Луси Даймънд
Една нощ в Италия (29)

Глава 28
L̀attrice — Актрисата

Софи не знаеше какво да очаква, когато тръгна към мястото за репетиции на театралната трупа, преддверието на една църква в Брумхил. Дали другите членове бяха все нахакани пенсионери като Джералдин? Дали Бренда Додс, страшилището за Джералдин, щеше да я изпъди от светата обител с патерица, заради нейното нахалство и самонадеяност?

Е, добре. Така да бъде. Софи им правеше услуга, напомни си тя, докато крачеше към вратата. Поне можеше да каже честно на Джералдин, че беше дошла и беше опитала, това беше важното. И без това сигурно нямаше да получи ролята.

Джералдин я беше запознала с пиесата.

— Това е съвременна комедия от грешки — описа я гордо тя, след което добави: — Прави за смях богаташите, които се мислят за нещо повече от другите — сюжетът се въртеше около семейство, което печели голяма сума пари от лотарията и се променя в отрицателна посока. Джералдин трябваше да играе ролята на брокер на недвижима собственост, показвайки им къща, която те искаха да купят. Според Софи образът на героинята не предполагаше голямо развитие и дълбочина.

Дори Мерил Стрийп би се затруднила да извади нещо от толкова малка роля. Но Мерил Стрийп нямаше да трепери от страх, преди да прекрачи прага, нали? Тя щеше да отвори вратата, да си лепне широка усмивка и да влезе вътре. Затова Софи направи същото.

— Здравей, ти сигурно си Софи! Влизай, ела при нас.

Джералдин имаше право, каза си Софи: режисьорът Макс Уинтър беше несъмнено красив, с гъста черна коса и живи сини очи, които стигаха до сърцето ти, дори през пълното с хора преддверие. Освен това той имаше щедра, широка усмивка, която предразполагаше моментално.

— Здравей — каза тя, подаде му ръка и се усмихна смутено на другите хора от трупата, които я гледаха с интерес.

Те бяха пъстра китка, забеляза с успокоение Софи — от тийнейджъри до възрастни хора, без бойни стари дами, размахващи заплашително бастуни и патерици.

— Благодаря за поканата. Наясно съм, че Джералдин ме натресе насила.

— Нищо подобно — каза той. — Всеки нов член е добре дошъл — той посочи столовете наблизо. — Защо не ми разкажеш малко за себе си?

Те седнаха и поговориха няколко минути, Софи му разказа за пътуванията и за номадския живот, който беше водила до неотдавна.

— Но театърът винаги е бил моята голяма любов — призна тя. — И тъй като ще остана във Великобритания известно време, много бих искала да опитам отново.

— Добре, добре — каза той. — Превъзходно. Би ли прочела нещо? — той взе някакъв оръфан сценарий от съседната маса и го прелисти. — Вземи. Ти ще бъдеш Роуз в тази сцена. Аз ще бъда Марк. Те са съпрузи, на които никак не им върви. Той току-що е профукал последните им пари за седмицата, за да купи лотарийни билети.

— Добре — каза неспокойно Софи. Тя прегледа сцената, за да я усети. Семеен скандал, добре. Тя превъртя няколко реплики наум, после се постара да се постави на мястото на сърдита, обезверена съпруга, представяйки си горчивите години на разочарования и неудовлетворение зад гърба й. Тя стисна страниците, за да скрие треперенето на ръцете си, и се помоли гласът й да не й изневери. Искам да направя това, помисли си тя. Искам да го впечатля.

Софи вдиша дълбоко и изправи рамене.

— Дай знак, когато ти си готов — каза тя.

Етюдът беше дар за всеки актьор на прослушване. Тези реплики съдържаха всичко: конфронтация, напрежение и динамика, и Софи се раздаде напълно. Накрая тя се учуди — и зарадва, когато чу слаба вълна ръкопляскания от другите аматьори. Беше забравила за тях.

— О — каза тя, изчервявайки се. — Много благодаря.

Макс също изпляска с ръце.

— Много добре — каза той. — Е, щастлив съм, че ти ще поемеш ролята на Уенди предвид състоянието на Джералдин. Надявам се, че и след това ще останеш с нас. Планираме да поставим „Света Йоана“^[1].

— Обожавам тази пиеса — каза Софи. — Изучавахме я в колежа.

— … това е верният отговор — усмихна се Макс. — Ела да те запозная с другите, после ще ти дам текста. Ролята е малка, но ти я приеми като разгрявка за следващите пиеси — той вдигна ръка. — Приятели! Това е Софи. Бихте ли й се представили един по един, моля? После започваме репетицията.

 

 

Софи се прибра тази вечер въодушевена. Беше толкова вдъхновяващо! Да, нейната роля беше малка, с ограничен потенциал за актьорска игра, но не това беше важното. Беше страхотно просто да четеш сценария заедно с другите, да виждаш как техните образи оживяват и слизат от страницата, да се чувстваш като малко зъбчато колело в една фантастична машина, която винаги ставаше нещо по-голямо от сбора на частите си. Премиерата беше само след няколко седмици, така че присъстваше допълнителното вълнение и емоции около костюмите и декорите на сцената. Софи беше забравила колко много обичаше тази тръпка.

