Сюзън Елизабет Филипс
Избрах теб (19)

19

Фийби изучаваше отражението си в дългото и тясно огледало, което заемаше стената в дъното на единствената женска тоалетна в комплекса на „Чикаго Старс“. Свободният сив пуловер с висящо деколте, който бе избрала за днес, я покриваше от шията до бедрата. Беше го съчетала с подходяща вълнена пола, която падаше меко до средата на прасците. Облеклото й се завършваше от непрозрачни сиви чорапи и консервативни заострени обувки. Беше сресала косата си в стегната прическа, придържана от сива кадифена лента, и само огромните й сребърни обици и широките гривни я отдалечаваха от вида на президент на клуб по бридж от предградията.

Беше хубаво, че Виктор не можеше да я види, защото щеше да умре от смях. Не че й пукаше. За първи път в живота си се наслаждаваше да се облича по-различно. Сега, когато си сложеше обикновени дрехи, го правеше, защото й харесваше да ги носи, не защото се опитваше да премоделира същността си. Ликрата и златното ламе щяха да са завинаги част от гардероба й, но вече не се страхуваше да се облича и в по-ненатрапчиви неща.

Прокара ръце по бедрата си, извърна се леко и се намръщи. Не бяха момчешки слаби по никакъв стандарт. Може би Дан смяташе, че е дебела, и затова не бе проявил никакво желание да се любят от онази нощ в самолета преди близо два месеца. Докато излизаше от тоалетната, тя се зачуди дали той някога ще изпълни заканата си за онова „сега“, което й беше обещал.

Пух заприпка след нея, а червено-зелените карирани панделки, които Фийби тъкмо бе затегнала на ушите й, се разхлабиха. Персоналът си беше тръгнал преди час и след хаоса през деня сградата изглеждаше неестествено тиха. Тя отмина офисите, украсени с гирлянди от лъскави ленти и саксии с коледни звезди в очакване на празника, от който ги делеше само седмица. Пух се отправи към фоайето, за да заеме едно от любимите си места край вратата.

Дан избираше времето за вечеря, за да потренира, защото така разполагаше с цялата зала за себе си, а Фийби бе придобила навика да се отбива при него да поговорят, преди да си тръгне. Чу ритмичното му пъхтене още преди да влезе. Лежеше на една подплатена лежанка със свити колене и стъпала на пода и издигаше притеснително голяма купчина тежести над гърдите си. Мускулите му бяха набъбнали, а вените по предмишниците му бяха изпъкнали като дебели тъмни корди, докато вдигаше щангата и бавно я спускаше. Тя наблюдаваше как гръдните му мускули се издуват под пропитата от пот тениска и почувства как устата й пресъхва.

Той още не я беше видял, така че не се налагаше да крие копнежа си, докато го оглежда. Мускулите по бедрата му се свиха и очите й се покатериха нагоре към крачолите на торбестите му сиви шорти. Тя ценеше растящото им приятелство, макар че то я объркваше. Искаше да му бъде любовница, не просто приятелка, но започваше да смята, че това може би са напразни копнежи. Цяло десетилетие, изпълнено със спънки с мъжете, може би беше твърде трудно за преодоляване и тя все повече се страхуваше, че не може да му даде онова, което той би искал от една жена.

С шумно изпъхтяване Дан пусна щангата на стоянката и седна. Мократа му коса бе разрошена, по врата му проблесна пот, докато й се усмихваше.

— Кога ще се премениш с клинче и ще започнеш сама да се потиш?

— Тия дни ще започна отново да ходя на аеробика — каза тя без особен ентусиазъм. — Освен това двамата с Пух излизаме всяка вечер.

— Обзалагам се, че това е тренировка и половина.

— Не бъди самодоволен. Не всички искат да имат първокласни мускули.

Той се ухили.

— Значи смяташ мускулите ми за първокласни?

— За мъж на твоята възраст, определено.

Той се изсмя, изправи се и тръгна към друга лежанка, този път с меки ролки. Обърна се с гръб към нея, за да намести тежестите, а тя изу обувките си и се качи на огромния кантар в края на помещението. Ако отделеше девет фунта за дрехите, тежеше точно колкото иска.

Стрелката беше почти с размерите на пътен знак, така че тя слезе бързо от кантара, преди Дан да успее да го види. Тръгна към лежанката, която бе освободил, и когато седна, меката й вълнена пола падна на благоприлични вълни около прасците. По време на играта миналата неделя беше облякла една префасонирана рокля, която беше пожънала голям успех сред феновете, но измислянето на ново облекло всяка седмица изсмукваше бюджета й.

— В ръководството днес беше лудница — каза тя. — Откакто „Беърс“ са извън конкуренцията целият град е полудял по „Старс“.

Той бе закрепил глезените си под ролките и изпъваше краката си, за да повдигне внушителна купчина тежести.

— Чикаго обича спортистите си.

Разгромът на „Джайънтс“ бе последван от още две победи, после дойдоха загубите от „Сейнтс“ и „Бъфало Билс“ в последните седмици на ноември. Оттогава обаче бяха отбелязали три победи срещу страховити противници и резултатът им даваше далечна надежда за титлата в Централната дивизия на НФЛ.

Най-изненадващото развитие бе претърпяла Западната дивизия. Дан й бе казал колко опустошителен ефект могат да имат травмите върху даден отбор и тя видя как това се случва с „Портланд Сейбърс“. Сезонът, който бе започнал брилянтно за тях, се превърна в катастрофа, когато загубиха талантливия си куотърбек и трима други ключови играчи. След като останаха непобедени в пет поредни мача, загубиха всички останали с изключение на един. Но сега куотърбекът им вече беше здрав и експертите очакваха силното им завръщане в плейофите.

