Луси Даймънд
Една нощ в Италия (12)

Глава 11
Riunione — Събирането

Катрин винаги беше обичала Коледа: елхата, подаръците, вълнението. Но тази година празникът беше помрачен от лъжите, предателството и проклетия бивш съпруг. Преструвката на щастливо семейство с Майк приличаше на много лош фарс. Неговото връщане в къщата се оказа неподозирано тежко изпитание.

Как например беше търпяла това гърлено дъскорезно хъркане нощ след нощ през целия им брак? Той обсебваше завивката, придърпваше я към себе си и се обръщаше на другата страна, така че Катрин се будеше по няколко пъти на нощ замръзнала и трябваше да я издърпва към себе си. Тя беше забравила и другите му малки недостатъци: как преглъщаше шумно, когато се хранеше. Как не измиваше ваната, след като я беше ползвал. Как подминаваше купа пране или купчината мръсни дрехи, сякаш те не го засягаха лично. Колкото за дистанционното управление на телевизора, човек би помислил, че то беше пришито хирургически към ръката му. Той командваше гледането на телевизия вечер като някакъв тиранин, като постоянно сменяше каналите и препускаше напред-назад.

Той явно не забелязваше нейния дискомфорт. Всъщност изглежда изобщо не му пукаше. Сигурно възприемаше гостуването като ваканция, след задължението да се грижи сам за себе и за своя апартамент под наем през последните два месеца. Сега седеше тук, пълновластен господар на дома, подсвиркваше си, водеше Матю на футболни мачове и възобновяваше ролята си на личен шофьор на Емили, като при това проявяваше дразнещо чувство за хумор.

На всеки няколко дни той зачезваше вечер, несъмнено, за да награби проклетата Ребека на своя диван под наем. Когато се прибираше вкъщи и се мушваше в леглото, Катрин усещаше парфюма на другата жена по кожата му. Повдигаше й се от това. Защо се беше съгласила на тази глупава шарада? Младата Катрин от дневника за нищо на света не би се примирила с подобни изпълнения. Тя щеше да излее халбата с бира върху главата му и щеше да му каже къде да отиде.

Сегашната Катрин се изкушаваше да направи същото. На косъм беше. Но Матю и Емили заслужаваха да им подари една последна перфектна Коледа, нали?

Това беше единствената награда за нея: децата си бяха вкъщи. Макар че вече не бяха същите онези тийнейджъри, които бяха напуснали родното гнездо преди десет седмици. Сега Матю имаше татуировка на бицепса, много грозна, някакъв череп с пламъци, които излизаха от орбитите на очите му. А Емили беше изрусила красивата си коса и я беше подстригала съвсем късо, а в ноздрата й проблясваше лилава рапидка.

Катрин се опита да скрие потресеното си смайване, но не беше лесно.

— Те растат, търсят собствената си индивидуалност — каза нетърпеливо Майк, когато тя повдигна въпроса.

— Аз обаче харесвах тяхната стара индивидуалност — отговори безпомощно тя. — Сега имам чувството, че изобщо не ги познавам.

Всъщност, помисли си Катрин, докато зареждаше поредната пералня, тя почти не ги беше виждала, откакто се бяха прибрали, да не говорим за възможността да проведе онези прекрасни, задушевни разговори между майка и деца, на които се беше надявала.

Те се отнасяха към нея също като Майк: слугиня, която трябваше да чисти и да подрежда след тях, да поддържа хладилника пълен с любимите им лакомства и да сервира вечерята в шест часа всяка вечер. Това ли беше за тях тя?

И все пак, напомни си тя, те щяха да преживеят прекрасна Коледа заедно. Това беше главното.

 

 

На Коледа, към единайсет часа сутринта, в Катрин се надигна истеричен писък. Тя беше станала в ранни зори, за да се бори с пуйката, после беше обелила и нарязала планина от картофи, моркови и брюкселско зеле. След това беше приготвила пълнежа от кестени със собствените си голи ръце, подреди масата с най-красивата си покривка и най-хубавите прибори и полира всички чаши за вино. Междувременно Матю и Емили играеха видеоигри, а Майк беше потънал в поредната политическа биография, обграден от метална кутия с шоколадови десертчета и вярното дистанционно за телевизора. Никой не поместваше пръст да й помогне.

Никой не предложи да й приготви дори чаша чай. Но това не беше нещо необичайно, осъзна тя. През всичките тези години тя беше позволявала това да се случи: прислужваше им и изпълняваше всичките им прищевки, сякаш не беше достойна за нещо друго. За тях това си беше една съвършено обикновена Коледа.

Съвършено скапана Коледа, поправи се мрачно Катрин и си наля една голяма чаша вино.

Когато се стигна до отварянето на подаръците, Матю се извини с глупава физиономия, че не й беше купил нищо.

