Луси Даймънд
Една нощ в Италия (25)

Глава 24
L̀abito nuziale — Булчинската рокля

— Та-да! Какво мислиш?

Катрин прогони мрачните си мисли и вдигна глава, за да се наслади на видението, което беше излязло иззад кадифената завеса на пробната в „Уедид Блис“. И остана без думи.

— О! — възкликна тя след малко. Дали беше успяла да запази усмивката на лицето си? Дано да не изглеждаше прекалено изкуствена.

Междувременно нагласената с тупирана прическа и изкуствен тен Карол, управителката на „Уедид Блис“, плесна с ръце и примижа в нещо, което обезпокоително приличаше на престорен оргазъм.

— О, това е абсолютно прекрасно — ахна тя. — О, ще припадна. Сензационна си!

Катрин все още не успяваше да навърже цяло смислено изречение.

— Ъм… — покашля се тя.

Пени се обърна настрана в манекенска поза, сложила облечената си в бяла ръкавица ръка на кръста, докато с другата придърпа каубойската си шапка с бели панделки. Вирна брадичка така, сякаш оглеждаше кон за родео.

— Не е каквото очакваше, нали, Кат? — попита тя.

— Не точно — призна Катрин. Честно казано, тя не знаеше какво точно беше очаквала. Но определено не беше очаквала рокля до средата на прасеца, украсена с волани, в комбинация с каубойски ботуши с бели пайети.

— Стои ти превъзходно — възкликна ентусиазирано Карол, като пристъпи по-близо. — Подчертава фигурата ти. Този модел е съвсем нов, последният писък на модата, така да се каже.

Пени тропна с крак и се престори как върти ласо над главата си, като не откъсваше възхитен поглед от огледалото на стената.

— Идеята беше на Дарън — обясни тя на Катрин, без да обръща внимание на търговските трикове на Карол. — Нали съм ти казвала, че двамата с него ходим на каубойски танци? Трябва да дойдеш с нас, голям купон става. И си помислихме, хм, защо да не наблегнем на уестърна? Знаеш го колко си пада по каубойските филми.

— Да — съгласи се любезно Катрин. Дарън обикновено носеше дънки и тениска, понякога обличаше карирана риза и си слагаше афтършейв, когато излизаше вечер. Тя не можеше да си го представи да препуска в галоп към ритуалната зала с гамаши, черна каубойска шапка и сребърни шпори на ботушите.

Макар че стилът несъмнено беше оригинален.

— А той с какво ще бъде облечен?

— Не сме тук, за да говорим за него, миличка — изсумтя Пени. — Какво мислиш за тази рокля?

— Мисля, че… ти отива — отговори чистосърдечно Катрин, обгръщайки с очи дантелените ръкави, прилепналия сатенен корсаж, асиметричния подгъв. — Но мислех, че не искаш да носиш бяло?

— Знам. Но ти виждала ли си как изглеждат повечето каубойски рокли? Всичките са от кафяв велур с много волани. Колкото и да го обичам моя Дарън, няма да облека кафява велурена рокля на собствената си сватба — Пени се полюбува на отражението си в огледалото и се усмихна. — Докато това тук определено казва булка.

— О, да, абсолютно — побърза да се съгласи Карол. — Говори за уверена, модерна булка, която не се страхува да прекрачи условностите.

Пени изгледа озадачено Карол, сякаш едва сега забелязваше нейното присъствие, после отново се обърна към Катрин.

— Кат?

Катрин се усмихна плахо. Роклята определено казваше нещо.

— Ъ…

Пени наклони глава на една страна и се намръщи.

— Добре ли си? — попита тя. — Виждаш ми се нещо умърлушена. Не приличаш на себе си.

Катрин вдиша дълбоко.

— Щях да ти кажа по-късно — започна тя, като хвърли бърз поглед към Карол, която схвана намека и моментално се престори, че пренарежда стойката с короните.

— Тази сутрин аз…

— Съжалявам, че закъснях! — в този миг вратата на бутика се отвори и вътре влетя Леона, сестрата на Пени. През годините Катрин я беше виждала на празненствата у Пени, както и на първите й две сватби; Леона беше руса и гърдеста, със смях, който можеше да пръсне стъкло на прозорец, и бедра, които разбиваха мъжки сърца. — Мили боже, какво си облякла, кукло? — попита тя, размахвайки драматично ръце.