— Така, да видим дали съм разбрала. — Тя бе изула едната си сива обувка и я остави да се полюшва напред-назад на пръстите си. Сребърната гривна на глезена й проблясваше с мъничките си кристални мъниста на светлината. — Можем да се преборим за титлата в Централната дивизия, ако спечелим тази седмица и ако „Хюстън“ загуби срещу „Редскинс“. Така ли е?

— Само ако „Бенгълс“ победят „Стийлърс“. — Той изпухтя от напрежение. — И трябва да ти припомня, че този уикенд играем срещу „Чарджърс“. Последния път, когато се изправихме срещу тях, защитата им ни задържа на седмия ярд.

— Боби Том ми каза, че не се страхува от защитата на „Чарджърс“.

— Боби Том ще ти каже, че не се страхува и от ядрена война, така че не бих залагал твърде много на мнението му.

Системата на класиране беше толкова сложна, че на Фийби й отне цяла вечност да я проумее. Макар че все още не бе успяла да схване всички променливи, знаеше, че ако „Старс“ спечели титлата в Централната дивизия, щеше да се състезава на плейофите, чиято кулминация настъпваше през третата седмица на януари с Американския футболен шампионат. Ако победяха в него, тя щеше да е неоспоримият собственик на „Старс“, а баща й щеше да се обърне в гроба.

Вече не можеше да си припомни точния момент, когато идеята да задържи „Старс“ бе станала по-привлекателна от връщането й в Ню Йорк и отварянето на галерия. Ставаше въпрос за нещо повече от привличането й към Дан, повече от постигането на някакво посмъртно отмъщение срещу баща й, който я беше подмамил. Всеки работен ден й осигуряваше нови предизвикателства. Тя обичаше да включва компютъра си и да си играе с числата в таблиците. Обичаше срещите, телефонните разговори, чистата, невъзможна задача да се опита да изпълнява работа, за която беше толкова печално неквалифицирана. По някое време през изминалите месеци започна да се ужасява от идеята да прехвърли отбора на Рийд.

— Честно казано, ще ми се да се държиш малко по-уверено. Къде се дянаха дръзките думи, с която нахъсваш играчите?

— Сега сме само двамата… — Той се задъхваше. — … а ти разчиташ на това повече и от тях. Не искам да ти давам напразни надежди. Отборът ни е страхотен и ставаме все по-добри с всеки мач. — Той продължаваше да я гледа и по някаква причина, която тя не можеше да проумее, изглежда, раздразнението му растеше. — Никой не ни вземаше на сериозно в началото на сезона, но въпреки че играчите ни влагат сърцето си в играта, те са все още млади и правят твърде много грешки. „Чарджърс“ са дяволски добър отбор и с Мърдри, който се върна отново в състава на „Сейбърс“… Би ли спряла да правиш това? — Тежестите се стовариха с трясък.

— Кое?

— Това, което правиш!

Той се взираше в сивата кожена обувка, която Фийби поклащаше на пръстите на крака си. Тя спря.

— Защо си толкова кисел?

Той се изправи от уреда.

— Просто се опитвам да се концентрирам, а ти седиш тук и си показваш краката!

Полата й се беше вдигнала до скандалните три сантиметра под коляното.

— Майтапиш се. Това притеснява ли те?

— Точно това казах, нали?

Дан стоеше пред нея с ръце на хълбоците и с инатливо изражение на лицето, което й казваше, че не възнамерява да отстъпи, макар да осъзнава, че е на път да се изложи.

Тя се насили да не се усмихва, но от нея се надуваше мъничко мехурче щастие.

— Наистина съжалявам. — Изправи се с разкаяно изражение. — Наистина нямах представа, че си толкова чувствителен.

— Не съм точно чувствителен.

Тя се приближи малко до него.

— Разбира се, че не си.

Той изглеждаше разтревожен.

— Може би ще е по-добре да не се приближаваш. Доста съм потен.

— Божичко, вече едва го забелязвам. Предполагам, че така става, когато прекарваш твърде дълго време около футболисти.

— Ами да…

С кураж, породен от отчаянието, тя постави дланта си върху мократа му тениска, право върху сърцето.

— Тренираш упорито.

Той не помръдна. Можеше да усети стабилните бързи удари на сърцето му и се надяваше, че това не е само реакция от тренировката. Впиха очи едни в други и тя изпита толкова интензивен копнеж, че сигурно се беше изписал по лицето й.

— Това не е добра идея. — Думите му прозвучаха напрегнато, приглушено, но той не направи опит да отстъпи.

Фийби събра целия си кураж.

— Нямаше нищо против докосването ми онази нощ, когато се прибирахме вкъщи от Медоуландс.

— Онази нощ не мислех трезво.

— Тогава и сега не мисли трезво. — Тя затвори очи, обви пръстите си около предмишницата му и го целуна. Когато той не отговори на целувката й, Фийби докосна устните му, докато се молеше да й отвърне, преди да е изгубила кураж.

Устните му се разделиха със стон и той пъхна езика си в устата й. Простря едната си ръка върху дупето й и подпря главата й с другата, като я притисна силно към себе си. Устните им се прилепиха, езиците им се преплетоха. Ръцете й обхождаха тялото му, желаеше го толкова силно. Усети твърдостта и пулсирането му. Може би сега.

Той сграбчи раменете й и нежно я отдалечи от себе си. Можеше да види, че се бори за контрол.

— Не трябва да правим това, Фийби.

— Защо не? — Вцепенена, тя се опитваше да проумее отхвърлянето му.

— Ето къде сте били.

Тя се извъртя към вратата, през която тъкмо влизаше Рийд. Черното му вълнено палто беше разкопчано, а под яката му се подаваше бял кашмирен шал. Какво ли беше видял?