— Нямах време — каза той, въпреки че откакто се беше прибрал, не беше правил друго, освен да се размотава. Емили й подари бабешки комплект тоалетни принадлежности, които Катрин беше видяла да се продават в промоция в аптеката в селото. Майк естествено не беше планирал фарса за щастливото семейство дотам, че да й купи нещо. Не, за бога. Как така ще се мине Майк да похарчи няколко лири от скъпоценните си, спечелени с труд пари? В никакъв случай.

Шърли и Браян, родителите на Майк, пристигнаха направо от църквата.

— Катрин, мила, изглеждаш много зачервена — възкликна Шърли, после прехапа устни и попита: — Ти сигурно вече си в онази възраст? Мъчат ли те горещи вълни?

Емили се изкиска, Матю се сконфузи, а Майк налапа още едно шоколадово десертче „Марс“. Ей сега ще ти покажа какви вълни ме заливат, помисли си Катрин, вбесена.

— Просто се бъхтя в кухнята — каза тя. — Майк, нали ще бъдеш така добър да налееш питие на родителите ти?

— О, не, Майк, не ставай, знам колко се изморяваш в работата — възкликна Шърли, преди синът й да е помръднал дори един мускул. Не че той даваше признаци, че възнамерява да помръдне нещо, освен може би ръката си към следващото десертче.

— Ами, аз ще пия бренди — каза бодро Браян. — Все пак е Коледа.

— А аз ще пия едно шери — изчурулика Шърли. — Едно мъничко. Все пак е Коледа.

А аз ще получа нервен срив, помисли си Катрин и се върна в кухнята, преди някой друг да си поръча още нещо. Тъй като все пак беше проклетата Коледа.

Половин час и още една чаша вино по-късно храната беше готова. Катрин сервира платото със задушените в масло зеленчуци, хрупкавите печени картофи, сосиерата с гъстия сос грейви, белия сос и виното. Междувременно Майк, Емили, Матю, Шърли и Браян седяха около масата, докато тя носеше и сервираше, без някой да предложи да й помогне. Всеки момент щеше да прозвучи хорът „Какво още чакаме?“, помисли си ядно Катрин.

— Ето я! — извика Емили с блеснали очи, когато Катрин внесе пуйката, със златиста коричка и апетитно разположена на платото, заобиколена от сочни, увити с бекон наденички.

— Ела при татко — възкликна Матю, потривайки ръце.

— Най-вкусното ядене в годината — обади се Майк и облиза устни.

— О — възкликна Шърли, някак озадачена. — Аз да не забравих да спомена, че вече сме вегетарианци?

Нещо прещрака в Катрин. Щастливото семейство, целуни ме отзад, помисли си тя. С тази капка чашата преля.

— Знаете ли какво? — чу се да пита тя, почти в кресчендо. — Това е най-ужасната Коледа. Вие сте мързелива пасмина и не заслужавате нищо от това — и преди да се овладее, тя вдигна платото с пуйката над главата си и я запрати срещу стената.

Емили изпищя. Майк извика. Шърли изписка. Матю се засмя нервно.

— Какво, по дяволите… — гракна Браян, когато грамадната пуйка се стовари в семейната снимка и я оплеска с мазнина.

Пуйката отскочи в радиатора и се пльосна тромаво на килима с вирнати нагоре крака. Наденичките се посипаха като месни куршуми по тапетите, оставяйки мазни дири след себе си.

Снимката се откачи от пирона и падна зад радиатора с приглушен звън.

— Катрин! — възкликна Майк. — Какво правиш, за бога?

— Тя е пияна — прошепна Шърли на Браян, възмутена.

— Тя е луда — отговори й той шепнешком, с трепереща челюст.

Всички я гледаха с изумление. Катрин най-после беше привлякла вниманието им. Сега те я виждаха в нова светлина. Палачинката се обърна, помисли си тя, стиснала юмруци.

— Не съм пияна, не съм луда и не съм в менопауза, ще имате да вземате — сопна се тя. — Но ми дойде до гуша, чухте ли? Писна ми. Пригответе си коледната вечеря сами, аз отивам у Пени. Там поне може да заслужа малко уважение.

— Но, мамо! — възрази Емил и в очите й се напълниха със сълзи. — Днес е Коледа! Ти не можеш да ни оставиш!

— Мамо, съжаляваме — каза Матю. — Ти седни, аз ще оправя пуйката.

Прекалено късно. Прекалено късно, по дяволите. Вече никакви сълзи и протести не можеха да трогнат Катрин.

— Не се тревожи, татко ще я оправи — подхвърли подигравателно тя. — Той разбира от пилета, нали, Майк?

Майк беше пребледнял като платно.

— Катрин… — измънка той.