— Това е нашата рокля „Савана“ — намеси се Карол, а усмивката й замръзна заплашително. — Тя е подходяща за забавни, романтични булки с нетрадиционен, зашеметяващ стил.

— Искат, но не им се получава — отбеляза Леона. — Пен, ти да не си се побъркала?

— Ето, започва се — каза Пени с кисела физиономия. — Консултация на тема булчинска рокля от сестра ми, която така и не успя да си хване съпруг.

— Ах, ти, устатнице. Искаш ли да ти помогна, или не искаш?

— Не и ако ще се разпореждаш като генерал — заяви Пени. — Няма нужда да сипеш грубости още с влизането.

Катрин и Карол се спогледаха.

— Ние предлагаме богат асортимент от модели — започна тактично Карол. — Ако искате, можеше да изпробвате още няколко рокли.

— Може би сестра ми би искала да прояви мъничко уважение — каза Леона, попарвайки ентусиазма на Карол. — Може би тя би искала да ми благодари, задето дойдох тук отново, за да й помогна да си избере трета екстравагантна булчинска рокля, когато всички знаем, че само след шест месеца тя ще подаде заявление за развод.

— О, я си гледай работата — сопна се Пени с преливащ от сарказъм глас. — Говоря сериозно — щом имаш такова отношение, върви си. Изобщо не ми трябва твоята помощ!

— Дами, моля ви — обади се Карол, кършейки ръце.

— Супер — значи дойдох дотук и платих таксата за паркинг напразно — изпухтя Леона.

— О, боже, Леона, двайсет кинта, ти сериозно ли ще се жалваш, че си платила двайсет кинта за паркинг?

— Млъкнете! И двете!

Крясъкът на Катрин умълча всички. Пени се стресна, а Леона я измери с негласния въпрос „Ти пък коя си, по дяволите?“. Карол й се усмихна съзаклятнически, после нахлузи покерджийското изражение и отиде да подрежда короните.

— Съжалявам — каза Катрин, засрамена, — но така няма да стигнем доникъде, Пени. Не се обиждай, но в този случай споделям мнението на Леона. Подгъвът на роклята изглежда нелепо, но шапката и ботушите са много стилни. Карол, има ли друг модел каубойска рокля, която тя може да пробва?

— Има, разбира се — каза Карол. — Имаме още два модела, „Мери Лу“ и „Сапфир“. Чакайте само да проверя дали ги имаме в десети размер…

Тя се отдалечи, оставяйки Катрин с двете сестри, които продължаваха да я гледат смаяни.

— Съжалявам — извини се отново тя. — Не исках да крещя. Просто имам особен ден, това е всичко.

— Няма нищо, миличка — успокои я Пени, окопитвайки се. — Извинявай, че сестра ми те прекъсна с дрънканиците си. Тя тъкмо се канеше да ми съобщи нещо — обясни тя на Леона.

— А, ясно — каза Леона. — Казвай тогава, какво е?

Катрин преглътна. Не си беше представяла разкритието по този начин. Леона приседна на кадифения подиум, кръстоса обутите си във високи чизми крака и се приведе напред, разкривайки пищното си деколте. Пени скръсти ръце и кимна.

— Говори, Кат.

— Обадих се на Ребека — призна смело тя.

— Въртиопашката, по която тича мъжът й — обясни Пени на сестра си с висок шепот. — Какво й каза? Надявам се, че си я навряла там, където й е мястото.

Карол се върна с две бели сатенени рокли, но се оттегли дискретно в дъното веднага щом долови сериозната атмосфера. Дългите години работа с булки на ръба на нервна криза, емоционално нестабилни майки и изнервени приятелки я бяха снабдили със свръхчувствителен радар за душевни травми.

— Научих нещо — продължи Катрин, вече, без да я е грижа кой я чува. — Ребека и Майк — те са заедно в играта. Именно тя му плаща тлъстите суми. Десетки хиляди лири.

Карол се помъчи безуспешно да потисне ахването си.

Леона се ококори.

— Тя е плащала на мъжа ти за секс?