Когато „Старс“ започна да печели, приятелското отношение на Рийд се пропука. Той никога не беше очаквал овладяването на отбора да му отнеме толкова време. Макар че все още внимаваше как говори с нея, когато наоколо имаше и други хора. Когато бяха сами, Фийби долавяше проблясъци от младия грубиян, който бе разкъсал снимката на майка й. Той свали черните си кожени ръкавици.

— Радвам се, че те хванах, Дан. Исках да поговорим за един трансфер. Имам няколко идеи, които трябва да обсъдим.

— Наистина ще е приятно да си побъбрим, Рийд — каза любезно Дан. — Но докато не загубим, се страхувам, че мога да изслушвам само идеите на Фийби.

Фийби видя, че на Рийд никак не му харесва да го изолират, но беше твърде умен, за да позволи на Дан да го разбере. Вместо това й се усмихна така, че й се дощя да му издере очите.

— Фийби не знае нищо за трансфера.

— Е, може и да останеш изненадан от това, което Фийби знае. Всъщност тя тъкмо ми съобщаваше мнението си за Рич Фъргюсън в Мичиган Стейт. Нали, Фийби?

— Това хлапе е обещаващо — отвърна тя със забележителна увереност, предвид факта, че никога не беше чувала за Рич Фъргюсън.

— Изумително е колко много неща може да научи една умна жена само за няколко месеца. Това не означава, че съм съгласен с теб за Дженкинс обаче.

— Може и да си прав, ще го обмисля. — „Боже, не ме наказвай за лъжата.“ Оценяваше подкрепата на Дан, но тя не можеше да компенсира безспорния факт, че на практика му се беше нахвърлила, а той я отблъсна.

Рийд долови съюза и това не му хареса.

— Ще трябва да се срещнеш с мен, рано или късно — каза той отсечено. — И се опасявам, че моят стил на управление ще е по-директен от този на Фийби.

— Очаквам да вършиш нещата по свой начин — отвърна Дан, отказвайки да захапе примамката.

Гари Хюит, който работеше почти толкова много, колкото и Дан, подаде глава през вратата.

— Съжалявам, че ви прекъсвам, Дан, но имам нови записи, които искам да погледнеш. Мисля, че може би имаме разрешение на проблема с Колиър.

— Разбира се, Гари. — Той се обърна към Фийби и я попита безмълвно, само с леко повдигане на веждата дали иска да остане за морална подкрепа.

Тя се усмихна.

— Можем да довършим обсъждането утре.

Той метна хавлията на врата си, кимна на двамата и излезе.

Рийд плесна ръкавиците в дланта на другата си ръка.

— Позволи ми да те заведа на вечеря. Това ще ни даде възможност да наваксаме.

— Съжалявам. Опитвам се да вечерям с Моли през седмицата.

Очите му леко се присвиха.

— Не съм ти казал колко се възхищавам на начина, по който се справяш с нея. Осъзнавам каква саможертва е това за човек без майчинска нагласа.

— Харесва ми да съм с Моли. Не е никаква саможертва.

— Радвам се. Сега, когато Бърт вече го няма, не мога да не се чувствам поне малко отговорен за вас. Предполагам, че това е напълно естествено, тъй като съм единственият ви жив роднина от мъжки пол.

— Благодаря за загрижеността ти, но се справям добре.

— Просто съм благодарен, че си светска жена. От това, което видях, когато влязох, е очевидно, че акулите се събират.

— Акулите ли?

Той се изкикоти.

— Хайде, Фийби. Няма нужда да се преструваш пред мен. Сигурен съм, че намираш ухажването на Дан толкова забавно, колкото и аз. Никой не очакваше от „Старс“ да стигне толкова далече, дори и техният треньор. Предполагам, че е нормално да балансира залога си, макар че не бих очаквал от него да е твърде деликатен.

— Рийд, нямам представа за какво говориш — каза тя остро.

Челото му се сбърчи тревожно.

— О, боже, Фийби. Съжалявам. Мислех… Ти май си сериозна за него? Боже, чувствам се като задник. Нямах намерение да съм толкова груб.

— Защо просто не кажеш какво ти се върти в главата. — Фийби изразяваше спокойствие, което не изпитваше.

Той я загледа, сякаш беше мил чичо.

— Футболът е най-важното нещо в живота на Дан. И двамата знаем това. Наличието и на най-слаб шанс да сложи ръка върху „Старс“ сигурно го подлудява. Сега може да те използва без никакъв риск за себе си. Ако „Старс“ загуби, може да се измъкне от връзката без никакви поражения. Но ако спечели… — Той стисна челюст. — Мисля, че можеш да очакваш от главния си треньор да ти отправи предложение за женитба толкова бързо, че да ти замае главата.

Дан не страдаше от липса на недостатъци, но той не би я използвал, за да се докопа до „Старс“, и тя никога не бе харесвала Рийд по-малко, отколкото в този момент. Той беше мазен и хлъзгав, абсолютно безпринципен и напълно егоистичен. Дори така Фийби знаеше, че вероятно вярва във всичко, което й казва, защото точно така би постъпил на мястото на Дан.

— Благодаря ти за загрижеността, но мисля, че възприемаш връзката ми с Дан по-сериозно от мен самата. — Лъжкиня!

— Радвам се да го чуя. Вероятно не трябваше изобщо да го споменавам. Така или иначе, тази дискусия ще е безпредметна в неделя привечер. Тази седмица „Старс“ са превъзхождани. Надявам се, че си подготвена за загубата.

— Ще видим.

