Луси Даймънд
Една нощ в Италия (32)

Глава 31
Il ragazzo — Приятелят

— Мамо!

— О, Ем! Здравей, съкровище! Влизай! — Катрин прегърна радостно дъщеря си, вдишвайки уханието на чиста коса и парфюм. Нейното момиче.

Беше петък следобед и краят на нейната първа седмица на новата работа. Работата беше проста, но удовлетворяваща и колежките бяха прекрасни. Маги беше фантастична шефка, която работеше наравно с тях и развеселяваше всички. (В четвъртък тя дойде в разсадника с шоколадови бонбони да се почерпят, „В случай че вашите мъже са загубени като моя и са забравили да ви подарят шоколад за Свети Валентин“. Колко мило, нали?!) и сега беше уикендът, и тук беше Емили, у дома за цели два дни. Блаженство.

Катрин очакваше този ден от една седмица. Тя вече си беше позволила да запази уютна маса за двама на горния етаж в „Браунс“ за съботен обяд, с план за шопинг маратон след това. За какво ти е заплатата, ако не можеш да поглезиш собствената си дъщеря с нея?

Половин секунда по-късно тя забеляза младежа до портата — високо, красиво момче с рокерско яке и надменно, незаинтересовано излъчване, сякаш предпочиташе да се занимава с нещо яко, с готини хора на някое по-яко място. Той държеше в ръка две каски и едва тогава Катрин видя лъскавия сиво-черен звяр зад него. В очите на всяка майка на тийнейджърка това беше смъртоносен капан.

— О — каза тя, опитвайки се да прикрие тревогата си. Емили не беше споменала приятел. И определено не беше споменала мотор. Дали знаеше колко смъртоносни бяха тези машини? — Здравей — побърза да добави тя. Женският уикенд отиваше на кино.

— Мамо, това е Мака. Мака, това е мама. Наричай я Катрин, — добави тя с усмивка.

Госпожа Евънс, ако нямаш нищо против, за малко да каже Катрин.

— Добре — подхвърли Мака, без да я поглежда в очите.

— Приятно ми е да се запознаем, ъ, Мака — каза Катрин. Тя понечи да му подаде ръка, но той явно не забеляза, затова тя я прибра бързо до тялото си. — Заповядай. Ъ… ти също ли ще останеш за уикенда?

— Ъ… да? — каза Мака, сякаш му беше все едно. Катрин все още се бореше да преглътне факта, че бяха докарали дъщеря й тук на мотор.

В главата й преминаваха ужасяващи, кошмарни образи как двамата профучаваха покрай колите, вземаха остри завои, сблъскваха се с летящия насреща камион и лежаха захвърлени по средата на пътя…

— Да приготвя ли чай? — побърза да попита тя. Стига, Катрин. Пристигнали са тук живи и здрави, нали? — Кафе?

Очевидно чаят и кафето бяха напитки за хора на средна възраст, съдейки по изражението на Мака.

— Бира? Нещо по-силно? — добави тя в пристъп на отчаяние.

— Мамо, ах ти, не ми казвай, че вече си пийваш шери — засмя се Емили. — Няма нужда, благодаря. Аз казах на Кати, че ще се видим в пъба по-късно. Ела — обърна се тя към Мака. — Ще ти покажа моята стая.

Двамата се качиха на горния етаж, смеейки се на нещо, а Катрин се уедини в кухнята. Ох! Е, добре. Вечерята за двама изведнъж стана вечеря за трима. Тя се опита да пропъди неприятните мисли от главата си и да погледне от ведрата страна. Емили си беше у дома и те все пак щяха да си прекарат чудесно. Нали?

 

 

— Значи ти също си студент, Мака?

Катрин успя да раздели пая с пилешко на три порции, като добави гъби и моркови в плънката и го сервира с едри изпечени картофи. Макар че този простак не проявяваше никаква благодарност за труда й; тъпчеше се с храна като изгладнял, като не спираше да гали бедрото на Емили под масата.

— Прекъснах за една година — изломоти той, а от устата му се разлетяха трохи.

— Една година? За какво, за да работиш или да спестиш за пътуване, или… — попита тя, макар да беше съвсем сигурна, че отговорът щеше да бъде друг.