— На Майк? — Пени не можеше да повярва. — Тоест, не се обиждай, миличка, но той няма вид на майстор в онази работа…

— Не, не за секс — каза Катрин. — За нещо още по-лошо.

Тя беше разплела загадката най-накрая: плащанията, конференциите, аферата. Достатъчно беше да се обади на телефона от визитката на Ребека и всичко си дойде на мястото.

 

 

— „Шенкман Фарма“, с какво мога да ви услужа?

— Там ли е Ребека Хейл?

— Изчакайте да проверя, моля… Съжалявам, тя е на съвещание, искате ли да й оставите съобщение?

Катрин запази самообладание. Беше време за нейния изстрел в тъмното.

— Аз се надявах да обсъдя с нея едно плащане, което получих през Сентор — каза делово тя. — Има ли някой друг в отдела, който може да ми помогне?

— Да, разбира се. Сега ще ви свържа с Пол, асистента на Ребека.

Оказа се съвсем лесно. После Катрин проведе приятен и много полезен разговор с Пол, който явно беше много млад и не особено умен младеж. Той я увери ведро, че, да, всички техни плащания по този проект минаваха през Сентор, а не идваха директно от „Шенкман“.

— Не знам със сигурност каква е причината — добави той. — Сигурно защото така е по-лесно да се следят отделните сметки.

А пък според мен, Пол, сигурно защото цялата история е в нарушение с етичния кодекс, помисли си мрачно Катрин.

— Благодаря — каза тя в края на разговора. — Бяхте ми много полезен.

— Искате ли Ребека да ви се обади, госпожо… Извинете, не чух вашето име.

— Няма проблем, Пол. Мисля, че вече знам каквото ми трябва.

 

 

Пени се намръщи, когато Катрин завърши разказа си.

— Тоест, какво излиза? Фармацевтичната компания е плащала на Майк? За какво?

Леона се беше разположила на подиума, явно разочарована от този развой на събитията, вместо първоначалната версия за платения секс.

— За да предписва техен продукт — отговори Катрин — и да съветва другите джипита да правят същото на луксозните конференции, на които той ходи.

— Какъв е този продукт? Виагра или нещо такова? — попита Леона с малко повече интерес.

— Казва се демелцерол, някакъв бетаблокер. Отскоро е пуснат на пазара, както разбирам, след кратко клинично изследване.

— И какво? Изгубих нишката — дори Пени я гледаше с недоумение.

Катрин понечи да отговори, но Карол я изпревари.

— Нишката — каза тя така, сякаш разговаряше с двойка идиоти — води до очевидно нарушение на лекарската етика. Дали той предписва лекарството, защото наистина смята, че то ще се отрази добре на пациентите, или за лична облага?

— Именно — каза Катрин.

— Шибана работа — отсече Пени.

— Това е възмутително — съгласи се Леона.

— Знам — каза Катрин. Тя разпери широко ръце и погледна трите жени. — Въпросът е какво да правя, след като открих това?

 

 

Катрин не беше спирала да се пита какво да прави, откакто се сдоби с последната информация. Към момента списъкът с възможните планове за действие беше следният:

Първо: тя можеше да разобличи Майк пред Общия лекарски съвет. Карол (която явно знаеше удивително много за медицинската етика) беше на мнение, че щяха да го изправят пред дисциплинарната комисия и вероятно щяха да му отнемат правото, да практикува. Не беше изключено Майк да отиде дори в съда, ако се докажеше, че здравословното състояние на пациентите беше пострадало вследствие на неговите действия. Това щеше да е справедливо, но как щеше да се отрази на децата? Позорното петно щеше да съсипе живота им.

Второ: тя можеше да изнудва Майк за дял от парите.

Това беше идея на Пени.

— Кажи му, че няма да се изнесеш от къщата — добави тя за всеки случай. — Това ще му подейства — това беше изкусителна възможност. Нейните финансови проблеми щяха да се разрешат за миг. Но как щеше да се спогоди със съвестта си? Не. Този вариант беше изключен.

Трето: Катрин можеше да разобличи Ребека и фармацевтичната компания и да изнудва Майк. Това беше предложението на Леона.

— Нека и двамата да операт пешкира — каза тя злобно. — Заедно са нагазили в калта, нека си поемат заедно последствията. Така с един удар ще се отървеш от двама негодници.