След като Рийд си тръгна, Фийби остана в празната зала и се замисли за иронията в подозрението му за Дан. Ако Дан се опитваше да сложи ръце на „Старс“, като я ухажва, със сигурност проваляше работата.

 

 

Наложи се Рон да направи обаждане по телефона от колата си в последния момент и Фийби беше сама, когато влезе във внушителното сребърносиньо фоайе на най-новия и престижен клуб в Дюпаж Каунти. Беше третият ден след Коледа и помещението все още бе украсено с елхови клонки и бухнали сребърни панделки. Тъй като Джейсън Кийн беше основният поддръжник на клуба, тя не беше изненадана, че е избрал частната си трапезария като място на срещата, за която го беше помолила.

Все още се опитваше да възприеме факта, че надеждите за „Старс“ оставаха живи поне още седмица. Напук на предсказанието на Рийд, бяха победили „Чарджърс“ с фийлдгол в непоносимо напрегнат мач в неделя и така успяха да спечелят титлата в Централната дивизия пред „Стийлърс“, който загуби от „Бенгълс“. Сега имаха още един шанс да запазят мечтата си.

Тя несъмнено се подготвяше за провал. Бърт от години се беше опитвал неуспешно да предоговори условията за наем на стадиона с Джейсън Кийн и Фийби нямаше причини да вярва, че би могла да разреши ситуацията, с която баща й не се беше справил. Седмиците, които бе посветила на проучване, й бяха осигурили доста подробно разбиране за финансите на отбора, но й липсваше опит в сложните преговори.

Логиката й нашепваше просто да подпише новия договор, който адвокатите й бяха донесли миналата седмица. Нямаше да има повече отсрочки в последния момент за „Старс“. Следващото им поражение щеше да ги изхвърли от надпреварата. Дори някак да успееше да подобри условията на договора, само подпомагаше Рийд. От друга страна, докато „Старс“ не загуби следващия си мач, тя беше негов собственик и щеше да направи най-доброто за клуба.

Мисълта за предстоящия сблъсък й се отразяваше зле и стомахът й се обърна. Усещането се засили, когато гравираната стъклена врата с надпис „Само за членове“ се отвори в далечния край на фоайето. Дъхът й секна, когато разпозна високия, добре сложен мъж в смокинг като Дан.

Плановете за вечерта бяха занимавали ума й достатъчно активно, за да не може да обмисля отхвърлянето на целувката й миналата седмица. Сега болката се завърна и тя се вцепени, когато той тръгна към нея.

— Какво правиш тук?

— Аз съм член. Да не мислиш, че мога да проваля срещата ти с Кийн?

— Откъде знаеш за срещата?

— От Рон.

— Предполагаше се, че ще е поверителна.

— Не съм казал на никого.

— Правиш се, че не разбираш. Ти не трябваше да знаеш за нея.

— Това няма никакъв смисъл, Фийби. Как може Рон да ме покани, ако не ми е казал за срещата?

Вечерта щеше да е достатъчно трудна и без присъствието на Дан като свидетел на нещо, което имаше голям шанс да се превърне в катастрофа.

— Опасявам се, че ще трябва да оттегля поканата на Рон. Съгласихме се, че това ще е частна среща между двама ни, Джейсън Кийн и няколко от неговите съветници.

— Съжалявам, Фийби, но Рон става зъл, когато не правя каквото ми казва. Страх ме е да се забърквам с него, откакто ме насини.

— Той те е насинил! Ти се… Това е най-нелепото…

Докато тя спореше, Дан трябваше да се насили да не се наведе и да изтрие гнева й с целувка. Прониза го пристъп на стопроцентово желание още когато я видя. Вместо да свиква да се въздържа край нея, с всеки ден му ставаше все по-трудно да не я докосва. Всичко в нея го възбуждаше. Например в момента. Косата на повечето жени, когато се издокарваха, беше твърда и лъскава от спрея. Фийби изглеждаше така, сякаш излиза направо от спалнята. Косата й падаше на меки руси вълни по раменете и се къдреше леко в краищата, сякаш току-що е прокарала пръсти през нея. Освен това имаше най-красивия врат, който някога бе виждал, изящен и дълъг.

Каза си, че трябва да е благодарен, че тялото й е скрито под дългото черно палто. Дори торбестите дрехи, които носеше напоследък на работа, не успяваха да го прикрият. Той знаеше, че трябва да е доволен, че тя се облича като консервативна делова жена, но в действителност откри, че чака с нетърпение дните, когато изглеждаше като преди. Не че щеше някога да й го признае.

Най-трудното нещо, което бе правил в живота си, бе да спре да я целува последния път. Въпреки че се беше опитал да постъпи почтено, като се отдръпна, скръбното изражение на лицето й го накара да се почувства като червей. С изключение на онези няколко секунди, когато изгуби контрол, през последните два месеца не бе направил нищо, с което да я подведе. Трябваше да се чувства добре от това, но беше нещастен. Непрекъснато си повтаряше, че Фийби скоро ще се върне в Манхатън и всичко ще е за добро, но вместо да го ободри, тази мисъл го депресираше още повече.

Тя все още го вълнуваше. Дръпнатите й очи бяха потъмнели като цвят на старо бренди, когато бавно се разгневи на неочакваната му поява тази вечер. Щеше му се и Шарън да му се противопоставя така, както правеше Фийби, но Шарън беше сладурана, в която нямаше и капка от нейната дързост, и той не можеше да си представи това.

Въпреки че се виждаше с Шарън поне веднъж седмично, това бе първият път, когато имаше връзка със стеснителна жена, и още не се беше приспособил напълно. На няколко пъти мекият й характер започваше да го дразни, но после си припомняше предимствата му. Никога нямаше да се притеснява, че Шарън Андерсън ще удря децата им, когато се разстрои. Никога нямаше да се тревожи, че може да се отнася с тях, както собствената му майка с него.

