Стивън Кинг
Буик 8 (9)

Сега
Арки

— Хайде, искам да го чуя! — настоява хлапето. В тоз’ момент адски приличаше на татко си — гледам го как седи на пейката също като Кърт Уилкокс, как бърчи вежди като него, как не го сдържа на едно място. Да, най приличаше на баща си по нетърпението. — Говори!

— Аз не участвам в този епизод — отвръща му Санди. — Не бях там. Обаче тези двамата са присъствали.

След това ми ти изявление Нед му обърна гръб и се вторачи в нас.

— Ти му разкажи, Хад — викам. — Свикнал си да даваш рапорти.

— Я не ми хитрей! — мръщи се оня ми ти човек. — Ти пръв го видя, затуй започваш пръв.

— Да му се…

— Един от вас да започне! — сопва се момчето и… бум! — фрасва се с длан по челото точно между очите, при което мен адски ме досмеша.

— Започвай, Арки — вика ми сержантът.

— Тц — опъвам се аз. — Никой път не съм го казвал като разказ, тъй да се каже. Хабер си нямам к’во ще излезе.

— Постарай се, доколкото можеш — вика сержантът и аз наистина се постарах. Отначало ми беше бая трудничко, щото очите на Нед все едно се забиваха в мене като пирони, и си мислех: „Няма да ми се върже на приказките.“ Обаче след малко му хванах цаката. Като говориш за нещо, дето е станало преди много време, виждаш как то пак се отваря пред тебе. Отваря се като цвете. Понявгаш туй е хубаво, понявгаш — лошо. Когато оная вечер говорех на момчето на Къртис Уилкокс, ми беше и хубаво, и лошо.

След малко Хади се включва в разговора и почва да ми помага. Спомня си какви ли не неща, даже, че по радиото е пеела Джоан Бейз. „Спасението е в подробностите“ — често казваше предишният командир (най-вече, когато някой пропускаше да впише в рапорта нещо важно). През цялото време хлапето на Кърт седи като заковано на скамейката, гледа ни и се блещи, а небето притъмняваше и се усещаха миризмите на лятото, прилепи хвъркаха над нас и нейде на юг се чуваха гръмотевици. Не знам защо, обаче ми стана тъжно, задето Нед толкоз прилича на татко си.

Прекъсна ни само веднъж. Обърна се към Санди да го попита още ли пазим…

— Да — веднага отвърна Санди. — Разбира се. Плюс тонове снимки, най-вече моментални. Ако има нещо, което ченгетата умеят най-добре, хлапе, то е да съхраняват веществените доказателства. А сега млъкни и остави човека да разкаже каквото те интересува.

Сетих се, че говори за мен, затуй отново подхванах разказа.