Или, разбира се, оставаше четвъртият вариант: да загърби всичко. Тогава Матю и Емили никога нямаше да научат, че баща им беше опетнил професионалната си репутация. А тя щеше да избегне ужасната конфронтация с Майк. Защото дълбоко в себе си Катрин знаеше, че това я ужасява повече от всичко. Той със сигурност нямаше да приеме добре нейните ултиматуми. Само че последният вариант влизаше в грубо противоречие с останалите три. На този етап Карол беше приготвила кафе за всички и беше отворила кутия шоколадови бисквити (въпреки че не даде на Пени да ги доближи, докато не съблече роклята „Савана“ и не я окачиха на безопасно разстояние). Но всички единодушно поклатиха глави, когато Катрин огласи четвъртата възможност.

— Да не направиш нищо? Не можеш да го оставиш да се измъкне безнаказано — отсече Пени.

— Да не направиш нищо? Когато можеш да изцедиш негодника до последната капка кръв? Я стига — каза Леона, обстрелвайки ги с възмутени шоколадови трохи.

— Това е морално престъпление — произнесе мъдро Карол. — Заради алчността на бившия ти съпруг можеха да умрат хора.

Те бяха прави. Тя трябваше да направи нещо. Освен това Анна я беше предупредила недвусмислено миналата седмица след часа по италиански: ако Катрин не предприемеше нищо във връзка с уликите, с които разполагаше, тя ставаше съучастник. Можеха да я обвинят в съучастие в престъплението! Само това й липсваше, да тикнат нея зад решетките.

О, колко беше трудно. И толкова сложно. Искаше й се никога да не беше намирала банковите извлечения, брошурите от конференциите и визитката на проклетата Ребека Хейл. Но ги беше намерила. И сега трябваше да измисли какво да прави и дали да го прави.

 

 

Когато стана време да отиде на курса по италиански по-късно същата вечер, тя все още не беше взела решение.

— Buonasera, Катрин — каза Софи, вдигайки глава от бележника си. — Come stai!

— Non cè male — отговори Катрин. Не е зле. Малко объркана. Не знам какво да правя. Но като цяло, не е зле.

— Всички ли са тук? — попита Софи, броейки главите в стаята.

— Рой и Джералдин ги няма — каза Анна, обръщайки се назад. Рой и Джералдин винаги сядаха на едни и същи места, от ляво, но тази вечер столовете бяха празни.

— Ах — каза Софи. — Всъщност трябва да ви съобщя една лоша новина за Джералдин. Рой сигурно няма да се разсърди, ако ви кажа, че тя е в болницата с фрактура на таза.

В стаята се разнесе сподавен шепот.

— О, не! — извика Анна. — Тя как е?

Олеле, помисли си Катрин. Като съпруга на лекар — бивша съпруга на лекар — тя знаеше, че фрактурата на таза беше много болезнена и възстановяването протичаше бавно и продължително.

— Как е тя? — попита Нита. — Какво казаха лекарите?

— И как се справя Рой? — обади се Джордж. — Баща ми се срина, когато майка ми влезе в болница.

— Джералдин ще остане известно време в болницата, струва ми се — каза Софи, — така че Рой е… — тя замълча дипломатично. — Ами, той е разтревожен и притеснен, естествено. Канех се да ви кажа, в случай че можем да помогнем по някакъв начин.

— Аз на драго сърце ще му нося вечеря — предложи веднага Анна. — И без това заради моята рубрика готвя много повече, отколкото мога да изям сама.

— Аз също мога да помогна — обади се Катрин. — Мога да му напазарувам или да го закарам до болницата, ако иска — тъй като все още не си беше намерила работа, поне можеше да бъде полезна на другите, помисли си тя.

— Аз живея близо до болницата — каза Нита. — Ако Джералдин е навита на посетители, мога да й отида на свиждане.

— О, вие сте прекрасни — каза Софи. — Оставете ми телефоните си, аз ще дам номерата на Рой. Убедена съм, че той ще оцени всяка помощ, която можем да му предложим — тя взе едно тесте фотокопирани листове и започна да ги раздава. — Е, класът определено ще бъде по-кротък без тях двамата, но вече е време да започнем днешния урок. Мисля, че ще ви хареса. Днес ще научим да поръчваме храна и напитки, названията на различните магазини, а също и да питаме колко е часът да започваме.