Фийби почукваше с токчето на една от високите си обувки, докато блестящите й обици се полюшваха напред-назад през косата й.

— Защо Рон иска да си тук? Не ми е казал нищо за това.

— Ще трябва да го попиташ.

— Направи предположение.

— Ами каза ми нещо за това, че може би ще се нуждаеш от подкрепление. В случай че затънеш в дълбокото или нещо такова.

— Така ли било?

— Имаш навик да го правиш от време на време.

— Нямам!

Тя разкопча рязко горното копче на палтото си и когато той видя какво носи отдолу, веселието му се изпари.

— Нещо не е наред ли? — С влудяваща усмивка тя позволи на палтото да се плъзне от голите й рамене.

Дан имаше чувството, че го беше съсякла. Как можеше да направи подобно нещо? Беше се въздържал твърде дълго и сега избухна.

— По дяволите! Точно когато започвам да си мисля, че може би у теб има някакъв здрав разум, ти ми доказваш, че греша! Всъщност бях започнал да вярвам, че си схванала поне на милиметър за какво става дума в този бизнес, но сега осъзнавам, че дори не си се доближила до това!

— Леле, леле. Някой определено е кисел тази вечер. Може би трябва да си гледаш работата и да се прибереш вкъщи. — Тя завърши със свалянето на палтото и го понесе към контрола на входа, като поклащаше бедра. Когато се обърна към него, той почувства пулсиране в слепоочието. Само преди няколко секунди си мислеше колко много се наслаждава на разголените дрехи на Фийби, но това беше, преди да види тазвечерните.

Беше облечена като маман на някой бардак. Огледа дългата, прилепнала черна рокля, която приличаше повече на садо-мазо атрибут, отколкото на дреха. Горната част се състоеше от мрежа и черни каишки. Една от лентите се увиваше около врата й като яка, а от нея се простираше ветрилоподобна украса, достигаше една малко по-широка ивица, опасваща гърдите й, която на практика покриваше само зърната й. През черната мрежа с дупки с размерите на монети можеше да види извивката им под и над черната ивица.

На кръста й мрежата се превръщаше в прилепнал плат, който изглеждаше като нарисуван върху извивките на хълбоците й. Близо до бедрата роклята бе украсена със златни апликации, които приличаха на жартиери, само дето жартиерите трябваше да са защипани и скрити, а не да висят навън, където да ги виждат всички. Добавяйки към раната и щипка обида, дрехата имаше странична цепка, която се простираше сякаш безкрайно.

Той изпита желание да я увие в палтото си и да я скрие от света, защото не искаше други хора да виждат толкова много от тялото й, което беше напълно нелепа идея предвид склонността й да си съблича дрехите. Грабна я за ръката и я поведе към някаква ниша в единия край на фоайето, където можеше да я скрие от всички и да бъде откровен.

— Това ли ти е идеята за облекло на бизнес среща? Това ли ти е идеята за това, какво да облечеш, когато ще водиш преговори? Не разбираш ли, че единственото нещо, което ще преговаряш, облечена по този начин, е колко ще струва един удар с камшика по голия задник на някой мъж?

— Ти колко плати последния път?

Преди да се съвземе от това безочие, тя му се изплъзна. Докато се завърташе, видя Рон да влиза и от шокираното му изражение му стана напълно ясно, че е хванат неподготвен от облеклото на Фийби. Очите на мъжете се срещнаха и Дан се зачуди дали изглежда също толкова безпомощен, колкото и Рон. Не разбираше ли тя, че това е Дюпаж Каунти? Жените не се обличаха така в Дюпаж Каунти, за бога! Те ходеха на църква и гласуваха за републиканците, точно както им наредяха съпрузите им.

Той тръгна към нея с мъглява идея да изпълни ниско препъване и да я изнесе на рамо, когато се появи един от помощниците на Кийн. Преди Дан да успее да я спре, тя се отправи към него.

Нямаше особен избор, освен да я последва. По мълчаливо съгласие, двамата с Рон се забързаха след нея, докато не избутаха лакея от пътя си и се разположиха от двете й страни. В края на облицования с огледала коридор те преминаха през вратата в частната трапезария на Джейсън Кийн.

Дан познаваше Кийн от почти десет години. Бяха ходили заедно по купони няколко пъти, бяха играли и голф. Веднъж прекараха един уикенд в дълбоководен риболов и алкохолен запой на Големите Кайманови острови с няколко модели на бельо. От това, което Дан беше чувал, Кийн винаги бе привличал жените и не се бе усмирил дори след навършването на четирийсет.

Малката трапезария изглеждаше като библиотека в английско имение с ориенталски килими, кожени кресла и ламперия от тъмно дърво. Тежки отливки обточваха орнаментирания таван с гипсови медальони и лози, които проблясваха сред сенките, хвърляни от горящите дърва в камината. Тежките кадифени завеси бяха пуснати и скриваха гледката на зеленината зад големите прозорци. На овалната маса с покривка бяха поставени орнаментирани сребърни прибори за шестима души и китайски порцелан с кантове в бургундско червено и златно.

Джейсън Кийн стоеше заедно с двама от приятелите си до камината, а в ръцете им проблясваха кристални чаши. Атмосферата беше преобладаващо мъжка и когато Дан влезе в помещението с Фийби, облечена в предизвикателната си рокля, си припомни една от любимите порнографски книги на Валъри. Той потръпна при грозното усещане, че Фийби е О и че той ще я предложи на братството.