— Това е абсурдно — изтърси Шърли.

— О, я върви на майната си, Майк — отговори Катрин и смъкна престилката си. — А пък ти — обърна се тя към свекърва си. После хвърли престилката на масата, където тя се приземи върху печените картофи. — Честита шибана Коледа — завърши тя, обърна се и излезе.

 

 

Пени отвори вратата, нагласена с пурпурна картонена шапка и рокля от златно ламе.

— О, миличка — каза тя притеснено. — Какво стана?

— Просто запратих пуйката в стената — разплака се Катрин. — И казах на Шърли да върви на майната си. Най-ужасната Коледа НА ВСИЧКИ ВРЕМЕНА!

Пени я притегли за една силна парфюмирана прегръдка.

— Хм, това е трудна Коледа за теб — каза тя и потупа Катрин по гърба успокоително. — Ела и се присъедини към нашата. Тъкмо седнахме на масата и има достатъчно храна, за да потопим Титаник.

— Сигурна ли си, че е удобно? — едва сега Катрин осъзна какво беше направила. О, боже. Мислеше си за малките крачета на пуйката, които стърчаха във въздуха, за мазния разлив по тапетите, за шокираните лица около масата. Щастлива шибана Коледа. ТРЯС.

— Разбира се, че е удобно, Кат, с повече хора е по-весело. Кажи ми какво ще пиеш, мила?

— От всичко по много.

— Така те искам.

 

 

Половин час по-късно на вратата отново се позвъни и се появи Емили, пребледняла и разплакана.

— Идваш точно навреме за коледния пудинг, съкровище — каза невъзмутимо Пени. — Налей си чаша вино и върви да прегърнеш майка ти.

— Добре ли си, Ем? — попита Катрин, като я прегърна разнежено. Боже, брендито на екс и бялото вино я бяха ударили в главата. — Съжалявам за пуйката и… ъ, за всичко.

— Май остана една кълка, ако си гладна, Емили — каза Пени с килната на една страна картонена шапка, която й придаваше пакостлив вид. — Или можеш да се ориентираш направо към пудинга. Дарън тъкмо подгрява баварския крем.

— Какво стана вкъщи? — попита Катрин. — Всичко наред ли е? Шърли и Браян още ли са там?

Емили изглеждаше замаяна.

— Татко ни каза всичко — заговори тя, със сподавено ридание. — За онази жена, Ребека. Той каза, че е влюбен в нея и че вие двамата се разделяте — гласът й се повиши до вой. — Защо трябваше да ни го кажете точно на Коледа? Съсипахте всичко!

— Съжалявам — каза Катрин, готова и тя да заплаче. — Ние не искахме да научите по този начин.

— Какво каза тя? — попита Джанис, майката на Пени, с ръка до ухото. — Че онзи хубостник Майк те напуска? Навръх Коледа? Какъв чекиджия.

— Мамо! Не бъди груба. Пий си шампанското и си трай — изсъска Пени.

— Аз това не го разбирам — обади се Дарън, приятелят на Пени, влизайки в стаята с купа с баварски крем и спрей със сметана. После разклати аерозолната опаковка и изцърка два големи облака сметана право в устата си. — Готина мацка като теб, Катрин. Какво си въобразява този тип?

— Кой иска коледен пудинг? — попита Пени, за да смени темата. — Имаме баварски крем и маслен крем с бренди и — Дарън! Престани! Още вино, Кат?

— Да, моля — каза Катрин. — Искам от всичко, моля. Ще умра от инфаркт преди края на деня.

— И защо не? — възкликна Джанис. — Къркай смело, моето момиче. Не всеки ден откриваш, че мъжът ти е негодник, нали? Мъже!

— Ой! — обади се добросърдечно Дарън. — Не всички сме негодници, Джанис. Всъщност аз искам да кажа нещо. Тъкмо ще се разведрим — той бръкна в джоба си, извади нещо оттам и падна на едно коляно пред Пени. — Пени, ще се съгласиш ли да…

— ДА! — изрева Пени, преди той да довърши изречението.

Тя захвърли лъжицата за сервиране и грабна малката кутийка от ръката му.

— Да, Дарън, ще стана, по дяволите!

— Ето, пак се започна — измърмори Таня, най-голямата дъщеря на Пени.

— Ауу — въздъхна Джанис. — Не е ли романтично?

— Ами, ще видим — каза Емили, оживена.

— Това е прекрасно, честито — каза Катрин, опитвайки се да се зарадва за приятелката си. Тя се радваше за приятелката си. Наистина. През прозореца тя видя как входната врата на тяхната къща се отвори и Шърли и Браян излязоха намусени, последвани от Майк, препасан с престилка, с разкаян и обруган вид.

Никой нямаше да забрави тази Коледа.