* * *

— Започвам да губя надежда, че Фреди някога ще излезе да пийне с нас — възропта Нита, докато превземаха обичайните си маси в „Горчивия край“ по-късно вечерта. — Просто не го разбирам. Искам да кажа, определено долавям флуиди от него, но, от друга страна, той никога не иска да дойде с нас в бара.

— Аха — каза Катрин. — Мисля, че знам защо.

Анна я прониза с поглед, който казваше И ти ли.

— Да — каза тя.

— Нита, аз смятах да ти кажа.

— Мамка му — въздъхна Нита. — Казвайте. Той не е свободен, нали? Типично!

— Фреди? — попита Софи, като се обърна. — Да, той си има гадже, ти не знаеше ли?

— Аз го видях преди няколко вечери — каза Анна. — Дори се учудих малко.

— Аз също — призна Катрин, спомняйки си елегантната жена, с която беше видяла Фреди на улицата миналата седмица. — Защото тя е доста по-възрастна от него.

— Така ли? — попита Софи, намръщена. — Аз не мисля така.

— Тя? — Анна също се намръщи. — Аз го видях с един мъж. Мислех си, че е гей!

Фийби се засмя и смушка сестра си.

— Нямаш късмет, Нийт — каза тя.

— Мъж? — повтори Катрин. — Аз го видях с една по-възрастна жена във „Фаргейт“. Много елегантна дама.

— Боже, това момче не си губи времето — отбеляза Софи. — Аз го видях да целува едно готино гадже…

— Мъж или жена? — попита мрачно Нита.

— Жена — каза Софи. — Приблизително на твоята възраст.

— Мамка му, колко гаджета върти едновременно този тип? — възкликна Фийби. — Хей! Може пък да е един от онези мъже компаньони!

— В такъв случай ти имаш шанс — пошегува се Джордж, като намигна на Нита.

— Да, ако можеш да се изръсиш да му платиш таксата — подхвърли ехидно Фийби.

Нита се ядоса.

— Аз никога не греша в тези неща — каза тя. — Струваше ми се, че той ме харесва. А сега се оказва, че той е шефилдският Казанова! — тя гаврътна шота си и се изправи. — Мътните да го вземат, тази вечер ще се натряскам. Кой иска още едно?

 

 

Катрин седеше до Джордж, който носеше тениска с надпис АСО ПИКА, с нарисувана градинарска лопата^[1]. След сконфузването при тяхното запознанство тя започваше да харесва земния, дружелюбен Джордж. Той беше на около трийсет и пет вероятно, с разрошена, пясъчноруса коса и проницателни кафяви очи, които гледаха честно и открито.

— Работиш ли дълго в градината, когато навън е толкова студено? — попита тя, за да поведе разговор.

— Не много — каза той. — Аз съм още и дърводелец, така че напоследък изработвам главно кухненски мебели — той се усмихна. — Но мога да ти направя красива маса или библиотека, ако предпочиташ.

— Чудесно е да умееш да се препитаваш с ръцете си — каза одобрително тя.

— Абсолютно. Обожавам тази работа — каза той. — Макар че нищо не може да се сравнява с работата навън, ако питаш мен. Да засаждаш растения. Да отглеждаш разни неща. Да ядеш нещо, което сам си отгледал… Това е смисълът. Всъщност аз исках да кажа нещо… — той се приведе напред и се обърна към всички на масата. — Ако някой от вас харесва такива неща, аз съм част от една общност, близо до Хилсбъроу. Отглеждаме плодове и зеленчуци по схемата вегбокс и постоянно търсим доброволци за неделите или за четвъртък сутрин.

Фийби не прояви особен интерес.

— Какво, да копая и да се ровя в пръстта? Погледни тези нокти, Джордж. Няма начин, миличък, съжалявам — тя раздвижи ръцете си с безупречен маникюр, с блестящ пурпурен лак за нокти.

— Мога да ти дам градинарски ръкавици… — предложи Джордж.

Тя поклати глава.

— Аз не обичам природата. Не ми се отразява добре.

