Макар че се бе отвързала от стола, китките й оставаха приковани от осморката, която Хардести бе увил около тях. Можеше да се изправи, но това нямаше да й помогне, тъй като той имаше пистолет, а тя не можеше да използва ръцете си.

Камерата показа близък план на Боби Том. Болката притъпи сетивата й и изминаха няколко секунди, преди да разбере, че нещо не е наред. Когато Боби Том пропуснеше, обикновено доброто му настроение се изпаряваше. Той кривеше лице и се проклинаше. Но сега, дори на малкия телевизионен екран тя можеше да види, че изражението му бе лишено от всякакви емоции.

Той знае. Интуитивно й подсказваше, че Дан им е казал какво се е случило. Знаеше колко много означава този мач за Боби Том и само можеше да си представи какво му коства да изпусне умишлено топката. Гневът й се разгоря, когато погледна гърба на Хардести. Той нямаше право да им отнема този ден.

„Старс“ изпълниха пънт и „Сейбърс“ започнаха следващата си серия, докато часовникът на таблото продължаваше да отброява.

7:14… 7:13… 7:12…

„Сейбърс“ започнаха серия от пасове. Тя мислеше за това, как изглеждаха мъжете след мача: мръсни, куцащи, окървавени. В ума си ги виждаше в самолета на връщане, с притиснати към коленете пакети с лед, с превързани рамене, докато гълтаха болкоуспокоителни, за да могат да поспят. Всеки от тези мъже щеше да направи всичко за „Старс“.

6:21… 6:20… 6:19…

С толкова малко време тя изобщо не беше сигурна, че може да се справи с последния възел, преди часовникът да отброи и последните минути. Имаше ужасното усещане, че проваля отбора, че някак не се опитва достатъчно упорито.

5:43… 5:42… 5:41…

Портланд отбелязаха още един фийлдгол. „Сейбърс“ 27, „Старс“ 17. Трябваше да вземе решение. Можеше да играе на сигурно, да остане на мястото си и да се надява, че Хардести ще я пусне в края на мача. Или пък можеше да рискува всичко, за да спечели свободата си.

На екрана се показа лицето на Дан и тя реши. Нямаше да изгуби него или „Старс“ без битка. Умът й препускаше. Щеше да има само един шанс и трябваше да избере момента.

5:07… 5:06… 5:05…

Хардести се наведе напред, разтърсен от пристъп на кашлица. Тя стъпи на крака и се отблъсна силно от пода. Столът полетя напред.

Той се извъртя неумело, когато чу скърцането на колелцата. С остро възклицание вдигна юмрук да я удари. Тя изтегли краката си и заби пета в слабините му.

Хардести нададе вик от болка и се преви напред. Фийби скочи, издърпа ръцете си през облегалката и все още със завързани зад гърба й китки се запрепъва към вратата. Завъртайки топката зад гърба си, тя я отвори и се втурна по коридора.

Тичаше тромаво към асансьора, докато продължаваше да дърпа въжето. Но въпреки че то се беше разхлабило, все още не можеше да се освободи. Чу стонове зад себе си и се обърна, за да види как Хардести се препъва към вратата.

Наклони се към сива метална врата с обозначение „Старс“, залитна и едва се удържа да не падне. Изминаха още няколко ценни секунди, когато се обърна с гръб, за да дръпне вратата. Една примка от въжето се плъзна по пръстите й и направи движението още по-трудно. Все така превит, Хардести се приближаваше.

— Ти, кучко… — задъхваше се той.

Обзе я ужас, когато той се протегна към пистолета на кръста си. Вратата към стълбището се отвори. Тя се вмъкна през нея, после изпищя и сви рамене, когато от стената пред нея избухнаха парченца бетон и я покриха с парещи отломки.