— Просто ей така — каза той, избягвайки погледа й.

— Мака е музикант — каза Емили и му хвърли пълен с обожание поглед.

— О! На какво свириш? — боже, този разговор беше къртовски труд. Мака явно не беше работил върху обноските си през свободната си година.

— На китара.

— В група ли свириш?

— Мамо, остави го на мира — възмути се Емили. — Това не е събеседване!

Катрин видя как дъщеря й завъртя очи и се почувства предадена.

— Аз просто проявявам интерес — каза тя, засегната.

Емили заговори с Мака за плановете за вечерта и Катрин изключи; в ума й проблясваха мизерни образи как дъщеря й виси във влажни приземни апартаменти с неприятни мъже, през мръсните прозорци никога не проникваше светлина, вътре се носеше сладникавата миризма на канабис и протяжните звуци на раздрънкана китара.

Емили беше толкова ведра, свежа и чиста, с бузесто розово лице и трофеи от състезанията за езда на пони. Мисълта, че този кретен срещу нея щеше да помрачи сиянието на дъщеря й, изпълваше Катрин с желанието да го убие.

 

 

— Добро утро! — извика Катрин на другия ден, тичайки по замръзналата трева към Софи и Анна. Тя се беше събудила рано и реши да дойде на кроса в парка, убедена, че Емили и Мака щяха да спят непробудно още няколко часа. Беше ясна, студена сутрин и тя закопча анцуга си догоре, от устата й излизаха малки облачета пара, докато тичаше.

Софи подскачаше на място, за да се сгрее, а Анна разтягаше мускулите на краката си, нахлупила на главата си синя плетена шапка.

— Хей, аз мислех, че ще доведеш дъщеря ти — извика тя, когато Катрин стигна при тях.

— Щях — отговори Катрин, — но тя доведе със себе си някакъв хубостник от Ливърпул, без предупреждение. Спяха като пънове, когато аз станах, затова реших да не ги будя.

— Ооо! Значи е сериозен приятел, щом идва за уикенда — каза Софи, вдигайки вежди.

Катрин направи физиономия.

— Дано да не е — призна тя. — Защото е пълен простак. Толкова е невъзпитан.

Софи се засмя.

— Трябва да поговориш с майка ми. Ако знаеш какви екземпляри съм водила вкъщи аз — довери тя. — Можете да сравните записките си.

— Всички сме го правили — каза Анна. — Но жалко за проваления уикенд заедно. Ти го очакваше с трепет — тя погледна към стартовата линия. — Мисля, че ни викат да отидем при тях — добави тя.

Катрин се опита да постави нещата в перспектива, докато трите се затичаха към другите бегачи. Може би момичетата имаха право, каза си тя. Всички минаваха през своя дял ужасни гаджета, нали? Тя самата можеше да се похвали със солидна колекция. Може би беше прекалено строга към горкия Мака.

Но после Катрин си спомни какъв тон беше държал той на Емили снощи и добрината й се стопи. Тя тъкмо се качваше на горния етаж с един кош пране, когато гласът на дъщеря й долетя от нейната стая.

— Какво ще кажеш — синята блуза с дънки или черната рокля?

Катрин замълча, помислила в първия момент, че дъщеря й питаше нея. После чу гласа на Мака.

— Тази блуза е малко тясна, не виждаш ли?

— Мислиш ли? — Емили не звучеше убедена.

— Да. Прекалено тясна е. Не смятам, че имаш фигура за такива блузи. Не се обиждай.

Това беше най-дългата реч от неговата уста, която Катрин бе чувала досега, и тя никак не й хареса. Не се обиждай, наистина, след като беше разкритикувал фигурата й по такъв начин. Кого се опитваше да заблуди?

— О — каза Емили неопределено и Катрин трепна, като си представи съкрушеното изражение на дъщеря си.

— Тогава да облека роклята?

— Много е къса. Нямаш ли нещо, което да не е толкова… курвенско?

Това беше като връщане назад във времето, когато Майк й казваше същите неща. Катрин помнеше как тревогата пърхаше вътре в нея, докато обличаше тоалет след тоалет пред него, за да заслужи само клатене на глава и неодобрително стиснати устни.