Кийн тръгна към тях с протегната ръка. Мултимилионерът беше хладнокръвен, но не можеше да скрие напълно шока си от роклята на Фийби. Изненадата бързо премина към нещо по-интимно и Дан положи всички усилия да не се изтъпани пред нея и да каже на Джейсън да зяпа някоя друга кукла.

Кийн раздруса ръката му.

— Как е голфът, друже? Успяваш ли всеки път да се промъкнеш до осемнайсетата?

— Опасявам се, че не.

— Защо не поиграем другия месец?

— Звучи добре.

Кийн поздрави Рон, който го представи на Фийби. За потрес на Дан, тя изпълни цялата си програма: задъхан глас, поглед тип „ела насам“, изпъчени гърди, напиращи да изхвърчат изпод тясната черна ивица. Докато Фийби демонстрираше стоката си на Кийн и момчетата му, нито веднъж не погледна към него.

Дан наблюдаваше със смесица от отвращение и бяс как Кийн постави длан на голото рамо на Фийби и я придърпа към камината. Той беше самото въплъщение на чаровния плейбой милионер в ушития си по поръчка смокинг, бяла риза и диамантени копчета. Имаше среден ръст и телосложение, тъмна права коса и високо чело. До тази вечер Дан бе смятал, че изглежда приятно, но сега реши, че носът му е твърде голям, а очите — твърде лукави.

Взе си питие от келнера и размени поздрави с другите мъже в помещението — Джеф О’Брайън, административния асистент на Джейсън, и Чет Делахънти, неговия адвокат. Веднага щом успя да се измъкне, той се приближи към камината, за да подслушва. Рон очевидно имаше същата идея, защото го последва.

Фийби стоеше с гръб към тях и той бе почти сигурен, че забелязва цепката на дупето й през прилепналата материя на роклята. Изпиваше Джейсън с очи и се облягаше на него, сякаш бе улична лампа. Кръвното налягане на Дан скочи в стратосферата.

— Мога да те наричам Джейсън, нали? — гукаше тя. — Особено след като имаме толкова много общи приятели.

Дан очакваше на Кийн да му потекат лигите.

— Като например?

— Половин Манхатън. — Тя постави собственически ръка на ръкава му, червените й нокти се открояваха като капки кръв, сякаш останали от удара на камшика. — Разбира се, познаваш Блакуелс и Мейлс Грег. Истински калпазанин е този Майлс. Да не забравяме и Мици Уелс, дявол такъв.

Джейсън очевидно изпитваше ефекта на гама-лъчите от обожание, които го обливаха, защото усмивката му се разшири още повече.

— Познаваш Мици?

— Разбира се, че я познавам. Ти почти й разби сърцето.

— Не и аз.

Тя снижи гласа си до страстен шепот, после засмука долната си устна по начин, който накара Дан да се почувства, сякаш главата му ще експлодира.

— Ако ти призная нещо, ще обещаеш ли да не ме мислиш за ужасна?

— Честна дума.

— Помолих я да ни запознае — това беше, преди вие двамата да започнете да излизате сериозно — и тя отказа. Това почти разруши приятелството ни, но сега, след като се запознахме, разбирам защо е била толкова неотзивчива.

Дан можеше да види, че Джейсън се опита да види къде са закопчалките по роклята на Фийби, така че да не губи време, когато по-късно вечерта я освобождава от нея. С отвратено мърморене отметна глава и пресуши чашата си. Кийн щеше да съблече тази рокля само през трупа му.

Вечерята беше готова и те заеха местата си около масата. Джейсън седеше начело, а Рон и Фийби — от двете му страни. Дан беше в дъното между Джеф О’Брайън и Чет Делахънти. Яденето се проточи цяла вечност. Когато отнесоха основното ястие и сервираха десерта, мъжете в края на масата се бяха отказали дори от безцелните опити да разговарят, за да могат да подслушват.

Дан наблюдаваше как Фийби смуче нетипичните за сезона ягоди с радиоактивната си уста. Докато тя гледаше Кийн в очите, той си обеща, че ще предложи на Шарън Андерсън още същия уикенд.

Рон едва вдигаше поглед от чинията си цяла вечер, но когато наляха кафето, той най-накрая, изглежда, се съживи, по мнението на Дан с около деветдесет минути закъснение.

— Извинете, че прекъсвам разговора ви, но мисля, че е редно да обсъдим причините за днешната ни среща, Фийби.

Тя го погледна толкова безизразно, че на Дан му се дощя да я разтърси. Толкова ли бързаше да добави Кийн в колекцията си от скалпове, че бе забравила за какво са дошли?

— Причина ли? — попита тя.

— Договорът за стадиона — напомни й Рон.

— О, божичко. Промених си мнението, Рони. Не мога да говоря за работа сега. Защо просто не се отпуснеш и не се наслаждаваш на вечерта? Джейсън и аз вече сме приятели, а всички знаят, че с приятели не се прави бизнес.

— Жена по мой вкус — изкиска се Джейсън.

— Рони мисли само за бизнес. Толкова е отегчително. В живота има и по-важни неща от някакъв глупав стар договор.

Дан се изправи в стола си. Нещо тук не беше наред. Фийби бе загрижена за договора и никога не бе наричала генералния си мениджър Рони.

Кийн се усмихна нахално на Рон.

— Защо не си налееш още вино, Макдермит?

— Не, благодаря.

— Не се цупи, Рони. Можеш да звъннеш на Джейсън утре и да му кажеш какво съм решила.

— Какво има за решаване? — попита лицемерно Кийн. — Всичко вече е решено.

Тя отново уви пръсти около ръкава му.

— Не напълно, но нека не разваляме вечерта с приказки за работа.

Кийн се наостри почти незабележимо.

— Изпратихме ви почтен договор. Същият, който баща ти подписа. Надявам се, че ти също си доволна.