Нададе задавен вик. Преди Хардести да успее отново да стреля, започна да се изкачва по стълбите, докато дърпаше обезумяла оплетеното въже, което забавяше движението й. Почти беше достигнала площадката, когато една от примките най-накрая се охлаби. Тя се освободи от останалата част точно когато чу ужасяващото свистене под нея, усилено от празното стълбище.

— Кучка!

Завъртя се и видя моравото му лице на дъното на стълбите, давеше се за въздух, сякаш се задушаваше. Гледаше парализирана насочения право в нея пистолет.

— Аз няма… — Той се наклони към стената и сграбчи гърдите си. — Аз няма… да ти позволя…

Пистолетът потрепери и тя се освободи от вцепенението. Втурна се към завоя на площадката. Зад нея се разнесе още един изстрел, но Фийби не спря да види дали той я следва, докато изминаваше останалите стъпала. Когато стигна до вратата, чу вик на болка, който беше почти нечовешки. Дръпна дръжката точно когато из стълбите отекна звукът от падането на тежко тяло.

Тя се стрелна през коридора, докато се опитваше отчаяно да се ориентира. Чу шумът от публиката и осъзна, че се е озовала в другия край на коридора, който води до съблекалнята на „Старс“. Без да губи време, се отправи към тунела към игрището и захвърли пайетеното сако с окървавените ръкави, докато тичаше.

В края на тунела имаше охранител. Той се извърна, когато чу тракането на обувките й. Докато Фийби профучаваше край него, ахна при вида на разчорлената й коса, разкъсаните чорапи и кръвта по китките.

— Един охранител лежи в дъното на стълбището до съблекалнята! — Тя се бореше за въздух. — Мисля, че получи инфаркт. Внимавайте. Той е луд и въоръжен.

Мъжът я изгледа, сякаш си беше загубила ума. Преди да може да я попита нещо, Фийби го подмина и излезе на терена. Охраната, разположена край оградата, я разпозна и се отдръпна от портала. Нападателите на „Сейбърс“ бяха на терена. Тя погледна таблото.

2:58…

И после всичко, което виждаше, беше тилът на Дан.

Проблемите помежду им се изпариха, докато тичаше към скамейката. На пътя й имаше играчи и тя задърпа екипите им.

— Пуснете ме! Дайте път!

Един по един мъжете се разстъпваха, очевидно изумени да я видят. Боби Том и Джим Бийдерот я зърнаха и започнаха да се приближават.

— Дан!

Той се завъртя стремително, щом чу името си. Лицето му се сгърчи от силна емоция, които Фийби никога не беше виждала, и тя се хвърли в прегръдките му.

— Фийби! Слава богу! О, благодаря ти, боже, Фийби… — Той повтаряше името й отново и отново, докато я притискаше силно към гърдите си.

Миникамерата на страничната линия се фокусира върху тях, докато в ложата на собственика Рон скочи на крака и се втурна през вратата. Междувременно в кабината на коментаторите говорители се надпреварваха да обясняват защо собственикът на „Старс“ прегръща треньора, който бе водил хладнокръвно отбора й към загуба през последните две четвърти.

Фийби обви ръцете си около врата на Дан и го целуна силно. Той отвърна на целувката й и я прегърна толкова здраво, че тя едва дишаше.

— Можеш ли още да победиш? — прошепна тя.

— Щом си жива, няма значение. Нищо няма значение. — Гласът му бе пресипнал от емоции и тя се отдръпна достатъчно, за да види, че очите му са пълни със сълзи. — Мислех, че съм те изгубил — каза Дан. — Толкова те обичам. О, боже, обичам те.

Тя запази думите му като съкровище, на което щеше да се радва по-късно. Засега можеше само да мисли за него и за това, което бе направил за нея.

— Искам да победиш. Работи толкова много.

— Това не е важно.

— Да, да, важно е. — Тя осъзна, че плаче.

Той я прегърна силно.

— Не плачи, скъпа. Нека сме щастливи, че си жива.

Тя осъзна, че Дан смята, че иска победата заради себе си.