Когато влезе вкъщи, тя се отправи директно към лаптопа си.

ФЕЙСБУК СТАТУС: Софи Фрост

Познайте кой отново изгрява на афишите? Написа тя, усмихната. Кралицата на драмата… АЗ?

Тя прегледа лентата с актуализациите, за да види какво правеха приятелите й, и изписка от вълнение, когато прочете, че Хари, приятел от дните в Австралия, се беше върнал във Великобритания.

Принц Х! написа тя. Трябва да се видим да пийнем в най-скоро време! Дай да скроим план.

След част от секундата под нейното съобщение се появи друго. От Дан.

ПРИНЦ, пишеше той. За мен една студена бира, приятел. Кажи време и място.

О, боже. Кофти, както би казала Фийби. Той сигурно беше написал своето съобщение в момента, в който тя набираше нейното. Софи прехапа устни, питайки се дали да коментира. Великите умове мислят еднакво, или Съвпадение! или БОЖЕ, винаги сме на една вълна, Дан, писано ни е да бъдем заедно!.

Хмм, може би не.

Преди тя да измисли някакъв подходящ коментар, Хари вече беше написал отговор. Хей, приятели! Радвам се да ви чуя. Вие двамата още ли сте заедно?

Ама че въпрос. Ако знаеш колко бих искала, Хари. Пръстите й замръзнаха над клавиатурата, търсейки най-подходящия отговор. Не и тъжно лице?

Определено, не. Не, той ме заряза? Не. Хари не искаше сърцераздирателни подробности. Може би беше най-добре изобщо да не отговаря.

Тя се приведе към екрана, където се появи ново съобщение от Дан. След което всичкият въздух от дробовете й беше изсмукан, докато тя четеше, Не, приятел. За съжаление аз се издъних като последен глупак.

Боже! За съжаление аз се издъних? Нима той съжаляваше? Или просто проявяваше учтивост, за да не наранява чувствата й?

Ти винаги си бил ненадминат в издънките, пошегува се Хари. Е — кога ще се видим? Трябва да съберем бандата от Сидни. Соф, нали ще дойдеш?.

Пръстите й бяха замръзнали над клавиатурата. Посоката на разговора я беше извадила от равновесие. О, по дяволите. Да се види с Хари и приятелите от Сидни — да, разбира се. Да се види с Хари и приятелите от Сидни, в това число Дан — смесени чувства, разбира се.

После Софи се овладя. Знаейки какъв хвърчо беше Хари, тази идея за среща можеше никога да не се осъществи. Дори да се състоеше, тя винаги можеше да се измъкне в последната минута.

Но тя не можеше да каже Не във Фейсбук и да остави у Дан впечатлението, че все още му имаше зъб.

Става, написа тя. После изключи лаптопа, преди да са я въвлекли в някое обещание.

 

 

— Така. Яйца, бекон, чай, кайма. Един пакет моркови, ябълки, мляко и масло. Това беше всичко, нали?

— Благодаря, мило момиче. Ще ти приготвя чай, за да си починеш.

Рой се зае да пълни чайника, а Софи започна да прибира покупките в хладилника.

Напоследък тя беше чест посетител в малката къща с тераса на Рой и Джералдин в Недър Едж, както и другите хора от курса по италиански. Катрин се отбиваше редовно, за да мине стаите с прахосмукачка. Джордж беше дошъл, за да поправи счупеното перило на стълбището, докато Анна носеше изпечените пайове и сладкиши, твърдейки, че трябва да ги изхвърли, ако не ги вземат. Фийби, да бъде благословена, беше взела комплектът за маникюр от салона и беше отишла в болницата, за да лакира ноктите на Джералдин в убийствен тъмночервен цвят. Три други дами от отделението я бяха помолили да повтори визитата.

— … но аз не знам дали е така — довърши Рой в този момент. — Ти какво мислиш?

Софи се върна в настоящето и се озова пред чаша горещ чай.

— Извинявай, какво каза? Бях потънала в моя си свят — призна тя.

— Днес изглеждаш някак разсеяна, мила — каза Рой, като добави безбожно количество захар в чая си и го разбърка. — Какво става?

Софи въздъхна.

— Ох, ами… — млъкни, скастри се наум тя, преди да продължи. Рой не искаше да знае подробности за любовния й живот. — Няма нищо — изтърси неуверено тя.

— Не ти вярвам. Хайде, разкажи ми. Аз умея да слушам.

Софи се усмихна.

— Наистина, няма нищо.

Той вдигна подозрително белите си вежди.