— Аз не съм доволен — намеси се Рон с твърдост, която спечели възхитата на Дан. Той изчака с интерес да чуе отговора на Фийби.

— О, аз също не съм доволна — изхихика тя. — Рони толкова ме разстрои заради лошата сделка за „Старс“, че ме убеди да направя нещо. — Като малко дете, рецитиращо добре заучен урок, тя продължи: — Рони все ми напомня, че сега съм бизнес дама, Джейсън. И въпреки че ще притежавам отбора само за кратко, все пак трябва да мисля като собственик.

Дан запази безизразното си изражение, докато се облягаше на стола си, за да наблюдава шоуто. Какво беше намислила сега умната му малка кукла?

Тя завъртя очи към тавана.

— Знам какво си мислиш. Мислиш си, че Фийби Съмървил не е истинска бизнес дама, за да взема трудни решения, но това не е вярно.

— Нищо подобно. — Ленивата усмивка на Кийн контрастираше с хищническото напрежение в погледа му. — Какви трудни решения се налага да вземаш? Може би мога да ти помогна. Имам доста опит с подобни неща.

Устните на Рон се извиха в нещо, което на нечие друго лице можеше да мине за усмивка.

— Той се опитва да те манипулира, Фийби. Внимавай.

Фийби сбърчи чело.

— Не ставай груб, Рони. Джейсън не би направил подобно нещо.

Очите на Кийн прогаряха дупки в черепа й, сякаш се опитваха да видят дали там не проблясва нещо повече от въздух.

— Разбира се, че не бих. Всички ние от време на време трябва да вземаме трудни решения.

Цупенето на Фийби постепенно започна да се превръща в хленч.

— Но това е наистина трудно, Джейсън. Рони все ми повтаря, че не би трябвало да се ядосаш заради това, но аз не съм много сигурна. Не виждам как може да си доволен от преместването на „Старс“.

Джейсън се задави с кафето, което тъкмо преглъщаше.

— Преместване? — Чашата му се приземи с потракване в чинийката и цялото му флиртуваше изчезна. — За какво, по дяволите, говориш? Преместване къде?

Дан наблюдаваше как долната устна на Фийби се разтрепери.

— Не се ядосвай. Рони ми го обясни и всичко ще е наред. Ще се позовем на онази едногодишна опция, която имаме в договора за следващия сезон, така че няма да се местим веднага. Имаш много време, за да намериш нов отбор, който да играе на стадиона ти.

Кийн процеди през зъби:

— И къде точно мислиш да преместиш „Старс“?

— Вероятно в Манхатън. Няма ли да е страхотно? Разбира се, не съм абсолютно сигурна, че собствениците на другите отбори ще са съгласни с това, но Рони нае няколко загубеняци да направят голямо маркетингово проучване и те му казаха, че областта на Ню Йорк Сити може със сигурност да поеме още един футболен отбор.

Кийн, който очевидно бе решил къде се крие истинската власт, прониза Рон с яростен поглед.

— Това е нелепо! „Старс“ не може да използва „Джайънтс Стейдиъм“. Там вече играят два отбора.

Но Фийби още не беше готова да отстъпи сцената на главния си мениджър и за пореден път хвана ръката на Кийн.

— Не на „Джайънтс Стейдиъм“. Това е в Ню Джърси, за бога, а аз никога не ходя в Ню Джърси, освен когато съм на път за Филаделфия. Само защото вече няма да съм собственик на отбора, не означава, че не планирам да гледам всеки негов мач. Сега, когато познавам всички играчи, съм луда по футбола.

— Не можеш да преместиш отбора, освен ако нямаш стадион! — Кийн почти крещеше. — Макдермит не ти ли го каза?

— Това е най-хубавата част! Доналд тъкмо се възстанови от всички ужасни неща, които му се случиха преди няколко години, и иска да построи закрит стадион на парцела си в Уест Сайд. — Веждите й се размърдаха многозначително. — Ние сме близки приятели, както знаеш, и той ми каза, че ще ми даде собствена ложа като подарък, ако подпиша с него договор, преди да предам отбора на Рийд. — Тя изглеждаше притеснена. — Не се ядосвай, Джейсън. Правя това, което ми каже Рони. Той се разстройва ужасно, ако не се държа като истинска бизнес дама.

Дан беше доволен, че никой не гледа към него, защото се беше замаял. Все пак трябваше да отдаде дължимото на Рон. Той се облегна на стола си със самодоволна усмивка на мафиот с контролен пакет акции в панелна компания.

Отношението на Кийн претърпя фина трансформация и той огледа Фийби с поглед, който беше едновременно неприветлив и покровителствен. През ума на Дан мина мисълта, че при цялото си коварство Кийн трябва да внимава. Той знаеше от собствен опит колко е лесно да паднеш в мрежите на тези двама мошеници.

— Трябва да ви предупредя, че цялата работа ми звучи твърде несигурно. Доста съмнително е, че Лигата ще се съгласи с трети професионален отбор в област Ню Йорк. Ако бях на ваше място, нямаше да се захващам да местя „Старс“ в Манхатън.

Фийби се изкикоти по същия начин, който преди десет минути бе накарал Дан да заскърца със зъби. Сега той му звучеше като църковни камбани. Как изобщо се бе усъмнил в нея? Тя не само беше умна, но беше и много смела.

— Точно това ми каза и Рон — изчурулика тя, — но аз имам резервен план.

— Нима?

Тя се наведе по-близо към него.

— Няма да повярваш колко много Балтимор иска да има собствен отбор от НФЛ. Откакто… — Тя погледна през масата към Дан и той вече я познаваше достатъчно добре, за да разбере блясъка в очите й. Гърдите му се надуха от гордост, но той запази непроницаемо изражение. — Как беше името на онзи отбор, който напусна Балтимор? — попита тя.