— Не разбираш. Не искам да побеждаваш заради мен! Искам да го направиш заради себе си!

— Изоставаме с десет точки, мила. Има по-малко от три минути.

— Тогава по-добре се хващай за работа.

Той приглади косата от лицето й, а очите му бяха пълни с толкова много любов, че всичките й съмнения относно чувствата му се изпариха.

— Трябва да отбележим два тъчдауна за победа, а точно сега всички ме мразят в червата.

— Аз ще говоря с тях.

— Фийби…

Тя го погали по бузата.

— Обичам те, тренер. Сега се хващай за работа. Това е заповед.

Беше й необходима цялата сила на волята, за да пусне ръцете му, но тя се отдръпна, докато той все още изглеждаше замаян от заявлението й. Едва успя да направи и две крачки, преди Боби Том и Джим да се озоват до нея.

— Добре ли си? — Лицето на Боби Том беше пребледняло от загриженост. — По дяволите, Фийби, толкова ни уплаши.

— Добре съм. — Тя грабна ръцете им. — Искам да победите. Искам Дан да може да победи.

— Ако имахме повече време…

Фийби прекъсна Джим.

— Не ме е грижа за това. Не мога да позволя да му се случи подобно нещо. На никой от вас.

Тя ги остави и се втурна към Дарнъл. Трябваше някак да възстанови доверието на играчите в треньора им, но имаше много малко време. По лицето му се изписа притеснение, когато видя в какво състояние е, и бързо пристъпи напред.

— Фийби, какво се е случило с теб?

Тя му обясни възможно най-бързо. Докато се опитваше да си поеме въздух, каза:

— Дан просто се опитваше да ме защити. Кажи на другите нападатели това. Ще спечелим този мач.

Преди да успее да й зададе някакви въпроси, футболистите, които не бяха на полето, я обградиха и тя повтори историята си. Докато я засипваха с въпроси, „Сейбърс“ изпълниха пънт.

Дан отново си бе сложил слушалките и крещеше инструкции. Джим плесна рамото му и се втурна на полето с нападателите.

Предупредителният сигнал оповести две минути до края на мача.

Дан се приведе напред с поставени на бедрата ръце. „Старс“ играеха без съвещания. Фийби заби нокти в дланите си, докато действието на игрището започваше да се разгръща.

Джим подаде пас към своя тайтенд. На следващото разиграване пропусна за малко тейлбека при един пас през защитата. А на третия път не успя.

Един треньор на „Старс“ се появи и започна да превързва китките й с марля. Слуховете за случилото се се разпространяваха из отбора и Уебстър Гриър застана до нея като бодигард.

Джим подаде за първи даун на трийсет и осмия ярд и стадионът отекна от виковете.

Защитата на „Сейбърс“ се приспособяваше бавно към несъгласуваната атака. С пресъхнала уста Фийби наблюдаваше как отборът се приближава до седемнайсетия ярд.

1:10.

Бийдерот подаде на Колиър Дейвис. Фийби изпищя, когато Дейвис се втурна напред за тъчдаун.

Феновете полудяха.

На страничната линия Дан се съвещаваше с кикоф екипа и координатора на специалния състав.

„Старс“ отбелязаха допълнителна точка. „Сейбърс“ 27, „Старс“ 24.

0:58.

Докато кикоф съставът на „Старс“ се подреждаше, зрителите очакваха къс пас, като знаеха, че „Старс“ трябва да си възстановят притежанието на топката. Късият пас беше маневра, която Дан бе карал играчите да тренират стотици пъти по време на сезона, докато не успяваха да го изпълнят безпогрешно. Но това не беше тренировка, а другият отбор знаеше, че се задава къс и потенциално смъртоносен удар.

Фийби погледна към Дан. Изглеждаше свиреп и великолепен.