О, Емили! Не повтаряй моята грешка.

— Ъм… сигурно е така — Емили вече звучеше обезсърчена; Катрин чу потракването на закачалките в гардероба, докато момичето преглеждаше дрехите си.

Този филм съм го гледала. Тя се поколеба на площадката, без да знае как да постъпи. Инстинктът й беше да скочи да защити Емили, но знаеше, че можеше да предизвика гнева на дъщеря си.

— Кат? Добре ли си?

Гласът на Софи я върна в настоящето; те тичаха по игрището, но тя се беше отнесла безкрайно далеч.

— Съжалявам — каза тя. — Още не съм се събудила.

— Още ли мислиш за малкия нахалник?

— Да — накрая Катрин не беше казала нищо, само си беше отбелязала наум да изрази възхищение от външността на Емили, когато дъщеря й се появи облечена в поло с дълъг ръкав и дънки. Но усмивката на Емили беше пресилена и се виждаше, че момичето изобщо не се чувстваше красиво.

— Как премина разговорът с майка ти? — обърна се Софи към Анна и Катрин се засрами, задето беше толкова погълната от самата себе си.

— О, боже, да! — възкликна тя. — Какво ти каза тя? Научи ли нещо повече за баща ти?

Лицето на Анна помръкна.

— Не — каза тя. — Нищо.

— О — каза Софи. — Но аз мислех, че тя ще ти разкаже…

— Ммм — отговори Анна. — Всъщност разговорът не пое в очакваната посока. Аз все още не мога да приема истината — тя направи физиономия. — Не научих каквото очаквах.

Катрин никога не беше виждала жизнерадостната Анна толкова сдържана.

— Добре ли си? Не си длъжна да ни разказваш, ако не искаш — започна тя, но Анна побърза да смени темата.

— Както и да е — каза тя, ускорявайки леко темпото, — с вас какво става? Как върви пиесата, Соф?

Софи хвърли поглед към Катрин, която сви рамене. Случилото се между Анна и майка й очевидно не беше тема за обсъждане. Поне засега.

 

 

След кроса Катрин се прибра вкъщи, заредена с енергия.

Тя подобри времето си от миналата седмица с две минути и кожата й руменееше от чистия въздух. Но докато събуваше маратонките си в коридора, тя чу гласа на Емили в кухнята, висок и разтреперен, и настроението й моментално се срина.

— Той е просто приятел, познавам го от съвсем малка. Честна дума, не е възможно той да се интересува от мен.

Катрин наостри уши да чуе отговора, но различи само пърленото буботене на Мака. После Емили продължи да протестира, разплакана.

— Не съм! Кълна се! Аз дори не го харесвам!

Катрин затаи дъх, заслушана в ниското мърморене на Мака. Какво й казваше?

— Не е вярно! — извика жално Емили и нещо в Катрин прищрака. Каквото и да говореше този келеш, тя трябваше да го спре. Проклета да е, ако позволеше историята да се повтори.

Свила ръцете си в юмруци, тя влезе в кухнята.

— Какво става? — попита тя.

Емили стоеше до печката, обръщаше няколко парченца бекон в тигана и подскочи стресната, когато Катрин заговори. Беше облечена само в дълга тениска и имаше нещо безкрайно уязвимо в босите й, настръхнали крака и мокрите й мигли.

— О! Мамо. Няма нищо.

— На мен не ми прозвуча така. Ти звучеше разстроена. Отново. Какво става?

Емили се затвори в себе си, хвърли смутен поглед към Мака, после отново към майка си.

— Честно, мамо, всичко е наред. Просто разговаряхме.

— Разговаряхте? Ти така ли му казваш? — Катрин сложи ръце на кръста си и изгледа ядно Мака. — Добре, чуй какво ще ти кажа, слънчице. Не ти позволявам да огорчаваш дъщеря ми в собствената ми къща — каза му тя. — Чух те и снощи, когато й се подиграваше за дрехите, които беше облякла.

Той нацупи устни в подигравателно изумление.

— Какво каза?

— Ти ме чу. Гадно е, това казах. Гадно и грубо. Бившият ми съпруг имаше навика да ме тъпче по същия начин. Търпях това години, докато накрая от увереността ми не остана следа. Така че, повярвай ми, няма да стоя тук и да гледам как правиш същото с дъщеря ми. Тя заслужава нещо по-добро.