— „Дъ Колтс“.

— Точно така. Откакто „Колтс“ се изнесе, Балтимор си умира за друг отбор. Да не говорим за Орландо. — По лицето й премина изражение на чисто блаженство. — Онези мъже са най-готините в целия свят. Миналата седмица, когато говорихме, те ми подариха най-сладката малка писалка „Монблан“, с малки златни миши уши на нея. — Тя изписка тихо като Мини и въздъхна от удоволствие. — Ах, обичам Орландо. Стадионът им е точно до „Дисни Уърлд“.

Кийн изглеждаше шокиран.

— Така че, както виждаш, знам как да съм твърда бизнес дама. — Тя махна салфетката от скута си и се изправи. — А сега, джентълмени, ако ме извините, трябва да отида до тоалетната. А, Рони, дръж се любезно с Джейсън, докато ме няма. Получи всичко, което искаше, така че можеш да си позволиш да си снизходителен.

Докато се отдалечаваше от масата, всички очи бяха приковани в нея. Вратата се затръшна.

Дан искаше да скочи на крака и да изръкопляска бурно. В този момент той узна без съмнение, че не можеше да се ожени за Шарън Андерсън, и почувства как от раменете му падна огромна тежест. Фийби вълнуваше сърцето му, не Шарън и щеше да се наложи да преосмисли всичко. Бъдещето, за което бе толкова сигурен, сега беше тъмно, факт, който би трябвало да го потиска. Вместо това изпита пристъп на въодушевление.

Джейсън пусна салфетката си на масата, скочи на крака и се нахвърли върху Дан.

— Мислех, че сме приятели! Какво, по дяволите, става тук?

Дан прикри доброто си настроение със свиване на раменете.

— Това е работа на ръководството. Аз не се меся.

— Дори ако твоят футболен отбор може да свърши с шибани миши ушички на шлемовете!

Дан остави чашата с кафе и избърса превзето ъгълчето на устата си със своята салфетка.

— Като се има предвид нейното минало, мисля, че Балтимор е по-вероятната възможност. По-близо е до Манхатън.

Джейсън насочи гнева си към Рон.

— Това е твое дело, Макдермит. Ти си манипулирал тази шибана празноглавка! Боже, ти я водиш за шибания нос!

Усмивката на Рон разкри зъбите му в акулска усмивка.

— Направих каквото се налагаше, Кийн. Ти ни прецакваш от години и най-накрая намерих начин да те спра. Бърт никога не би обмислил преместване на отбора, но Фийби няма неговото уважение към традицията и беше доста лесно да я убедя да потърси друга възможност. Тя има чудесни връзки и аз не съм се интересувал много подробно как точно ги използва. Един ден си говори по телефона с Тръмп, на следващия — с Дисни. Те обещаха ниски наеми и големи концесионни проценти. Те ще следят за безопасността. Осъзнавам, че това ще те остави с празен стадион, но може би „Беърс“…

— Майната им на „Беърс“! — изкрещя Кийн. — Да не мислиш, че искам Макаски да ми диша във врата?! — Очите му се преместиха от Рон към Дан и обратно към Рон. И после се присвиха подозрително. Той се обърна към адвоката си. — Стой пред вратата и задръж Фийби, като се върне. О’Брайън, набери ми Тръмп.

Дан видя притеснено потрепване в очите на Рон и не можа да потисне собствената си тревога. „Направи каквото можа, Фийби“ — помисли си той. За жалост, Кийн не се лъжеше толкова лесно.

В стаята надвисна тишина, докато мъжете чакаха свързването. След няколко минути приглушени разговори, О’Брайън подаде слушалката на своя работодател.

Кийн заговори с фалшива сърдечност.

— Доналд, Джейсън Кийн е. Извинявай, че прекъсвам вечерта ти, но проследявам един интересен слух. — Той отиде до камината. — Тук се разправя, че обмисляш построяването на стадион на парцела си в Уест Сайд. Ако е вярно, може би ще съм заинтересуван да участвам. При положение че имаш събран екип.

Той стисна по-здраво слушалката.

— Така ли? Не, разбирам. Мислех си, че може би „Джетс“… Сериозно? Е, стават такива неща. Да, наистина. О, разбира се.

Последва дълга пауза.

— Ще го направя. Разбира се. И аз се радвам, че си поговорихме.

Когато затръшна слушалката, лицето му беше сиво.

— Този кучи син иска „Старс“. Каза ми, че е обещал на Фийби ложа от розов мрамор. Копелето дори имаше нахалството да се смее.

В стаята се възцари тишина.

Рон прочисти гърлото си.

— Искаш ли да ти дам имената на хората, с които говори в Орландо и Балтимор?

— Не си давай зор — тросна се той. Дан почти виждаше как се въртят колелата в добре смазания му ум. — Дан, помня, че се възхищаваше на онзи голф стик, антиката на Джордж Лоу Уизард. Твой е, ако разкараш Фийби от тук.

— Винаги съм щастлив да помогна на приятел — каза Дан бавно.

— А ти — Кийн бодна пръста си в Рон, — ти няма да ходиш никъде, преди да сключим нов договор.

Рон бавно си избра пура от кутията, която им бяха поднесли заедно с брендито и я повъртя между пръстите си.

— Предложението ти ще трябва да е много привлекателно, Джейсън. Много привлекателно. Аз самият харесвам Орландо.

— Много ще е привлекателно, мазен кучи сине!

— Тогава да се договорим. — Рон се усмихна, докато пъхаше пурата в ъгъла на устата си. — И, Кийн… не забравяй кой държи Тръмп.