Топката се завъртя лудешки, докато излиташе от крака на кикъра. Едва измина необходимите по правилата десет ярда, преди да се блъсне в ръцете на хафбека на „Сейбърс“. Той се опита да я задържи, но не можа. Елвис Креншоу го отнесе.

Сега топката беше свободна и двайсет и двамата мъже се хвърлиха към нея. Тракаха шлемове, а ръмженето на играчите се чуваше ясно на страничната линия дори през писъците на зрителите.

Прозвуча свирката на рефера, който прекрати играта. Фийби заби пръсти в ръката на Уебстър.

Мъжете се изправяха един по един — играчите на „Старс“, играчите на „Сейбърс“ — докато на земята останаха само двамина, един в небесносин и един в пурпурен екип.

Дан нададе тържествуващ вик.

Футболистът на „Сейбърс“ се изправи с олюляване и на земята остана само сграбчилият топката Дарнъл Пруит.

Шумът на тълпата беше оглушителен. Дарнъл скочи на крака и вдигна ръце във въздуха. „Старс“ бяха овладели топката на четирийсет и осмия ярд от своето поле.

0:44.

Дан плесна Бийдерот по гърба, докато го пращаше в играта. На първото разиграване Джим завърши пас към четирийсет и втория ярд.

0:38.

Защитата на „Сейбърс“, която очакваше атаката да продължи, се разположи в дълбочина, за да се предпази от бомбата. Вместо това бяха подмамени от една от най-чудесните стратегии, които Дан някога беше организирал. Първият и десетият на двайсет и втория ярд.

0:25.

Следващите два паса на „Старс“ не бяха успешни и Фийби се опита да се подготви за загубата.

0:14.

Бийдерот поиска прекъсване и се втурна към Дан на страничната линия. Двамата разпалено обсъждаха нещо. Джим се върна на терена.

Атмосферата на стадиона бе наелектризирана. Докато отборите се подреждаха, Фийби погледна към таблото. Беше третият даун и те бяха на двайсет и два ярда.

Джим хвърли още един неуспешен пас.

0:08.

Дан ръкомахаше диво, докато играчите се преподреждаха. Но вместо за фийлдгол, който щеше да им донесе само равен резултат и продължения, „Старс“ се стремяха към тъчдаун. Четвърти даун на двайсет и два ярда.

Джим пое дълго подаване от началната формация и потърси любимата си цел, дългокракия уайд рисийвър с дълги пръсти от Телароса, Тексас, играча за осем милиона долара.

Боби Том направи рязък завой на седмия ярд, за да се отърве от своя преследвач. Топката се понесе към него. Той скочи и я сграбчи във въздуха с грациозно, почти женствено движение.

Защитниците го погнаха.

Той се извърна към головата линия. Препъна се. Точно когато се изправи, го удариха отстрани. Откъсна се отново.

Но Брюър Гейтс, звездният сейфти на „Сейбърс“, се носеше към него.

Боби Том знаеше, че ще бъде ударен, но остави тялото си незащитено, докато протягаше топката пред себе си и се хвърляше към голлинията.

С оголени зъби и страховит рев Гейтс скочи, за да го посрещне на линията на втория ярд.

Но беше отнесен във въздуха от Дарнъл Пруит.

Боби Том падна тежко на земята, всеки мускул от стройното му атлетично тяло бе изпънат. Главата му издрънча и той се опита да проясни зрението си.

0:01.

Проследи през визьора линията на ръцете си чак до дланите. Те стискаха топката точно на голлинията.

Ръцете на съдията се вдигнаха във въздуха за отбелязан тъчдаун. Виковете на публиката разтърсиха извитите стени на стадиона.

Фийби се смееше и плачеше. Уебстър я прегърна, после и Елвис Креншоу. На полето и на трибуните се възцари хаос, когато прозвуча финалният сигнал.