— Мамо! — възкликна потресена Емили.

— Говоря сериозно — изрече отчетливо Катрин. — Така че те съветвам да започнеш да се отнасяш към нея с малко повече уважение, моето момче, или се махай от къщата ми. Разбра ли?

Той я изгледа със стъклен поглед.

— Все едно.

— Ще приема това за „да“ — отсече тя. — Отивам да си взема душ. А ти си помисли над думите ми.

В сигурността на банята на горния етаж Катрин се облегна замаяна на стената и пусна водата. Мили боже! Наистина ли беше казала това, сложила ръце на кръста си като устата продавачка на рибния пазар? Тя не можеше да повярва на собствената си дързост и ярост. Но всяка изречена дума беше дошла от дъното на душата й. Нямаше начин да позволи дъщеря й да търпи същото отношение като онова, което тя самата беше търпяла от Майк: саркастично подмятане тук, „не се обиждай“ там, капка след капка унизителни забележки, които нарушаваха баланса на силата, тиранин темерут, жена с нула увереност.

Но дали Емили щеше да й прости?

 

 

— Е, какво стана? Той тръгна ли си?

— Да — беше на другия ден и тя беше отишла до парцела за облагородяване след безсънната нощ, с надеждата, че физическият труд и чистият въздух щяха да й подействат добре. Времето беше необичайно меко и тя помагаше на Джордж да прекопаят зеленчуковата леха. — Проблемът е, че тя също си тръгна.

— Дъщеря ти? Какво, двамата просто се вдигнаха и си тръгнаха?

— Когато излязох от банята, те вече си бяха тръгнали. Дори не си изядоха закуската — тя се облегна на лопатата, спомняйки си шока от празната къща, как тичаше от стая в стая и викаше името на Емили, изоставеният бекон в тигана. Прекалено късно. — Чувствам се ужасно, Джордж. Първото гадже, което тя води вкъщи, а аз го нахоках и го изгоних.

— С пълно право, както изглежда — каза той. — Момчето явно е било пълен нехранимайко.

— Така е. Като негодника, за когото аз бях омъжена.

— Е, в такъв случай ти си й направила услуга — той замахна няколко пъти с мотиката. — Чухте ли се след това? Одобрихте ли се?

— Аз и Емили? Не. Тя не отговаря на телефонните ми обаждания — призна мрачно Катрин. — Честно, Джордж, това е толкова нетипично за мен, да си изпускам езика. Не знам какво ми стана — още докато казваше това, Катрин знаеше, че не беше съвсем вярно. Тя знаеше точно какво й беше станало: беше я споходило ужасно предчувствие за бъдещето, как Емили щеше да тръгне по същия грешен път като нея, допускайки някой мъж да смаже свободния й дух до такава степен, че повече сама да не може да се познае.

— Дай й няколко дни — посъветва я Джордж. — Ти сигурно си засегнала гордостта й, изложила си я пред този младеж. Поставила си под въпрос нейната преданост.

— Точно това ме тревожи: че е избрала предаността си към него, а не към мен. Ти знаеш какво е да си млад, страстите управляват всичко. А родителите не разбират нищо.

— Сигурен съм, че дълбоко в себе си тя знае, че ти само си се опитвала да я предпазиш — каза Джордж и Катрин му се усмихна с признателност. С него се разговаряше толкова лесно; добре че беше решила да дойде днес тук. — Както съм сигурен, че дълбоко в себе си ти знаеш, че трябва да ми помогнеш да прекопаем тази леха.

Катрин се засмя напук на тревогите си.

— Извинявай — тя заби лопатата в твърдата земя, натисна с крак, докато тя влезе дълбоко. Надяваше се, че Джордж имаше право и Емили знаеше в сърцето си, че майка й действаше, водена от любов. Нали?

Слънцето избра точно този момент, за да надникне между два гъсти бели облака и Катрин обърна лице към небето, за да се наслади на плахата топлина. След няколко седмици щеше да дойде пролетта, помисли си тя и се зае да копае с нов прилив на енергия. Дните щяха да станат по-дълги и по-леки, дърветата щяха да напъпят, кокичетата и игликите щяха да отстъпят пред нарцисите и цветовете на дърветата. Зимата беше владяла света достатъчно дълго.