— Аз ще дойда — обади се Катрин. — В неделя помагам в един дом за възрастни хора, но…

— Значи наистина си била ти! — възкликна Анна. — В Клемънси Хаус? Видях те, когато си тръгваше миналата седмица, тъкмо отивах да видя баба ми. Нора Морли, сигурно я знаеш. Тя казва, че ти правиш страхотен чай.

— Аз обожавам Нора! — извика Катрин. — Тя е толкова… — тя замълча малко, преди да каже „палава“. Никой не искаше да чува такива неща за баба си, нали? — Тя е толкова забавна. Аз работя в градината там през лятото — добави тя, специално за Джордж.

— Охо, ти си много заета — отбеляза Софи. — А пък миналата седмица ни уверяваше, че не работиш! Не стига, че помагаш в дома за възрастни хора, ами отгоре на това работиш в благотворителния магазин и имаш две деца.

— Докато й правех косата, тя ми каза, че разхожда и кучетата от приюта. Нали, Кат? — обади се Фийби.

Всички я гледаха с… ами, с нещо, което можеше да се опише единствено като възхищение.

— Да — каза Катрин и се изчерви силно. Не беше свикнала да й се възхищават. Беше просто великолепно.

— Боже, това е страхотно — каза Джордж. — Браво на теб.

— Да — съгласи се Анна. — Аз се чувствам адски мързелива в сравнение с теб.

— Да, но аз нямам истинска работа — изтъкна тя, — така че трябва да си запълвам дните с нещо.

— Да, но дори тогава. Вече ми е неудобно да те помоля, като знам, че си толкова заета — каза Джордж. Очите му искряха. — Хей, ако обичаш да градинарстваш, винаги можеш да се включиш в нашата партизанска бригада. Харесва ли ти идеята за тротоарно озеленяване?

— Тротоарно какво? — попита Нита.

— Тротоарно озеленяване. Събираме се от време на време група доброволци. Засаждаме растения на разни места в града, за да направим средата по-приветлива. По това време на годината няма много работа, но имаме цял куп плодови филизи, които искаме да посадим в центъра на града, ако някой иска да ни помогне.

— Аха — партизанска акция в стила на черните нинджи^[2] — осъзна Анна.

— Точно така — каза Джордж.

— Това законно ли е? — още докато изричаше това, Катрин беше готова да си отхапе езика. Показваше се толкова примерна и скучна. — Тоест, досега случвало ли се е да имате неприятности с властите?

Около очите на Джордж се появиха бръчици.

— Не е строго законно — отговори той. — Тази земя не е наша по право, така че не бива да я разкопаваме и засаждаме. Но повечето служители в общината си затварят очите. Защото ние не нанасяме поражения. Миналата година засадихме цяла цветна леха в Пийс Гардънс, когато орязаха бюджета на общината и нямаше пари за нови насаждения. Не знам дали сте я виждали? Изглежда приказно.

— О, да! Спомням си я — каза Катрин. — Напомняше на картичка от Прованс, но в центъра на Шефилд.

Джордж засия от задоволство.

— Да, това беше наше дело. И ние посадихме онези туфи лалета и лавандула на улица „Фицуилям“, и цяла миниатюрна зеленчукова градина пред университета. Някои от студентите влизаха да я плевят през лятото — след което изядоха цялата реколта, естествено.

— Това е толкова готино — каза Софи.

— Всъщност това е смисълът на партизанското градинарство — да превърнеш едно скучно, занемарено парче земя в нещо красиво и полезно — той замълча. — Така че ако някой иска да се присъедини към нас, дайте знак. Когато сме повече, става по-весело.

— Аз… — Катрин се поколеба. Годините послушание и внимателно опипване на почвата бяха пуснали дълбоки корени в нея. Изведнъж тя си представи как викат Майк в участъка, където са я арестували и заключили. Какво щеше да каже той?

— Аз ще дойда — каза Нита. — Обещава да е забавно.

— Аз също ще дойда — каза Софи. — Мисля, че черните маски ще ни стоят фантастично, дами.

— Може и аз да дойда — каза замислено Анна. — Според мен си струва да се напише статия по тази тема.

Кафявите очи на Джордж не се откъсваха от Катрин, очаквайки търпеливо нейния отговор.

— Ами, да — каза тя, а по тялото й премина вълнуваща тръпка. — Да, защо не? Може да е забавно. Бройте ме и мен!