Тя се опита да стигне до Дан, но не можеше да премине през морето от сини екипи, които я ограждаха. Покатери се на скамейката и забеляза как той разбутва мъжете, за да стигне до нея. Лицето му бе озарено от огромна усмивка, очите им се срещнаха. Тя вдигна ръка във въздуха и се разсмя. Видя зад него неколцина играчи да се приближават с огромен зелен пластмасов контейнер, който носеха вдигнат високо. Разсмя се по-силно, когато го изпразниха над главата му.

Заля го дъжд от „Гаторейд“ и лед. Той присви рамене и изкрещя, докато получаваше победното кръщение.

Сред зрителите се чуваха и освирквания. Хората не знаеха за драмата, която се бе разиграла зад завесите, и все още искаха кръвта на Дан заради това, че бе тласнал мача към толкова отчаян финал.

Той разтърси глава, разпращайки капчици течност навсякъде, докато разтриваше очите си, за да види отново Фийби.

Боби Том обви ръце около раменете на Дан и му тикна топката.

— За теб е, партньоре.

Мъжете се прегърнаха. Дан притисна топката до гърдите си и отново се обърна към Фийби.

Обърса лицето си с единия сух ръкав и видя, че тя все още стоеше на скамейката. Изглеждаше като богиня, издигнала се над морето от кипящи сини екипи, русата й коса проблясваше на светлината. Беше най-красивото създание, което някога бе виждал, и я обичаше от все сърце. Силата на чувствата му вече не го плашеше. Беше на косъм да я изгуби и повече нямаше да поеме този риск.

Мъжете се приготвяха да го вдигнат на рамене, но той не искаше да ходи никъде без Фийби. Обърна се към нея, докато играчите го вдигаха и го понасяха през тълпата. Тя се смееше. Той също се разсмя. И тогава в гърдите му се надигна всепоглъщаща тревога, когато нещо на трибуните зад нея привлече вниманието му.

В морето от викащи, движещи се запалянковци видя злокобно неподвижната фигура Рей Хардести. Всеки мускул в тялото му бе скован от омраза, докато гледаше към Дан от предните редици. Видя проблясването на пистолета в ръката му, още преди да го вдигне.

Всичко се случи за секунди, но всеки фрагмент беше замръзнал като на снимка, изображение на ужаса, който щеше да остане завинаги отпечатан в ума му. Повдигнат високо на раменете на играчите, Дан беше лесна мишена, но с прозорливостта на лудия Хардести бе открил по-добър начин да унищожи мъжа, когото мразеше. Проблясваха светкавици, репортерите крещяха въпроси, а Дан гледаше с безпомощен ужас как той се прицелва право в главата на Фийби.

Група охранители се втурнаха към Хардести. Колегите им отпред видяха пистолета, но не можеха да използват оръжията си сред гъстата тълпа.

Незабелязваща опасността, която я грози, Фийби все още се смееше. Дан нямаше оръжие, нямаше с какво да защити жената, която обичаше с цялото си сърце. Нищо, освен топката, която притискаше към гърдите си.

Той беше част от затвореното братство на великите куотърбекове, но докато ръката му се обви около нея, знаеше, че вече не е в разцвета на силите си. Пръстите му инстинктивно се наместиха в позиция, която му бе по-позната от очертанията на собственото му лице.

Имената на безсмъртните играчи проблеснаха в ума му: Барт Стар, Лен Доусън, Намат и Монтана, великият Джони Ю. Никой от тях не бе играл с толкова висок залог.

Изтегли ръката си и хвърли топката. Тя се устреми над главите на хората, ниско и стремително, свирепа спирала, идеално изпълнена от професионалист. Когато топката удари Хардести в рамото, той се извъртя настрани. Силата на удара го просна на седалките, а пистолетът излетя от ръката му.

Фийби, която най-сетне бе разбрала, че става нещо, се извърна точно навреме, за да види група охранители да се приближават на трибуните точно зад нея. Преди да успее да види какво се е случило, Боби Том и Уебстър я грабнаха и тя също бе понесена към тунела.