— Знаеш ли, ти си прекрасен човек, Катрин — каза най-неочаквано Джордж.

Тя вдигна глава учудено и го видя облегнат на дръжката на вилата, усмихнат, с бръчици около очите.

— О! Така ли? Благодаря — каза смутено тя.

— Противно ми е да си представям, че мъжът ти се е държал лошо с теб — каза той. — Радвам се, че вече не си с него.

— Аз също — каза Катрин, смутена.

— И си мисля — продължи Джордж, — че можем да излезем някой път. Само ние двамата.

Само те двамата… О, боже. На среща ли я канеше той? Обзе я паника.

— Ами… аз… боже — заекна тя. Кръвта нахлу в лицето й. — Изгубила съм тренинг — призна тя и се изчерви още по-силно. О, боже. Прозвуча така, сякаш говореше за секс. — Излизането, имам предвид. Излизането с мъже — а с какво имаше тренинг? В общуването с тормозители? — Отдавна не съм го правила.

— Е, не е нужно да излизаш с мъже — изтъкна кротко той, — само с мен. И само ако искаш — той измъкна огромен корен от трънка и го метна зад себе си. — Можем да излезем да пийнем по нещо довечера, ако искаш.

— Довечера?

— Да, ако не си заета.

Разбира се, че не беше заета. Тя никога не беше заета. Но да излезе за питие, с него? Довечера? Аз не съм готова да изляза на среща, помисли си тя. Дали някога щеше да бъде готова? Катрин го погледна и той се усмихна — добра, топла усмивка. Тя също се усмихна. Е, защо не? Това беше Джордж. Той беше чудесен. И в следващия момент отдавна забравено вълнение се завихри в нея при мисълта как щеше да излезе с него на заведение. Как щяха да разговарят да пийнат, да се опознаят. Това е като да се качиш отново на коня, беше казала Пени.

— Добре — каза тя.

— Наистина ли? Супер — каза Джордж. Той й се усмихна и в корема й нещо се преобърна, оставяйки я без дъх. — Вписвам те в плановете си.

 

 

Докато шофираше към дома си по-късно, Катрин се почувства въодушевена от новото развитие на нещата. Кой би помислил? Тя и Джордж, да излязат заедно. Тя почти очакваше той да я смушка с лакът и да каже, че се шегува, че не е имал предвид това, но последните му думи, докато тя изтъркваше калта от ботушите си този следобед, бяха, че щеше да я чака в осем часа в „Уокли Армс“, един пъб близо до терена. Така че уговорката оставаше. Истинска среща. Лелее, както би казала дъщеря й. Дали той щеше да се опита да я целуне, запита се тя, разтърсвана от първите истерични тръпки, когато слезе от главния път в селото. Дали това щеше да бъде началото на истинска връзка? Дали той щеше да поиска да спи с нея? Дали щяха да се влюбят!

О, боже. Беше толкова страшно. Тя се нуждаеше от съвет от Пени или — не, не от Пени. Пени щеше да я посъветва да го награби в пъба и да му пусне език. Момичетата От курса по италиански, Софи и Анна. Какво щяха да кажат, ако бяха сега тук?

Тя дори чуваше гласовете им в главата си. Еха! Давай, Катрин!

Катрин даде ляв мигач и едва не задави двигателя, когато видя самотната фигура, седнала на прага пред вратата. След най-бруталното, скоростно паркиране в живота й тя изскочи от колата.

— Емили! — извика тя, тичайки към дъщеря си. — Аз мислех, че си се върнала в Ливърпул! Добре ли си?

Емили се разплака горчиво, веднага щом Катрин я притисна в прегръдките си.

— Съжалявам, мамо — изхлипа тя. — Много съжалявам.

— О, миличка — тя я притисна, лицето на Емили беше студено до нейното. — Влез вътре, веднага ще ти направя чаша чай. Отдавна ли седиш тук?

— От около един час. Забравих си ключа, а Пени беше излязла — тя избърса очи в ръкава си, докато Катрин отключваше. — Мака скъса с мен.