— Аз съм женен за Джералдин почти четирийсет години, съкровище, така че съм чувал всичко — увери я Рой. — Хайде, кажи ми. Някой мъж ли? Искаш ли да отида да поговоря с него? Навремето в армията бях добър боксьор.

При мисълта как Рой цапардосва Дан заради нея Софи разтегна устни в усмивка.

— Не ме изкушавай, Рой — каза тя.

— Значи е заради мъж. Разиграва ли те? Свиня.

— Хмм… сложно е.

— С най-добрите винаги е сложно — отсъди той мъдро. — Чакай, тук някъде има бисквити, Анна ги донесе. Маслени бисквити, много са вкусни — той стана, намери кутията, извади две чинии и ги сложи на масата. — Хапвай.

— Благодаря — най-неочаквано Софи откри, че наистина искаше да говори за дилемата, която не й даваше мира през последните няколко дни. — Има един мъж — започна пресекливо тя. — Преди няколко години мислех, че той е любовта на живота ми, глупачката аз. Двамата бяхме заедно в Австралия и бяхме много щастливи. Никога преди или след него не съм се чувствала по този начин. После той ме заряза просто ей така, замина нанякъде и това беше.

— Според мен е пълен глупак — отбеляза Рой и налапа една масленка.

— Но сега ми писа — каза Софи. — И аз не знам какво да правя.

Съжалявам, беше написал той в лично Фейсбук съобщение онзи ден. Държах се като егоцентричен тъпак. Мислех, че искам свобода, но постоянно тъгувах за теб. Бях толкова нещастен без теб. Може би е прекалено късно и ти си имаш друг, в който случай се надявам да сте щастливи заедно. О, глупости, не е така. Надявам се да е тъпак и ти да го зарежеш. Много искам да те видя. Ти какво мислиш? Зачеркнат ли съм?

С любов, Дан х

— Хмм — каза Рой, когато Софи го посвети в подробностите, и задъвка замислено бисквитата. — Е, всички правим грешки. Обаче не всеки има смелостта, за да ги признае.

— Да — съгласи се тя. — Макар че му трябваше много време. Минаха три години, откакто го видях за последно. Той явно не е страдал чак толкова.

Рой поклати глава.

— Ние с Джералдин се разделихме веднъж — каза той. — По времето, когато се ухажвахме. Скарахме се за някаква глупост — тя беше взела назаем колелото на сестра ми и го беше оставила пред библиотеката. Някой го беше задигнал. Но как мислиш, дали тя се извини, когато изтъкнах вината й? Не, тъкмо напротив.

Софи се усмихна, като си представи прекрасната млада Джералдин да обикаля града с колело.

— Сигурно е била красавица — каза тя.

— О, да. Красива като майска роза, но упорита като еднооко муле. Скарахме се и се разделихме заради това колело. Сестра ми Джанет ми вадеше душата, докато Джералдин се опитваше да изкара мен виновен, задето й бях дал колелото — той поклати глава. — Затова тръгнах с Мери Гибсън, но сърцето ми беше другаде. А Джералдин тръгна с Боби Хендерсън, който според всички беше пълен идиот.

— И какво стана?

— Четиримата бяхме на танци в Кътлър Хол. Тя беше облечена с онази рокля — никога няма да я забравя — бяла с розови рози, а дългата й коса беше вдигната нагоре. Изглеждаше поразително. Беше си намерила работа като кондукторка в трамвай, затова аз се доближих до нея и я попитах, „Може ли един билет за обратния път, госпожице?“. „За обратния път?“, попита тя, малко надуто. „За къде?“. „За там, където бяхме преди караницата заради проклетото колело“, казах аз.

— Ау — каза Софи, сбръчквайки нос. — Рой, това е прекрасно.

— И от този ден нататък повече не сме се разделяли — каза Рой. Той допи чая си с насълзени от носталгия очи. — Виждаш ли — продължи той, — ако и двамата искате да опитате отново, направете го. Не допускай миналото да задуши чувствата ти.

— Ами, при вас се е получило — каза Софи, спомняйки си със свито сърце колко красив беше навремето Дан — загорял и безгрижен, неизменно засмян. Тя помнеше усещането на неговата кожа до нейната така, сякаш бе вчера.

— Така е — потвърди той. — При вас също може да се получи, ако опитате. Какво имаш за губене?

— Гордост, достойнство, самоуважение… — тя започна да изброява на пръсти.

— Но си заслужава да опиташ, струва ми се. Любовта на живота ти те моли за още един шанс? Не можеш да откажеш на това, Софи.

— Прав си — съгласи се Софи. — Наистина не мога — тя допи чая и се изправи. — Аз трябва да тръгвам. Смяната ми в кафенето започва след половин час. Благодаря ти за този разговор — ти наистина си добър слушател.

— Няма начин с жена като моята — каза той със смешна физиономия. — Благодаря за покупките, пате. Стискам ти палци с това момче. Ако има някакъв ум в главата, няма да те изпусне отново.

Тя се усмихна плахо.

— Ще те държа в течение.