— Какъв идиот — изсъска Катрин, сърцето й се късаше при вида на това набраздено от сълзи лице и подпухнали бузи.

— Знам, че ти не го харесваше, мамо, но аз много си па-па-падах по него. Обичах го.

— О, миличка, ела тук — Емили не умееше да прикрива чувствата си и сега болката и нещастието бяха изписани на лицето й. Катрин искаше да я обгърне в своята ревностна любов и да не позволи повече никой да я наранява. Тя можеше да убие Мака, проклетия простак. Тя щеше да го убие, ако го видеше отново.

— Той каза… каза, че съм прекалено обикновена — Емили се задави на думата, по фланелата на Катрин потекоха нови сълзи.

— Обикновена? Глупости! Ти си най-прекрасното, специално, красиво момиче на тази планета — каза тя. — И не позволявай на никого да ти казва нещо друго — тя прегърна силно дъщеря си. — Обикновена била. Как не! Сега влез вътре и ме остави да се погрижа за теб.

Емили издуха носа си и влезе в къщата, позволявайки на Катрин да я утеши с чаша горещ шоколад и пакет шоколадови кексчета.

— Благодаря ти, мамо — каза тя със слаба разплакана усмивка. Едно последно ридание разтресе раменете й. — Извинявай, че избягах така вчера. Той беше толкова ядосан, че аз не знаех какво друго да направя. Каза, че ако не тръгна с него, ще ме зареже на мига.

Катрин седна до дъщеря си и я погали по бузата.

— Съжалявам, че те поставих в това положение — каза тя. — Сигурно не трябваше да го хокам така. Но аз се ядосах, като видях как се държеше с теб. Никак не ми хареса.

Емили започна да духа горещия шоколад.

— Той беше много мил с мен понякога — каза тя отбранително, с наведени очи.

— Понякога не е достатъчно — изсъска Катрин. — Не се доверявай на хора, които включват и изключват добрите си обноски. Запомни го от мен.

Настъпи кратко мълчание, в което тя се замисли за Майк. Те не се бяха чували от сцената в пъба и Катрин се запита дали той беше удържал на думата си за парите, или беше размислил.

— Май наистина нямахме много общо — призна след малко Емили. — Тоест, той е в много добра форма, но, знаеш ли… ние всъщност никога не разговаряхме, не и задълбочено. И той все ревнуваше от другите мъже, които ме гледат.

— Според мен той не е сигурен в себе си. Един от онези мъже, които те унижават, за да се почувстват те по-добре. Като… — Катрин замълча.

— Както правеше татко с теб ли? — довърши Емили.

Катрин скръсти ръце в скута си. Тя не искаше да злепоставя Майк пред Емили; той беше нейният баща, нейният герой.

— Понякога — каза тихо тя.

Емили облегна глава на рамото на майка си.

— Всъщност на мен ми хареса, когато ти се развика на Мака, мамо.

В гърлото на Катрин заседна буца.

— Така ли?

— Да. Гордеех се с теб, мамо! Защото ти ме защити — тя захапа едно кексче. — Радвам се, че си на моя страна, а не на негова.

— Аз винаги съм на твоя страна, Ем. Винаги. Никога не го забравяй.

— Благодаря, мамо — те притихнаха в дружелюбно мълчание за известно време и Катрин почувства главозамайващо облекчение от това, че отново бяха заедно. Като съюзници.

— Съжалявам, че ти провалих уикенда — каза след малко Емили, — но нямам лекции до утре следобед, така че мога да остана тази вечер, ако искаш. Може би можем да излезем заедно и да пием чай.

— Ще бъде прекрасно — съгласи се Катрин, но после усмихнатото лице на Джордж изникна в ума й и тя си спомни, че вече имаше планове. Тяхната среща. — Ах — каза тя. — Ъм… аз обещах на един човек, че ще изляза с него довечера. Но ще отложа ангажимента.

Емили се отдръпна от нея — на няколко сантиметра, но Катрин го почувства.

— С кого? — попита тя. — С Пени ли?

— Не, не с Пени. С един човек от градинката. Там, където бях днес.

— О — в гласа на Емили се появи хладна нотка. — Мъж ли е?

— Да, но…

— Татко знае ли?

— Не е така, Ем.

— Така ли?

Така ли? Катрин мразеше този хлад, който се появи между тях най-неочаквано.

— Няма значение. Ще го отложа — каза тя бързо.

— Не ми е много приятно, че ходиш с друг мъж.

— Аз не ходя с него.

Емили я погледна изпитателно, леко намръщена.

— Не е ли малко прибързано? Искам да кажа, татко беше тук до Коледа. Според мен ти не трябва да прибързваш, мамо.

И това го казваше момичето, което беше отдало сърцето си на простак като Мака.

— Аз не прибързвам, Ем. Както и да е, аз и баща ти вече бяхме разделени на Коледа, не забравяй. Той си тръгна в деня, когато ти и Матю заминахте.

Но Емили явно не я слушаше.

— Ти целувала ли си се с него? Спала ли си с него?

— Емили! Какъв е този въпрос?

— Матю знае ли? Той виждал ли го е?

— Не! Няма какво да знае! — нейната малка връзка в зародиш, крехка като главичка на нарцис, беше раздута в нещо грозно и зловещо за броени секунди. — Виж, това не е нищо важно. Ще се видя с него друг път, чу ли? Предпочитам да изляза с теб.

— Наистина ли?

Наистина ли? Катрин се опита да потисне пърхащото вълнение в себе си, което я беше обзело по пътя към къщи. Емили… Джордж… О, не беше справедливо, че трябваше да избира между тях. Разбира се, дъщеря й винаги щеше да спечели — особено когато беше уязвима и изоставена.

— Да — каза твърдо тя. — Да, разбира се. Отивам да се преоблека и излизаме по женски.

Емили се усмихна — най-накрая — и всичко придоби смисъл.

— Благодаря ти, мамо — каза тя.

Съобщение до: Джордж

От: Катрин

Здравей, Джордж, много съжалявам, но може ли да отложим срещата? Емили (дъщеря ми) дойде, зарязана от гаджето си, има нужда от мен. Много съжалявам. Нали не се сърдиш? К.

Съобщение до: Катрин

От: Джордж

Няма проблем. Надявам се, че тя е добре. ДЖ

Съобщение до: Джордж

От: Катрин

Можем да излезем някой друг път?

— Мамо? Попитах те дали ще си вземеш десерт?

— О. Ъ… не. Нахраних се, благодаря — Катрин отново провери телефона си, докато Емили умуваше над менюто. Все още нямаше отговор.

— Ммм, шоколадов мус, това звучи фантастично. Сигурна ли си, че не те изкушава?

— Не. Но ти си вземи. Звучи чудесно.

Все още нямаше отговор от Джордж, когато се прибраха вкъщи по-късно. Дали вече я беше отписал?

Съобщение до: Джордж

От: Катрин

Съжалявам отново за тази вечер. Благодаря, че си поговорихме. Помогна ми много. До часа по италиански утре х

Майка и дъщеря си отвориха бутилка вино и седнаха да гледат романтична комедия, но Катрин не можеше да се съсредоточи.

Може би батерията на телефона му беше паднала. Може би той беше извън обхват. А може би той й се сърдеше заради отменената среща. Но тя му беше обяснила, нали? Не беше нарочно!

Телефонът й сигнализира за получаването на още един есемес и тя едва не разля виното си в бързината да го прочете. Но съобщението беше от Анна.

Съобщение до: Катрин

От: Анна

Току-що чух по местните новини, че е направено огромно дарение за фонда на Детската болница — наистина огромно дарение. Мистериозен дарител, така казаха. Не вярвам да има нещо общо с теб, нали?!

А. Хх

Катрин се усмихна леко. Значи Майк го беше направил — беше дарил парите, беше възстановил равновесието. Това наистина беше добра новина. Обаче също така означаваше, че телефонът й беше в пълна изправност. Хайде, Джордж, говори с мен.

Тя се опита да се съсредоточи във филма, но умът й постоянно се отнасяше, питайки се какво би могло да се случи в една паралелна вселена, където тя си беше сложила парфюм и хубава рокля и после, с треперещи от нерви колене, беше отишла на среща с него. Сега тя никога нямаше да разбере какво би се случило в тази вселена.